Решение по дело №818/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 551
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20194310100818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                             Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е    №…

 

гр.***ЕЧ, 21.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ***ЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                       

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ***

                                   

            при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №818 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази :

 

            Обективно съединени искове с правно снование чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД с цена на иска: 95,20 /деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/:

 

            Постъпила е искова молба от И.А.А., ЕГН **********,***, чрез: адв. В.И.И., вписана в адвокатска колегия- ***еч с адрес на кантората гр. ***еч, ул."***, - съдебен адресат,против:„***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и , представлявано от ******, по която ищецът излага, че в качеството си на потребител на 28.12.2016 г. сключил договор за лизинг на устройство от ответното дружество - ***с гаранционен срок от 24 месеца. Лизинговото устройство е получено в деня на сключване на лизинговия договор и е издадена фактура № **/28.12.2016г. с издател ответника и получател И.А.. На 06.02.2017 г., в срока на гаранцията, без да е бил включен в зарядно устройство, телефонът започнал да м**ише на изгоряло. А. натиснал бутона за изключване, но телефонът не светнал. Включила се предната светкавица с жълта светлина и устройството се затоплило в горния си край. Тъй като м**измата продължавала и телефонът започнал да се нагрява, А. разглобил телефона и свалил батерията му.На същата дата предоставил телефона в офис на ответното дружество, с молба да бъде извършен гаранционен ремонт. Съставена била сервизна карта № **********/06.02.2017 г. На 09.02.2017 г. е бил съставен Протокол за отказ от гаранционен ремонт № OGS009013572/ 09.02.2017 г., с който се отказва ремонт на устройството, тъй като според комисията, същото е механично увредено и са налице следи от токов удар, както и че са дефект**али всички компоненти по уреда. На 22.02.2017 г., на А. му било върнато устройството, заедно с документацията във връзка с отказа за гаранционен ремонт. Оттогава ищецът не можел да използва закупеното устройство, но продължил да заплаща лизинговите вноски в размер на 11,90 месечно. Във връзка с гореизложеното било образувано гр.д. 2374/17г. по описа на PC-***еч-между същите страни- е предмет-на спора възстановяване на недължимо платени 16 броя вноски по договора за лизинг в размер на 190,40 лева. С решението по делото ответникът бил осъден да възстанови на доверителя й заплатените до датата на завеждане на иска вноски по договора за лизинг като бе установен и неоснователния отказ от гаранционно обслужване, както и невъзможността устройството да бъде използвано повече. При това положение счита , че доверителят й  неоснователно  е  заплащал  и останалата част от вноските до края на Договор заявка № ***-*** за лизинг на устройство ***№ 35460308475859 общо в размер на 95.20 лева - 8 броя вноски, поради което същият има правен интерес от завеждане на настоящия иск със следния  петитум:

            да се осъди  „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и , представлявано от ****** да заплати на И.А.А., ЕГН ********** сумата в размер на 95,20 /деветдесет и пет лева и двадесет ст./ лева представляваща заплатена цена по Договор заявка № ***-*** за лизинг на устройство ***№ 35460308475859, ведно със законната лихва от датата на завеждане иска до окончателното и изплащане; да се осъди  ответника да му заплати и сторените по делото разноски.

            В законоустановения едномесечен срок, с отговор, „*** ЕАД (***), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „Цариградско шосе" № 115и, представлявано от Главния изпълнителен д**ектор Атанас ***, чрез пълномощника юрисконсулт ***, преупълномощена от пълномощника ***, т.к. ***, излага ,че търсената от ищеца сума в размер на 95.20 лв. е начислявана от *** до окончателно приключване на съдебното производство по дело 2374/2017 г. и представлява лизингови вноски за спорното устройство. Моли да се приеме  настоящия отговор за признание на подадения от господин А. иск по основание и размер с произтичащите от това правни последици. Считат, че предвид липсата на спор относно размера и основанието на заплатените от ищеца лизингови вноски, не е необходимо назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Моли на основание чл. 237 от ГПК да се произнесе съда с решение съобразно признаването на ищцовата претенция. Моли  да се задължи ищеца да представи банкова сметка, ***.

Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК. Представил е проекто – доклад.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и чрез пълном. си адв. В. Ив. – *** и преупълномощената от нея **. *** поддържа исковата претенция като моли да им се присъдят направените по делото разноски. Счита , че с поведението си ищеца изцяло е дал повод за завеждане на делото. Моли при присъждането на разноските да съобразите, че процесуалното представителство е по чл. 38 от ЗА, поради което е приложено и удостоверение за регистрация по ДДС в случай, че се присъдят разноски.

            Ответникът, редовно призован, в хода на делото не изпраща представител.

            Съдът като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установени следните факти :

            не се спори ,че на 28.12.2016 г. , страните сключили договор за лизинг на устройство от ответното дружество - ***с гаранционен срок от 24 месеца. Лизинговото устройство е получено в деня на сключване на лизинговия договор и е издадена фактура № **/28.12.2016г. с издател ответника и получател И.А..

            С протоколно определение №809 от 30.08.2017 г. в производство по чл.207 от ГПК по гр.д. №1065/2017г. ,е прието и вложено заключение от инж. **досежно GSM Samsung Galaxy J5 2016: за състояние на мобилното устройство:

            устройството е видимо увредено и технически неизправно. Увреждането е следствие на електрическо въздейстие, а не на механично въздействие. Има следи от късо съединение и нагорели детайли. При поставяне на батерията в апарата се задейства прожектора му. Няма актив**ан датчик за влага - фиг. 1, батерията е здрава, адаптерът не е изгорял. Буксата на апарата за зареждане няма следи от изгаряния.

            С Протокол за отказ на гаранционен ремонт от 09,02,2017 г. е констат**ано следното: „механично увреден - следи от токов удар - всички компоненти по уреда са дефект**али" . При оглед на апарата, експертизата установила, че няма механични повреди, причинени от механичен удар, а само следи от електрическо въздействие. Също така, не всички компоненти на устройството са дефект**али, тъй като същото има здрава батерия, дисплей, камера и др. Няма следи апаратът да е отварян за констат**ане на дефектни компоненти, както и няма приложени снимки със състоянието на устройството при извършения оглед.

С       Решение №272 от 14.06.2018г. по гр.д. №2374/2017г. на РС – ***еч се    осъжда „***”ЕАД, - гр.**, да заплати на И.А.А., сумата 190,40 /сто и деветдесет лева и чет**идесет стотинки/, представляваща заплатена цена по Договор заявка №***-*** за лизинг на устройство уреда  ***№35460308475859, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във връзка с чл.113 от ЗЗП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 06.11.2017год. до окончателното й изплащане. „***”ЕАД - гр.**,  е осъдена да заплати на И.А.А., сумата 470 /чет**истотин и седемдесет/ лева, представляващи претърпени имуществени вреди вследствие на несъответствието на продадената на ищеца от ответника стока, на основание чл.113, ал.5 от ЗЗП, и разноските по делото, а исковата претенция до пълния претенд**ан размер на сумата 537,20 лева е отхвърлена като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

С оглед признанието на иска от страна на ответника , съдът приема ,че са доказани твърденията на ищеца по исковата молба ,че на 06.02.2017 г., в срока на гаранцията, без да е бил включен в зарядно устройство, телефонът започнал да м**ише на изгоряло. А. натиснал бутона за изключване, но телефонът не светнал. Включила се предната светкавица с жълта светлина и устройството се затоплило в горния си край. Тъй като м**измата продължавала и телефонът започнал да се нагрява, А. разглобил телефона и свалил батерията му.На същата дата предоставил телефона в офис на ответното дружество, с молба да бъде извършен гаранционен ремонт. Съставена била сервизна карта № **********/ 06.02. 2017 г. На 09.02.2017 г. е бил съставен Протокол за отказ от гаранционен ремонт № OGS009013572/09.02.2017 г., с който се отказва ремонт на устройството, тъй като според комисията, същото е механично увредено и са налице следи от токов удар, както и че са дефект**али всички компоненти по уреда.На 22.02.2017 г. на А. му било върнато устройството, заедно с документацията във връзка с отказа за гаранционен ремонт. Оттогава ищецът не може да използва закупеното устройство, но продължил да заплаща лизинговите вноски в размер на 11,90 месечно.

Претенцията му е за остатъка -  от лизинговите вноски  до края на Договор заявка № ***-*** за лизинг на устройство ***№ 35460308475859 общо в размер на 95,20 лева - 8 броя вноски.

 С оглед оказаната доказателствена тежест  по иска по иск по чл.55, ал.1 ,т.3 от ЗЗД, ищецът доказва плащането на съответната цена на ответника, а последният не представи на съда каквото и да е основание да я задържи, т.е. въз основа на  валидно възникналата  договорна връзка, произтичаща от договора за лизинг ,  ищецът се е задължил  да изпълнение на своето задължение – да плаща отделните лизингови вноски и след като е отпаднало основанието  за плащането им , той следва да получи връщане на даденото на отпаднало основание,  

            От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото гр.дело №1065/2017 год. по описа на РС-гр.***еч, с посочено правно основание чл.207 и сл. от ГПК, се установява, че на 28.12.2016 год. в гр.***еч между „***”ЕАД и И.А. е сключен Договор Заявка ***-*** Договорни ус***ия за лизинг на устройство №**********, по силата на който VIVACOM се задължава при ус***ията посочени в договора да предостави на клиента за временно и възмездно ползване за срок от 2 месеца следното устройство : **Съгласно клаузите на договора клиентът И.А. се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 285,60 лева, включваща главница 263,86 лева с включен 20% ДДС и лихва 21,74 лева, освободена от ДДС. В чл.10 на договора изрично е посочено, че с подписването на настоящия договор клиентът деклар**а и потвърждава, че VIVACOM му предава устройството във вид, годен за употреба и съответстващ напълно на договорените технически характеристики, комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.   За стойността на предоставеното на лизинг устройство е издадена фактура №** от 28.12.2016 год. за сумата 263,86 лева с включен 20% ДДС с доставчик „***”ЕАД и получател И.А., удостоверяваща и плащането на сумата.

            В конкретният казус се установи по безпорен начин, че ищецът се явява „потребител”, а ответникът „търговец” по смисъла на Параграф 13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.113, ал.1 и ал.2 от същия закон, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, като срокът за това е един месец, считано от предявяването на рекламацията от страна на потребитиля. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът И.А. е направил рекламация до ответника на 06.02.2017 год., по която ответникът е направил отказ от гаранционен ремонт с мотив, че телефона е механично увреден, че по него има следи от токов уред и всички компоненти по уреда са дефект**али.

            Съгласно чл.114 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113 от ЗЗП, той има право на избор между едно от следните възможности : 1/.разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или 2/.намаляване на цената.

            В ал.2 на чл.114 от ЗЗП изрично е изключена възможността на потребителя да претенд**а за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя.            При това положение и след като е налице отказ от удовлетворяване на рекламацията за потребителя е налице възможността по чл.113, ал.3 от ЗЗП, която ищецът е упражнил в настоящия процес, като ответникът следва да възстанови на ищеца остатъка от платената от последния лизингова цена на стоката в размер на сумата 95,20 лева .

С оглед оказаната доказателствена тежест  по иска по иск по чл.55, ал.1 ,т.3 от ЗЗД, ищецът доказа плащането на съответната цена/отделните лизингови вноски/ на ответника, а последният не представи на съда каквото и да е основание да я задържи/ например предоставяне на ново устройство/ ,т.е. въз основа на  валидно възникналата  договорна връзка, произтичаща от договора за лизинг ,  ищецът се е задължил  да изпълни своето задължение – да плаща отделните лизингови вноски и след като е отпаднало основанието  за плащането им , той следва да получи връщане на даденото на отпаднало основание, иначе  противен случай би се допуснало неоснователно обогатяване на ответника , който не е предоставил стоката , съответстваща на Договора за лизинг.

Или съдът приема , че главния иск  е основателен и доказан е следва да се уважи

            Тъй като се касае за връщане на парична сума , следва да се уважи и иска по чл.86 от ЗЗД , считано от датата на предявяване на исковата претенция в съда – 30.04.2019 год. до окончателното й изплащане.

            По разноските:

            При този изход на процеса ,основателна и доказана се явява ищцовата претенция и за заплащане на сторените по настоящото дело съдебно-де***одни разноски, тъй като ответникът е признал иска , но от друга страна – не е налице втората комулативно установена предпоставка – да не е дал повод за завеждане на иска - същият не е върнал остатъка от лизинговите вноски на ищеца след проведеното рекламационно производство нито му е предоставил нов телефон , съобразно закупените характеристики по Договора за лизинг.

            Не приема обаче за основателна и доказана претенцията да се присъдят разноски в размер на 360,00 лева с включен ДДС на ищеца. Съгласно практиката на съдилищата, тъй като процесуалното представителство е осъществено по реда на чл. 38а от ЗА ,на пълномощника на страната следва да се присъди адв. възнаграждение за исковото производство в минималните предели по чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения или сумата 300,00 лева.До този размер следва да се уваи претенцията , а до пълния претенд**ан размер , следва да се отхвърли.

            Водим от горното, съдът

                                   

                                                                       Р  Е  Ш  И    :

 

 

ОСЪЖДА „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****** да заплати на И.А.А., ЕГН ********** ***, чрез: адв. В.И.И. - ***, вписана в адвокатска колегия - ***еч с адрес на кантората гр. ***еч, ул."***, сумата в размер на 95,20 /деветдесет и пет лева и двадесет ст./ лева представляваща заплатена цена по Договор заявка № ***-*** за лизинг на устройство ***№ 35460308475859, ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от датата на завеждане иска – 30.04.2019г. до окончателното и изплащане и сторените по делото разноски в размер на общо 350,00 лева , от които 300,00 лева – адв. в-е и 50,00 лева – д.т., а претенцията до пълния размер на сумата 410,00 лева , като неоснователна и недоказана, отхвърля.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.***еч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :