Решение по дело №160/2025 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 900

Враца, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ канд № 20257080700160 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в  ЗАНН.

  Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Х. –В.Д.“ ***, чрез * Р.С. ***, против решение № 113/31.12.2024г., постановено по АНД № 254/2024 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е потвърдено НП № ВG2023/4000-363/НП от 31.10.2023г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе, Агенция Митници. С обжалваното решение на касационния жалбоподател за 55 /петдесет и пет/ административни нарушения на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл. 231 във вр. с чл.234, ал.1, т.1 и чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ са му наложени 55 /петдесет и пет/ административни наказания „имуществена санкция“ в размер на общо 21561.92 лева.

В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Касаторът поддържа неправилност на изводите на административно-наказващия орган за виновно нарушаване изискванията на чл.234, ал.1 от ЗМ от негова страна. Позовава се и на влязло в законна сила решение № 3467/08.05.2024г. на АС Бургас, по адм.дело №1566/2023г., потвърдено с решение по адм.дело № 7369/2024г. на ВАС, в производство по обжалване на административен акт на директора на ТД Митница Русе, което моли на основание чл.177 от АПК да бъде съобразено от настоящия съд. Отправено е искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен, а с него и оспореното наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от процесуалния представител * С. се моли за решение, с което касационната жалба бъде уважена, а обжалваното решение отменено.

Ответникът, Началник отдел МРР-ТД Митница Русе, редовно призован, се представлява от * С.И., която оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и моли за потвърждаването му. Претендира разноски за представителство от юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Враца дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не се представиха нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Настоящото производство е второ по ред, след произнасяне на АС Монтана с решение № 675/14.05.2024г. по КАНД № 205/2024г., с което е отменено  решение №20/15.02.2024г., постановено по АНД № 558/2023г. на РС Лом и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Лом. Мотивирайки отмяната на първоинстанционното решение, касационният съд е изложил съображения за дължимо от последния изследване и излагане на самостоятелни мотиви за законосъобразността на НП по отношение на всяко от описаните 55 бр. отделни административни нарушения. Приел е, че като не е сторил това, първоинстанционният съд е препятствал възможността на касационната инстанция да осъществи надлежен инстанционен контрол.

При новото разглеждане на делото след връщането му за ново разглеждане, РС Лом се е произнесъл с обжалваното първоинстанционно решение, с което е потвърдrил НП № ВG2023/4000-363/НП от 31.10.2023г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе, Агенция Митници, с което на касационния жалбоподател за извършени 55 /петдесет и пет/ административни нарушения на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл. 231 във вр. с чл.234, ал.1, т.1 и чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ са му наложени 55 /петдесет и пет/ административни наказания „имуществена санкция“ в размер на общо 21561.92 лева, представляваща мито в размер на 6764.31 лева и частично заплащане на ДДС в размер на 14797.61 лева. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че със Заповед № ЗТД-1000-43/23.01.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас на служителите на ТД Митница Бургас – М. М. и Н. С. било възложено извършване на планова проверка в рамките на последващия контрол на ЕТ „Х.– В.Д.“ за стоки - различни марки и модели автомобили, допуснати за свободно обръщение, с държава на изпращане Конфедерация Швейцария. При извършената проверка се установило, че за периода от 01.06.2021 г. до 31.12.2022 г. ЕТ „Х.“ в качеството на вносител и декларатор е декларирал за свободно обръщение общо 62 броя автомобили от различни марки и модели. Митнически декларации на ЕТ „Х.– В. Д.“ са приети в *** към ТД „Митници“  Русе, като за всички автомобили вносителят е декларирал условие на доставка EXW, което означава, че всички разходи са за негова сметка. Митническата стойност е определена на осн. чл. 70 и чл. 71, пар. 1, б. д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, на основание приложените към митническите декларации фактури и договори, а данъчната основа на автомобилите е определена въз основа на чл. 55 от ЗДДС, като към митническата стойност са добавени разходи за мито и разходи за стоки до първо местоназначение на територията на страната и така е изчислен размерът на задължението за ДДС. Доставката на стоките е отразена в счетоводната отчетност на дружеството по счетоводна сметка 304 - „Стоки“ срещу счетоводна сметка 501 - „Каса в лева“, което означава, че всички автомобили са платени в брой. Извършена е проверка в счетоводството на жалбоподателя, от която е видно, че се съхраняват първичните счетоводни документи, от който 9 бр. фактури от швейцарски доставчици във връзка с износ на автомобили за периода от 20.06.2020 г. до 30.09.2022 г. Изискана била информация от проверяваното лице, който в писмено становище посочил, че „разходите не се отнасят за конкретни автомобили“ и че „същите са заплащани за търсене, договаряне, проучване и реклама на автомобили с минимални дефекти, както и за предоставяне на място, време и престой за капарирани автомобили“. Като последица въз основа на чл. 84и, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4-10 от Закона за митниците, проверяващият екип приел, че всички тези разходи са относими към автомобилите, пуснати в свободно обръщение за периода от 20.06.2020 г. до 30.09.2022 г., за които е осъществен износ от Конфедерация Швейцария за Република България и тези разходи са разпределени пропорционално. Определените разходи от органа са добавени към митническата стойност на автомобилите, като транспортни разходи, обхващащи всички основни и допълнителни разходи, свързани с внасянето на стоки на митническата територия на ЕС.

Районният съд е приел, че при спазването на реда на чл. 84к, ал. 1 от ЗМ, на 24.03.2023 г. е проведено заключително обсъждане с В.Д., който бил уведомен за направените в хода на последващия контрол констатации на проверяващите, а именно: извършена проверка и установяване на основата на събрани и проверени доказателства за определяне на нова митническа стойност и нова данъчна основа на автомобилите за периода 01.01.2020 г. – 30.09.2022 г. След проведеното заключително обсъждане е изготвен и доклад от 07.04.2023г.

Предвид констатациите на контролните органи е съставен АУАН № BG05062023/1000/М-1796 от 05.06.2023г., а въз основа не го е последвало издаването на НП № BG2023/4000- 363/НП от 31.10.2023г.

Първоинстанционният съд в отговор на процесуалните възражения на жалбоподателя е обосновал извод за спазване на преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН /05.06.2023г./ – 3 месечен от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението, приемайки за начална дата тази на изготвяне на доклада от 07.04.2023г., както и на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, преценявайки датата на издаване на наказателното постановление - 31.10.2023г., т.е. в предписания с цитираната разпоредба 6 месечен срок от съставянето на акта. Отделен е въпроса, че в случая според настоящия касационен съд се касае за вменени митнически нарушения, за които срокът за съставяне на АУАН е двугодишен по смисъла на чл.234, ал.1 от ЗАНН от датата на извършване на нарушението.

При извършената от въззивния съд цялостна служебна проверка на законосъобразността на обжалваното НП са формирани изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН. Приел е, че НП е издадено от компетентен орган, оправомощен със Заповед № ЗАМ-988/32-220316/13.06.2023г. на Директора на Дирекция Митници, а описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, позволяващо на санкционирания субект да разбере неизпълнение на какво административно задължение му е вменено, за да може да организира защитата си.

Районният съд е счел за установено от доказателствата по делото, че жалбоподателят е поставил под митнически режим "допускане за свободно обръщение" процесните употребявани автомобили, като е декларирал тарифна преференция с "код 100", въз основа вписан текст за произход във фактурата за покупко-продажба, даващ право за нормално тарифно третиране. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.1, т. 1 от ЗМ „1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или 2. забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, се наказва за митническа измама.“ В заключение е формирал краен правен извод, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ - „митническа измама“ по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ , тъй като е избягнато частично заплащането на дължими публични държавни вземания за вносно мито и ДДС при внос, поради което е потвърдил обжалваното НП.

Решението на РС е неправилно.

Пред настоящия касационен съд касаторът представя и се позовава на влязло в законна сила решение № 3467/08.05.2024г. на АС Бургас по адм.дело №1566/2023г., потвърдено с решение по адм.дело № 7369/2024г. на ВАС. Видно от приложените съдебни актове по двете цитирани дела, предмет на разглеждане и спорно правоотношение по тях е била законосъобразността на Решение № 32-472797 от 12.07.2023г. на Директора на ТД Митница Русе, с което на ЕТ „Х.–В. Д.“ е отказано да бъде приета  митническата стойност на стоките по митнически декларации с MRN номера конкретно изброени в колона 1 на Таблица № 1 от мотивната част на решението, определена е нова митническа стойност на стоките, разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации и са установени допълнително публични задължения за събиране за стоките поставени под режим „допускане за свободно обръщение“ с посочените митнически декларации. С приключващото производството окончателно решение на ВАС  по оспорване от ЕТ „Х.-В.Д.“ е отменено Решение № 32-472797/12.07.2023г. на Директора на ТД Митница Русе, с което е отказано да бъде приета декларирана митническа стойност на стоки – автомобили по приети митнически декларации в периода 23.07.2020г – 21.12.2022г., определена е нова такава по декларации, приети в периода 23.07.2020г – 30.09.2022г. чрез увеличение и са установени за доплащане мито в размер на 9309.74 лв. и ДДС в размер на 19379.63 лв., ведно с лихви за забава.

За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на оспореното решение е допуснато нарушение на приложимия материален закон. Според изложеното в съдебния акт митническият орган не е спазил поредността при определяне на митническа стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, параграф 1 и 2 от  Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Митнически кодекс), то се прилага редът по чл. 74 от същия кодекс по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесните стоки – общата платена или подлежащата на плащане цена. Според съда видно от митническото решение, във връзка с извършен последващ контрол по реда на чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците, констатациите, от който са обективирани в доклад № BG001000/1/2 от 07.04.2023 г. с peг. № 32-135802 /07.04.2023 г. по описа на ТД „Митница Русе“, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че разходи в размер на 51 400 CHF по 9 бр. фактури, издадени на ЕТ „Х.– В.Д.“ в периода 20.06.2020 г. – 30.09.2022 г., с предмет „износ на автомобили от Швейцария за България“, не са включени в себестойността на декларирани през същия период за режим допускане за свободно обращение автомобили. На основание чл. 71, § 1, б. „д“ във връзка с чл. 70 от Митническия кодекс и предвид обстоятелството, че от съдържанието на фактурите и счетоводната отчетност на дружеството не може да бъде установено във връзка с доставката за кои автомобили са направените разходи, същите са разпределени правопропорционално на броя автомобили, допуснати за свободно обращение за съответната календарна година. Съдът е приел, че подобен подход е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Митническия кодекс, което в случая не е сторено. В контекста на изложеното и предвид позоваването от страна на митническите органи единствено на факта, че фактурите, представени от дружеството не съдържат данни във връзка с кои автомобили са направени вписаните в тях разходи, е обосновал извод, че е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.

Според съда митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага и в този смисъл се е позовал на решения на СЕС от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 44 и от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21. Административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоките, като се е позовал на произволно разпределени суми, без данни и доказателства за реално платена по-висока цена от декларираната за всеки конкретен автомобил. С решението на ВАС по адм.дело № 7369/2024г. е прието, че напълно необосновано митническите органи са заменили посочената от декларатора договорна цена с произволно определена такава, като подобен подход не обосновава по никакъв начин заявената от административния орган нова митническа стойност на стоките. Излагат се съображения от съда, че след като митническите органи са обосновали наличието на съмнения в декларираната стойност е следвало да положат необходимата грижа, за да установят действителната, респ. справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно да определят такава на базата на предположения, в нарушение на задължението да обосноват всяко неблагоприятно за заявителя решение – арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, параграф 1 от Митническия кодекс. При тези фактически и прави изводи Решение № 32-472797/12.07.2023г. на Директора на ТД Митница Русе, с което е отказано да бъде приета декларирана митническа стойност на стоки – автомобили по приети митнически декларации в периода 23.07.2020г – 21.12.2022г., определена е нова такава по декларации приети в периода 23.07.2020г – 30.09.2022г. чрез увеличение и са установени за доплащане от ЕТ „Х.-В.Д.“ на мито в размер на 9309.74 лв. и ДДС в размер на 19379.63 лв., ведно с лихви за забава, е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Настоящият съд намира, че съществува връзка на обусловеност между двете съдебни производства – приключилото с влязло в сила решение такова на АС Бургас по адм.дело №1566/2023г., потвърдено с решение по адм.дело № 7369/2024г. на ВАС и настоящото. Както се посочи, с първото е разрешен в полза на жалбоподателя преюдициалния спор за законосъобразност на Решение № 32-472797/12.07.2023г. на Директора на ТД Митница Русе, а предмет на настоящото е законосъобразността на НП № ВG2023/4000-363/НП от 31.10.2023г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе, Агенция Митници, с което на касационния жалбоподател за 55 /петдесет и пет/ административни нарушения на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл. 231 във вр. с чл.234, ал.1, т.1 и чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ са му наложени 55 /петдесет и пет/ административни наказания „имуществена санкция“ в размер на общо 21561.92 лева.

Видно от митническото решение последващия контрол по реда на чл.48 Митническия кодекс и чл.84,а, ал.1 от ЗМ касае период на проверка 20.06.2020г. до 30.09.2022г., с предмет „износ на автомобили от Швейцария за България“, извършен от касатора ЕТ „Х.-В.Д.“ и обективиран в Доклад № ВG001000/1/2 от 07.04.2023г. на ТД „Митница Русе“. Процесното НП № ВG2023/4000-363/НП от 31.10.2023г. е издадено срещу касатора за нарушения на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл. 231 във вр. с чл.234, ал.1, т.1 и чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ в периода 22.07.2021г. до 30.09.2022г., който период попада в този по отмененото митническо решение и се основава на констатациите, обективирани в доклада от 07.04.2023г.

В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съгласно която съдебното решение има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие спрямо всички.

Цитираната норма на чл. 177, ал. 1, изр. първо АПК очертава субективните предели на силата на пресъдено нещо, която действа и обвързва само страните по делото. Субективните предели на силата на пресъдено нещо – тези правни субекти, за които съдебното решение създава задължение да признаят неговия резултат и да съобразят поведението си с установеното с него правно положение, са страните по делото. Кои са страни по делото посочва разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК – оспорващият, административният орган и всички заинтересовани лица, т. е. лицата, за които актът е благоприятен. Субектите, които съдът е конституирал в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК и, които поради това са придобили качеството на страна в съдебното производство, са длъжни да приемат и да се съобразят със силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Субективните предели на силата на пресъдено нещо важат не само за страните, но и за техните наследници и правоприемници /арг. чл. 144 АПК във вр. с чл. 298, ал. 2 ГПК/. Освен силата на пресъдено нещо, правна последица на съдебното решение, с което оспореният акт е отменен или изменен, е неговото конститутивно действие (чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК). Именно конститутивното действие е това, което поражда промяната. То не установява правното положение, а го променя – като отменя оспорения административен акт и прекратява административните правоотношения, възникнали с него и като създава съответните нови правоотношения по повод на признатото чрез отмяната/изменението на акта субективно право или задължение. Конститутивното съдебно решение отменя с обратна сила – от датата на издаване, административния акт. Адресати на конститутивното действие, на правната промяна са лицата, които са носители на правоотношението, което е прекратено, изменено или създадено с конститутивното решение – съответно всички адресати на административния акт. Но конститутивното действие, както и силата на пресъдено нещо, трябва да бъдат зачетени от всички трети лица. Всички трети лица, в т. ч съдилища, учреждения и други административни органи са длъжни да зачитат правните последици, породени от конститутивното съдебно решение, макар и да не са техни адресати. На още по-голямо основание материалноправна промяна настъпва за всички участници в съдебното производство, независимо от процесуалното им качество.

Страните в приключилото с влязъл в сила съдебен акт по адм.дело №1566/2023г. на АС гр.Бургас и по настоящото дело не съвпадат само по отношение на административния орган. Настоящият касатор – ЕТ е страна и по двете, но отмяната на оспореното митническо решение има конститутивно действие спрямо трети лица, какъвто е настоящия съд, който е задължен да зачете силата му на пресъдено нещо.

Влязлото в законна сила решение по адм. дело №1566/2023г. на АС гр.Бургас не може и не следва да бъде игнорирано от другите съдилища и административни органи, още повече, че изводите, обективирани в това съдебно решение са базирани на същите факти и свързаните с тях последици, но относими към реда за административно наказване по настоящото дело. А щом е установено с влязло в сила решение на съд, че незаконосъобразно на касатора е отказано да бъде приета декларирана митническа стойност на стоки – автомобили по приети митнически декларации в периода 23.07.2020г – 21.12.2022г., незаконосъобразно е определена нова такава по декларации приети в периода 23.07.2020г – 30.09.2022г. чрез увеличение и са установени за доплащане от ЕТ „Х.-В.Д.“ мито в размер на 9309.74 лв. и ДДС в размер на 19379.63 лв., ведно с лихви за забава, подлежи на изследване въпроса в същия този период при идентични факти, обективирани в доклад от 07.04.2023г. вярна ли е констатацията за извършени от него 55 бр. административни нарушения, квалифицирани от АНО като „данъчна измама“ по смисъла на чл.234, ал.1, т.1 и чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ.

Настоящият съд не би могъл да прецени по различен начин доказателствените източници и удостоверените с тях юридически факти, така че да изведе краен извод, различен от този по адм. дело №1566/2023г. на АС гр.Бургас. Колкото и да са автономни двете производства, щом волеобразуването на органите, които ги водят и се произнасят по тях, е обусловено от преценката за съответствието със закона на едни и същи обективни факти, няма как инстанция в административно-наказателно производство и въпреки регулацията от чл. 177, ал. 1 АПК, да формира друг извод относно предмета на спора, с който е сезиран, основан на същите факти.

  По изложените съображения, основани на фактите и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че като е потвърдил обжалваното НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП.

 С оглед изхода от спора разноски се дължат на касатора, но няма искане за присъждането им, поради което не се присъждат

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

РЕШИ:

  ОТМЕНЯ решение № 113/31.12.2024г., постановено по АНД № 254/2024 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е потвърдено НП № ВG2023/4000-363/НП от 31.10.2023г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе, Агенция Митници и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № ВG2023/4000-363/НП от 31.10.2023г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе, Агенция Митници, с което на ЕТ „Х.-В.Д.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с физическо лице – търговец В.К.Д. за 55 /петдесет и пет/ административни нарушения на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл. 231 във вр. с чл.234, ал.1, т.1 и чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ са му наложени 55 /петдесет и пет/ административни наказания „имуществена санкция“ в размер на общо 21561.92 лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.