Решение по дело №851/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 107
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Грета Иванова Денчева
Дело: 20215140200851
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Кърджали, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20215140200851 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001166 от
21.07.2021 г., издадено от С.С.К. на длъжност ВПД Началник Сектор към
ОДМВР-Кърджали, сектор Пътна Полиция, с което на ДЖ. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Кърджали, ул. "В.Т." № 63, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят ДЖ. Т. Т. намира издаденото наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил
виновно посоченото в наказателното постановление нарушение на чл.103 от
ЗДвП. Заявява, че не следва да му се ангажира административно-наказателна
отговорност за деяния, които не са осъществени виновно от него. Освен това
при издаването на наказателното постановление наказващият орган е
допуснал и съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Заявява, че не са конкретизирани и обстоятелствата при
които е било извършено нарушението. Същите са изписани неясно. Моли
1
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното
постановление. Счита, че била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт
писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да
потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Св. Б.Р. М., заедно с колегата му А.Д.А. - и двамата мл.
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали били на работа за
времето от 19.00 часа на 06.07.2021 г. до 07.00 часа на 07.07.2021 г. съгласно
утвърден график със задачи контрол, установяване и санкциониране на
нарушения на ЗДвП.
На 06.07.2021 г. около 20:20 часа в гр. Кърджали на ул. „Вашингтон“ до
магазин „Панда“ св. Б. М., подал ясен и навременен сигнал със стоп - палка на
водач на лек автомобил Л.Р.Фр. с peг. № ********, който не се съобразил със
сигнала на служителя и продължил движението си по ул. „Вашингтон“ в
посока комплекс „Пентагона“. След извършена справка са установили, че
собственик на автомобила е Дж.З.Йо., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.
Крумовград, ул. „А.С.“ № 11. След извършена справка с ОДЧ се установило,
че г-н Йо. има двама братя в гр. Кърджали, живущи на ул. „В.Т.“ № 76. За
2
случая А.А. изготвил докладна записка до началника на сектор „Пътна
полиция“ - Кърджали с peг. № 1300р-4333/07.07.2021 г.
На 08.07.2021 г. мл. автоконтрольорите И.В.Г. и Т.Д.У. посетили адрес в
гр. Кърджали, ул. „В.Т.“ с цел установяване собственика на лек автомобил
Л.Р.Фр. с peг. № ********. Служителите провели разговори със живущи в
съседните къщи, но никой не познавал г-н Дж. Йо. и не е виждал
горепосочения автомобил. Изготвена е докладна записка с peг. № 1300р-
4361/09.07.2021 г.
На 07.07.2021 г. мл. автоконтрольор Йъ.Х. връчил призовка на г-н ДЖ.
Т. Т. за явяване при г-н Йо. на 08.07.2021 г. в сектор „Пътна полиция“ -
Кърджали. На 07.07.2021 г. са снети писмени обяснения от жалбоподателя
Д.Т. с peг. № 130000-6380/08.07.2021 г.
На 08.07.2021 г. Д.Т. се явил в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали,
където му е бил съставен и връчен АУАН серия Д с бланков №
235436/08.07.2021 г. за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДВП.
Жалбоподателят подписал акта с възражения, че не е видял стоп
палката, тъй като полицейските служители са били на насрещния тротоар.
На 21.07.2021 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което наложил на ДЖ. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Кърджали, ул. "В.Т." № 63, административни наказания „глоба” в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Б. М. и св. Р.К., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни
и взаимно допълващи се; от писмените доказателства по делото - Акт за
установяване на административно нарушение от 08.07.2021 г., който като
редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от
ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; докладна записка с
рег. № 13000-4361 от 09.07.2021г.; докладна записка с рег.№ 1300р-4333 от
08.07.2021г.; заповед с рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР; заповед с рег.
3
№ 8121з-825 от 19.07.2019г. на МВР; както и от другите приети по делото
писмени доказателства.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова
следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС,
при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Според
настоящата инстанция жалбоподателят следва да носи отговорност за
вмененото му административно нарушение. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното
постановление дата и място той е управлявал лек автомобил Л.Р.Фр. с peг. №
********, като при подаден ясен сигнал да спре, не се е подчинил и не е
спрял на посоченото от контролния орган място. На жалбоподателя бил
подаден знак за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, а именно чрез стоп-
палка от униформения полицейски орган. Цитираната норма гласи, че при
спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен
сигнал със стоп-палка. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че водачът Д.Т. е възприел подадения му сигнал, но въпреки това
не се подчинил. Съгласно показанията на св. Б.Р. М., водачът първоначално е
намалил скоростта, като полицейския служител е останал с впечатление, че
ще спре, а след това рязко е подал газ. Свидетелят сочи, че пред автомобила
не е имало други МПС-та и водача ясно е възприел подадения му сигнал със
стоп-палката. Отделно от това, жалбоподателят при подписване на АУАН не
е оспорил факта, че е управлявал автомобила на посочения ден и място, а
възраженията са в насока, че не е видял подадения му сигнал със стоп-палка.
Затова правилно административнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП. От
субективна страна нарушението е извършено умишлено, като деецът е
4
съзнавал, че нарушава установените правила за движение по пътищата.
Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира в неговото
поведение. Законосъобразно наказанието е наложено на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лв., водач който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението. При индивидуализиране на санкцията
наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като е определил
наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в максималния
предвиден размер. Наложените на нарушителя наказания „глоба“ от 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца се явяват
справедливи и отговарят в пълна степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Този размер е оправдан, предвид извършваните от
жалбоподателя многократни нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления и
фишове. Само с такова наказание биха се постигнали целите на чл.12 от
ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите членове на обществото.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати в
хода на административнонаказателното производство нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не
почиват на събраните по делото доказателства твърденията на жалбоподателя,
че на процесната дата и място не е видял подаден сигнал за спиране. Тази
версия се опровергава напълно от показанията на свидетеля очевидец /св. Б.Р.
М./, който е категоричен, че сигнала е бил възприет от жалбоподателя. Ето
защо, не може да се приеме, че липсва умисъл за извършеното нарушение. В
случая не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото
5
извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото
деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена
опасност от типичната за обикновените случаи на административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Предвид изложените съображения,
атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно
и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1300-001166 от
21.07.2021 г., издадено от С.С.К. на длъжност ВПД Началник Сектор към
ОДМВР-Кърджали, сектор Пътна Полиция, с което на ДЖ. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Кърджали, ул. "В.Т." № 63, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ДЖ. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ул. "В.Т."
6
№ 63, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7