РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Исперих, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100569 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 108 от Закон за собствеността
(ЗС) и чл. 537, ал. 2 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 2634/04.08.2023 г. от Н. Л.
Г. от гр.Разград и Ц. Л. С. от гр.Исперих, действащи чрез адв. М. М. от АК –
Разград, срещу Р. И. Д. – Б.а и Р. К. Б., и двамата от с.Х, обл.Разград, като
молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и
давностно владение на два поземлени имота, находящи се в чертите на с.Х и
подробно описани в исковата молба, както и да бъдат осъдени да отстъпят
собствеността и им предадат владението на имотите. Направено е искане за
отмяна на НА за собственост върху недвижими имот придобит по давност №
36, том 5, рег.№ 8280, дело 660 от 20.09.2022 г. на нотариус с рег.№ 254 на
НК, в частта с която Р. Д. – Б.а е призната за собствени по давностно владение
на двата имота. Претендират и за сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на ЕЛ. Ц.
Л. и Л. Д. Л.. На 20.02.1958 г. бащата на майка им й е дарил дворно място с
площ от 3.5 дка, находящо се в с.Х. От тази дата до смъртта на родителите им
имотът се владеел и стопанисвал от тях. Обработвал се и от него е добивана
продукция до 1999 г., когато бащата на ищците се преместил да живее в
гр.Исперих до смъртта си. След 1999 г. имотът не се обработвал, макар че в
него имало плодни дървета. Въпреки това ищците ежегодно преминавали
през селото и се отбивали да го видят. През месец януари 2004 г. втората
ищца е декларирала имота в Община Самуил. През 2012 г. ответникът Р. Б.
проявил интерес да обработва имота и се свързал с ищцата Ц. С.. Договорили
се за заплащане на годишен наем за ползване на имота в размер на 70.00 лв.
1
Наемът бил платен от ответника на ищцата за 2012 г. и за 2013 г., но през
2014 г. Р. Б. заявил, че се отказва да обработва имота и спрял да плаща наем.
През следващите години ищците продължили да наглеждат имота си, когато
преминавали през селото и виждали, че същият не се обработва и не се
ползва. На 29.06.2023 г. при поредното преминаване през с.Х забелязали, че
имотът им е обработен и засят със селскостопанска продукция. Направили
проверка и установили, че за имота бил съставен НА за собственост върху
недвижими имот придобит по давност № 36, том 5, рег.№ 8280, дело 660 от
20.09.2022 г. на нотариус с рег.№ 254 на НК в полза на ответницата Р. Д. –
Б.а, която била съпруга на Р. Б.. В хода на тази проверка разбрали, че за с.Х е
приета и действа кадастрална карта, като имотът е бил разделен на два нови
имота с идентификатори 77579.501.178 с площ 1568.00 кв.м. и 77579.503.178
с площ 1 873.00 кв.м. Ищците твърдят, че никога имотът им не е бил
завладяван от първият ответник, нито е владян от нея в продължение на 10
години. Вторият ответник е държал имота през 2012 г. и 2013 г. на основание
неформален договор за наем, без да изменя основанието на което го е държал.
В съдебно заседание се явява само ищцата Ц. С.. Упълномощеният от
двете ищци адв.М. М. от АК - Разград поддържа исковите претенции като с
оглед направеното с писмения отговор от ответниците признание на иска, е
поискал съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Р. Д. - Б.а и Р. Б. представят
писмен отговор, като считат иска за допустим, а по същество - основателен.
Заявяват, че нямат възражения към собствеността на ищците спрямо
описаните в исковата молба имоти, както и не възразяват да се отмени
нотариалния акт в съответната част, касаеща процесните имоти. Считат, че
въпросът може да бъде решен в разговор между страните. Нямат
доказателствени искания. Молят да не бъдат натоварвани с разноски,
направени от ищците.
В съдебно заседание ответниците не се явяват. Депозират становище, с
което заявяват, че приемат изцяло претенцията на ищците, така както са
заявили и в писмения си отговор. Поддържат изразеното от тях желание
спора да се уреди доброволно между страните. Не считат за необходимо да
присъстват в с.з. Молят да не бъдат натоварвани с разноски по делото.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно
основание чл. 108 ЗС - осъдителен иск за защита правото на собственост на
невладеещия собственик, който претендира да получи фактическата власт
върху своя недвижим имот от владеещия несобственик. Като обвързано с
изхода на главния иск е направено искане с правно основание чл. 537, ал. 2
ГПК – за отмяна на констативен наториален акт в частта, с която ответницата
Р. Д. – Б.а е призната за собственик по давностно владение на процесните
имоти.
Разгледани по същество – исковете са основателни. Предвид
обстоятелството, че ответниците са направили признание на исковите
претенции още с писмения си отговор, а в последствие и с представено
писмено становище в с.з. и с оглед изричното искане на ищците, заявено в
съдебното заседание на 09.11.2023 г., съдът прецени, че следва да постанови
решение при условията на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК - при признание на иска,
което не се мотивира по същество, като исковете се уважат изцяло, тъй като
са налице законовите предпоставки за това.
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответниците
дължат на ищците направените по делото разноски. В тази връзка съдът не
2
споделя становището на ответниците, изразено още с писмения отговор, че не
следва да бъдат натоварени с разноски, тъй като са признали иска. Съгласно
чл. 78, ал. 2 ГПК, за да не бъдат възлагани разноските по делото върху
ответника, следва същият да не е дал повод с поведението си за завеждане на
иска и да го е признал. Цитираната разпоредба включва два аспекта –
извънпроцесуален (поведение на ответника преди завеждане на делото) и
процесуален (изявление за признание на иска). Съгласно актуалната съдебна
практика „повод за завеждане на делото“ следва да се търси в
извънпроцесуалното поведение на ответника, с което той (мълчаливо или
изрично) оспорва претенцията на ищеца (Определение № 50403 от
07.11.2022г. по ч.гр.д. № 3021/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС). В
настоящия случай видно е от представения по делото констативен нотариален
акт, издаден на 20.09.2022 г., т.е. близо година преди завеждане на
настоящата искова молба, че ответниците са се снабдили с титул за
собственост на процесните имоти, с което те изрично оспорват
собственическите претенции на ищците. Именно тези действия на
ответниците, които са извършени преди завеждане на делото, са дали повод
на ищците да подадат исковата си молба, поради което не може да се приеме,
че са налице и двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, за да бъдат освободени ответниците от заплащане на сторените в
производството разноски. Само признанието на иска не е достатъчно за
прилагането на тази норма.
Ищците са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, като следва
да бъдат осъдени ответниците да заплатят в полза на ищците за съдебни и
деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част на
исковете, т. е. изцяло, като разноските са доказани в общия размер от 710.24
лева и включват: 95.24 лева – заплатена държавна такса за двата иска, 5.00 лв.
държавна такса за съдебно удостоверение, 10.00 лв. държавна такса за
вписване на исковата молба и 600. 00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
**********/03.08.2023 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение
на Р. И. Д. – Б.а, ЕГН:********** и Р. К. Б., ЕГН: ********** и двамата от
с.Х, обл.Разград, че ищците Н. Л. Г., ЕГН: **********, от гр.Разград и Ц. Л.
С., ЕГН: **********, от гр.Исперих, са собственици по наследство и
давностно владение на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с начин на трайно предназначение – урбанизирана и начин
на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, находящ се в чертите на с.Х,
улица „*********“, община Самуил, област Разград, за който по КККР на
село Х, одобрени със заповед № РД-18-123/07.12.2021 г. на Изпълнителния
директор на АГКК – София, е отреден имот с идентификатор 77579.501.178, с
площ 1 568.00 кв.м., номер по предходен план : 178, квартал 7, парцел XVI,
при съседи: имот с идентификатор 77579.501.902, имот с идентификатор
3
77579.501.752, имот с идентификатор 77579.503.179, имот с идентификатор
77579.503.178, имот с идентификатор 77579.503.177, имот с идентификатор
77579.501.177.
2. Поземлен имот с начин на трайно предназначение – урбанизирана и начин
на трайно ползване – друг вид нива, находящ се в чертите на с.Х, улица
„*********“, община Самуил, област Разград, за който по КККР на село Х,
одобрени със заповед № РД-18-123/07.12.2021 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – София, е отреден имот с идентификатор 77579.503.178, с площ 1
873.00 кв.м., номер по предходен план : 178, квартал 7, при съседи: имот с
идентификатор 77579.503.179, имот с идентификатор 77579.503.308, имот с
идентификатор 77579.503.177, имот с идентификатор 77579.501.177, имот с
идентификатор 77579.501.178, имот с идентификатор 77579.501.752, като
ОСЪЖДА ответниците да отстъпят собствеността и да предадат владението
на двата имота на ищците.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 36, том V, рег №
8280, дело № 660 от 20.09.2022 г. на нотариус с рег. № 254 на НК, район на
действие – РС – Исперих, вписан в СВ вх.рег.№ 2666/20.09.2022 г., акт № 137,
том 10, дело № 1941/2022 г., партида 55620-55627, В ЧАСТТА, с която Р. И.
Д. – Б.а, ЕГН:********** е призната за собственик по давностно владение на:
1. Поземлен имот с начин на трайно предназначение – урбанизирана и начин
на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, находящ се в чертите на с.Х,
улица „*********“, община Самуил, област Разград, за който по КККР на
село Х, одобрени със заповед № РД-18-123/07.12.2021 г. на Изпълнителния
директор на АГКК – София, е отреден имот с идентификатор 77579.501.178, с
площ 1 568.00 кв.м., номер по предходен план : 178, квартал 7, парцел XVI,
при съседи: имот с идентификатор 77579.501.902, имот с идентификатор
77579.501.752, имот с идентификатор 77579.503.179, имот с идентификатор
77579.503.178, имот с идентификатор 77579.503.177, имот с идентификатор
77579.501.177.
2. Поземлен имот с начин на трайно предназначение – урбанизирана и
начин на трайно ползване – друг вид нива, находящ се в чертите на с.Х, улица
„*********“, община Самуил, област Разград, за който по КККР на село Х,
одобрени със заповед № РД-18-123/07.12.2021 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – София, е отреден имот с идентификатор 77579.503.178, с площ 1
873.00 кв.м., номер по предходен план : 178, квартал 7, при съседи: имот с
идентификатор 77579.503.179, имот с идентификатор 77579.503.308, имот с
идентификатор 77579.503.177, имот с идентификатор 77579.501.177, имот с
идентификатор 77579.501.178, имот с идентификатор 77579.501.752
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. И. Д. – Б.а,
ЕГН:********** и Р. К. Б., ЕГН: **********, и двамата от с.Х, обл.Разград,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Л. Г., ЕГН: **********, от гр.Разград и Ц. Л. С., ЕГН:
********** от гр.Исперих, за направените съдебни и деловодни разноски в
хода на настоящото дело сума в размер на 710.24 (седемстотин и десет лв. и
24 ст.) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4