Решение по дело №121/2016 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, предявени от Б.Б.М. ***, в качеството си на наследник на Ц.Б.М., починал на 01.10.2014 г., против Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на икономиката и Министерство на околната среда и водите. В хода на съдебното производство като правоприемник на ответника Министерство на икономиката е конституирано Министерство на икономиката и индустрията.

Ищцата претендира, че увреждането й е причинено в резултат на неправомерно бездействие на ответниците, изразяващо се в неупражнен контрол и неизпълнение на разпоредби на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.), Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, Закона за управление на отпадъците и Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерство на отбраната. Посочва, че ответникът МВР е отговорен за бездействието на Главна дирекция Национална полиция към МВР, която незаконосъобразно не е извършвал контрол съобразно чл.152, във връзка с чл.154 от ЗОБВВПИ и не е отнел разрешителното на „Видекс” АД за завод „Миджур”, след като последният не е отговарял на условията за утилизация и съхранение на боеприпаси.

Сочи, че ответникът МО отговаря за бездействието на Междуведомствен съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната, който издава линензи за внос, износ и транспортиране на продукти, свързани с отбраната.

Твърди, че ответникът МИИ е отговорен за действията и бездействията на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към министъра на икономиката, като не е изпълнила основната си дейност по контрол, съобразно разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ, с цел защита на националната сигурност, като е дала незаконосъобразно разрешение за трансфер на 1568159 броя противопехотни мини, което е довело до смъртта на наследодателя на 15 човека, сред които е и наследодателя на ищцата.

Сочи още, че МОСВ отговаря за неупражнен контрол върху дейността на „Видекс” АД в продължение на период от повече от 7 години, което е довело и до фаталния инцидент на 01.10.2014 г.

В резултат на посочените бездействия на органи на всеки от ответниците се твърди, че на ищцата са причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на наследодателя Ц.Б.М., изразяващи се в духовна мъка, болки и страдания.

Претендира се ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.10.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Алтернативно се прави искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на по 100000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.10.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът по делото Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва иска по допустимост, основание и размер. Иска се съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Ответникът Министерство на отбраната, чрез процесуален представител оспорва иска по допустимост, основание и размер. Претендира отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.

Ответникът Министерство на икономиката и индустрията, редовно уведомен, чрез процесуален представител оспорва иска по основание и размер. Иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ответникът Министерство на околната среда и водите, редовно уведомен, чрез процесуални представители оспорва исковата молба и моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани. По искане на същата страна по делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на направените разноски по делото за назначената експертиза.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че предявените искове за обезщетение са неоснователни поради липса на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Заявява, че по делото не е установено наличие на пряка и непосредствена връзка между увреждането и твърдените незаконосъобразни актове, действия и бездействия при изпълнение на административна дейност, което е основание за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: с решение № 98/15.10.2014 г. по гр.д. № 275/2014 г., Районен съд Белоградчик е приел за установен фактът на смъртта на 15 лица, сред които и Ц.Б.М., с ЕГН **********, настъпила при изключително мощен взрив в завод „Миджур” на 01.10.2014 г. около 17:00 ч. От изготвена служебно справка в НБД „Население” се установява, че ищцата е майка и наследник на лицето Ц.Б.М., което обуславя наличието на правен интерес.

От данните по делото се установява, че завод „Миджур” - с. Горни Лом, е предприятие на дружество „Видекс” АД гр. София, като дружеството е с предмет на дейност изследване, проектиране, разработване, производство на взривни материали, извършване на взривни работи, вътрешна и външно търговска дейност, разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали, транспортна  и др. дейности. За завод „Миджур” на дружеството е издадено разрешение № 95/13.07.2006 г. от МВР-НСП за производство на ВВООБ, съгласно производствена програма на дружеството, като към същата по искане на дружеството в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се разснарядяват, са добавени и мина ДМ31, мина М2, мина М14 и мина М16. Срокът на разрешението е изтекъл на 13.07.2009 г. За завод „Миджур” на същото дружество е издадено и разрешение № 113/06.07.2009 г. за производство на ВВООБ, със срок до 06.07.2012 г.

От началника на сектор КОС при ГДОП-МВР на дружеството е издадено разрешение № 153/06.10.2011 г. за производство на взривни вещества в обект взривен склад "Чората", което е безсрочно. С решение рег.№ У-35 449/23.07.2012 г. на началника на сектор КОС при ГДОП-МВР, на основание чл.24, ал.4 от ЗОБВВПИ е допълнено издаденото разрешение на „Видекс” АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утализират на територията на обект завод „Миджур”, по приложен заверен списък към решението, като това решение също е безсрочно.

По делото се установява още, че от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, на „Видекс” АД са издадени пълна лицензия за външнотърговска дейност с оръжие № Л-74-8-3/20.10.2006 г., ограничена лицензия за изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба  № Л-74-8-4/20.10.2006 г., лицензия за транспортиране на оръжие № Л-74-8-5/20.10.2006 г., и трите с валидност от 20.10.2006 г. до 20.10.2009 г. Вследствие, отново по заявление на дружеството от Междуведомствения съвет е издаден пълен лиценз № Л-85-1-4/29.01.2010 г. за извършване на износ, внос  и трансфер на оръжия, определени от списъка на оръжията, при спазване на разпоредбите на действащото законодателство, с валидност от 29.01.2010 г. до 29.01.2013 г., на основание чл.6, ал.1 от ЗЕКОИТДУ (отм.).

По заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012 г., подадено от дружеството, от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, на „Видекс” АД са издадени лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013 г. и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р. България, и двете с валидност от 24.01.2013 г. до 24.01.2016 г.

По делото е представен превод на договор № 719/10.07.2008 г., от който е видно, че между "Акмон СА" и „Видекс” АД е сключен договор, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд STANAG-4518 по метода „технология топене” на следните количества мини: мина М2 - 214525 броя, мина DM31 - 794605 броя, мина М16 - 533399 броя и мина М14 - 5620 броя. Под „разснарядяване” страните разбират пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозивът и детонаторът (т.2 от клауза 3 от договора).  Разснарядяването следвало да се извърши в съоръженията на дружеството в завод „Миджур” в с. Горни Лом. Видно от представения по делото договор № **********/30.07.2008 г. дружество "Акмон СА" е поело работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мини на гръцката армия по договор с "HDS SA", на който гръцката държава и в частност Министерство на отбраната (Висш военен щаб) е присъдила работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мините на гръцката армия, като част от нейното задължение към Споразумението от Отава.

По заявление на „Видекс” АД вх.№ 1235/11.08.2008 г., на дружеството е издадено разрешение за трансфер идент.№ 00699/04.09.2008 г. от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерство на икономиката, със срок на валидност до 04.09.2009 г. По заявление от 10.10.2008 г., на дружеството е издаден и международен сертификат за внос № 000151. Впоследствие разрешението е удължено до 20.10.2009 г.  На дружеството е издадено и разрешение за трансфер № 008885/15.02.2010 г., валидно до 15.02.2011 г., предоставено на дружеството съгласно протоколно решение  № 3д/12.04.2010 г.

По искане вх.№ 7-1391/07.08.2013 г. на дружеството, във връзка с модификация на договор 719, в която са уговорени остатъчните количества мини, е изискано от Министерство на икономиката да им бъде издадено удостоверение за входящ трансфер на оставащите по модификацията на договора количества (953285 мини). От МИ е поискано становището на началник сектор „КОС” при ГДНП-МВР. При извършената проверка е установено, че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. Впоследствие дружеството е уведомило МИ, че складовите помещения и помещенията, предназначени за утилизация на ППМ, са свободни и оборудвани с необходимите машини и съоръжения. След проверка в обекта заместник директорът на ГДНП-МВР е уведомил МИ, че в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се утилизират към издаденото валидно разрешение № 153/06.10.2011 г. от ГДОП, допълнено с решение за обект завод „Миджур”, влизат ППМ, като дружеството разполага с две складови помещения за съхранение на ВВОБ. На дружеството е издадено удостоверение за трансфер съгласно чл.24 от Правилника за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба № 000229/15.10.2013 г., валидно до 15.10.2014 г., който срок е продължен до 15.10.2015 г. по искане на „Видекс” АД, в което дружеството е декларирало липсата на промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението за трансфер. Удостоверението за трансфер е за следното количество мини: М2 179938 броя, ДМ31 241760 броя, М16 529292 броя и М14 2295 броя или общо 953285 броя, всички категория С04.

По заявление вх.№ 7-1846/17.10.2013 г. на дружеството е издаден международен сертификат за внос  № 000201 за описаните ППМ.

По заявление вх.№7-1846-1/26.02.2014 г., във връзка с искане от гръцкото министерство на отбраната, е издаден нов международен сертификат за внос № 000286, а сертификат № 000201 е анулиран.

По делото са представени уведомления от дружеството до Министерство на икономиката и енергетиката, в които дружеството уведомява министерството за предстоящата доставка на гръцки мини с приложена информация относно дата, ГКПП, количество, товарни автомобили и протоколи за периода 24.02.2014-29.09.2014 г. включително.

От представените доказателства се установява, че след преустановяване на вноса, с горните доставки дружеството е започнало вноса на остатъчното количество мини съгласно действащото разрешение за трансфер № 000229/15.10.2013 г., в което е описано количеството мини по видове, както и в съответствие с действащия международен сертификат за внос № 000286.

По заявление вх.№ ВОС-3912/19.12.2013 г. за издаване на разрешение за транспортиране от Гърция през ГКПП-Кулата до завод „Миджур” на остатъчното количество мини по заявлението, на дружеството е издаден документ за пренасяне на огнестрелни оръжия в рамките на ЕС-предварително съгласие съгласно чл.120, ал.1 от ЗОБВВПИ, издадено от сектор КОС към ГДНП, валидно до 13.07.2014 г.

Със заявление вх.№ ВОС-1638/10.06.2014 г. дружеството е поискало подновяване на документа за пренасяне на оръжия в рамките на ЕС, издаденото предварително съгласие № 20130020811/14.01.2014 г., поради изтичане на срока относно остатъчните количества ППМ, описани в заявлението. Издадено е разрешение № 20140052903/30.06.2014 г. от директора на ГДНП за транспортиране от Гърция на описаните в приложението към разрешението мини, валидно до 29.12.2014 г.

По делото са събрани доказателства и за извършени фактически проверки върху дейността на дружеството, във връзка с осъществения внос. В тази връзка се установява следното: от КП № 22447/23.09.2013 г., на същата дата, на основание чл.152, ал.1 и ал.3 от ЗОБВВПИ е извършена съвместна проверка от полицейски инспектор от сектор КОС при ОДМВР-Видин, от мл. полицейски инспектор от КОС при РУП-Белоградчик, от ПИ в РУП-Белоградчик, от инструктор в РС”ПБЗН”, от инспектор в РО”НСК”-Видин, РДНСК-СЗР, от инспектор в дирекция „ИТ”-Монтана, от инспектор  в „ППД” ОУПБЗН-Видин. Проверката е извършена във връзка с предстоящите доставки на противопехотни мини. Констатирано е, че за същите са предвидени склад №1 (празен) и склад № 3 с предстоящо освобождаване. Не са констатирани нарушения в условията за съхранение  и пределната вместимост на складовете. Проверен е и участък „Бивше смесително”, за който е посочено в констативния протокол, че е предвиден за извършване на утилизация, както и цех „С”, включващ три участъка, един от които за утилизация на боеприпаси, с наличното оборудване. Видно от справка, изготвена от ПИ сектор КОС, във връзка с констатациите при проверката, от дружеството са представени част от необходимите документи - технически досиета за системата за извличане на TNT за ППМ ДМ31, М16, М14, М2, като за ППМ са представени и технологични процеси на утилизация и инструкция за безопасна работа при утилизация, утвърдени от изпълнителния директор. Представен е и протокол  за проведено обучение от 23.04.2013 г. на лицата, които ще са пряко ангажирани с дейността по утилизация, определени със заповед на директора, представени са и съответните технически паспорти. На 14.10.2013 г. отново е извършена съвместна проверка. Със заповед № З-1015/16.10.2013 г. на директора на ОДМВР-Видин, на основание чл.154, ал.4 от ЗОБВВПИ са дадени задължителни предписания във връзка с констатирани пропуски в документацията относно машините и съоръженията - за периодична проверка и взривозащитеност, квалификацията на лицата, ангажирани в утилизацията на ППМ, необходимост от изграждане на вентилационна система, срещу които е депозирано възражение. С писмо изх.№ 306/07.11.2013 г. директорът на завод „Миджур” е уведомил директора на  ОДМВР-Видин за предприетите действия по изпълнение на предписанията в указания срок. Липсват данни за изпълнението им, като се сочи, че документите по т.2.3 са входени в РУП-Белоградчик с № 305/05.11.2013 г.

Във връзка с предстоящите доставки мл. ПИ КОС в РУ-Белоградчик е издал полицейско разпореждане от 14.01.2014 г., с което е разпоредил на директора на завода да завиши контрола във връзка с безопасността и отчетността при движение и утилизиране на мините, за уведомяване най-малко три дни преди всяка доставка лицата пряко ангажирани с процеса на утилизация, като се инструктират относно мерките за безопасност, ежедневно да им се предоставят справки за получени, утилизирани  и налични мини.

На 13.02.2014 г. в завода е извършена проверка от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, за която е съставен констативен протокол peг.№ 1603/13.02.2014 г. Извършена е проверка на производствените помещения цех „С” и участък „Утилизация”. Няма отразени констатации, дадени са задължителни предписания: за стриктно водене на отчетната документация на завода, завишаване контрола в участък „Утилизация” относно почистването на металните части от взривни вещества, готовата продукция да се извозва в складовата база след приключване на всяка една смяна и да се спазват нормативите на помещенията.

На 21.02.2014 г. е извършена нова проверка от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, за което е съставен КП peг.№ 2069/21.02.2014 г. Не е констатирано превишение на наличностите в производственото помещение и складовете от нормативно допустимите. Дадени са задължителни предписания.

При доставката на ППМ ДМ31 от Гърция на 27.02.2014 г. е извършена съвместна проверка от служители на РУ-Белоградчик и служба КОС. За проверката е изготвен констативен протокол peг.№ 2417/27.02.2014 г., в който няма отбелязани нередности. Издадено и връчено е полицейско разпореждане peг.№ 2419/27.02.2014 г. по повод предстоящите доставки.

На 13.03.2014 г. е извършена съвместна проверка от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, съвместно със служители на PC ПБЗН-Белоградчик, РИОСВ-Монтана и Д"ИТ"-Видин. Съставен е констативен протокол № 3325/13.03.2014 г., съгласно който складовите наличности съответстват на водената отчетност, както и количествата съгласно паспортите на складовете са променени от дружеството, за което РУ-Белоградчик е уведомено впоследствие. От директора на завода е отказан достъп до участък „Утилизация” на територията на завод „Миджур" под предлог, че не са уведомени предварително и нямат ключ за помещението. За това на директора на завода Ц.Б.М. е съставен АУАН №1/17.03.2014 г., с което е прието за нарушен чл.153, т.1 от ЗОБВВПИ.

На 21.03.2014 г. е извършена проверка от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, при която е установено, че са извършени доставки на противопехотни мини М16 (2160 броя) и М2 (5088 броя), от Гърция, транспортирани с предварително съгласие № *********/14.01.2014 г., издадено от ГДНП, видно от КП № 3748/21.03.2014 г. Съставен е АУАН № 2/21.03.2014 г. на директора на завода Ц.Б.М. за нарушение на чл.120а, ал.6 от ЗОБВВПИ, което същият е подписал с възражение, че издаденото предварително съгласие не е еднократно и включва транспортираното количество.

На 26.03.2014 г., на основание чл.152, ал.1 и ал.3 от ЗОБВВПИ е извършена проверка от полицейски инспектор КОС при ОДМВР-Видин и мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, съвместно със служители от РДНСК-Видин, в производствените помещения и складовете за съхранение на взривни вещества и средства за взривяване в завод „Миджур". Установено е, че не се извършва утилизация, няма налични мини ТМ62М, на доставените мини от Гърция не е започнала утилизация. Установено е, че доставените в завода ППМ се съхраняват съгласно изискванията и са описани в отчетната документация. От служителите на РДНСК е прието, че паспортите са утвърдени от изпълнителния директор, но следва да бъдат съгласувани със съответните контролни органи. Резултатите са отразени в констативен протокол № 8733/26.03.2014 г. От директора на ОДМВР-Видин е издадена заповед със задължителни предписания № з-306/28.03.2014 г. за създаване на организация за контрол при производството на ВВ, при спазване нормата на чл.29 от ЗОБВВПИ, във връзка с идентификация на продуктите поради установени нарушения, и за стриктно спазване на капацитета на складовете. Връчени са разпореждане peг.№ 8731/26.03.2014 г. на директор завод „Миджур” и разпореждане peг.№ 8729/26.03.2014 г. на мениджъра на цех ПВВГЦ, с които е разпоредено да се изготвят ежеседмични писмени справки до ОДМВР-Видин, сектор КОС относно доставени, утилизирани мини и получените ВВ при утилизацията.

На 10.04.2014 г. от полицейски инспектор КОС е извършена проверка в завода, съвместно със служители на РИОСВ-Монтана, дирекция „ИТ”-Видин, ОУПБЗН-Видин, РСПБЗН-Белоградчик, РОНСК-Видин и община Чупрене. Изготвен е КП peг.№ 10283/11.04.2014 г., от който се установява, че е извършена проверка в складове № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 9 и 10, както и в цех „С”, участък „Лят бустер”, участък „Утилизация”, цех „ПВВГЦ” и участък „Утилизация”. В участък „Утилизация” - цех С, е установено готова продукция смлян тротил, която не е изнесена своевременно на склад, а в склад № 5 са установени ел. детонатори с изтекъл срок на годност. В останалите проверени складове е установено, че съхраняваните количества взривни вещества не надвишават съответните нормативи. Констатирано е, че от последната проверка на 26.03.2014 г. не е извършвана нова доставка, както и че не е започнала утилизация на ППМ. За установената нова липса на идентификация на патроните за неизпълнение на вече връчено му полицейско разпореждане, на мениджъра на цех ПВВГЦ, за нарушение на чл.55, ал.4 от ЗМВР, е съставен АУАН и е издадено НП № 1/22.04.2014 г. Във връзка с извършената проверка на управителя на „Видекс” АД е издадена заповед със задължителни предписания № з-373/11.04.2014 г. Изготвен е и констативен протокол на РИОСВ Монтана.

Следващата проверка е извършена на 29.05.2014 г. от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик и служители на КП при РУ-Белоградчик. За проверката е изготвен КП peг.№ 6211/29.05.2014 г., съгласно който в участък „Утилизация” се утилизират мини ДМ31, констатирано е наличното количество и е установено, че не съответства с отразеното в книгата за движение на ВВ, където последния запис е от 19.05.2014 г. Дадени са задължителни предписания за определяне на лице, което да следи да се събират разпилените пресовки, да се завиши контрола върху отчетността от мениджър „Утилизация”, производствените помещения да се почистват от разпилени ВВ.

От ПИ КОС при ОДМВР-Видин на 10.07.2014 г. в завод „Миджур" е извършена внезапна проверка, за която е съставен КП peг.№ 18679/10.07.2014 г. Установена е липса на нарушения във връзка с протичащата в момента на проверката утилизация на мини ДМ31.

На 10.09.2014 г. при проверка в завод „Миджур” от ПИ КОС при ОДМВР-Видин и началник група ОП при РУ-Белоградчик е установено, че вместо в склад, в помещение „парна централа" се съхраняват 47 палета с противопехотни мини М16 (11280 мини). Установените мини не са вписани в книга за приход, разход и наличност, водени в завод „Миджур”. Установени са и 22 броя палета пред склад 9, 7 броя от които се намирали в паркиран пред склада автомобил. Установени са 2 броя палета пред участък „Лят бустер” на цех С, или общо извън складовите помещения са установени 71 броя палета мини М16 (17040 мини). Липсвала е въоръжена охрана, допуснати били груби технически грешки във водената отчетност, а подредбата в складовете възпрепятствала извършване на проверка. За проверката е издаден КП № 23307/11.09.2014 г. На 10.09.2014 г. на директора на завода и на мениджър „Утилизация” Мирослав Чернев са издадени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. На Чернев е издадено и полицейско разпореждане. Със заповед № з-877/11.09.2014 г. на управителя на дружеството са дадени задължителни предписания да се преместят съхраняваните в нарушение на изискванията мини в складовите помещения, ВВ и ППМ да се съхраняват само в складови помещения, като се осигурят изискваните минимални отстояния и се пренаредят съхраняваните в складовете палети, да се води строга отчетност, да се осигури въоръжена охрана, да се извърши доставка само в случаите, когато в складовите помещения има капацитет за поемане на доставените количества.

На 24.09.2014 г. е извършена съвместна проверка от полицейски инспектор КОС, РИОСВ-Монтана, РСПБЗН, Д"ИТ"-Видин. Установено било, че в помещението „парна ценрала” не се съхраняват мини, съхраняваните там са пренесени на 11.09.2014 г. в склад № 1, водената отчетност съответства на наличностите, в участък „Утилизация”, цех С се утилизирали мини М16, въведена е указаната книга, в която отговорникът на смяна вписва доставените за утилизация мини. Пред цех С са установени опаковки - дървени сандъци от мини М16, които е следвало да се складират на друго място. От представителите на РИОСВ било установено, че съхраняваните в склад № 3 изделия са в количество, което не превишава допустимото съобразно издаденото разрешение № 67/2007 г., което е в процедура по преразглеждане, във връзка с поискана промяна на капацитета на складовете.

На 30.09.2014 г. на управителя на „Видекс” АД от полицейски инспектор КОС в група „ООР” при ОДМВР-Видин е съставен АУАН № 02/30.09.2014 г., в отсъствие на нарушителя, поради посочено неявяване на същия на 29.09.2014 г., за нарушение на чл.154, ал.4, във връзка с чл.157, ал.1 от ЗОБВВПИ.

По делото по искане на ответника МОСВ е назначена, изготвена и приета взривотехническа експертиза, от която се установява, че от данни за допустимия броя противопехотни мини за утилизация дневно липсват. Позволените количества взривни вещества и боеприпаси, които са съхранявани в различните производствени цехове и участъци надвишават многократно допустимите количества. Помещението, в което е възникнал взрива, довел до смъртта на 15 лица, сред които и наследодателя на ищцата, е участък „Утилизация” на цех „С”, предназначен за утилизация на бойни припаси. По време на аварията на 01.10.2014 г. в цеха е имало неизнесени на склад смлян тротил и натрупано количество мини, по количество тротилов еквивалент 15500 кг. Причините за първоначално възникналия детонационен импулс са комплексни, като началото на взрива е свързано с предаване на детонация между намиращите се в цеха количества взривни вещества. Броят на работните места в цех „С” е около 10-12 на смяна. Целта в цеха да присъства ръководството на завода (изп. директор на „Видекс” АД, директор на завод „Миджур”, мениджър „Утилизация”), е бил стремежът да отпадне операцията по развиване на детонаторите на мините със специален клюб, което е ставало бавно, а чрез срязване на детонатора, което би довело до съкращаване на времето за утилизация. Според вещото лице спазването на технологиите и правилата за безопасност в дейността по утилизация би довело до минимизиране риска от взривна авария, като са констатирани пропуски в този аспект. Според технологичните правила на „Видекс” АД е предвидено наличието на бронекабина за извършване на особено опасни операции в цеха, такава е съществувала, но не е била използвана в технологичния процес. Оценка на технологичната и техническата пригодност на производствената база и условията за взривна безопасност се извършва въз основа на технологичния стандарт STANAG 4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, по който дружеството е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на договорените видове и количество мини. В съответствие със стандарт STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси е изготвен и план за разоръжаване и безопасно обезвреждане на мина М2А4, М14, М16, ДМ31, съдържащ описание на специфичните особености на отделните видове мини,  възможните технологии за разоръжаване, съществените рискове при обезвреждането. Видно е, че не се изключва възможността за утилизация на процесните мини.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: предявените искове са допустими.

Предявени са искове по чл.1 от ЗОДОВ против Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на околната среда и водите за неимуществени вреди, причинени на ищцата от незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на ответниците при осъществявана от тях административна дейност при условията на солидарна отговорност, предявена на основание чл.53 от ЗЗД, поради съпричиняване на вредите, тъй като се твърди, че всеки от ответниците е допринесъл за увреждането. Съгласно чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съобразно чл.4, ал.2 от ЗОДОВ, когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Това е един от предвидените в закона случаи по смисъла на чл.121 от ЗЗД, при които възниква солидарна отговорност, поради което развитите доводи от ответникците за недопустимост на исковете поради липса на условия за солидарност не се възприемат от съда.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие се твърди, че са причинени вредите.

В случая претендираните обезщетения са за вреди от незаконосъобразни бездействия на административни органи, поради което исковете попадат в хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК, като дали е налице бездействие и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който са предявени исковете.

С оглед цитираните норми исковете са допустими спрямо всеки един от ответниците в качеството им на юридически лица.

За да се ангажира отговорността на всеки от ответниците за вреди съобразно предявените искове следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица на ответника, това незаконосъобразно действие или бездействие да е при или по повод на административна дейност, вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие на административните органи или длъжностните лица.

За да е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, следва да се установят фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, но не е извършил.

Приложимата правна уредба се съдържа в следните нормативни актове: Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. (ДВ, бр.93 от 11.08.1998 г., издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г., в сила от 01.03.1999 г.), която на основание чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и се прилага пряко. Съгласно чл.1, ал.1 от Конвенцията всяка държава се задължава при никакви обстоятелства да не използва противопехотни мини; да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях, с когото и да било, пряко или косвено; да не помага, да не насърчава и да не кара когото и да било да извършва каквато и да е дейност, забранена за държава страна по силата на тази конвенция. Съгласно чл.1, ал.2 от Конвенцията всяка държава се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Съобразно чл.3, ал.2 от Конвенцията трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен. Съгласно чл.6, ал.1 от Конвенцията, в изпълнение на своите задължения по тази конвенция всяка държава-страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а съгласно ал.5 всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини.

Редът за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности се уреждат в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (обн., ДВ, бр.26 от 29.03.2011 г.), относим към издадените на дружеството и действащи разрешения към момента на взрива в завод „Миджур“. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ Министерският съвет приема списък на продуктите, свързани с отбраната, за които се прилагат разпоредбите на закона, който списък се обнародва в държавен вестник. С Постановления на МС са обнародвани съответните списъци, в т.ч. с Постановление № 158 на Министерския съвет от 2012 г., Постановление № 216 на Министерския съвет от 2014 г., в които се съдържат продукти с класификация „С04 Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди и оборудване и принадлежности за тях“, към които са причислени процесните мини. Съгласно чл.5, т.1 от Закона, износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да извършват физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон, а чл.6 от Закона урежда необходимите разрешения за извършване на износ, внос и трансфер на продуктите. Съобразно ал.9 (в приложимата редакция) лицата по чл.5, т.1 могат да получават продукти, свързани с отбраната, от доставчик, който има издадено индивидуално или глобално разрешение за трансфер, посочени в генерално разрешение за трансфер от държавата членка по произход, след получаване на удостоверение за регистрация на трансфер, издадено от Междуведомствения съвет, и след регистриране на трансфера от Министъра на икономиката (в редакцията към 2014 г. Министерство на икономиката и енергетиката), по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Според чл.27 от Правилника в случай, че държавата на изпращача/износителя изисква от българския получател/вносител международен сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната, той се издава от Междуведомствената комисия към МИ, издава се въз основа на издадено разрешение за внос или удостоверение за внос/трансфер на продукти, свързани с отбраната и се подписва от председателя на междуведомствената комисия или от оправомощени от него длъжностни лица. Чл.67 от Закона определя компетентните органи по извършване на контрол по този закон и правомощията им във връзка с това. Съобразно посочената разпоредба контролът по изпълнението на този закон се извършва от Междуведомствения съвет (към МС), Междуведомствената комисия (към МИ), Министъра на икономиката, министъра на вътрешните работи, Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и Директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Относим към предмета на правния спор е и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), който урежда придобиването, използването, унищожаването и утилизацията на същите, включително издаването и отнемането на разрешение за същите дейности. Съобразно чл.13, ал.1 от ЗОБВВПИ производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от Директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. Съобразно ал.3, разрешението за производство по ал.1 може да включва едновременно или поотделно една от посочените в разпоредбата дейности, вкл. и утилизация на боеприпаси. Съобразно чл.17 от ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за производство се подава заявление по образец до Директора на ГДНП при МВР, като в нормата са разписани необходимите документи, които следва да бъдат приложени към заявлението, в частност списък на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които ще се произвеждат, като се посочват стандартизационните документи и технологиите за производството им (т.5) и разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия (т.6) в относимата към процесния период редакция. Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на Междуведомствена комисия, назначена със Заповед на министъра на вътрешните работи, която съобразно чл.19, ал.2 от ЗОБВВПИ (в относимата редакция) се състои от експерти - представители на: Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". ЗОБВВПИ изрично урежда утилизацията в чл.151 от закона. Съобразно чл.151, ал.2 от Закона утилизация на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали. Съобразно ал.3 утилизацията се извършва от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси.

Приложима е и Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета, която е транспонирана в българското законодателство със Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В ЗООС се съдържат също редица разпоредби, въвеждащи задължения за операторите на предприятия, включително и на такива с висок рисков потенциал, компетентните органи по вземане на решения по ОВОС, редът за извършване на контрол, като подробно е уреден същия с отделни регламентации на предварителния, текущия и последващия контрол. Съгласно чл.8 от ЗООС държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите, а компетентните органи по закона, вкл. и контрола по същия, са министърът на околната среда и водите, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), директорите на басейновите дирекции, директорите на дирекциите на националните паркове, кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители (чл.10).

Приложими са и разпоредбите на КТ, съгласно който работодателят отговаря за създаването на здравословни и безопасни условия на труд, като съобразно чл.275 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съобразно ал.2 органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Чл.276 от КТ изрично вменява правомощия на Министъра на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри да издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а същият и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности. КТ предвижда множество задължения за работодателя (чл.281 и следващите от КТ) във връзка с инструктажа и обучението на работниците и служителите относно правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, задължение за предоставяне безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, във връзка с което са приети и съответните подзаконови нормативни актове от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването. Предвидена е възможност работникът да откаже да изпълнява трудовите си задължения при непосредствена опасност за живота и здравето му (чл.283 от КТ).

За осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е приет ЗЗБУТ, който урежда правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (чл.1). Съобразно същия Министерският съвет определя и провежда политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (чл.35), като конкретни задължения са възложени на министъра на труда и социалната политика относно разработване, координиране и провеждане държавната политика в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, включително и издаването на нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, утвърждаването на правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, осъществяването на интегриран контрол чрез Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" по спазване на законодателството и по изпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички отрасли и дейности. Конкретни задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са възложени и на работодателите.

Съгласно чл.54 от ЗЗБУТ цялостният контрол по спазването на този закон упражнява Министерството на труда и социалната политика, а специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", която е самостоятелно ЮЛ, чрез нейните структури, като отговорността на задължените лица се ангажира на основание КТ и съответните нормативни актове за дейността.

Към момента на възникване на инцидента, от който се претендират процесните увреждания, са действали разпоредби на НК, предвиждащи наказателна отговорност за лица, които извършват съответни дейности с огнестрелни оръжия, взривни вещества, боеприпаси и др. без съответното разрешение или в отклонение от издадените разрешения, както и за лица, извършващи посочените дейности без да осигурят необходимите мерки за сигурност и безопасност, предвидени в съответните правилници, наредби или инструкции. Съобразно чл.337 от НК (Изм. - ДВ, бр.41 от 1985 г., предишен текст на чл.337, изм. - ДВ, бр.50 от 1995 г., изм. и доп. - ДВ, бр.92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр.33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.), се предвижда наказателна отговорност за всеки, който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извърши това не съгласно даденото му разрешение. Чл.338, ал.1 (Изм. - ДВ, бр.10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр.92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр.26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр.33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) пък предвижда наказателна отговорност за всеки, който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, а ал.3 съдържа квалифициран състав на горното престъпление в случаите, когато от деянията по ал.1 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това.

Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и като съобрази данните по делото, съдът приема от правна страна следното: Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване задължава всяка държава страна да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини, разрешава трансфера на противопехотните мини с цел унищожаване и задължава всяка държава страна, която е в състояние да го направи, да оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини (чл.6, т.5). Съобразно чл.9 от Конвенцията всяка държава-страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава - страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция или контрол. Съобразно чл.3, т.2 трансферът на противопехотните мини с цел унищожаване е разрешен, поради което липсва задължение за държавата за предприемане на мерки по Конвенцията в обратната насока. Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея като не налага монопол на държавата над дейностите, описани в Конвенцията, което изключва правомощия на държавата за намеса в договорните отношения между „Видекс" АД и неговия гръцки контрахент.

В чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ изрично са предвидени хипотезите, при които Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната при наличие на предпоставките (т.1-4): когато дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл.1, ал.2 от закона, продуктите са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, и др. на оръжия за масово унищожаване, съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации, тези дейности засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10 от ЗОБВВПИ (чл.7, ал.8 от ЗКВВООБ–отм.), съгласно която Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Република България международни задължения. Доводът, че някой от ответниците е бездействал противоправно, като не е предприел мерки във връзка със забраната за трансфер на противопехотни мини не се възприема от съда, тъй като със Европейският съюз се е ангажирал да следва целта за цялостно унищожаване на противопехотни мини в целия свят и приветства Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на земни противопехотни мини и за тяхното унищожаване, като насърчава присъединяването към Конвенцията. Наложеният общ мораториум върху трансфера на противопехотни мини е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията, която изрично допуска трансфера им с цел тяхното унищожаване.

В никоя от приложимата за процесния период до 01.10.2014 г. правна уредба, вътрешна или международна, не се съдържа задължение за държавата да забрани трансфера на противопехотни мини с цел тяхното унищожаване, а напротив: предвижда се задължение на държавата като страна по посочената по-горе конвенция да съдейства за унищожаването на противопехотните мини. Поради това неоснователни са доводите за незаконосъобразно бездействие на ответниците и техни органи, изразяващо се в непредприети дължими мерки (действия или актове), с цел предотвратяване на незаконосъобразни и рискови за живота и здравето на гражданите и за околната среда дейности, в частност за забрана или спиране на утилизацията и конкретно утилизацията на противопехотни мини във връзка с договорената дейност на „Видекс“АД с гръцко дружество. Дейността на дружеството по утилизация на противопехотни мини е регламентирана в различни нормативни актове, с които са въведени множество изисквания към лицата, извършващи дейността и условията, при които може да се извършва самата дейност, включително и трансфер и производство на взривни вещества и боеприпаси. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗОБВВПИ (в приложимата редакция към момента на допълване на издаденото на „Видекс”АД разрешение № 153 за производство на взривни вещества и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират /разснарядяват, унищожават/ за обект завод „Миджур” (Изм. ДВ, бр.44/2012 г., в сила от 01.07.2012 г.), производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, като съгласно ал.3 разрешението за производство по ал.1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси. Чл.151, ал.2 от ЗОБВВПИ съдържа легална дефиниция на утилизацията на оръжията и боеприпасите, а ал.3 изрично предвижда извършването й от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси.

На „Видекс“ АД е издадено разрешение за производство по ЗОБВВПИ, съответно за утилизация на противопехотни мини по реда на ЗОБВВПИ. 

На дружеството е издаден от Междуведомствения съвет Пълен лиценз № Л-85-1-4/29.01.2010 г. за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, с валидност до 29.01.2013 г. като същият е издаден на основание чл.6, ал.1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба (отм.), а впоследствие от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, на „Видекс”АД са издадени Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013 г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Република България по реда на ЗЕКПСОИТДУ и Правилника за неговото приложение, въз основа на издадено разрешение за производство и утилизация по ЗОБВВПИ.

Следователно в законодателството е бил предвиден разрешителен режим за осъществяване на всяка една от дейностите, посочени в ЗЕКПСОИТДУ, въвеждащ съответни изисквания към лицата по чл.5, ал.1 от Закона, като на дружеството „Видекс“ АД са издадени всички необходими лицензи от Междуведомствения съвет, които представляват индивидуални административни актове, каквито са и всички други издадени разрешения на дружеството по ЗОБВВПИ, ЗООС, ЗУО, разрешаващи извършването на съответната дейност, поради което неоснователен е и доводът за неосъществен контрол.

Законът за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обн., ДВ, бр.95/08.12.2015 г., изрично урежда условията и реда за извършване на дейностите, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси, съставена в Дъблин, Ирландия, на 30 май 2008 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр.16 от 2011 г.), и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, съставена в Осло, Норвегия, на 18 септември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр.93 от 1998 г.), както и контрола върху тези дейности, като същият не въвежда различен разрешителен режим (разрешението се издава от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната или оправомощено от тях длъжностно лице след становище на Междуведомствена комисия), изисквания и контрол от тези, осъществявани по реда на ЗОБВВПИ и ЗЕКПСОИТДУ, като контролът върху дейностите, когато се осъществяват от физически и юридически лица се извършва от Министъра на вътрешните работи, а трансферът се осъществява по реда на ЗЕКПСОИТДУ, т.е. това е редът, по който е извършвана дейността и е осъществяван контрол върху нея и до приемане на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.

Предвид изложеното съдът намира, че не се доказва по делото незаконосъобразно бездействие на някой от ответниците, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат.

Не са налице незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в непредприемане на действия и издаване на актове за преустановяване на извършваната незаконосъобразна и рискова за живота и здравето на гражданите дейност. С оглед на момента на настъпване на вредите дружество „Видекс” АД е имало издаден Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013 г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Република България, издадени от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, с валидност от 24.01.2013 г. до 24.01.2016 г., тъй като същите са издадени по подадено ново заявление на дружеството - заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012 г., по което е извършена отново преценка дали да бъдат разрешени съответните дейности, и същата е разрешена с влязъл в сила индивидуален административен акт, като дружеството е извършвало разрешена дейност.

По делото не са налице доказателства за незаконосъобразно бездействие на МОСВ, на негови органи и длъжностни лица, изразяващо се в непредприемане на стъпки по отнемане на издаденото на предприятието Разрешително за експлоатация № 67/2007 г. Съобразно чл.116е (в приложимата редакция до изм., ДВ, бр.62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), на ЗООС Министърът на околната среда и водите, в срока по чл.116д, ал.1 може с мотивирано решение да откаже да разреши реализирането на промяната по чл.116б при предвидените в разпоредбата предпоставки. Съобразно чл.157а от ЗООС (в редакцията до изм., ДВ, бр.62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено разрешително по чл.104, ал.1, се контролира от министъра на околната среда и водите, като контролът се извършва чрез съвместни проверки от комисия, определена със заповед на министъра, които се осъществяват въз основа на годишен план за контролна дейност на комисиите и при жалби и сигнали. В съответствие с разпоредбите на чл.157а от ЗООС в периода 2009 – 2014 г. са извършвани съвместни проверки по реда на посочената разпоредба и са издавани предписания при установени несъответствия. Въз основа на такава проверка е установена и промяна на паспортите на складовите помещения, във връзка с която са дадени задължителни предписания до оператора за подаване на уведомление по реда на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (отм.) и след проверката по реда на чл.12 и чл.13 от Наредбата е указана необходимостта от подаване на заявление за преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително, каквото и е подадено на 18.08.2014 г.

Следва да се отбележи, че към 2009 г. за МОСВ не е била налице правна възможност да отмени издадено разрешително по чл.104, ал.1 от ЗООС. Съгласно чл.115, т.2 от ЗООС (в редакцията към момента на инцидента), операторът на предприятие и/или съоръжение, за което има издадено разрешително по чл.104, ал.1 от ЗООС, е длъжен да информира незабавно министъра на околната среда и водите за планирано съществено изменение на предприятието и/или съоръжението. В МОСВ от издаването на разрешително № 67 от 2007 г. на Завод „Миджур“ от оператора „Видекс“ АД до края на 2013 г. не е постъпвало заявление за преразглеждане на издаденото разрешително, като по време на извършваните проверки не са установени промени, които да налагат даването на предписания в изпълнение на условие 17 от разрешителното за експлоатация № 67/2007 г. на завод “Миджур“.

През месец април 2014 г. с писмо вх. № 26-00-1249/28.04.2014 г. на МОСВ, операторът „Видекс“ АД е внесъл уведомление за планирани изменения по чл.116б, ал. 1 от ЗООС във връзка с увеличаване на проектния капацитет на складове за съхранение на взривни вещества № 1, 3, 4, 6 и 10 от 100 тона на 150 тона тротилов еквивалент на завод „Миджур”, с. Горни Лом, община Чупрене, област Видин. С вх. № ИЕП-6/18.08.2014 г. на МОСВ е стартирана процедура за преразглеждане на издаденото разрешително на „Видекс“ АД. С Решение № 249/27.11.2014 г. е постановен отказ за разрешаване на планирани промени и изменение на Разрешително за експлоатация № 67/26.07.2007 г. на завод “Миджур”.

Следователно органите на МОСВ са изпълнили вменените им задължения за извършване на фактически контрол върху дейността на оператора по чл.157а от ЗООС.

Съдът констатира липсата и на друга предпоставка за ангажиране на отговорността на ответниците: съгласно чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането: произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно практиката на Върховния административен съд, преки вреди са само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, т.е. които са адекватно следствие от увреждането, от съответния административен орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразен акт.

Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес, предизвикан от действието, респ. бездействието, се намесва поведението на трето лице, природно или обществено явление.

Съобразно посоченото по-горе причинна връзка би била пряка и непосредствена, когато резултатът, в случая взрива и последвалата смърт на наследодателя на ищцата, е обективно, закономерно и неизбежно следствие на бездействието, респ. действието на административните органи.

От изготвената по делото взриво-техническа експертиза се установява, че причината за взрива е външно нерегламентирано действие. Установява се, че взривяването е причинено от първоначален детонационен импулс, като при всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива, а мащабите на взрива са в резултат на концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид взривни вещества. Установява се също така, че целенасочено е съкращавано времето за извършване на отделните операции, извършвани са дейности в отклонение от технологичните инструкции, най-опасните операции като част от технологичния процес не са се извършвали в наличната бронекабина. Установява се, че са били нарушавани мерките за безопасност, като това е пренебрегвано от ръководителите и дори е било инициирано от тях, а в деня на взрива ръководството е принуждавало работниците да експериментират с животозастрашаващи операции, с цел спестяване на време, при наличните противопехотни мини, капсул детонатори и взривни вещества в количество, значително превишаващо минималните количества, необходими за нормалното и безопасно протичане на технологичните процеси по време на работната смяна.

Именно с оглед на конкретната причина за взрива, а именно нерегламентирано действие на лице и нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на взривното вещество елементи от противопехотните мини и капсул детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор, съдът намира, че настъпилата смърт на наследодателя на ищцата не е в пряка последица от бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес, отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя.

Независимо, че конкретният причинител на взрива не може да бъде установен, пряката отговорност за случилото се в завода се носи от назначените в него лица и техните ръководители, които е следвало да следят за извършване на дейността по утилизиране на мините при стриктно спазване на правилата за безопасност. Установява се по делото, че в предприятието не е имало действащи и утвърдени подробни и конкретни правила за извършване на действия, които са изключително опасни за живота и здравето на хората и това има пряко значение за възникване на взрива.

За да е налице причинно-следствена връзка между увреждащото бездействие и вредите, основание за реализиране на отговорността на ответниците, следва вредоносният резултат да е закономерна, типична, обичайна последица от незаконосъобразното бездействие. По делото се установява, че за времето от 2008 г. до момента на взрива през 2014 г. в предприятието е извършвано утилизиране на мини, поради което настъпилият взрив не са типична, нормално настъпваща и необходима последица от непредприети мерки от ответниците.

В резултат на изложеното съдът приема, че взривът е настъпил в резултат на допуснати нарушения в производствения процес и неспазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от работодателя, включително и на утвърдените от него инструкции, като работодателят е допуснал в производственото помещение да се съхранява нерегламентирано количество взривни вещества и да се извършват животозастрашаващи дейности. Според заключението на вещото лице, в деня на инцидента са извършвани експерименти и високорискови манипулации с цел спестяване на време, в резултат на което е настъпила смъртта на 15 човека, в т.ч. наследодателя на ищцата. Според чл.275 от КТ осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е задължение на работодателя, а последица от това неизпълнение на задължението му е имуществената отговорност на същия по КТ.

В случая безспорно по делото е, че смъртта на наследодателя на ищцата разкрива белезите на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, а съобразно чл.200 от КТ имуществената отговорност при трудова злополука се носи от работодателя. След като КТ изрично предвижда специален начин на обезщетяване на работниците при трудова злополука, то обезщетение за вреди при трудова злополука не следва да се претендира по ЗОДОВ. В този смисъл е разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. В противен случай би се стигнало до двукратно обезщетяване на едни и същи вреди. По делото са представени доказателства, че осигурителят „Видекс“ АД е декларирал трудова злополука, станала на 01.10.2014 г.

Освен това в случая смъртта на наследодателя на ищцата е настъпила в резултат на взрив, който не представлява „авария“ по смисъла на §.1, т.51 от ДР на ЗООС (внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението), нито е в резултат на неблагоприятното въздействие на фактори на околната среда, каквито са атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи съобразно чл.4 от ЗООС, в който случай би могла да бъде ангажирана отговорността на компетентните органи по чл.10 от ЗООС за опазване на околната среда и здравето на хората.

Предвид гореизложените съображения не се установяват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответниците за претендираните вреди, а предявените от ищцата искове за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

При този изход на спора и при липсата на своевременно направено искане за заплащане на разноски за процесуално представителство по делото от ответниците такива не следва да им бъдат присъждани. Искането на ответника МОСВ за присъждане на направените разноски за изготвяне на назначената по делото съдебно-техническа експертиза съдът намира за неоснователно, тъй като експертизата е поискана по инициатива на същия ответник, а с пасивното си поведение в процеса ищцата не е провокирала извършването на тези разноски, поради което същите не следва да й бъдат възлагани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от Б.Б.М. ***, в качеството си на наследник на Ц.Б.М., починал на 01.10.2014 г., против Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на околната среда и водите, да бъдат осъдени солидарно да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.10.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и алтернативно всеки от ответниците да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на по 100000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.10.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: