Р Е Ш
Е Н И Е №306
Гр.Варна, 23.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 653 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Коосен Ауто“ ЕООД със седалище гр.Търговище
срещу решение № 53 от 05.07.2019г. по търг.дело № 155/18г. по описа на
Търговищки окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от
дружеството срещу ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София осъдителен иск за
сумата от 29 500лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на неправомерното поведение на ответника, изразяващи се в
изгубено търговско реноме, създаване на лошо име на фирмата сред превозвачите и
търговците, занимаващи се със спедиция и с международен превоз по суша
и по
жалба на ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София срещу същото решение, но в
частите му, с които застрахователят е осъден да заплати на „Коосен Ауто“ ЕООД
със седалище гр.Търговище сумите както следва: 65 790.41лв. – за реално
изпълнение на договор за застраховка „Отговорност на превозвача по шосе“ по АЗП
№ 16 340 1002 ********** от 19.08.2016г., застрахователно обезщетение по
установено на 11.02.2017г. застрахователно събитие – липси на товар, ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.12.2018г. до окончателното
и заплащане; сумата 10 642.54лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 65 790.41лв. за периода от 23.03.2017г. до 28.10.2018г.;
сумата 5 001лв., представляваща заплатени от ищеца разходи за авариен
комисар, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2018г. до
окончателното и заплащане и сумата от 721лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 5 001лв. за периода от 23.03.2017г. до 28.10.2018г.
В жалбата
на „Коосен Ауто“ ЕООД се твърди че решението в обжалваната от него част е
необосновано, постановено при противоречие със събраните по делото
доказателства и в нарушение на материалния закон.
Оспорва
извода на съда, че исковата претенция е основателна до размера, определен с
влязлото в сила съдебно решение № 477 от 03.10.2018г. постановено по гр.дело №
1917/17г. по описа на РС – Търговище. Излага, че предявената в настоящето
производство претенция е остатък от сумата 30 000лв., представляваща
неимуществени вреди и предявена в производството по гр.дело № 1917/1г. като
частичен иск. Излага че съгласно т.2 от тълкувателно решение № 3/2016г. от
22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно пораждащите факти на
спорното субективно право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. Сочи че исковата му претенция за нанесени неимуществени вреди е
уважена изцяло с влязло в законна сила решение по гр.дело № 1917/17г. Сочи че
при новия процес ответникът има право единствено да прави правопогасяващи и
правоотлагащи възражения, каквито не са направени. Излага че съдът се е
произнесъл че исковата претенция е завишена и обезщетението следва да се намали
до размера на присъденото от районния съд. Твърди че няма правно или фактическо
основание, на което съдът да намали искова претенция, която е завишена. Твърди
че поради наличието на сила на присъдено нещо обективно е невъзможно съдът да
намали претенцията до вече присъдения размер. Твърди че при разглеждането на
делото по повод остатъкът от задължението, това възражение е било преклудирано.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което
предявеният срещу застрахователното дружество иск за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.
Насрещната
страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от „Коосен Ауто“ ЕООД част.
В жалбата
на ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София, се твърди че решението в обжалваните
от него части е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и със събраните по делото доказателства и при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е въвел в спора
редица възражения, които са преклудирани, предвид постановките в тълкувателно
решение № 3/2019г. от 22.04.2019г. по тълк.дело № 3/16г. на ОСГТК на ВКС. Сочи
че съгласно приетото в него при искове за правоотношение, вкл. за парично
вземане, в производството по иска за защита на правото в пълния му обем,
ответникът може да въвежда нови и нововъзникнали правоотлагащи и
правопогасяващи възражения, което е сторено от него. Сочи че своевременно с
отговора на исковата молба дружеството е въвело правоотлагащо възражение, а
именно че ищецът не е претърпял вреди, тъй като не е обезщетил правоимащия на
превозния товар, т.е. едва с извършване на плащане от страна на ищеца в полза
на правоимащия /изпращача на товара или получателя според условията на
доставка/, същият би станал титуляр на вземане за обезщетение срещу
застрахователя си на професионална отговорност. Твърди че в производството пред
първата инстанция не се доказа ищецът да е обезщетил увредения от процесното
събитие, поради което и твърди че претенциите му са останали недоказани.
Моли съда
да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявените
срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.
Насрещната
страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваните от застрахователя части.
Ищецът
„Коосен Ауто“ ЕООД в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа
своята жалба и моли съда да я уважи, оспорва жалбата на насрещната страна,
претендира направените по делото разноски.
Ответникът
ЗАД „Армеец“ АД, в депозирана за съдебно заседание от процесуален представител,
моли съда да уважи подадената от него
въззивна жалба и да отхвърли изцяло предявените срещу него искове и да
отхвърли жалбата на насрещната страна. Претендира направените по делото
разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени
са осъдителни искове от „Коосен
Ауто“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД за сумата 134 197лв.,
представляваща разлика между равностойността на 73 646 щатски долара по
фиксинга на БНБ за 11.02.2017г. и присъденото от РС – Търговище по гр.дело №
1916/2017г., претендирана като дължимо застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие частична загуба на товар, установено на 11.02.2017г.,
настъпило при извършване на международен превоз на стоки с товарен автомобил с
ДКН Т 77 96 ТН, по договор за застраховка „Отговорност на превозвача по шосе“ №
16 340 1002 ********** от 19.08.2016г.; иск за сумата 21 924.51лв.,
претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на горната сума за
периода от датата на заявяване на щетата до 30.10.2018г., на която дата е
влязло в законна сила решението по гр.дело № 1916/17г.; иск за сумата
5 001лв., претендирана като заплатена сума за авариен комисар и
представляваща разлика между сумата 5 501лв. и присъденото от РС –
Търговище по гр.дело № 1916/17г.; иск за сумата 721лв., претендирана като
обезщетение за вреди от забава в плащането на сумата за авариен комисар за
периода от датата на заявяване на щетата до 30.10.2018г., датата на влизане в
сила на решението по гр.дело № 1916/17г.; иск за сумата 29 500лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в
резултат на бездействието на застрахователното дружество и представляваща
разлика над присъденото с решението по гр.дело № 1916/17г. и иск за сумата
4 253.21лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането до 30.10.2018г.,
датата на влизане в сила на решението по частичния иск, претендира се и закона
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на
задълженията. Решението на първоинстанционния съд в частите му с които се
отхвърлят частично предявените искове за заплащане на застрахователно
обезщетение за разликата над 65 790.41лв. и за обезщетение за вреди за
забава за разликата над 10 642.54лв. е влязло в сила.
Не е спорно между страните че предявените в
настоящето производство искове за застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие /чл.386 от КЗ/, за разходи за установяване на размера
на вредите /чл.397 от КЗ/ и за обезщетение за неимуществени вреди – изгубено
търговско реноме и създаване на лошо име поради неизпълнение на договорно
задължение на застрахователя за изплащане на дължимо застрахователно
обезщетение /чл.82 от ЗЗД/ за заведени
като разлика между пълния претендиран от ищеца „Коосен Ауто“ ЕООД размер и
сумите, присъдени по предявени частични искове по гр.дело № 1916/17г. по описа
на РС – Търговище, с влязло в сила съдебно решение.
Съобразно разрешението, дадено в т.2 на
тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г. решението по уважен частичен иск
за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право.
По иска за заплащане на застрахователно
обезщетение:
По иска за заплащане на застрахователно
обезщетение /описан от районния съд като иск за реално изпълнение на задължение
на застрахователя по договор за застраховка/ е налице сила на присъдено нещо за
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти:
съществуването на договорно правоотношение между страните по договор за
застраховка и настъпването на застрахователно събитие - частична липса на товар
настъпило на 11.02.2017г., страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното материално право. Формираната
сила на присъдено нещо относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Или в настоящия случай това
са правоизключващите възражения на ответника, направени в производството по частичния
иск за наличие на изключени рискове - основания съгласно общите условия на
договора изключващи отговорността на застрахователя, направени в производството
по частичния иск и въведени отново с отговора на исковата молба, както и
възражението че ищецът не е носител на материалното право на вземане за
обезщетение, тъй като не е извършил плащане в полза на правоимащия, направено
за първи път в настоящето производство за разликата над присъдения размер.
Настоящият състав намира това възражение за правоизключващо, доколкото с него
се твърди факт, осуетяващ възникване на субективното материално право, а не
факт, който отлага изискуемостта на вземането. Не са погасени само онези
правоотлагащи възражения, с които се твърдят факти, които отлагат изискуемостта
на останалата предявена част от вземането.
Допустими за разглеждане в настоящето
производство правопогасяващи и правоотлагащи възражения по отношение на
останалата част от вземането няма направени. От застрахователното дружество са
направени допустими възражения срещу размера на претенцията за застрахователно
обезщетение, разгледани от първоинстанционния съд. С оглед предметните предели
на въззивното производство, очертани с двете въззивни жалби – липсата на
оплаквания относно приетия за установен с обжалваното решение размер на
действителната стойност на липсите, в рамките на лимита по чл.23 т.3 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и влязлото
в сила решение в отхвърлителната му част, размерът на застрахователното
обезщетение, съизмерим с действително претърпените вреди към деня на
настъпването на застрахователното събитие, е приетият за установен от първата
инстанция размер, а именно сумата 67 190.41лв. Поради което и предявеният
иск за разликата над присъдените 1 400лв. в размер на 65 790.41лв. е
доказан и основателен и следва да бъде уважен. Решението в обжалваната му от
застрахователя част следва да бъде потвърдено:
По иска за разходи за установяване на
размера на вредите:
На основание чл.397 от КЗ застрахователят
трябва да възстанови на застрахования направените разходи за установяване на
причините и размера на вредите, когато тези разходи са били предварително
одобрени от застрахователя. Идентични с изложените по-горе мотиви са мотивите
на съда и по тази претенция както във връзка с формираната сила на присъдено
нещо по частичния иск и преклудирането на правоизключващите и правоунищожаващи
възражения на ответника, така и по отношение на липсата на спор пред въззивна
инстанция на установения от първата инстанция размер на заплатено от
застрахования възнаграждение за работа на авариен комисар, съгласно списък,
неразделна част от договора за застраховка в размер на сумата 5 501.75лв.
Поради което и предявеният иск за разликата над присъдените 500лв. по частичния
иск е доказан и основателен и следва да бъде уважен, а решението в обжалваната
от застрахователя част следва да бъде потвърдено.
С оглед основателността на исковете за
главници, акцесорния характер на обезщетението за вреди от забава в плащането и
липсата на спор по отношение на определения от първата инстанция размер и
период на присъдените лихви, исковете за обезщетение за вреди от забава в
плащането на застрахователното обезщетение и направените разходи за
установяване на размера на вредите са доказани и основателни и следва да бъдат
уважени, а решението в тези части, обжалвано от застрахователното дружество
следва да бъде потвърдено-
По иска за неимуществени вреди:
Претенцията на ищеца е за обезщетение за
неимуществени вреди – изгубено търговско реноме и създаване на лошо име поради
неизпълнение на договорно задължение на застрахователя за изплащане на дължимо
застрахователно обезщетение. По изложените вече съображения, въззивният съд
намира, че и по този иск е налице сила на присъдено нещо за основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, а именно:
съществуването на договорно правоотношение между страните по договор за
застраховка, настъпването на застрахователно събитие - частична липса на товар
настъпило на 11.02.2017г., отправена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, неизплащане на дължимо по договора застрахователно обезщетение,
претърпени вреди изразяващи се в изгубено търговско реноме, създаване на лошо
име на фирмата сред превозвачите и търговците, занимаващи се със спедиция и
международни превози по суша. Установеният с влязло в сила решение размер на
обезщетението е в размер на сумата 500лв. Спорен пред въззивна инстанция с
оглед предмета на въззивно обжалване е само пълният размер на обезщетението.
С оглед разрешението, дадено в
съобразителната част на тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013г. по тълк.дело №
4/2012г. на ОСГТК на ВКС, при липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието
на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени
вреди в чл.82 от ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за
неимуществени вреди в чл.52 от ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на
общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може
да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато
неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл.51
от ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение)
на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му
отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
вреди.
Приема се в най-новата практика на касационната
инстанция, че юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно
да им бъдат присъждани, обезщетения за същите, като това се отнася до всички
юридически лица без оглед на техния вид – търговци, юридически лица с
нестопанска цел, религиозни институции и т.н., както и без оглед на това дали
имат членове или не. /в този
смисъл решение № 206 от 26.03.2019г. по гр.дело № 4762/17г. на ВКС, ІІІ г.о./
Настоящият състав на въззивния съд че за
обезвъзмездяване на понесените от търговеца неимуществени вреди, установени с влязлото в сила решение по
частичния иск и изразяващи се в изгубено търговско реноме, създаване на лошо
име на фирмата сред превозвачите и търговците, занимаващи се със спедиция и
международни превози по суша с оглед характера на обезщетението, служещо преди
всичко за морално удовлетворение и същевременно имащо възпиращо и
предупредително значение за спазване
на договорните задължения, дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на сумата 500лв. Съдът намира, че
така определеният размер е от естество да репарира действително причинените
неимуществени вреди, така, както са установени в производството. Присъждането
на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение, и не може да служи за обезщетение за
претърпени в резултат на установеното неизпълнение на договорно задължение
имуществени вреди – претърпени вреди или пропуснати ползи. Още повече че
събраните по в настоящето производство доказателства основно сочат на променено
отношение към ищеца – превозвач от страните по конкретното превозно
правоотношение, при което е настъпило застрахователното събитие, както и на
намаляване на дела на извършваните превози, възложени му от този спедитор. С
оглед вече присъдения размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
при частичния иск в същия размер и определеният от въззивния съд по
справедливост размер на обезщетението, искът за горница над вече присъдените
500лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението в обжалваната от
ищеца част следва да бъде потвърдено.
С оглед на така изложеното, решението
на първоинстанционния съд в обжалваните му част и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността и на двете
жалба разноски за въззивно производство не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 53 от 05.07.2018г. по търг.дело № 155/18г. по описа на Окръжен съд –
Търговище, в обжалваните му части, с които: ЗАД „Армеец“ АД със седалище
гр.София е осъдено да заплати на „Коосен
Ауто“ ЕООД със седалище гр.Търговище сумите както следва: 65 790.41лв. –
за реално изпълнение на договор за застраховка „Отговорност на превозвача по
шосе“ по АЗП № 16 340 1002 ********** от 19.08.2016г., застрахователно
обезщетение по установено на 11.02.2017г. застрахователно събитие – липси на
товар, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
07.12.2018г. до окончателното и заплащане; сумата 10 642.54лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 65 790.41лв. за периода
от 23.03.2017г. до 28.10.2018г.; сумата 5 001лв., представляваща заплатени
от ищеца разходи за авариен комисар, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.12.2018г. до окончателното и заплащане и сумата от 721лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 5 001лв. за периода от
23.03.2017г. до 28.10.2018г. и в частта му, с която е отхвърлен предявения „Коосен Ауто“ ЕООД със
седалище гр.Търговище срещу ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София осъдителен
иск за сумата от 29 500лв., претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерното поведение на ответника,
изразяващи се в изгубено търговско реноме, създаване на лошо име на фирмата
сред превозвачите и търговците, занимаващи се със спедиция и с международен
превоз по суша.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: