№ 12258
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110109961 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от В. Е. Б. срещу „ДЗИ-
Животозастраховане“ ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 456 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 19500,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за „Групова
кредитна застраховка Живот“ № 2033 по застрахователна програма „Защита
на кредита“, сключен във връзка с договор за потребителски кредит №
3075124 от 25.03.2017 г. с кредитор „Обединена българска банка“ АД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.02.2024 г., до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава в
размер на 4850,00 лв. за периода 27.03.2017 г. до 21.02.2024 г.
Ищецът обосновава основателността на исковата си претенция със
следните фактически твърдения. Между „Обединена българска банка“ АД
като кредитор и ищеца като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит № 3075124 от 25.03.2017 г, от който произтичало
искането на ищеца и същото се обосновавало със застрахователна програма
„Защита на кредита“ по договор за „Групова кредитна застраховка Живот“ №
2033, сключен с „ОББ – Алико Метлайф ЖЗД“ АД, чийто правоприемник било
1
ответното застрахователно дружество. Било настъпило застрахователно
събитие – изпадането на ищеца в трайна нетрудоспособност, поради което
получил забрана за упражняване на професия. Ищецът изплатил сумата в
размер на 19500,00 лв. по договора за потребителски кредит, след което
поискал от ответника полагащото му обезщетение, но ответникът отказал да
изплати застрахователно обезщетение, доколкото настъпилото състояние
наищеца не било „трайна неработоспособност“ съгласно общите условия от
договора. Претендира и обезщетение за забава. С оглед изложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
въз основа на застрахователно удостоверение № 779138/24.02.2017 г. по
групова застрахователна полица № 2033 е налице застрахователно
правоотношение по застрахователна програма „Защита на кредита“ между В.
Е. Бръстников и „ОББ - Алико Метлайф ЖЗД“ АД, чийто правоприемник е
„ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД. Посочва, че договорът осигурява покритие
при настъпване на рисковете смърт в следствие на заболяване, смърт в
следствие на злополука, пълна трайна неработоспособност вследствие на
злополука, пълна трайна неработоспособност вследствие на заболяване,
временна пълна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука.
Размерът на договореното между страните застрахователното обезщетение е
обусловен от вида на настъпилия застрахователен риск. При настъпване на
риска трайна неработоспособност в следствие на заболяване, обезщетението е
равно на 100% от остатъчната стойност по кредита към датата на признаване
на изпадането в състояние на пълна трайна неработоспособност, но не повече
от 35 000 лева. В дефинициите на договора е било уточнено, че остатъчната
стойност не включва лихви, банкови такси или ДРУГИ разноски, дължими от
застрахования кредитополучател. Посочва, че в договора било дефинирано
значението на понятието „пълна трайна неработоспособност“
като-„нетрудоспособност в резултат от телесна повреда, болест или
заболяване, която пречи на Застрахования Клиент да извършва всякакъв вид
работа, занимание или професия, срещу които да получава възнаграждение,
печалба или приходи през остатъка от живота си“. Твърди, че съгласно
Експертно решение на ТЕЛК № 1204 от 27.03.2019 г. на МБАЛ д-р „С.И.“ АД,
2
застрахованият В. Е. Б. е бил освидетелстван с 80% трайно намалена
работоспособност за срок от 2 години - до 01.03.2021 г. В него като
противопоказни са били определени следните условия на труд: „тежък
физически труд, нощни смени, формовчик“, респективно са позволени всички
категории труд, с изключение на изрично посочените. С оглед на това счита,
че застрахованият е имал възможност да упражнява други професии, различни
от посочените като рискови. В допълнение посочва, че застрахованият е имал
възможност да упражнява правото си на труд след изтичането на посочения
период от две години. В условията на евентуалност твърди, че е налице
изключен риск по договора. Сочи, че от медицинското досие на В. Е.
Бръстников, ставало ясно, че същият е страдал от артериална хипертония,
установена пред 2010 г. Застрахованият е провеждал системно
антихипертензивно лечение за контролиране на наличното заболяване. През
2010 г. бил установен и захарен диабет, за лечението на който е била
предписана перорална терапия. Твърди, че съгласно Съгласно Условията на
застрахователно покритие по полица № 2033, раздел изключения при пълна
трайна неработоспособност, изрично е било записано, че не се осигурява
застрахователно покритие за неработоспособност, причинена или
произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от заболявания, за които
застрахованият е имал поставена диагноза и за които е знаел и е получавал
лечение. Посочва, че съгласно ЕР №1204/27.03.2019 г. на ТЕЛК,
застрахованият е освидетелстван с ТЕЛК вследствие именно на тези две
заболявания, диагностицирани още през 2010 г. Прави възражение за
погасяване на претендираното задължение по давност. Моли за отхвърлянето
на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 456 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 456 КЗ е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение,
3
породено от процесния договор за „Групова кредитна застраховка Живот“ №
2033 по застрахователна програма „Защита на кредита“, сключен в полза на
кредитора „Обединена българска банка“ АД за обезпечение на задължението
на ищеца по договор за потребителски кредит № 3075124 от 25.03.2017 г.; 2)
да е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие – 80 % трайно
намалена работоспособност, и същото да представлява покрит
застрахователен риск; 3) ищецът да е заплатил по договора за потребителски
кредит сумата от 19500,00 лв. след като твърдяното от него застрахователно
събитие вече е било настъпило.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да
установи наличието на тези факти.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
възражението, че твърдяното от ищеца застрахователно събитие представлява
изключен риск, както и положителния факт на плащането на дълга.
В отношенията между страните по делото не е спорно наличието на
първата предпоставка, а и същата се установява от приложените по делото
писмени доказателства.
От представеното застрахователно удостоверение № 779138 по групова
застрахователна полица № 2033 се установява, че страните по
застрахователния договор са уговорили, че застраховката покрива следните
рискове: 1. смърт в следствие на заболяване; 2. смърт в следствие на
злополука; 3. пълна трайна нетрудоспособност в следствие на заболяване; 4.
пълна трайна нетрудоспособност в следствие на злополука; и 5. временна
пълна нетрудоспособност в следствие на заболяване или злополука, като
ищецът твърди наличието на третия от посочените покрити рискове.
Началната дата на застраховката е 24.02.2017 г.
От представените общи условия (ОУ) се установява, че под „пълна
трайна неработоспособност“ означава неработоспособност
(нетрудоспособност) в резултат на телесна повреда, болест или заболяване,
която пречи на застрахования клиент да извършва всякакъв вид работа,
занимание или професия, срещу които да получава възнаграждение, печалба
или приходи през остатъка от живота си. Пълната и невъзстановима загуба на
зрението на двете очи и загуба чрез отделяне на два или повече крайника (при
4
и над китката и глезена) се счита за ПТН при всички случаи.
От представеното Експертно решение № 1204/27.03.2019 г. на ТЕЛК към
МБАЛ Монтана се установява, че на ищеца е определена 80 % трайно
намалена работоспособност, с противопоказни условия на труд – тежък
физически труд, нощни смени, формовчик.
От посоченото следва извод, че не е налице твърденият от ищеца покрит
риск – пълна трайна неработоспособност, тъй като въпреки тежкото
здравословно състояние на ищеца, все пак същият има остатъчна
работоспособност, респ. може да работи при определени условия, съответно
при липсата на предписаните противопоказания.
Ето защо съдът намира, че по делото не е установено пълно и главно
наличието на втората предпоставка, обуславяща основателността на исковата
претенция.
По делото не беше установена и третата предпоставка, а именно ищецът
не ангажира доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че е
заплатил по договора за потребителски кредит сумата от 19500,00 лв. след
като твърдяното от него застрахователно събитие вече е било настъпило,
въпреки че с определението си по чл. 140 ГПК съдът изрично даде указания
на ищеца в тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК.
При това положение главният иск се явява неоснователен.
В тази връзка е безпредметно да се обсъжда възражението на ответника
за изтекла погасителна давност.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти), а именно: 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е
изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на
претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението
за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е било да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът е
разполагал с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Доколкото по делото не се установи наличието на главното задължение,
5
то акцесорната искова претенция за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение също се явява неоснователна.
По изложените съображения исковата претенция се явява изцяло
неоснователна и като такава следва да се отхвърли от съда.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
само ответникът. Ответникът претендира само юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи в размер
на 100,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Е. Б., ЕГН ********** срещу „ДЗИ-
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК ********* кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 456 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно:
сумата от 19500,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор за „Групова кредитна застраховка Живот“ № 2033 по застрахователна
програма „Защита на кредита“, сключен във връзка с договор за
потребителски кредит № 3075124 от 25.03.2017 г. с кредитор „Обединена
българска банка“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2024 г., до окончателното
изплащане; както и обезщетение за забава в размер на 4850,00 лв. върху
главницата от 19500,00 лв. за периода 27.03.2017 г. до 21.02.2024 г.
ОСЪЖДА В. Е. Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6