№ 493
гр. Благоевград, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Милена Каменова
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Постъпила въззивна жалба от Банка ДСК АД срещу решение № 906972/06.12.22
година, постановено по гр.д 253/2021 година по описа на БлРС в частта, с която са
отхвърлени исковете на Банка ДСК АД за признаване на установено за вземане на
обезщетение за забава за период от 10.12.15-10.11.2018 година над уважения до пълния
предявен размер, както и претендираната сума от 10.42 лв, представляваща застрахователни
премии за период 10.12.2015 година до 10.11.2018 година, произтичащи от договор за кредит
експресо № 356360, сключен с В. В.. Обосновава се нарушение на материалния и
процесуалния закон. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени исковете на Банка ДСК АД за
признаване за установено, че със заповед № 6820/17.07.19 година за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.грд 1947/2019 година по описа на БлРС В. В. дължи обезщетение
за забава по т. 9.1. от Договора в размер на 914.77 лева, за периода от 10.12.2015 година до
10.11.2018 година и сума в размер на 10.42 лв., застрахователна премия за същия период.
Желае да бъдат присъдени в това производство сторени разноски. Отправено е
доказателствено искане.
Постъпила е въззивна жалба от адв. С. Б. – особен представител на ответника В. в
уважителните части на това решение. Счита се, че същото е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно като се навеждат конкретни доводи. Желае да бъде постановен съдебен
1
акт, с който да бъде отменено това решение и да се отхвърлят исковите претенции. Не са
отправени доказателствени искания по реда на чл. 266 ГПК.
В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба подадена от Банка ДСК
АД. Заявява се, че тази въззивна жалба е неоснователна, навеждат се съответни аргументи в
тази насока и се отправя искане да се потвърди в атакуваните части постановеното решение
с първоинстанционния съдебен акт.
Съдът намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от
легитимирани страни и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД /в качеството
й на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Оборище“, ул. „адрес“ № 19, вписано в Търговския
регистър с ЕИК: *************, представлявано от изпълнителните директори, действащи
чрез пълномощника си И.М.А. - старши юрисконсулт на „Банка ДСК“ АД, със служебен
адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 3, против В. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 49, вх. Б, ет.
5, ап. 20, с правно основание чл.-422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във връзка чл. 86 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
правоотношенията между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *************, и ответника В. Д.
В., ЕГН: **********, че ответникът ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *************,
следните суми, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 6820 от 17.07.2019 г. и Изпълнителен лист от 17.07.2019 г.
по ч.гр.д. № 1947/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, произтичащи от отпуснат
Договор за кредит експресо № 356360 от 28.10.2013 г., в общ размер на 4 989,19 /четири
хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ лева, включващи
вземане за:
- сума в размер на 3 803,07 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда -
16.07.2019г.5 до окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 914,77 лева - обезщетение за забава, начислено съгласно Част
I, т.9.1от Договор за кредит експресо № 356360 от 28.10.2013 г., за периода от 10.12.2015 г.
до10.11.2018г.;
- сума в размер на 260,93 лева - обезщетение за забава, начислено съгласно Част
I, т.9.1 от Договор за кредит експресо № 356360 от 28.10.2013 г., за периода от 10.11.2018 г.
до15.07.2019г., включително;
- сума в размер на 10,42 лева - застрахователни премии, начислена съгласно
Част I, т. 15 от Договор за кредит експресо № 356360 от 28.10.2013 г., за периода от
10.12.2015 г. до10.11.2018г.,както и направените разноски в хода на заповедното
2
производство, а именно: 105,86 лева — внесена държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ са предявени осъдителни искове от ищеца
срещу ответника за осъждане на длъжника В. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 49, вх. Б, ет. 5, ап.
20, да заплати на „Банка ДСК“ АД /в качеството й на универсален правоприемник на
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Оборище“, ул. „адрес“ № 19, вписано в Търговския регистър с ЕИК: *************,
представлявано от изпълнителните директори, дължимата просрочена договорна лихва в
размер на 303,64 /триста и три лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, начислена за
периода от 10.12.2015 г. до 10.11.2018 г., начислена съгласно т. 8 от Договор за кредит
експресо № 356360 от 28.10.2013 г., която не е включена в заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, представено на 16.07.2019 г. пред Районен съд —
Благоевград, но е включена в представеното пред заповедния съд извлечение от счетоводни
книги и е заплатена държавната такса от 2 % върху интереса, при представяне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 28.10.2013 г. между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД /чийто универсален правоприемник е „Банка ДСК“ АД/, наричана за
краткост по-долу „Банката“ и В. Д. В., ЕГН: **********, /кредитополучател/ е сключен
Договор за кредит експресо № 356360 /Договора за кредит/, с който Банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 6 000,00 /шест хиляди/ лева за задоволяване на
лични и семейни нужди. Посочва се, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от
кредитополучателя на 28.10.2013 г. по банкова сметка с IBAN № BG67TTBB**********,
открита на името на Р.И. в Банката.
Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да погасява отпуснатия кредит на
равни месечни погасителни вноски, всяка с падеж съгласно Погасителен план —
Приложение № 1 към Договора за кредит. Излага се, че така усвоеният кредит е погасяван
частично по главница и лихви, както и че кредитът е в просрочие, считано от 10.12.2015 г.,
като по кредита са просрочени 36 /тридесет и шест/ броя погасителни вноски, считано от
10.12.2015 г., съгласно погасителния план към Договора за кредит. Заявено е в исковата
молба, че крайният срок за погасяване на всички задължения по предоставения кредит е
10.11.2018 г., като с изтичане на крайния срок, всички дължими суми по кредита стават
изцяло изискуеми. В исковата молба ищецът сочи, че представяйки извлечение от
счетоводните си книги, удостоверяващо вземането на Банката по Договор за кредит
експресо № 356360 от 28.10.2013 г. към 15.07.2019 г., включително. Сочи се, че Банката е
поискала съдът да й издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заявено е
становище, че в производството по ч.гр.д. № 1947/2019 г. по описа на Районен съд -
Благоевград, са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 6820/17.07.2019 г. и Изпълнителен лист от 17.07.2019 г. за
дължимите суми от кредитополучателя, както следва: 3 803,07 лева - просрочена главница,
3
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК в съда -16.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането; 914,77
лева - обезщетение за забава, начислено съгласно Част I, т. 9.1 от Договор за кредит
експресо № 356360 от 28.10.2013 г., за периода от 10.12.2015 г. до 10.11.2018 г.; 260,93 лева
— обезщетение за забава, начислено съгласно Част I, т. 9.1 от Договор за кредит експресо №
356360 от 28.10.2013г., за периода от 10.11.2018 г. до 15.07.2019 г., включително; 10,42 лева
- застрахователни премии, начислена съгласно Част I, т. 15 от Договор за кредит експресо №
356360 от 28.10.2013 г., за периода от 10.12.2015 г. до 10.11.2018 г.,както и разноски по
заповедното производство: 105,86 лева - внесена държавна такса и 100,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Изтъкнато е в исковата молба, че в представеното пред заповедния съд извлечение от
счетоводни книги по ч.гр.д. № 1947/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград е
включена сумата от 303,64 лева - просрочена договорна лихва, начислена съгласно Част I, т,
8 от Договор за кредит експресо № 356360 от 28.10.2013 г., за периода от 10.12.2015 г. до
10.11.2018 г. Заявено е, че тази сума, вероятно поради технически пропуск, не е включена в
представеното на 16.07.2019 г. в Районен съд - Благоевград заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Експресбанк“ АД /чийто универсален правоприемник е
„Банка ДСК“ АД/, въпреки, че заплатената държавна такса от 105,86 лева е върху общия
размер на цялото вземане на Банката по Договор за кредит експресо № 356360 от 28.10.2013
г. в размер на 5 292,83 лева, като в общата сума влиза и сумата от 303,64 лева,
представляваща просрочена договорна лихва за цитирания по-горе период. Изложено е
становище, че на основание издадените в полза на „Банка ДСК“ АД заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по молба на „Банка ДСК“ АД
срещу кредитополучателя В. Д. В., ЕГН: **********, е образувано изпълнително дело №
148/2020 г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева, per. № 795, район на действие: Окръжен съд -
Благоевград.
В указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба на 25.11.2021 г. от адвокат С. Б., АК
- Благоевград, особен представител.
В отговора назначения особен представител на ответника сочи, че възразява срещу
представеното в заповедното производство извлечение от счетоводни книги, тъй като от
същото не става ясно кой е началният момент на забава на кредитополучателя, за да се
стигне до категоричен извод в тази насока. Излага, че ищецът е посочил общ падеж на
задължението, който според него е настъпил на 10.11.2018 г., поради 35 бр. просрочени
погасителни вноски, а съгласно чл. 10, ал. 2 от договора за потребителски кредит е било
договорено, че при възникване на просрочено плащане на задължение със забава 90 дни,
цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план, става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени
месечни вноски. Твърди, че изхождайки от разпоредбите на договора за кредит, следва, че
началният момент на забавата и неизпълнението от длъжника е настъпил след 10.02.2016 г.,
4
от който момент за кредитора е възникнало правото да развали договора и обяви вземането
си по него за предсрочно изискуемо.
Посочва, че документът, наименуван „Извлечение от счетоводни книги“ е подписан
само от лице, за което няма данни да отговаря на изискванията по ЗСч и не съдържа
обобщена информация, извлечена от счетоводните книги на Банката относно извършените в
тях счетоводни записвания, поради което не е годен от външна страна документ, на база на
който да бъдат издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл в
отговора на исковата молба е изтъкнато, че се оспорва размера на задълженията,
обективирани в извлечението, тъй като посочените в него суми не съответстват на
действителния размер на вземанията на ищеца.
Видно от погасителния план в месечната вноска по кредита влизат освен част от
главницата и лихвата и сума за застраховка, като за сключването на визираната в договора
застраховка липсват каквито и да е доказателства от страна на ищеца и съответно не става
ясно заплатена ли е същата от него. В отговора е посочено, че се претендира с исковата
молба и сумата в размер на 914,77 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
10.12.2015г. до 10.11.2018 г., като от същата става ясно, че кредиторът е начислявал лихва за
просрочие върху цялата дължима към този момент главница, а не върху съответната
непогасена част от дължимите просрочени месечни вноски и така изчислената лихва е
отразена в документа по чл. 417, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че при липсата на твърдяна и
доказана настъпила предсрочна изискуемост на кредита визираният начин на начисляване
на лихва за забава се счита, че е в разрез с уговореното между страните в чл. 13 от договора
и не отговаря на обективното състояние на договорното им правоотношение и предвид това,
следва да се приеме, че претенцията на кредитора за дължима лихва за просрочие за
периода10.12.2015 г. - 10.11.2018 г. се явява неоснователна и недоказана по размер.На
следващо място, в отговора на исковата молба, е направено възражение за нищожност на
клаузата от договора, касаещо заплащането на наказателна надбавка по т. 9, Част I от
договора за кредит. Твърди се, че ответникът притежава качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“, според
който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Посочва се, че на
ответника, в качеството на физическо лице, е предоставен заем. Излага се, че разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. Посочва се, че неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Твърди се, че задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Предвид гореизложеното в отговора на исковата молба е изложено становище, че
5
тази клауза противоречи на добрите прави по смисъла на чл. 26. ал. 1, предл. трето от ЗЗД,
тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката /наречена в
договора наказателна надбавка/. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Изтъкнато е, че по-горе изложеното
важи с пълна сила и за претендираната сума в размер на 260,93 лева, съгласно Част I, т. 9.1
от договора за периода от 10.11.2018 г. до 15.07.2019г.
В този смисъл, в отговора е заявено становище, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание,
така и по размер, поради което е направено искане да бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора е изложено, че наред с установителния иск по чл. 422 от ГПК ищецът е
предявил и осъдителен иск за сумата в размер на 303,64 лева, представляваща просрочена
договорна лихва за периода от 10.12.2015 г. до 10.11.2018 г., начислена съгласно т. 8 от
процесния договор за кредит. Видно от същия обаче остава неясно как е формирана същата
още повече, че въпросната т. 8 от договора касае т.нар. „начин за издължаване на кредита” и
не съдържа каквито и да е определяне на същата. С оглед изложеното в отговора на
исковата молба е изложено становище, че се оспорва така претендираната сума като се счита
същата за неоснователна и недоказана.
На следващо място е направено възражение за изтекла давност спрямо
претендиралите от ищеца вземания, представляващи главници, законна лихва върху тях и
договорна лихва, съгласно чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД, като е посочено, че давността
тече поотделно за всяка падежирала анюитетна вноска и в този смисъл, предвид че кредитът
не е обявен за предсрочно изискуем голяма част от дължимите по кредита месечни вноски
са погасени по давност. В отговора е изтъкнато, че в процесния случай е изтекла
абсолютната погасителна давност за тези вземания, с изтичането на която се погасява и
възможността за принудително изпълнение спрямо ответника.
С оглед изложеното е направено искане за постановяване на съдебен акт, с който да
се отхвърлят така предявените искове като неоснователни и недоказани.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните по
делото.
Установява се от Договор за кредит Експресо № 356360/28.10.2013г., сключен между
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, в качеството си на кредитор от една страна, и В. Д. В.,
в качеството си на кредитополучател, че по силата на така сключения договор Банката
отпуснала на ответника В. потребителски кредит в общ размер на 6 000,00 лева срещу
задължението на кредитополучателя да върне получения кредит в срок от 60 месеца,
6
считано от датата на неговото усвояване - 28.10.2013 г., до 10.11.2018г., чрез разплащателна
сметка с IBAN № BG67TTBB**********, с титуляр - В. Д. В., като е посочено, че кредитът
ще се погасява чрез посочената по- горе разплащателна сметка, съгласно погасителен план
— Приложение № 1 към договора, като падежната дата за издължаване на месечните вноски
е 10-то число на съответния месец. Уговорено е, че кредитът се олихвява, съобразно
посочените в т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 лихвени проценти. Съобразно уговореното между
страните, кредитополучателят е длъжен да издължи получения креди и начислените лихви,
както и застрахователната премия, не ежемесечни равни по размер погасителни вноски
/месечни анюитетни/, съгласно Част I, т. 7, като падежите са определени в Част I, т. 7.2, а
размерите и броя им - в погасителния план / Приложение № 1/, който е неразделна част от
договора за кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора при неиздължаване /изцяло или
частично/ на месечен анюитет в предвидените в договора срокове, договорната лихва се
увеличава с наказателната надбавка по Част I, т. 9.1, като наказателната лихва се начислява
отделно извън анюитетните вноски и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни
вноски. Уговорено е също така, че вземането на Банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение по
процесния договор със забава над 90 дни, като в този случай изискуемостта настъпва без да
е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Видно от приобщеното по делото Извлечение от счетоводни книги от 15.07.2019 г. по
Договор за кредит Експресо № 356360/28.10.2013 г. е, че усвоеният размер на кредита
възлиза на 6 000,00 лева при лихвен процент 10,45 %, актуален лихвен процент от 8,30 % и
разход за застраховка „Живот“ от 1,4400 %, като общият размер на дължимата сума при
сключване на договора е 8 294,53 лева. Отбелязано в извлечението е, че датата на усвояване
на кредита е 28.10.2013 г., а крайната дата, на която кредитът следва да бъде върнат е
10.11.2018 г., със срок на издължаване от 60 месеца. Посочено е, че началната дата на
просрочието по кредита е 10.12.2015 г. при 1 066 дни на просрочие до настъпване на датата
на изискуемостта - 10.11.2018 г. Съобразно извлечението, общият размер на просрочената
сума възлиза на 5 292,83 лева.
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Соня Тахова, която съдът кредитира като пълна, ясна и обоснована. От
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на отпуснатия банков кредит
на ответника В. Д. В., ЕГН: **********, съгласно Договор за кредит експресо №
356360/28.10.2013 г., е за 6 000,00 лева, като сумата е усвоена от кредитополучателя на дата
28.10.2013 г., когато по разплащателната му сметка № BG67TTBB********** са отпуснати
от страна на Банката 6 000,00 лева с посочено основание „Усвояване на кредит № 356360“.
Излага се, че на същата дата — 28.10.2013 г., ответникът е изтеглил в брой от отпуснатата
сума 2 000,00 лева, а на 29.10.2013 г. е изтеглил в брой още 3 790,00 лева.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага
извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието
на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за
7
безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за
правилни изводите на първата инстанция обосновали отхвърляне на предявената искова
претенция.
В тежест на ищеца е било да установи по пътя на пълно и главно доказване,
съществуването на процесните вземания, което не е сторено и предвид, на което
предявените искове за обезщетение за забава сумата над 428.13 лева до пълния размер от
914,77 лева, както и за сумата от 10. 42 лева – застрахователна премия, правилно са били
отхвърлени от исковия съд. Само за пълнота следва да се отбележи, че липсва какъвто и да
било договор за застраховка, от който да се установява задължение за внасяне на
застрахователна премия.
По отношение на възраженията на особения представител на ответника.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП е императивна материалноправна по своя характер,
затова съдът има задължението да провери съответствието на други разпоредби от договора
за кредит и допълнителните споразумения към него. С подписване на договора за кредит и
усвояване на кредитния ресурс длъжникът се задължава да го върне като заплати и цената
му, а именно възнаградителна лихва. Първоначалният лихвен процент е уговорен в точен
размер, а именно 10, 45 % като лихвата представлява БЛП, определян периодично от
банката и надбавка от 4,65 пенкта на година- чл.8 от договора за кредит експресо № 356360
/Договора/. Към момента на сключване на договора БЛП е 5,80%.
В отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за нищожност на
наказателната надбавка чл.9 от договора.
Няма спор, че банката като търговец има като основен предмет на дейност приемане
на депозити, финансов лизинг, обмен на валута и кредитиране в това число отпускане на
потребителски кредити или такива, обезпечени с ипотека. Тя извършва финансова услуга по
смисъла на пар.13, т.12, б. „б“ от ДР на ЗЗП към приложимата редакция. Няма спор, че
ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Според нея потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначение за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. В чл.2, б „б“ от Директива 93/13/ЕИО също се
съдържа дефиниция за потребител, която смислово се покрива с тази в българския закон.
Следователно по отношение на процесния договор за кредит намира приложение ЗЗП.
Според общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза в договор,
сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя. В т.1-18 са изброени случаите, в които е налице
неравноправност. В т.10 е посочено, че е неравноправна клаузата, когато позволява на
8
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Уговорките, които определят основния предмет на договора
и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са
ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е
съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита
за изпълнено не само, ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният
потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да
разбере икономическите последици от сключването на договора. Тълкуването на Съда на
Европейския съюз на Директива 93/13/ЕИО/ относно неравноправните клаузи в
потребителските договори е, че промяната на цената следва да се налага от обективни,
външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора,
както и методиката на банката за изменението да е част от договорното съдържание, а не да
представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на договора да липсва
възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата. При конкретна
преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата)
на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на
договора, следва да се приеме, че е спазено изискването за яснота и разбираемост. Това
следва по дефиниция от характера на договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал.1 във
връзка с, ал.2 от ТЗ, при който заплащането на лихвата представлява насрещна престация на
кредитополучателя за ползването на предоставените парични средства. Посочването на
задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и на заемополучателя. В решение № 92/09.09.19 г. по т.д. № 2481/17 г. на ВКС, ІІ
т.о. е пояснено, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие
дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента- годишна лихва в точно определен към датата на подписване на
договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената
(лихвата), обусловена от промяната й, то тази промяна трябва да се осъществи при ясна
методика, доведена до знанието на кредитополучателя. Ако тя не е част от договора, тази
клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 от
ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката- кредитор да променя едностранно лихвата
при промяна на БЛП, но не и в частта,определяща дължимата към момента на сключване на
договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер./ Р №
9/27.20.2020г. по т.д. №62/19г., ТК, I т.о. на ВКС/ В този смисъл чл.8 от договора за кредит е
ясна и разбираема като съдържание във втората си част, където ясно е посочен размерът на
БЛП и надбавката, които в съвкупност определят лихвения процент по кредита към момента
на сключване на договора. Разпоредбата е с ясно изразено съдържание, поради което не е
неравноправна. Договорната лихва/възнаградителна/ е част от основния предмет на
договора, тъй като се включва в основната престация и която сама по себе си го
характеризира/Решение на СЕС по С-1526/13/. Извън него е клаузата, която позволява
9
търговецът да променя едностранно лихвения процент/ Решение на СЕС по дело
2015/С138/04/. По делото няма данни ищецът да е променял едностраннно лихвеният
процент. Договорът за кредит отговаря и на останалите съдържателни изисквания,
установени с чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК, като в него изрично са посочени общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, като в процесния
случай, същият е фиксиран и подробно са посочени и условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения. Посочени са годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, както и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Спазени са и изискванията на чл. 11 ал.1 т. 12
т.20 от ЗПК. В чл. 9 от част I на процесния договор, страните са уговорили лихва за забава
върху просрочените погасителни вноски. В случая претенцията на ищеца е за заплащане на
обезщетение за забава в размер на уговорената между страните надбавка за забава в размер
на 6%, което не надвишава законната лихва. Предвид горното и обезщетението за забава
следва да се присъди така, както е изчислено от вещото лице – с начислена 6%-тна ставка,
при установяване на останалите предпоставки за основателност на претенциите.
Размерът на ГПР по кредита е 14.91%, което е в рамките на законоустановения
максимум по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което и не се констатират нищожни клаузи в тази
връзка.
Относно възражението за давност, направено своевременно от ответника. Съгласно
чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 – ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Задължението за възстановяване на отпусната по договор за кредит сума има
характер на задължение по договор за заем, като при заема е налице неделимо плащане,
независимо дали е уговорено да бъде извършено на вноски. Погасителните вноски не
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като с
постигнатите уговорки за разсрочено плащане кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на части по смисъла на чл. 66 ЗЗД /в този смисъл е Решение № 261 от 12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от
ГПК/.Поради това, съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е петгодишна
съгласно чл. 110 от ЗЗД и започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо в пълния му размер – в случая – считано от 10.11.2018 г., съобразно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано на 16.07.2019г. преди
изтичате на давностния срок, поради което и възражението е неоснователно.
10
Ответникът следва да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение за въззивно
производство по подадената въззивна жалба от ответника, определено при условията на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на 150 лева или съразмерно на
уважената част от исковете на 135.05 лева.
Въззивникът В. В. следва да заплати на въззиваемата страна и разноски за особен
представител за въззивно производство, съразмерно на уважената част от исковете или
сумата от 505.92 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906972/06.12.22 година, постановено по гр.дело №
253/2021 година по описа на БлРС в обжалваните части, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛИ да се изплати на адв. С. К. –Б., особен представител на ответника В. В.,
възнаграждение въззивно производство от 561.91 лева, за което да се издаде РКО.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: област Благоевград, община
Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 49, вх. Б, ет. 5, ап. 20, да заплати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Оборище“, ул. „адрес“ № 19, сумата от 135.05 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение въззивно производство, както и сумата от 505.92 лева – разноски за особен
представител въззивно производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11