Решение по дело №42/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 173
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Деляна Пейкова
Дело: 20205600500042
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   № 173                   25.06.2020 г.                        гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО …............……………........................………..…….... състав  

на  десети  юни …………. …………………………… две  хиляди  и  двадесета  година

в открито заседание в състав :

                                                     

                            Председател :  ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                           Членове :   ГЕОРГИ  ГОЧЕВ

                                                                               МИЛУШ  ЦВЕТАНОВ

 

секретар …….………….………………………………………………………..……….…… 

прокурор ……………………….........................................................………………….….......

като разгледа докладваното от ..........................председателя ...…..................…..………...

В. гр. дело    42 по описа за 2020 г…..…………………………………………………

 

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК, образувано по жалба вх. № 42897 от 10.12.2019 г. по описа на ЧСИ Н.Кавакова, подадена от адв. Г., пълномощник на  В.Я.Г. от гр. Х* против действия по принудително изпълнение на ЧСИ Н.Кавакова  насочени към принудително изпълнение – насрочване на публична продан, по отношение на несеквестируем имот сграда с идентификатор 77195.715.115.2 по изп.д. № 20169290402423.

В подадената въззивна жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното действие, т.като същото било предприето в нарушение на разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК. Макар,че посочената сграда била нанесена като еднофамилна жилищна сграда, т.е, като сграда със самостоятелно предназначение, в действителност и според предназначението си тя нямала самостоятелно предназначение, а имала характер на сграда с обслужващо и спомагателно предназначение спрямо основната еднофамилна сграда с идентификатор 77195.715.115.1. При извършеният опис на сградите бил извършен оглед само отвън, поради което и не било установено функционалната свързаност на двете сгради и невъзможността на сграда с идентификатор 77195.715.115.2 да има самостоятелно предназначение. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени действията по принудително изпълнение на ЧСИ Н.Кавакова   насочени към принудително изпълнение – извършване на публична продан, по отношение на несеквестируем имот, а именно: сграда с идентификатор 77195.715.115.2 по изп.д. № 20169290402423.

В срок  няма постъпили писмени възражения.

В приложените по делото писмени мотиви на ЧСИ Кавакова се сочи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество – неоснователна. Твърди ,че процесният имот е нанесен в кадастъра и деклариран като самостоятелна жилищна сграда, наред с останалите  еднофамилни жилищни сграда, находящи се в имота. Само едно от жилищата, собственост на жалбоподателя можело да се ползва от защита като несеквестируемо, поради което нямало пречка върху останалите жилища да бъдат предприети действия по принудително изпълнение.

В съдебно заседание адв. Г. поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения.

Въззиваемите  „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД гр. София и ТД на НАП-гр. Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.   

           Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страната, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ЧСИ, констатира следното:

Изп.дело № № 20169290402423 по описа на ЧСИ Н.Кавакова е образувано по молба на  „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София въз основа на изпълнителен лист издаден на 22.07.2013 г. от РС Хасково по ч.гр.д. № 1990/2013 г. по описа на съда.Длъжник в производството е  В.Я.Г..

Извършено е проучване на имущественото и имотно състояние на длъжника, видно от които / справка по регистър и справка по кадастралната карта/,е че той притежава  ПИ с идентификатор 77195.715.115, в който са застроени четири сгради – с идентификатор 77195.715.115.1 с площ от  78 кв. м. с предназначение – жилищна, едно фамилна; с идентификатор 77195.715.115. 2 с площ от 47 кв.м., с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; с идентификатор 77195.715.115.3 с площ от 25 кв.м. с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна и с идентификатор 77195.715.115.4 с площ от 9 кв.м. с предназначение – жилищна сграда еднофамилна. По този начин е описан имотът и сградите в приложения по делото нот.акт № 107 от 27.12.2007 г. на Нотариус Ваня Марчева.

На 28.10.2019 г. е извършен опис на недвижим имот  с идентификатор 77195.715.115. 2  / л.126/ и назначена експертиза за оценка на имота, според която стойността на този имот е 39 300 лв. Видно от представения опис е, че е извършен външен оглед и опис на сградата, т.като не е бил осигурен достъп до самата сграда. Това е отразено и в заключението на ВЛ, назначено от ЧСИ.

С протокол от 20.11.2019 г. е насрочено извършване на публична продан на описания имот  за периода от 13.12.2019 г. до 13.01.2020 г. Длъжникът е уведомен за насрочената публична продан на 04.12.2019 г. / л.158/.

С молба вх. № 42896/10.12.2019 г. длъжникът е направил възражение,че имотът е несеквестируем и че по отношение не същия не следва да бъде извършвана публична продан. Искането е оставено без уважение, с резолюция на ЧСИ от същата дата. На същата дата е депозирана и жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

За правилното изясняване на делото от фактическа страна в съдебното производство бе назначена техническа експертиза, заключението на която съдът приема като обективно и безпристрастно дадено. Видно от същото е, че  процесната сграда с идентификатор 77195.715.115. 2 е с площ от 47 кв. м. и се състои от кухня и складово помещение, в което е разположен газов котел и разпределително табло за газоотоплителна инсталация. До това помещение има достъп чрез гаражна врата от улицата и откъм двора. Сграда с идентификатор 77195.715.115. 1 е с площ от 78 кв. м. и се състои от трапезария, две спални детска стая и баня с тоалетна. В тази сграда, според ВЛ, няма кухня или кухненски бокс по смисъла на чл.40 от ЗУТ, поради което тя няма характер на самостоятелно жилище без кухнята от сграда с идентификатор 77195.715.115. 2. В устния доклад в съдебно заседание ВЛ допълни, че трапезарията в сграда № 1 представлява едно голямо помещение, от което се влиза в спалните. Не е било предмет на проверка от страна на ВЛ дали в сграда № 1 има оставени изводи, за да се направи кухня, но според ВЛ при един значителен ремонт би могло в сграда № 1 да се направи кухня. В сграда № 2 е обособена кухня, трапезария. Сграда с  идентификатор 77195.715.115. 2 няма характер на самостоятелно жилище по смисъла на §5 т.30 от ЗУТ, т.като не отговаря на изискванията на чл.40 от ЗУТ.Според ВЛ сградите са функционално свързани, като сгради № 2,3 и 4 са взаимосвързани и обслужващи сгради спрямо сграда № 1

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е по реда на чл.435 от ГПК, подадена от легитимирано лице -   длъжник, в установените срокове и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна. Обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

В  чл. 435 от ГПК законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. Съгласно ал. ал.2 т.2 длъжникът може да обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо.С ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.1 се прие,че длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събиране на предявеното вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават, несъвместими са с, несеквестируемостта и без да има изрично искане за това.

 Релевантно в случая, за преценка основателността на подадената жалба, е установяването секвестируем ли е недвижимият имот, по отношение на който са насочени действията по принудително изпълнение и е насрочена публична продан.

Според разпоредбата на  чл.444 т.7 от ГПК, несеквестируемостта на жилището на длъжника отпада при наличие на "друго жилище", което принадлежи нему или на някого от членовете на семейството му, с които живее заедно. Легално определение за "жилище" се съдържа в § 5 т.30 от ЗУТ и то гласи, че "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". Видно е, че тази разпоредба определя жилището като съвкупност от функционално и пространствено свързани елементи, предназначени за задоволяване на жилищни нужди, без да държи сметка за тяхното конкретно състояние или за възможността за ползването им съобразно това предназначение. По същия начин е формулирана и разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК, според която несеквестируемостта на жилището на длъжника отпада при наличие на друг годен обект на собственост "жилище", без да се посочва, дали то е годно за обитаване и дали притежава задължителните елементи по чл.40 от ЗУТ. Това буквално тълкуване на цитираните разпоредби, обаче, не съответства на тяхната цел и предназначение. Следва да се има предвид, че обявяването на определени имущества за несеквестируеми почива на идеята за социално адекватно и хуманно третиране на длъжника в изпълнителното производство. Независимо от размера на неговия дълг, той има право да запази и ползва такава част от имуществото си, която е минимално необходима за поддържане на неговото съществуване. Елемент от тази част е и жилището му, което, за да изпълни предназначението си по поддържане на минимален жизнен стандарт, трябва да бъде годно за задоволяване на жилищните потребности на длъжника. Следователно, по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК "другото жилище" е не просто обект на собственост с жилищно предназначение, а място, в което длъжникът реално би могъл да живее, ако му бъде отнето жилището, върху което е насочено принудителното изпълнение. В конкретния случай, за да се приеме,че длъжникът притежава друго жилище  следва да се прецени дали сгради с идентификатор 77195.715.115. 1 и с идентификатор 77195.715.115. 2 имат характер на самостоятелно жилище, защото  само едно от жилищата на длъжника се ползва със защита като несеквестируемо, като няма пречка по отношение на останалите жилища да се извършват действия по принудително изпълнение.  В тази връзка съдът приема изцяло заключението на ВЛ, коментирано по-горе, въз основа на което достигна до извода, че нито сграда с идентификатор 77195.715.115. 1, нито сграда с идентификатор 77195.715.115. 2 имат характер на самостоятелна  жилищна сграда и че всяка една от тях поотделно не покрива изискването за самостоятелно жилище, поради което и по отношение на процесната сграда с идентификатор 77195.715.115. 2 не могат да бъдат предприети действия по принудително изпълнение, т.като от една страна самата сграда няма самостоятелно характер на жилище, а от друга страна тя е функционално свързана със сграда № 1  и обслужва същата. Дори да се приеме,че в сграда № 1 би могло да се направи кухня, след значително преустройство, то това не променя извода, че сграда № 2 няма характер на самостоятелно жилище, т.като самата тя не отговаря на нормите на чл.40 от ЗУТ и не би могла да има самостоятелно предназначение. Записването в кадастралната карта и при подаването на декларациите, че всяка една от сградите е  с предназначение – жилищна сграда еднофамилна също не променя извода. Единствено жилищна сграда № 1  може да се използва като жилищна сграда, а останалите с № 2,3 и 4 имат обслужващо предназначение на сграда № 1 и самостоятелно не може нито една от тях, и по конкретно процесната сграда № 2, да бъде използвана за жилищни нужди. Или в заключение следва да се посочи,че взети заедно, в съвкупност, сграда 1 и сграда 2 покриват изискването за жилище, според нормата на чл.40 и  §5 т.30 от ЗУТ. Доколкото се касае  за едно единствено жилище на длъжника, то същото е несеквестируемо по смисъла, съгласно чл.444 т.7 от ГПК.

   С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема,че недвижимият имот, по отношение на който са предприети действия по принудително изпълнение  насрочване на публична продан е несеквестируем. Предприетите действия – насрочване на публична продан, са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.

 

Водим от горното съдът

 

 

                                              Р         Е         Ш         И :

 

 

По подадената от адв. Г., пълномощник на  В.Я.Г. от гр. Х*, жалба вх. № 42897 от 10.12.2019 г. по описа на ЧСИ Н.Кавакова  против действия по принудително изпълнение на ЧСИ Н.Кавакова  насочени към принудително изпълнение – насрочване на публична продан, по отношение на несеквестируем имот сграда с идентификатор 77195.715.115.2 по изп.д. № 20169290402423

ОТМЕНЯ действията по принудително изпълнение на ЧСИ Н.Кавакова  насочени към принудително изпълнение – насрочване на публична продан, по отношение на несеквестируем имот сграда с идентификатор 77195.715.115.2 по изп.д. № 20169290402423.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   

 

 

Председател:                                                                               Членове 1.

                                                                                                                          

                                                                                                                                

 

 

                                                                                                                                         2.