М О Т И В И към НОХД № 174/2015 г.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод обвинителен акт на К.ска районна
прокуратура против Д.П.С.
*** с обвинение по чл.296,
ал.1 от НК, във връзка с чл. 26 от НК.
В съдебно
заседание представителя на К.ска районна прокуратура поддържа обвинението и
пледира за наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Защитата
на подс. Д.П.С. в съдебно заседание пледира за му бъде наложено
наказание глоба в определен от съда размер.
Подсъдимият
Д.П.С. признава
вината си, същият твърди, че е извършил престъплението в което е обвинен, като
моли да му бъде наложено наказание глоба.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установено следното.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На
29.07.2013 год. в РС К. е била заведена молба за домашно насилие от Л.П.Д. ***,
в която същата съобщила, че е била подложена на системен физически, емоционален
и психически тормоз от подс.Д.П.С. и моли съда на
основание чл.18 от Закона за защита от домашно насилие да издаде заповед за
незабавна защита по отношение на нея и малолетните й деца С. Д.С. и В. Д. С.,
като на подсъдимия Д.С. бъдат наложени следните мерки за незабавна защита, а
именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея и горепосочените малолетни деца, както и да му бъде забранено да
приближава жилището в което те живеели – апартамент в гр. К. на ул. Е.А. І,
както и забрана на същия да приближава детската градина на децата – ОДЗ
„Вълшебство“ гр. К., както и забрана да приближава местата им за социални
контакти и отдих, както и съдът да определи местоживеенето на малолетните деца С.
Д.С. и В. Д. С. при нея, като в последствие да издаде окончателна заповед за
защита със същите мерки по чл. 5 от ЗЗДН. Съдът е счел, че са били налице
основанията за издаване на заповед за незабавна защита, като на същата дата е
издал такава по образуваното гр.д. № 659/2013 год., като с тази заповед подс. Д.П.С. е бил задължен да не извършва актове на
домашно насилие спрямо молителката Л.П.Д., както и спрямо малолетните си деца С.
Д.С. и В. Д. С., на същия подсъдим е било забранено да приближава Л.П.Д. *** и
малолетните им деца С. С. и В. С., както и да приближава детска градина на децата - ОДЗ
„Вълшебство“ гр.К., както и да
приближава местата за социални контакти и отдих на Л.Д. и децата им, посочени
по-горе.
С протоколно
определение № 463/22.08.2013 год. по гр.д. № 569/2013 год. на РС К., съдът е
одобрил постигнатата между молителката Л.П.Д. и подсъдимия Д.П.С. съдебна
спогодба, като съдът е постановил въз основа на нея да бъде издадена
съответната окончателна заповед за защита, която обективира
съдържанието на постигнатото между молителката Л.Д. и подс. С. съдебна
спогодба. По силата на същата окончателна заповед за защита съдът е постановил
следното: като е задължил подсъдимия Д.П.С. с ЕГН: ********** *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.П.Д. за срок от 18 месеца,
като на същия подсъдим е било забранено да приближава Л.П.Д. с ЕГН: ********** ***, както и да приближава жилището
в което същата е живеела,а именно апартамент в гр. К. на ул. Е.А. І, както и да
приближава местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице Л.П.Д. за
срок от 18 месеца и съдът е определил временното местоживеене на децата С. С. и
В. С. при тяхната майка – Л.П.Д., като същите два броя заповеди за защита са
били връчени на подсъдимия и същият е знаел за тяхното съдържание, както и за
задълженията, които са му били наложени с тях.
На
23.09.2013 г. Л.П.Д. е подала искова молба в РС К. с правно основание чл. 127
ал. 2 от СК, с която е предявила същия иск срещу подсъдимия Д.С., с който е
помолила съда да й предостави за упражняване родителските права спрямо същите
малолетни деца С. С. и В. С., като същите да живеят при нея, като тяхна майка,
като съдът да определи режим на лични отношения на същите два малолетни деца с
баща им – подс. Д.С., като и да бъде осъден същия
подсъдим да заплаща на същите деца С. и В. по 120 лв. ежемесечна издръжка за
всяко едно от тях, начиная от датата на подаване на
И.М. – 23.09.2013 г. до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване ведно със законна лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, като със същата искова молба Л.П.Д. ***, на
основание чл. 127 ал. 3 от СК да определи привременни мерки по производството
по същото дело до влизане в законна сила на решение по така предявения от нея
иск, които привременни мерки да са относно упражняването на родителските права,
които да й бъдат предоставени, същите деца да живеят при нея, като съдът
определи режима на лични контакти и отношения на същите малолетни деца с баща
им – подс. С., както и същият да бъде осъден да
заплаща по 120 лв. ежемесечна издръжка за всяко едно от децата. По повод на
искането за привременни мерки с протоколно определение на КРС от 30.10.2013 г.
по гр.д. №783/2013 год. на РС К., въз основа на постигнатата от страните
спогодба, която е била одобрена от съда с определение № 585 от 30.10.2013 г.
съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетните деца
С. С. и В. С. на тяхната майка, като е постановил същите деца да живеят при
нея, определил е съответен режим на лични отношение на същите две деца с техния
бащата – подс. Д.П.С., а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 ч., както и по всяко друго
време след изричното съгласие на майката, и същият е бил осъден да заплаща на
всяко едно от горепосочените деца по 100 лв. ежемесечна издръжка. По късно въз
основа на горепосочения съдебен иск, пак въз основа на постигнатата между Л.П.
и подс. Д.С. съдебна спогодба, която съдът е одобрил
с протоколно определение № 220 от 08.04.2014 г. по същото гр.д. № 783/2013 г.
по описа на РС-К. упражняването на родителските права спрямо двете малолетни
деца С. С. и В. С. се предоставят на тяхната майка – Л.П.Д., като на баща им – подс. Д.П.С. е определен режим на лични контакти със същите
лица, както следва: същият да има правото да ги взема от дома на майката и
връща същите деца в дома на същата всяка първа и трета събота от месеца от
10.00 ч. до 17.00 ч., както и през целия месец юли на всяка година, считано от
08.00 ч. на 01.07. до 19.00 ч. на 31.07., а също така и да им заплаща издръжка
в размер на по 85 лв. за всяко дете, считано от 01.08.2013 г. до настъпване на
законни причини за тяхното изменяване или
прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
На
09.01.2014 г. при действието на определените привременни мерки на подс. С. по гр.д. № 783/2013 г. по описа на КРС, одобрени с
протоколно определение № 585 от 30.10.13 г., свид. Д.
помолила свой познат -свид. П.Г.Д. да я придружи до
магазин „Глобул“ в гр.К., за да смени номера на
телефона си, защото бившия и приятеля - подсъдимия
С. я притеснявал и се страхувала от него. След като сменила номера си, около
17.30 часа, свид. Д. заедно със свид.
Д. посетила ОДЗ „Вълшебство“ в гр.К., за да вземе децата си С. и В.. След като
пристигнали на място в района на ОДЗ „Вълшебство“ същите забелязали, че в
близост е бил паркиран автомобила, който се е ползвал от подсъдимия С.. След това свид. Д. влязла в двора на детската градина, а свид.Д. е останал в автомобила. След като ги видял
подсъдимият С. се приближил до автомобила в който се намирал свид. Д. и го попитал защо той прибирал децата му и дали им
е баща, на което същият свидетел казал, че не им е баща, а го прави по молба на
свид.Л.П.Д.. След това от градината излязла свид. Д. заедно с двете си деца и тръгнала към автомобила в
който бил свид. Д.. Като ги видял и като същите деца
отишли при него подсъдимият С. ги прегърнал и започнал да им говори, като свид. Д. влязла в автомобила при свид.
Д., тъй като не смеела нищо да каже на подс. С.. След
това подсъдимият пуснал децата, които отишли при майка си, която била заедно
със свид. Д. в неговия автомобил, качили се вътре и докато
свид. Д. правел маневра при тръгване, подсъдимият С. преминал
покрай тях с автомобила си и демонстративно им показал среден пръст. На
следващият ден подсъдимият С. се обадил по телефона на свид.
Д. и го заплашил с бой, както и че ще му запали колата, ако го види със свид. Д..
На
следващия ден - 10.01.2014 год. около 17.15 часа свид.
Д. отново посетила ОДЗ“Вълшебство“, за да прибере децата си, но когато паркирала
автомобила си до детската градината, свид. Д.
забелязала в близост отново паркиран автомобила, който ползвал подсъдимия С.. Свид. Д. влязла в
детската градина и тъй като отново се страхувала от подс.
С., се обадила по телефона на вуйна си - свид.Г.Х., като
и казала,че се намира в градината, а наблизо е видяла автомобила на подсъдимия
и се страхувала да излезе, като я помолила да дойде и да я вземе. Свид. Х. веднага е тръгнала с автомобил към градината, като
е помолила свид.
Н.Т. да отиде с нея. Свид. Д. излязла с децата от
сградата на детската градината, но в
двора била спряна от подсъдимия С.. Той застанал пред нея, като не я пускал да
премине и й заявил категорично, че идва да вземе децата. Свид.
Д. му възразила, като му казала, че има съдебна заповед да не я доближава, а че
за децата им му е определен съответен ден и час и режим на свиждане, който той бил длъжен да спазва на което подсъдимият
С. заявил, че ще взема децата си когато си иска, а не когато му е определил
съда и не го интересувала заповедта. По това време до градината пристигнали свид. Х. и свид. Т., които видели
в двора на градината свид. Д. и подсъдимия, като
последния ръкомахал с ръце срещу свид. Д., няколко
пъти й препречвал пътя, при опитите на Д. да продължи пътя си, като освен това
я хващал за ръка, като я обиждал с думите „курва, ебано куче“. Когато подсъдимият
С. забелязал свид. Х. и свид.
Т. се дръпнал и свид. Д. напуснала двора на градината
заедно с децата си, като подсъдимия заявил, че няма да остави нещата така. Въз
основа на горепосочените деяния, извършени от подс. С.
на 10.01.2014 год. свид. Д. е подала три заявление в
РУП К. в които е описала случилото се с нея и подсъдимия С. на 09.01.2014 год.,
на 10.01.2014 год. и молила да се вземат мерки срещу подсъдимия тъй като се
страхувала от него. Въз основа на тези нейни заявления бил съставен протокол за
полицейско предупреждение от 22.10.2014 год. на подс.
С., като същия е бил предупреден да не отправя обидни думи и закани за
саморазправа по адрес на Л.Д., да спазва издадената заповед за защита на КРС
спрямо същата свидетелка, както и да не подстрекава трети лица за саморазправа
спрямо свид. Л.Д..
Описаната фактическа обстановка се
подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства: 3 бр. заявления от Л.П.Д. от дати 10.01.14 г.,
протокол за полицейско предупреждение от 22.01.14 г., заповед за незабавна
защита от 29.07.13 г. издадена по протоколно определение № 417 от 29.07.13 г.
по гр.д. № 659/13 г. по описа на КРС, окончателна заповед за защита от
22.08.2013 г.на КРС, издадена по определение № 463 от 22.08.2013 г. гр.д. №
659/2013 г. по описа на КРС, свидетелство за съдимост на подсъдимия, писмо до
КРС изх. № 373/12 от 20.02.13 г. на Бургаския затвор, докладна записка, писмо
на КРС до РУП К. вх.№ 393/19.02.14 г. ведно с приложена към него разписка, ксеро копие на протокол на КРС от 30.10.2013 г. по гр.д. №
783/13 г. по описа на КРС, декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от Л.П.Д., ксеро копие на връчена призовка на подс.Д.П.С.,
протокол на КРС от 22.08.2013 г. по гр.д. № 659/2013 г. по описа на КРС, молба
за защита от домашно насилие от Л.П.Д., протокол на КРС от 08.04.2014 г. по
гр.д. № 783/2013 г. по описа на КРС, искова молба от Л.П.Д. № 3897 от
23.09.2013 г. по която е образувано гр.д. № 783/2013 г. по описа на КРС,
свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели Г.Н.Х., П.Г.Д.,
Н.Р.Т. и Ж.М.Д., от които първите трима свидетели се явяват очевидци на
извършените деяния от подс. С., и от които показания
категорично може да се стигне до извода, че подсъдимият С. е извършил
приписваното му с обв. акт престъпление.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така изяснената фактическа
обстановка с деянието си подсъдимият Д.П.С. *** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.296, ал.1 от НК, във връзка с чл. 26 от НК за
това, че
1.
На 09.01.2014 г. около 17.30 часа в гр.К. пред ОДЗ „Вълшебство“, не е изпълнил
заповед за защита срещу домашно насилие -Заповед за защита от 22.08.2013 г.,
издадена на основание чл.5 ал.1 т.2 и т.3 ЗЗДН, във връзка с определение № 463
от 22.08.2013 г. по гр.д. № 659/2013 г. по описа на КРС, съгласно която му било
забранено да приближава Л.П.Д. ***, както и да приближава местата за социални
контакти и отдих на Л.П.Д. ***, като непосредствено я приближил и застанал пред
автомобила с който се предвижвала Л.Д., както и приближава местата за социални
контакти - застанал в района на ОДЗ “Вълшебство“
2.
В условията на продължавано престъпление по т. 1, на 10.01.2014 г. около 17.15
часа в гр.К. пред ОДЗ „Вълшебство“, не изпълнил заповед за защита срещу домашно
насилие - Заповед за защита от 22.08.2013 г., издадена на основание чл.5 ал.1
т.2 и т.3 ЗЗДН, във връзка с определение № 463 от 22.08.2013 г. по гр.д. №
659/2013 г. по описа на КРС, съгласно която му било забранено да приближава Л.П.Д.
***, както и да приближава местата за социални контакти и отдих на Л.П.Д. ***,
като влязъл в двора на ОДЗ “Вълшебство“, застанал на пътя на Л.Д. и не й
позволил да премине покрай него и напусне двора на детското заведение заедно с
децата си.
Деянието
е извършено при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК–
дееца е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези
последици.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от
подсъдимия С. престъпление е предвидено наказание до три
години лишаване свобода или глоба до
5000 лв.
При определяне на наказанието съдът съобрази обстоятелството, че реализирането на наказателната
отговорност следва да се осъществи при преобладаващи смекчаващи вината му
обстоятелства, а именно: това, че същият е извършил престъплението въпреки, че
същото е престъпление против правосъдието, тъй като е искал да види малолетните
си деца, което показва, че той се явява любящ и
грижовен баща на същите, това че ако на същият бъде наложено наказание лишаване
от свобода, което съдът постанови да бъде изтърпяно ефективно, то неговото
отсъствие от семейството му ще се отрази крайно негативно спрямо същото и респ.
спрямо двете му малолетни деца, които ще бъдат поставени в трудно
материално-битово положение, поради липсата на достатъчно средства за тяхното
нормално психическо и физическо израстване, което безспорно съдът намира, че не
е цел на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, като смекчаващо обстоятелство
е и факта, че съдът намира, че ако му бъде наложено по леко наказание от
наказание лишаване от свобода, то ще бъде достатъчно за да се поправи и
превъзпита подсъдимия от извършване в бъдеще на престъпления от същия вид. Тук
следва да се посочи, че спрямо подсъдимия са налице и отегчаващи вината му обстоятелства
- обременено съдебно минало, това, че същият е осъждан многократно с влезли в законна сила присъди.
Причина за извършване
на престъплението от подсъдимия е незачитане от негова страна на установения в
Република България правов ред.
Събразявайки с горепосочените си съображения,
за това какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимия С. съдът прецени,
че следва да му бъде наложено наказание глоба в размер на 3500 /три
хиляди и петстотин/ лева в полза на Държавата, като по този начин прецени, че ще се изпълнят целите на генералната и специалната
превенция визирани в чл.36 от НК, както и
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С. не е императивно
задължително той да изтърпи съответно наложено му наказание лишаване от свобода
ефективно.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: