Р Е Ш
Е Н И Е № 260022
Град
Несебър, 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1031 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Н.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2955918 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено наказание “Глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен като издаден при допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. Подчертава, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, а в конкретния пътен участък липсват стационарни технически средства за контрол на скоростта на движение, поради което стига до извода, че нарушението е констатирано с мобилно техническо средство, при чието използване обаче счита, че за констатираните с тях нарушения следва да се прилага общия ред, а именно съставяне на акт за установяване на административно нарушение и последващо издаване на наказателно постановление. В случая използването на мобилното техническо средство, което е прикрепено към служебния автомобил, предполага присъствието на контролен орган, тъй като той е този, който поставя начало и край на работния процес, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която предвижда да се издава електронен фиш за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и на нарушителя. Отдава значение на обстоятелството, че Електронният фиш му е бил връчен, когато е бил спрян за проверка с управляван от него автомобил, тъй като по този начин на жалбоподателя не ставало ясно от кой момент тече 14-дневния срок за доброволно плащане на наложената с него глоба, като счита, че той не му е връчен по надлежния ред. Като нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП счита липсата на дата на издаване на Електонния фиш, макар и този реквизит да не е предвиден, но имал значение за изчисляване на давностните и преклузивните срокове. Липсвала и снимка за да се установи от нея мястото на извършване на нарушението и дали в съответния пътен участък е въведено ограничение на скоростта на движение. Не била отчетена и грешката при измерване скоростта за движение, която е следвало да бъде приспадната, тъй като именно действителната скорост има значение за размера на санкцията и за основанието, на което тя следва да бъде наложена. В Електронния фиш не е посочено дали същият подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, позовавайки се на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.10 от ЗАНН. Счита, че при установяване на нарушението не са спазени и изискванията на чл.6, ал.2 и на чл.8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., регламентираша реда за установяване на нарушението при използване на АТСС. Моли Електронният фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на Електронния фиш.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и също не изпраща представител.
От фактическа страна:
На 16.02.2019г. за времето от 09:00 часа до 12:00 часа К.А.Д. на длъжност “младши автоконтрольор” е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система за видеоконтрол TER1-M № 4835, идент. № 542. Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ А 84 82 КА, позициониран на 205,5-и км. на Главен път І-9, и с него са били заснемани автомобилите, движещи се в посока град Варна – град Бургас, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било до 60 км., обозначено с пътен знак В-26. В 11:17 часа на 16.02.2019г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движел автомобил “Пежо 307” с рег.№ ********. Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 84 км./ч. В резултат на констатираното администативно нарушение, изразяващо се в превишение на скоростта с 24 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното техническо средство е заснело клип № 3503, при което са направени четири снимки: първата отразява с половин секундно предварение на автомобила, втората снимка е направена в момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената, от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да записва, е започнала и да запаметява, третата снимка е една секунда след като вече е установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила, е направена 1,3 секунди след засичането скоростта на автомобила. На тази четвърта снимка ясно и очетливо се вижда номера на автомобила, заснет по това време с отчетената превишена скорост, и че това е рег.№ ********. Освен това на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил, който да преминава през участъка в близост до този автомобил в същата посока на движение така, че да не оставя съмнение за кой точно автомобил се отнася засечената превишена скорост. По този начин системата за видеонаблюдение е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.
За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е съставен протокол от 16.02.2019г. на ОДМВР съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/23.06.2019г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Собственик на автомобила е Д.Н.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** – жалбоподателя.
За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К № 2955918 срещу жалбоподателя – собственик на автомобила, с който за наказуема е била приета скорост от 81 км./ч.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В съдържанието на Електронния фиш
не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което
възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било
ограничено. По тази причина съдът приема, че пропускането на срока не следва да
рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общостното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове,
засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима.
Вмененото на Д.Н.Р. административно нарушение е за превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, установено извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по смисъла на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горециираната наредба (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което в случая е сторено.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с автомобила, собственост на жалбоподателя, е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 16.02.2019г. в 11:17 часа по Главен път І-9 на 205,5-и км., с посока от град Варна към град Бургас, с наказуема скорост 81 км.ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство), при разрешена скорост извън населено място в конкретния пътен участък от 60 км.ч., съобразно поставения в участъка пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от 17.10.2018г. за последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол. От представената снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационния номер на автомобила, собственост на Д.Н.Р.. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на жалбподателя – собственика на автомобила.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Несъмнено към 16.02.2019г. – датата на нарушението, собственик на автомобила е бил Д.Н.Р. и правилно той е посочен като водач на автомобила. Следователно, ако жалбоподателят твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на извършване на нарушението, е могъл, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. Д.Н.Р. не се е възползвал от така предвидения ред и не е подал декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно с оспорения електронен фиш именно жалбоподателят е подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в ЗДвП процедура.
Предвид изложеното, при правилно изяснена фактическа обстановка, правилно е определен и размера на налженто наказание, който е изрично регламентиран в закона. Нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда наказание на водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км./ч. – глоба в размер на 100 лева, в какъвто размер е наложеното наказание.
Видно е от отразеното в електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2-о реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението (в този смисъл изрично е ТР 1/2014г. на ВАС). В тази насока и не се възприемат като основателни и възраженията на жалбоподателя относно липсата на реквизити, като например издател и дата на издаване. Тук следва да се има предвид, че се касае до особен и специален ред за ангажиране на административно наказателна отговорност, въведен в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който се явява специална норма по отношение на разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и съответно издаваното въз основа на него наказателно постановление. От съдържанието на § 1, т.1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения чрез автоматизирани технически средства или системи. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно обективирано изявление, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи.
По отношение на датата на съставянето на електронния фиш следва да се отележи, че законодътелят с нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е определил изчерпателно реквизитите, които е нужно да съдържа електронният фиш, и сред тях не фигурира дата на издаването му. Посочената норма, както вече се отрази, е специална спрямо нормите в ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление. Затова и не би следвало да се изисква от съда при проверка законосъобразността на електронния фиш, в съдържението на същия да се посочват реквизити, извън тези, посочени от законодателя, тъй като в противен случай съдът би излязъл извън правораздавателната си дейност и по същество би навлязъл в сферата на нормотворчеството, което не е допустимо.
Изпълнено е било изискването на ЗДвП и в обжалвания електронен фиш е посочена дата на установяване и заснемане на нарушението.
Видно е, че е налице
разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за
конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са
налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при полеви тест от
3 км./час. В тази връзка и видно от отразеното върху приложената снимка и
електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и
наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че тъй като процесният електронен фиш е издаден след заснемане на нарушение с мобилна камера в присъствие на контролен орган, в този случай е следвало да се състави АУАН вместо да се пристъпи към издаване на електронен фиш, което според жалбоподателя можело да се случи само при заснемане на нарушение със стационарна камера. В конкретния случай е налице фиксирана скорост на движение на лекия автомобил посредством „Мобилна система за видео контрол на нарушенията за правилата за движение – TRF1 – M“. Издаването на електронен фиш при заснето нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в нарушение на нормативната база. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.). С посочената Наредба се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като в чл.3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към настоящия момент нарушенията за правилата на движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определен начин. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение (че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган), се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ, бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.), издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилното автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. Този извод следва и от обстоятелството, че обективно невъзможно е нарушението да се извършва и заснема в отсъствието на нарушителя, защото нарушение без присъствието на нарушителя е правен нон сенс. Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че електронните фишове могат да бъдат издавани и при употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган, стига да са спазени изискванията на наредбата.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ №542, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, преминало е през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка за мобилна система за видеоконтрол.
Поради това няма основание за отмяна на електронния фиш, включително и на посочените в жалбата основания, а като законосъобразен същият следва да бъде потвърден.
Ето защо и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА Серия К № 2955918 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, наДоброслав Н.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. (сто лева) за нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: