Р Е
Ш Е Н
И Е
260481/9.4.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 31.03.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД №515 по описа
за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59-63 ЗАНН
Образувано е по
жалба на „Х.В.“АД против Наказателно постановление № Р-10-18/19.01.2021г.,
издадено от зам. Председател на КФН, с което, на основание чл.221а,
ал.2, т.1 във връзка с § 45, т.2 от ЗМДВИП, вр. ал.1
ЗППЦК, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 5
000 лева за нарушение на чл.100н, ал. 2, вр.
чл.100т,
ал.1, изр.1, пр.1
ЗППЦК.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни доводи затова и моли съда
да го отмени.
В съдебно заседание въззивника не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, чрез юрк.Налбантов, оспорва жалбата. Намира
административното обвинение за доказано по несъмнен начин, като излага
съображения по доводите от жалбата. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, като
съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл.314 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка е установено, че „Х.В."
АД, е извършило нарушение на чл.100н, ал.2 от Закона за публичното предлагане
на ценни книжа (ЗППЦК) във връзка с § 45, т.2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, обн.,
ДВ, бр. 28 от 2020 г., загл. доп. - ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г. (ЗМДВИП), във връзка с чл.100н, ал. 1, изречение първо, предложение второ от
ЗППЦК, тъй като не е представило на обществеността годишен консолидиран
финансов отчет за дейността си за 2019 г. в законоустановения
срок.
„Х.В." АД е вписано под № РГ-05-17 в регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа
по чл.30, ал.1, т 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), воден от
КФН, притежава статут на емитент и като такова е
адресат на нормите на ЗППЦК.
Съгласно чл.100н, ал.2 от ЗППЦК, във връзка с § 45,
т.2 от ЗМДВИП, във връзка с чл.100н, ал.1, изречение първо, предложение второ
от ЗППЦК, през 2020 г. емитентът е длъжен да
представи на обществеността годишен консолидиран финансов отчет за дейността си
за 2019 г. в срок до 31.07.2020 г.
Годишният консолидиран финансов отчет за дейността се
разкрива на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал.3 от ЗППЦК, а
именно чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.
Видно от справка от интернет страницата на „Българска
фондова борса" АД за емитенти, които разкриват
регулирана информация, „Х.В." АД използва за оповестяване на дължимата информация пред
обществеността интернет портал с достъпен на адрес: http://www.infostock.bg/.
Справка в
масива на портала сочи, че в законоустановения срок „Х.В."
АД не е представило на обществеността годишен консолидиран финансов отчет за
дейността си за 2019 г. в срок.
След законоустановения срок, едва на 14.08.2020 г., „Х.В."
АД е представило годишен консолидиран финансов отчет за дейността за 2019 г.,
чрез интернет портала достъпен на адрес http://www.infostock.bg.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав
прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата
Същата е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
По приложението
на процесуалния закон.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. АУАН
е бил предявен и връчен на нарушителя по надлежния ред.
В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Наказателното
постановление е
издадено от компетентен орган –зам.председател КФН –
гр. София.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП са издадени в срок и
от компетентни лица. Не е изтекъл тригодишен срок от извършване на нарушението.
Спазен е и шестмесечния срок за издаване на АУАН. Нарушението е описано пълно и
точно от правна страна, като са посочени всички съставомерни
признаци и е дадена съответна на тях правна квалификация. Нарушението е описано
и от фактическа страна като са посочени всички факти, относими
към съставомерните признаци. Разпоредителната част на
НП съответства на обстоятелствената. Предвид изложеното, на въззивника е могло да му стане ясно в какво се изразява
нарушението и в какви фактически рамки следва да организира защитата си, което
е и сторил.
От събраните
доказателства по делото може да са направи обоснован извод, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение.
Като публично дружество, вписано в регистъра на
публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа,
воден от КФН, „Х.В." АД е адресат на разпоредбите на ЗППЦК, предвид което
за дружеството съществува задължение съгласно разпоредбата на чл.100н, ал. 2
във връзка с чл.100т, ал.1, изречение първо, предложение второ от ЗППЦК да
представя на обществеността годишен консолидиран финансов отчет за дейността си
с посоченото в чл.100н, ал. 5 от ЗППЦК съдържание и по реда на чл.100т, ал.3 от
ЗППЦК. С въведеното съгласно § 45, т. 2 от ЗМДВИП удължаване до 31.07.2020 г.,
законодателят е предвидил достатъчен срок, в рамките на който дружеството да
организира и изпълни задължението си. Предвид особената закрила, която
законодателят цели да осигури на инвеститорите във финансови инструменти и като
положи дължимата грижа, публичното дружество „Х.В." АД, е било длъжно да
изпълни задължението си за представяне на годишния консолидиран финансов отчет
за 2019 г. на обществеността в законоустановения
срок.
В конкретния случай, „Х.В." АД не е представило
на обществеността годишния консолидиран финансов отчет за дейността на
дружеството по чл. 100н, ал. 2 от ЗППЦК във връзка с § 45, т. 2 от ЗМДВИП, във
връзка с чл.100т, ал. 1, изречение първо, предложение второ
от ЗППЦК в законоустановения срок, а именно - до
14.08.2020
г. или 14 дни след законно установения срок.
Съдът напълно
кредитира показанията на св.С. - актосъставител, тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, които съдът също кредитира като непротиворечиви и
взаимно допълващи се.
Като публично дружество, вписано в регистъра на
публичните дружества и другите емитенти на ценни
книжа, воден от КФН, „Х.В." АД е адресат на разпоредбите на ЗППЦК, предвид
което, дружеството е било длъжно да изпълни въведеното спрямо публичните
дружества задължение съгласно чл. 100н, ал. 2 от ЗППЦК.
Правилно е била приложена и разпоредбата на § 45, т. 2 от ЗМДВИП.
По приложението
на материалния закон
НП е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В
хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в 120-дневен срок
от завършване на финансовата 2019 година дружеството-жалбоподател не е
представило в КФН годишен консолидиран финансов отчет за дейността си.
Дружеството е
годен субект на административнонаказателна
отговорност, доколкото е вписано в регистъра по чл.
30, ал. 1, т. 3 ЗКФН.
Разпоредбата на
чл.100н, ал. 2, вр.
чл.
100т, ал. 1, изр. 1, пр.
1 ЗППЦК вменява в задължение на контролираните емитенти
за подаване в КФН на годишни консолидирано финансови отчети, в предвидения срок
(или първия работен ден, след изтичането му). Неизпълнението на задължението е
формално и е довършено с изтичането на предвидените в закона срокове, при противоправно бездействие, от страна на задълженото лице. Административнонаказателната отговорност на юридическите
лица е безвиновна, поради което разсъждения за
субективната страна са неуместни.
Съдът приема,
че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение
на Наказателния
кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.
93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното
производство по analogia legis,
с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не
следва да бъде освободено от административнонаказателна
отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната
класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто
извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено
със самия факт на неизпълнение на предвидените задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е
въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл.
9, ал. 2 НК, вр. чл.11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на въззивното дружество е застрашило обществените отношения,
свързани с възможността за упражняване на своевременен текущ и последващ контрол върху дейността му, от страна на
компетентния държавен орган, както и не се касае за пренебрежимо малко
закъснение, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същият следва
да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Липсата на изпълнено задължение, касателно
представяне на отчет и на обществеността съставлява допълнителен аргумент за
немаловажност.
Установеното нарушение е от формален по
характер, на просто извършване, а то се осъществява чрез бездействие, без за
това да е необходимо настъпването на каквито и да е вредоносен резултат. Тъй
като наличието на вредни последици не е елемент от състава на нарушението,
липсата или незначителността им в конкретния случай не може да е основание за квалифициране
на процесното нарушение по чл. 28 ЗАНН. Същевременно, не са налице обстоятелства, поради което то да е с
по-ниска обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения по
посочените текстове по критерия на чл.
93, т. 9, пр. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Маловажността му е изключена и поради характера на засегнатите
обществени отношения и целите на
регулирането им по ЗППЦК. За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 117
ЗППЦК не е необходимо да са настъпили последици. Като съобрази изложеното наред
с целта на уредбата – от една страна да осигури своевременно и точно
осъществяване на надзорните функции на КФН, но от друга – да гарантира
публичност на приетите решения и защита на акционерите.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно, на основание чл.221а,
ал. 2, т.1, вр. ал.
1 ЗППЦК е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
По размера на
имуществената санкция
Съгласно
нормата на чл.221а,
ал.2, т.1, вр. ал.1
ЗППЦК, на юридическо лице, което не изпълни задължението си към държавата
по чл. 100н и, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. или до 5 на
сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен
финансов отчет, приет от управителния орган. В конкретния случай, санкцията е
отмерена в предвидения в закона абсолютен специален минимум, поради което и
подробни разсъждения по размера й са безпредметни.
По разноските
Спецификата на
този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия
случай данни за такива липсват), както и в съдебното производство не са
извършвани разходи по водене на делото (разноски на свидетели, хонорари на вещи
лица и пр.).
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва
да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
По изложените
съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран
и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
Р-10-18/19.01.2021г., издадено от
зам. Председател на КФН, с което, на основание чл.221а,
ал. 2, т.1, вр. ал.1
ЗППЦК, на „Х.В.“ АД е била наложена имуществена санкция в размер на 5 000
лева за нарушение на чл. 100н, ал.2, вр.
чл.100т,
ал.1, изр.1, пр.1
ЗППЦК.
ОСЪЖДА „Х.В.“ АД
ЕИК103249584, да заплати на КФН сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, пред Административен съд –
Варна, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: