Решение по дело №3175/2020 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер:         12.03.2021 година       град: Стара Загора

 

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд     ПЪРВИ наказателен състав

на 9 март                     Година: 2021

В публичното заседание в следния състав:

 

 

                              Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

 

Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ

Прокурор:

разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

а.н.дело № 3175 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

     Обжалвано е наказателно постановление /НП/ №  0011822/11.03.2020 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на Н.З.Т. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

В съдебно заседание процесуален представител поддържа жалбата и моли НП да се отмени като незаконосъобразно, тъй като счита, че случаят е по чл.28 от ЗАНН.

     Въззиваемата страна изпраща представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира  юрисконсултско възнаграждение.

     Съдът, като прецени доводите и становищата на страните, приетите доказателства и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление /НП/, приема за установено:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

Жалбата е неоснователна.

     Съдът не констатира съществени процесуални нарушения при издаването на НП, които да са основание за отмяна на същото.

На 14.10.2019 г., около 08:10 часа, жалбоподателят  управлявал пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ..., марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, влекач, с обща техническа допустима максимална маса над 12,5 тона на републикански път I-5, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Бил спрян за проверка на км. 217+800 на републикански път I-5 (Русе - Бяла - Полски Тръмбеш - Велико Търново - о.п. Дебелец - Дряново - Габрово - Шипка - Казанлък - о.п. Стара Загора - Средец - Димитровград - о.п. Хасково - Конуш - Черноочене - Кърджали - Маказа - граница Гърция) посока гр. Казанлък, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

При проверката проверяващото длъжностно лице – свидетелят П., съвместно с колегата си Димитър Зафиров, констатирали, че за посоченото ППС не е заплатена винетна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата (ЗП).

В резултат на проверката е установено, че за ППС с регистрационен № ... към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство-К1.

Съгласно чл.189е ал.8 от Закона за движението по пътищата констатираното от проверяващите е потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 031, като данните от справката са отразени в АУАН № 0011822/14.10.2019 г.

Горепосоченото се потвърждава и от извършената от административно наказващия орган справка в електронната система за събиране на пътни такси, копие от която е приложено към административно наказателната преписка по АУАН № 0011822/14.10.2019 г.

За констатираното е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0011822/14.10.2019 г., който е връчен лично на Н.Т. на 14.10.2019 г., за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел Димитър Зафиров.

На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като такива не са налице. Допълнителни писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не се постъпвали.

Въз основа на този АУАН, в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.

С процесното наказателно постановление /НП/ №  0011822/11.03.2020 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, на основание чл.189е ал.12 от Закона за движението по пътищата и Заповед № РД-11-1423/02.12.2019г., допълнена със Заповед № РД-11-1520/20.12.2019 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0011822/14.10.2019 г., съставен от П.И.П., на длъжност инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане” - Пловдив в НТУ, актосъставител със Заповед № НТУ - РД -11-10/04.06.2019 г.,  на жалбоподателя Н.З.Т. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие – показанията на свидетеля П., който помни добре случая, а съдът ги кредитира с доверие като убедителни и писмените доказателства, приети с определение в съдебно заседание. Всички доказателства са непротиворечиви и съдът не счита за необходимо да ги обсъжда поотделно.

 Мястото на констатиране на нарушение попада в района на действие на РС - Стара Загора, поради което делото е подсъдно на този съд.

Съгласно чл.189е ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административно наказателна отговорност за конкретното нарушение.  

Компенсаторна такса по АУАН № 0011822/14.10.2019 г. не е постъпвала по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура” в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.

В хода на административнонаказателното производство и при проверка на административнонаказателната преписка се установи по безспорен и категоричен начин, фактът на извършеното деяние, представляващо административно нарушение - неизпълнение на задължение по чл.139 ал.6 от Закона за движението по пътищата, самоличността на извършителя, както и неговата вина.

Административното нарушение попада в хипотезата на § 21б ал.1 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата (ДВ, бр.60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.). Посочената разпоредба представлява санкционна норма, определяща вида и размера на наказанието, предвидено при неизпълнение на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП за ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона.

Съгласно § 21б, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата (ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) до прилагането на таксуването с таксата по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка наказващият орган правилно на основание извършеното нарушение и разпоредбата на § 21б, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за движение по пътищата (ДВ, бр. 60 от 2019 г. в сила от 16.08.2019 г.), във връзка с чл.139 ал.6 от Закона за движението по пътищата, е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

В АУАН и НП конкретно, точно и недвусмислено са описани обстоятелствата по извършване на нарушението, правната му квалификация и правните основания за налагане на наказанието.

От всичко изложено, може да бъде направен категоричен извод за извършеното нарушение, датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е било установено.

При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати  нарушения на процесуални правила.

Няма законови основания за намаляване размера на наказанието. Не е налице и по - благоприятен закон.

Предвид всичко горевъзприето, НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Жалбоподателят не отрича нарушението. Възраженията му са, че деянието попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, която разпоредба счита, че в случая е следвало да се приложи, тъй като е макар и със закъснение е платил дължимата такса на 14.01.2020 г., имал две непълнолетни деца, които издържал и със съпругата си получавали минимални доходи.

Възражението, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В конкретния случай, не може да обоснове маловажност на нарушението липсата на настъпили вреди от него, тъй като то е от типа на формалните нарушения и е съставомерно и при липса на вредоносен резултат. Не би могла да бъде обоснована и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова нарушение, тъй като нарушението е типично за вида си.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл.63 ал.4 от ЗАНН - Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С оглед на тази разпоредба и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /съгласно която възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лева/, предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски за юрисконсулт – сума в размер на 80.00 лева, като се отчете факта, че делото не е с фактическа и правна стойност.

Водим от изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                        Р  Е  Ш  И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 0011822/11.03.2020 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на Н.З.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ ОСЪЖДА Н.З.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” сума в размер на 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                     СЪДИЯ: