Р Е Ш Е Н И Е
№……………./21.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ,
ХLIX-ти състав, в публично заседание на осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при участието секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №5636 по описа на Варненски районен
съд за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени
от Производството по делото е образувано по иск за реално изпълнение, предявен от „К.И." ООД ЕИК****, със седалище и адрес на управление
***, с адрес
за призоваване и връчване на съобщения
и книжа в гр. София на ул. „****" №40, етаж II, апартамент IV, чрез пълномощника юрисконсулт ****,
против
„К." ООД ЕИК****, със седалище и адрес на управление
***,
представлявано от
управителя ****с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. Варна на ул. „****" №13, чрез пълномощника
адвокатска кантора „****“, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3849.97 лв., представляваща сбор от 1) 1145,06 лв, представляваща законна лихва за периода
14.12.2013
г. до 13.12.2016 г., начислена върху главницата от 3 753,60 лв. по фактура № ****/03.06.2013 г., 2) 429,02 лева, представляваща законна лихва за периода
14.12.2013
г. до 13.12.2016 г. начислена върху главницата от 1 406,35 лв. по фактура № ****/01.08.2013 г., 3) 2275,89 лв., представляваща законна лихва за периода
30.04.2014
г. до 23.11.2016 г. начислена върху главницата в размер на 7059,11 лв. по фактура
№ ****/09.04.2014 г.
С Определение от проведено
открито съдеблно заседание, проведено на 11.07.2017г.
по искане на ищцовото страна, съдът допуска изменение
в размера на предявената искова претенция от „К.И.“ ООД, ЕИК **** срещу „К.“
ООД, ЕИК ****, посредством намаление размера на исковата сума, която след
изменението да се счита предявена както следва законната лихва за периода от
30.04.2014 г. до 23.11.2016 г. начислена върху главницата по фактура №
409/09.04.2014 г. от 2275.89 лв. на 1
483.87 лв. – намаление 792.02 лв. и законната лихва за периода от
14.12.2013 г. до 13.12.2016 г. начислена върху главницата по фактура №
335/01.08.2013 г. от 429.02 лв. на 407.56
лв. – намаление 21.46 лв., на основание чл. 214, ал. 1, пр. ІІІ от ГПК. Със
същото Определение съдът е прекратил производството по гр.д.№ 5636/2017 г., по
описа на ВРС, ХLІХ състав ЗА РАЗЛИКАТА от 2 275.89 лв. до 1 483.87 лв. –
намаление 792.02 лв., законната лихва за периода от 30.04.2014 г. до 23.11.2016
г. начислена върху главницата по фактура № 409/09.04.2014 г. и ЗА РАЗЛИКАТА от
429.02 лв. на 407.56 лв. – намаление 21.46 лв., законната лихва за периода от
14.12.2013 г. до 13.12.2016 г. начислена върху главницата по фактура №
335/01.08.2013 г.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни правно релевантни факти и обстоятелства:
Сочите се двете дружества с ограничена отговорност били сключили неформален ( устен ) Договор за извършване на строително-монтажни
работи ( СМР ) за обект „Парадайз Център„. В изпълнение на задълженията си съгласно чл. 321 ТЗ, ищцовото дружество било издало фактури на обща стойност за извършените СМР в размер на 5 159,94 лева, представляваща сбор
от фактура № 310/03.06.2013г. за сумата от 3
753,60 лв. с вкл. ДДС ;
фактура № 335/01.08.2013 г. за сумата от 1 406,34 лв. с вкл. ДДС. Твърди се, че цитираните два първични счетоводни документа били
надлежно приети
и осчетоводени
от ответното
дружество, но въпреки това
до датата на подаване на исковата молба в СРС дължимата цена по фактурите не заплатена от ответната страна на ищцовата.
Твърди се, че на
13.01.2014г. „К.И." ООД, с ЕИК ****, и „К." ООД, с ЕИК ****, сключили договор за извършване на
строително-монтажни работи за обект „****". Представляваното
от мен дружество изпълни точно и добросъвестно
всички свои задължения по
Договора, а именно извършването на СМР, които длъжникът прие без забележки. В изпълнение на задълженията си по
чл. 321 от ТЗ, ищцовото дружество е издало данъчна фактура за общата цена на
извършените СМР - фактура № ****/09.04.2014 г. за сумата от 28059,11 лв. с включен ДДС. Същата фактура е надлежно приета и осчетоводена от страна на ответника. На 30.04.2014 г. и на 17.12.2014 г. ответникът е заплатил частично посочената
фактура. Въпреки това до датата на подаване на настоящата молба ответникът не е заплатил сумата в
размер на 7059,11 лв. от процесната
фактура.
На следващо място в исковата молба се релевира, че горепосочените суми били несъмнено дължими, доколкото ответното дружество било извършило
съответните счетоводни записвания в търговските си
книги; ползвало било и данъчен
кредит по приложената към исковата молба фактура.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ,чрез адвокат ****, със съдебен адрес ***, адвокатска
кантора „**** „ изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Оспорва изнесените в ИМ обстоятелства. Оспорва между страните да е бил сключван неформален договор, като
твърди, че отношенията между
страните били уредени
посредством писмен договор. Оспорва
твърденията за извършени от
ищеца и приети от ответника СМР. Твърди, че фактура
с № ****/03.06.2013г. със стойност
3753,60 лв. с ДДС била издадена
за силикатен импрегнатор за
бетонови настилки CBLSilicator.
Тъй като такъв артикул не бил продаден на ответното дружество нито бил предаден реално на "К."
ООД, нито бил вложен в извършване
на СМР-та, тази фактура не била приета
и не била осчетоводена от "К." ООД. По отношение на фактура с № ****/01.08.2013 г. със
стойност 1406,34лв. с ДДС, издадена
за СМР, извършено на обект
„Парадайз Център" –
София, по Акт № 19/01.08.2016г. се твърди, че нямало данни въпросното
СМР да е било изпълнено, поради
липсата на Акт №19/01.08.2016г., а самата фактурата била погрешно осчетоводена и сумата не била платена, поради некачествено извършени от ищеца СМР-та.
По отношение фактура с № ****/09.04.2014г. твърди, че
поради непредставяне от ищцовата страна на СМР за твърдяната
сума като главница – 7059,11лв.,
за ответника не е възниквало
задължение за заплащане на тази сума.
Направени са възражения срещу
иска и срещу обстоятелствата
на които се основава иска. Ответната страна счита, че не следвало да се дава ход на делото поради това,
че с исковата молба не била представена справка по чл.366 от ГПК относно
извършените СМР-та и същите
не били конкретизирани по пера и срокове,
което съществено затруднявало защитата на ответната страна. Релевират се
доводи за погасяване на твърдяното
вземане поради изтекла погасителна давност на осн.чл.11 от ЗЗД по отношение претендираните лихви. Прави се искане за спиране на делото, поради заведени в Софийски районен съд на преюдициални правни спорове по гр.д. № 53560/20161г.
на СРС, 76 -ти с-в, воден
между същите страни, по
отношение дължимостта на сумата
по фактура с № ****/03.06.2013г. със стойност 3753,60 лв. с ДДС и по
отношение на фактура с № ****/01.08.2013 г. със стойност 1406,34лв. с ДДС, както и на гр.д. № 53559/2016г.
на СРС, 148 -ми с-в, водено между същите
страни, по отношение дължимостта
на сумата от 7059,11лв., по фактура с № ****/09.04.2014г.
Приема, че претенцията по Фактура с № ****/03.06.2013г.
със стойност 3753,60 лв. с ДДС за силикатен импрегнатор за бетонови настилки CBLSilicator е неоснователна, тъй като подобен артикул не бил продаден, нито е бил предаден реално на "К."
ООД, нито е бил
вложен в извършване
на СМР-та. Фактурата не била приета
и не била осчетоводена от ответното
"К." ООД. Твърди, че в разрез с раздел VІ –ти от договор за извършване на строително-
монтажни работи от
24.10.2012г. подписан от страните, в частност на договореното в чл.6,
ал.4 и следващи, според който след извършването на строително монтажните работи се изготвял Протокол за приемане на работата, който се явявал и основанието и за плащане, подобен протокол не е изготвян.
Твърди, че дейността по фактура с № ****/03.06.2013г. не
била реално извършена. Твърди, че с писмо
от 04.12.2013г. изпратено от електронната
поща на ищеца "К.И."
ООД, до "К." ООД, управителят на "К.И."
ООД, признавал, че силикатен импрегнатор
не е влаган, респективно продаван на "К." ООД. Твърди,
че за доказване на извършено
СМР е следвало да бъдат съставяни актове обр.19, но подобни актове нямало. По отношение претенцията
по Фактура с № ****/01.08.2013г. за СМР извършено на обект „Парадайз Център" - София, по Акт №19/01.08.2016г. заявява, че съгласно договор за извършване
на строително - монтажни работи от 24.10.2012г. подписан от страните, чл.6, ал.4 и сл., след извършване
на СМР се изготвял протокол за приемане
на работата, който бил и
основание за плащане, но в случая такъв
протокол не е съставян и подписван
от ответника. Освен това приема, че ищеца
не сочи конкретно за кои точно СМР-та претендира за плащане по Фактура с № ****/01.08.2013г. Твърди, че изрично са заявили, че при изпълнение на гореописания договор за СМР, част от изпълнените
от ищеца СМР-та били с недостатъци,
като ищеца бил уведомен за множество пукнатини
на подземно паркониво -2 на
обект „Парадайз Център", които били
следствие на некачествено извършени
от него СМР-та., като му
бил предаден изпратения
мейл и снимки на пукнатините. Заявява,
че на осн. чл.265, ал.1 предл.трето, от ЗЗД НАМАЛЯВА размера на дължимите суми по извършените СМР-та със сумата от 1406,34лв. представляваща
част от размера на сумата необходима за отстраняване на пукнатини на подземно паркониво -2 на обект „Парадайз Център". В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесните
СМР-та са реално и качествено изпълнени и процесната сума се дължи, на
основание чл.90 от ЗЗД ответната
страна завява, че отказва да плати сумата от
1406,34 лв., докато ищеца не изпълни задължението си да отстрани множеството
пукнатини на подземно паркониво -2 на обект „Парадайз Център", които били следствие на некачествено
извършени от него СМР-та и били в гаранционния
срок съгласно раздел Х-ти „Гаранционни срокове" от
договора от 24.10.2012 г. подписан от страните,
като в този случай ответникът моли ако бъде осъден, то изпълнението да бъде постановено от съда като ответникът изпълни заедно с ищеца. Твърди, че самата фактура от 01.08.2013г. била погрешно
осчетоводена от ответника.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Прави доказателствени искания и дпредставя писмени доказателства. Оспорва представени от ищеца доказателства.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Предвид наличие на преюдициални към настоящото
производство дела, а именно: гр.дело №1356/2017г. на ВРС и гр.дело №3331/2018г. на ВРС, с Определение от
проведено открито съдеблно заседание, проведено на
11.07.2017г. производството по делото бе спряно, до приключване на
производствата по преюдициалните дела.
С Определение №264125/12.05.2021г., предвид прикрючване
на гр.дело №1356/2017г. на ВРС и гр.дело №3331/2018г. на ВРС, съдът възобнови
производството по Гр.д. №5636/2017г. по описа на ВРС.
От приложеното по делото влязло в законна сила на 10.12.2019г. Решение №
4410/21.10.19г. се установява, че е приключило преюдициалното производство по по гр.д. № 1356/17г.
на ВРС, 42-ри състав. С Решението съдът отхвърля предявените обективно, кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.327, ал.1 ,вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД от ищцовото дружество „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт
Л. Чакалов, със съдебен адрес:*** против ответното дружество „К.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите ****и ***, с искане да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на
ищцовото:сумата от 3 753,60
лева – с вкл. ДДС представляваща продажна
цена на 340 кг. Силикатен импрегнатор CBL Silicator при единична цена
от 9,20 лв.
за килограм,
за която сума ищецът е издал
фактура № 310/03.06.2013 г. ведно
със законната лихва върху главницата
– от датата на подаване на
исковата молба в съда /21.09.2016 г./ до окончателното изплащане на главницата,като неоснователни и недоказани.
От приложеното по делото влязло в законна сила на 21.08.2020г.
Решение №
260202/21.08.20г. по в.т.д. № 706/20г. на
ВОС, т.о., с което се отменя
Решение
№ 3784/3.9.2019г. по гр.дело №3331/2018г. на ВРС се установява, че е приключило преюдициалното производство по №3331/2018г. на ВРС. С Решението съдът отхвърля предявения от „К.И.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** приморски полк №50, иск с правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7059.11лв. /седем
хиляди и петдесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща остатък
по фактура №****/ 09.04.2014г., цялата за сумата 28059.11лв., съставляваща
дължимо възнаграждение за положен шлайфан бетонов под на обща стойност 48500.07
лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между страните договор за изпълнение на
СМР от 13.01.2014 г. на обект „****“ – Нова производствена база за производство
на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283 /идентификатор 10135.3514.59/, по
плана на ЗПЗ-север, гр. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2016 г. до окончателното
й изплащане.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За
да бъде уважен
иск с право основание чл.86, ал.1
от ЗЗД следва безспорно да
бъде доказано наличието на главното задължение по основание и размер, както и
изпадане на длъжника в забава.
От приложените по делото Решение №
4410/21.10.19г. по преюдициалното производство по гр.д. № 1356/17г. на ВРС, 42-ри състав и Решение №
260202/21.08.20г. по в.т.д. № 706/20г. на
ВОС, т.о., с което се отменя
Решение
№ 3784/3.9.2019г. по о преюдициалното производство гр.дело
№3331/2018г. на ВРС се установява, че претендираното
от ищеца в настоящото производство главно задължение не съществува.
Предвид отхвърлянето на главната претенция, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните.
В хода на производството
ответникът е направил искане за разноски,
като такива му се следват
за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1160лв./от които 580лв. по гр.д.№73593/2016г. по описа на СРС и
580лв. по гр.дело №5636/2017г. на ВРС/, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
Предвид изхода на спора, на ищеца не се следват разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „К.И.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, срещу „К.” ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** приморски полк №50, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 3036.49 лева, представляваща сбор от 1) 1145,06 лева, представляваща законна лихва за периода
14.12.2013
г. до 13.12.2016 г., начислена върху главницата от 3 753,60 лв. по фактура № ****/03.06.2013 г., 2) 407.56 лева, представляваща законна лихва за периода
14.12.2013
г. до 13.12.2016 г. начислена върху главницата от 1 406,35 лв. по фактура № ****/01.08.2013 г., 3) 1483.87 лева, представляваща законна лихва за периода
30.04.2014
г. до 23.11.2016 г. начислена върху главницата в размер на 7059,11 лв. по фактура
№ ****/09.04.2014 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.И.” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„К.” ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** приморски полк №50 сумата от 1160лв./хиляда сто и шестдесет
лева/, представляваща
съдебно деловодни разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: