РЕШЕНИЕ
№ 1056
гр. Пловдив, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501393 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.558, ал.7 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.а от КЗ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от И. Н. Д. против
решение №1837/21.10.2021 г., постановено по гражданско дело №1709/2021 г.
по описа на РС-Пловдив, ХХІІ гр. състав, с което е осъден И. Н. Д. да заплати
на Гаранционен фонд сумата в общ размер на 14015 лева, от които 1015 лева
платено от ГФ обезщетение по щета №110847/08.11.2017 г. за имуществени
вреди, причинени на Г. А. Т., 10000 лева, платено от ГФ обезщетение по щета
№210063 от 13.02.2018 г. за неимуществени вреди, причинени на К. А. П., и
3000 лева, платено от ГФ обезщетение по щета № *** г. за неимуществени
вреди, причинени на Г. А. Т., настъпили в резултат от ПТП от 18.07.2017 г.,
виновно причинено от Д. с лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. №***, без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда –
29.01.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 740.60
лева – разноски в производството.
Във въззивната жалба се твърди, че жалбоподателят не е знаел, че
колата няма застраховка „Гражданска отговорност“, не е участвал в
производството по определяне на обезщетенията и не е обвързан с тях. Иска
се отмяна на решението.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в
който се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение, първоинстанционното решение да се потвърди
като правилно и законосъобразно, а на страната да се присъдят и разноските
по делото.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Възраженията, които се навеждат с въззивната жалба, са правени
и пред първоинстанционния съд, който е изложил съображения, които
напълно се споделят. Решението му е и правилно, като на основание чл.272 от
ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение. С оглед задължението на въззивния съд за разглеждане на доводите
на страните, следва да се има предвид и следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от
Гаранционен фонд против И.Д., с която е предявен иск с правно основание
чл.558, ал.7 вр. чл.557, ал.1, т.2, б. А от КЗ - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 14 015 лева, от които 1015 лева
платено от ищеца обезщетение по щета № 110847/08.11.2017 г. за
имуществени вреди, причинени на Г. А. Т., 10000 лева, платено от ищеца
обезщетение по щета № 210063 от 13.02.2018 г. за неимуществени вреди,
причинени на К. А. П. и 3000 лева, платено от ищеца обезщетение по щета №
*** г. за неимуществени вреди, причинени на Г. А. Т., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда –
29.01.2021 г. до окончателното плащане.
Излагат се твърдения, че на 18.07.2017 г. ответникът,
управлявайки лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ***, по пътя ***, губи
контрол над управлението и се насочва към лентата на насрещното движение,
в която се движел водачът на л.а. „Пежо Ранч“, с рег. № ***. Водачът на
последния лек автомобил видял навлизащия в неговата лента за движение л.а.
2
на ответника, задействал спирачната система, за да избегне удара, но, въпреки
това, последвал челен удар, като автомобилът на ответника се намирал изцяло
в насрещната лента за движение. В резултат на ПТП са причинени телесни
увреждания на лицата К. А. П. – счупване на главичката на лява лъчева кост,
контузия на гръден кош, контузия на коремни стени, разкъсно-контузна рана
на лицето, фронтална област, скула и долна челюст, както и на Г. А. Т. –
контузия на гръден кош със счупване на второ ляво ребро, контузия на
коремни стени и навяхване на лява гривнена става. На Г. Т. са причинени и
имуществени вреди, изразяващи се в щети по собствения му лек автомобил
„Пежо Ранч“, подробно посочени в молба от 16.02.2021 г. Към датата на ПТП
виновния водач за същото И. Н. Д. е управлявал лек автомобил „Опел
Фронтера“ с рег. № *** без сключена застрахова „Гражданска отговорност“.
Със споразумение по НОХД № 7954/2017 г. ответникът се е признал за
виновен за извършеното от него деяние. Ищецът заплатил на увредените лица
обезщетение за причинените им в резултат от ПТП имуществени и
неимуществени вреди, като се поражда интерес да търси платено от
ответника. С оглед изложеното и на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./
предявяват регресен иск за платеното на пострадалия обезщетение.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който заявява, че не е знаел, че управлявания от него лек
автомобил няма сключена застрахова „Гражданска отговорност“. Счита, че не
е обвързан от определения размер на вредите.
Отговорността на Гаранционен фонд при действието на ЗЗ (отм.),
при действието на Кодекс за застраховането (отменен) и при сега действащия
Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., е обусловена от
наличието/липсата на задължителна застраховка по риска "Гражданска
отговорност" за автомобилистите и "Злополука" за пътниците, ако
превозвачът не е имал застраховка. Т.е. отговорността се свързва с
настъпването на застрахователен риск, чието осъществяване е
застрахователното събитие. Застрахователно събитие е настъпването на ПТП
и в зависимост от наличието на задължителна застраховка към този момент,
отговорността за заплащане на обезщетение е на застрахователя или на
Гаранционния фонд. Правопораждащият факт е сбъдването на
застрахователния риск, съответно - релевантността на наличието на
застраховка към момента на събитието - ПТП. Оттук и преценката за
приложимия закон, който в случая е сега действащия Кодекс за
застраховането, тъй като именно при действието на този кодекс е настъпило
ПТП. Ето защо тази препратка – към отменена норма – е неприложима в
настоящия казус, като първоинстанционният съд е определил правилно
правната квалификация на предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел с
определение от 09.04.2021 г. като безспорни между страните механизмът на
настъпилото ПТП, вида и характера на причинените на пострадалите телесни
3
увреждания, вида и характера на причинените имуществени вреди на Т..
Прието е и, че Д. е управлявал лек автомобил „Опел Фронтера“, с рег. №***
без сключена застрахова „Гражданска отговорност“.
Със споразумение по НОХД №7954/2017 г. ответникът се е
признал за виновен за извършеното от него деяние. Споразумението има
последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл.300 ГПК присъдата е
задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
За да се уважи иска за уредената в разпоредбата на чл. 558, ал. 7
от КЗ регресна отговорност, следва да се докажат няколко юридически факта:
възникване на застрахователно събитие - ПТП, участниците в него, наличието
на вина у ответника за инцидента, настъпили щети, техния размер, липса на
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и изплатено застрахователно обезщетение на увреденото
лице от Гаранционен фонд. При наличието на тези предпоставки
Гаранционният фонд, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен
иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата
на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на
деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение
на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди следствие
виновното му и противоправно поведение.
В случая одобреното от наказателния съд споразумение за
решаване на наказателното производство установява настъпилото ПТП,
участниците в него, наличие на вина у Д. за инцидента и настъпили вреди.
Установява се по делото, че управляваното от същия превозно средство не е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е знаел, че
управлявания от него автомобил не е имал сключена такава застраховка. Той
е знаел за задължението си като водач на МПС, че, за да управлява същото,
задължително трябва да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Могъл е и да направи проверка на предоставените
му документи, свързани с управлението на превозното средство и да установи
този факт. Ето защо това възражение не се възприема от настоящата
инстанция.
Неоснователно е и възражението, че жалбоподателят не е участвал
в производството пред ГФ, респективно – не може да бъде задължен да
възстанови заплатените обезщетения. Постановеният от съда акт е въз основа
на събраните по делото доказателства, като в производството участва и
жалбоподателя, като изложените съображения не се възприемат.
Прието е за безспорно от състава на районния съд, че ГФ е
заплатил на увредените лица обезщетения както следва: 1015 лева по щета
№110847/08.11.2017 г. за имуществени вреди, причинени на Г. А. Т., 10000
4
лева по щета №210063 от 13.02.2018 г. за неимуществени вреди, причинени
на К. А. П. и 3000 лева по щета № *** г. за неимуществени вреди, причинени
на Г. А. Т.. Прието е и, че е спорен по делото въпросът за размера на
претърпените от пострадалите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.558, ал.2, вр. с чл.499, ал.2 КЗ
фондът изплаща обезщетение, съобразно действителна стойност на вредата
към деня на настъпване на събитието.
По делото е изготвена САТЕ, като вещото лице е посочило, че
стойността на средствата, нужни за отстраняване на причинените щети на
превозното средство „Пежо Ранч“ /части, труд, материали и др./ от
процесното ПТП са в общ размер на 3263 лева с ДДС, като подробно е
обоснована по какъв начин е достигнал до този размер. В случая е налице
тотална щета. Изплатеното от ГФ обезщетение в размер на 1015 лв. е в много
по – нисък размер от доказания по делото размер на вредата. Присъждането
на сумата (осъждането на жалбоподателя да заплати сумата от 1015 лв.) не
става въз основа на процедурата пред застрахователя, а въз основа на
събраните по делото доказателства, в производството по общия исков ред.
Искът е основателен и доказан в посочения размер.
Относно обезщетенията за неимуществени вреди – и тези искове
са основателни и доказани в пълния предявен размер. За установяване на
претърпените от пострадалите неимуществени вреди същите са разпитани
като свидетели. Следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието –
предмет на наказателното производство, има значение и вида и характера на
телесната повреда на св. Паунов.
От разпита на свидетелите се установяват вида на причинените им
травматични увреждания, които са и отделени като безспорни с проекта за
доклад на съда, не са оспорени от жалбоподателя, а доклада е обявен за
окончателен. Установява се и възстановителния период за всеки от
пострадалите.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, като следва да се съобразят вида и тежестта на причинените
увреждания – продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето /заболяване/, прогноза за развитие.
Първоинстанционният съд е приел, че платените обезщетения за
претърпените от пострадалите неимуществени вреди в размер на 10000 лева
на К. П. и на 3000 лв. за Г. Т. съответстват на критерия за справедливост с
оглед търпените от тях болки и страдания. Същите са съобразени и с вида и
характера на телесните увреждания, периода на оздравителния процес.
Настоящата инстанция се солидаризира, че обезщетението е правилно
определено, респективно – изплатено от застрахователя. Исковете са
основателни и доказани в посочените размери. Ето защо правилно и
законосъобразно жалбоподателят е осъден да заплати посочените суми.
5
Жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение –
правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Разноски не са поискани от страните, поради което и не се
присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1837/21.10.2021 г., постановено по
гражданско дело №1709/2021 г. по описа на РС - Пловдив, ХХІІ граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване единствено в частта
относно иска за заплатено обезщетение в размер на 10000 лв. от
Гаранционния фонд за неимуществени вреди на К. П., а в останалата част не
подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6