Р Е Ш Е Н И Е
№ 260055
гр. Силистра, 23 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря М. Л. разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 697 /
2020г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът Л.Д.С. с ЕГН **********,***, моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 600.00 лева, с която са
се
обогатили, поради отпадане на
основанието, за което са заплатени, заедно със законната лихва считано от 17. 07. 2021 г.- датата на
предявяване на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава за периода 17. 07.
2017 г. – 17. 07. 2020 г. в размер на 182.84 лева.
Претендира
и разноските по производството.
Твърди,
че с Присъда № 400 / 05. 06. 2007 г.,
постановена по НЧХД № 186 / 2007 г. по описа на СРС, влязла в сила на 30. 10.
2007 г. бил осъден да заплати на наследодателя на ответниците сумата от
1 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Въпреки че започнал доброволно да изпълнява задължението за плащане,
наследодателят на ответниците се снабдил с изпълнителен лист въз основа на
влязлата в сила присъда и образувал изпълнително производство. По така
образуваното изп.д. № 2010342400054 по описа на ДСИ при СРС били изплатени всички дължими суми и
същото било прекратено. Независимо от това, считайки присъдата за
несправедлива, ищецът сезирал ЕСПЧ, след което, с решение № 53 / 16. 07. 2019
г., постановено по НД № 69 / 2019 г. по описа на ВКС, наказателното производство
било въобновени и постановената присъда изменена, както бил изменен и размера
на присъденото обезщетение, като бил намален на 400.00 лева. Това е мотивирало ищеца да предяви иск за връщане на разликата между дадената по отменената присъда и дължимата сума.
Ответниците Д.В.С. с ЕГН ********** ***
и С.В.С. с ЕГН ********** ***, двамата чрез пълномощника си адв. А.С., със
съдебен адрес:*** са подали писмен отговор, с който оспорва признават претенцията на ищеца за заплащане на сумата
от 600.00 лева, но оспорват претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 305.00 лева. Считат, че не са давали повод за завеждане на делото,
тъй като не са били страна в производството, в което е присъдено обезщетението
и за наличието на задължение са узнали едва към момента на получаването на
настоящата искова молба и не са били анени от ищеца да изпълнят задължението.
По тези съображения молят претенцията за
заплащане на обезщетение за забава да бъде отхвърлена, както и тежестта за
разноските да остане за ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, доводите и становището на страните, намира за установено
следното:
Няма спор между страните и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че с Присъда № 400
/ 05. 06. 2007 г., постановена по НЧХД № 186 / 2007 г. по описа на СРС, влязла
в сила на 30. 10. 2007 г. бил осъден да заплати на наследодателя на ответниците
сумата от 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, че сумата е заплатена напълно от ищеца, както и че с
решение № 53 / 16. 07. 2019 г., постановено по НД № 69 / 2019 г. по описа на
ВКС и изменен размера на присъденото обезщетение, като е намален на 400.00 лева.
Спорните въпроси в производството касаят
наличието на покана за изпълнение от страна на ищеца по отношение на
ответниците, в качеството им на наследници на длъжника, респективно дължимостта
на обезщетение за забава.
Като прецени, че сумата от 600.00 лева е
платена на наследодателя на ответниците на основание, което е отпаднало и с
оглед признанието на исковата претенция от страна на ответниците, съдът уважава
тази претенция изцяло.
По отношение на акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забава за периода 17. 07. 2017 г. – 17. 07. 2020
г., съдът счита същата за неоснователна. Задължението за връщане на даденото
при отпаднало основание е изскуемо веднага, след отпадане на основанието, но длъжникът
изпада в забава едва след покана от страна на кредитора. В случая, въпреки
представената покана за изпълнение от 23. 12. 2019 г., няма спор между
страните, че тя не е изпратена до наследниците на длъжника, а до трето лице,
нямащо отношение към задължението. В случая е без значение субективното
възприятие на ищеца относно качеството на лицето, до което е адресирана
поканата, релевантен е единствено фактът, че покана до длъжниците не е
отправяне преди предявяването на исковата молба.
По изложените съображения акцесорния иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен за периода 17. 07. 2017 г. – 17.
07. 2020 г. в размер на 182.84 лева.
Тъй като ответниците отговарят в
качеството им на наследници на В. С.В., то съобразно наследствените им права
всеки от тях отговаря за притежаваната от него 1 / 2 част от дълга.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които съобразно
уважената част от исковите претенции са в размер на 275.15 лв. и включват
платено адвокатско възнаграждение и платените държавни такси. На ответниците
също са дължими разноски съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на
70.07 лева.
Във връзка с гореизложеното СРС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Д.В.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Д.С. с ЕГН **********,*** сумата от 300.00 / триста / лева, с която, в качеството си на наследник на В. С.В.,
неоснователно се е обогатил, поради отпадане на основанието, за което е заплатена, заедно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба - 17. 07. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски в производството в
размер на 137.58 / сто тридесет и седем лв. и 58 ст. / лева, като отхвърля иска в останалата му
част за заплащане на обезщетение за забава за периода 17. 07. 2017 г. – 17. 07.
2020г.
ОСЪЖДА
С.В.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Д.С. с ЕГН **********,*** сумата от 300.00 / триста / лева, с която, в качеството си на наследник на В. С.В.,
неоснователно се е обогатил, поради отпадане на основанието, за което е заплатена, заедно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба - 17. 07. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски в производството в
размер на 137.58 / сто тридесет и седем лв. и 58 ст. / лева, като отхвърля иска в останалата му
част за заплащане на обезщетение за забава за периода 17. 07. 2017 г. – 17. 07.
2020г.
ОСЪЖДА Л.Д.С. с
ЕГН **********,*** да заплати на Д.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 70.07
/ седемдесет лв. и 07 ст. / лева – разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: