Присъда по дело №13/2019 на Районен съд - Средец

М О Т И В И

към присъда № 43 от 08.04.2019г.

по НЧХД № 13 по описа на Районен съд гр. Средец за 2019год.

 

Съдебното производство е образувано по повод частна тъжба от А.Й.К., ЕГН **********,*** против Д.Я.К., ЕГН **********,***. Тъжбата е подадена от А.К. за това, че на 12.01.2019г. в гр. Средец, в общ двор на ул. „Алексей Мересев” № 13, подсъдимият отправил към тъжителката обидни думи „боклук такъв, остави дограмата, тя не е твоя” и „сега ще видиш какво ще ти се случи”,  като по този начин казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката, като деянието извършил публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК. С тъжбата против подсъдимия е предявен и граждански иск в размер на 3000лева за обезщетение на причинени неимуществени вреди, изразили се в засягане на честта и унижено достойнство на А.К..   

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично, поддържа подадената тъжба. А.К. се представляват от адв. Д.Ч.,***, който пледира за налагане на справедливо наказание и уважаване на предявения граждански иск.

Подсъдимият Д.Я.К. се явява лично в съдебно заседание с адв. Й.Ж.,***, не се признава за виновен. Дава обяснения в своя защита. Д.К. излага, че с тъжителката не си говорят от три – четири години. Повод бил имотен спор помежду им. За изречената дума „боклук”, подсъдимият обяснява, че във връзка с изнасяните от А.К. дограми на прозорци и врати се бил обърнал към нея с думите „малко боклуци има в двора, че ще вземаш вратите за подпалки”. Отрича да е обидил К..

След преценка на събраните  по делото  доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за  установено  от фактическа страна следното :

Частната тъжителка А.Й.К. и подсъдимият Д.Я.К. ***. А.К. била съпруга на Данчо Я.К., който бил починал на 30.05.2010г., брат близнак на подсъдимия. В къщата на адреса А.К. обитавала първия етаж, а на втория живеел Д.К. със съпругата си Златка Добрева К.. Сутринта на 12.01.2019г. свидетелите Бойко Костов Бойчев, гр. Средец и Ивайло Атанасов Атанасов, гр. Средец – служители на търговското дружество „Лозиня”, колеги на частната тъжителка, отишли на адреса с товарен микробус. А.К. била получила разрешение от управителя на дружеството да използва транспорта и работниците, за да изнесе старата дървена дограма, която щяла да бъде направена на подпалки. Двамата свидетели, придружавани от А.К., започнали да товарят дограмата в превозното средство. В това време подсъдимият бил в дома си, заедно със съпругата си и дъщеря им Яна Димчева Иванова. Тримата чули, че в двора спира превозно средство и започнала дейност по товаренето му. Подсъдимият погледнал от терасата на етажа си, като видял А.К. и непознати за него мъже, които товарели дървената дограма. Между подсъдимия и А.К. се водело гражданско дело по отношение на имота и Д.К. започнал да вика по работниците и да ги пита какви са, кой им бил дал разрешение да товарят дограмата. Двамата свидетели се притеснили от станалото, но частната тъжителка им казала да не му обръщат внимание. Когато забелязал тъжителката, Д.К. изрекъл думите „боклук такъв”, като продължил да я атакува вербално говорейки , че дограмата не е нейна, да не я товарят, че щели да я разтоварят и че щяла да види какво ще й се случи. За ставащото в двора на имота, свидетелката Златка К. потърсила чрез тел. 112 РУ Средец. На място бил изпратен автопатрул с полицаи Р.П.П. и И.Б.К.. През това време подсъдимият Д.К. слязъл в двора на къщата и затворил портала водещ към улицата. При пристигане на двамата служители на МВР, страните изложили претенциите си за ставащото и поискали съдействие. На А.К. и Д.К. било обяснено, че във връзка имотния им спор, служителите на МВР не могат да се ангажират за разрешаването му и следвало да уредят отношенията си по законов път. Пред свидетелят И.К.А.К. споделила, че е била обидена от подсъдимия. Двамата служители съставили предупредителни протоколи по ЗМВР на А.К. и Д.К..      

Настоящият състав счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна поради следното. На първо място следва да се кредитират показанията на двамата свидетели Бойко Бойчев и Ивайло Атанасов. И двамата са преки свидетели на случилото се. По делото се установи, че двамата работят с частната тъжителка в едно търговско дружество, но нямат отношения на зависимост. Бойчев и Атанасов са работници в дружеството, а А.К. е главен счетоводител, т.е. свидетелите не са подчинени на тъжителката в хода на работата си. Тримата имат и различно място на работа – тъжителката в гр. Средец, а работниците в с. Зорница, общ Средец. Дадените от тях показания са последователни, непротиворечиви и сочат конкретните обстоятелства на деянието. И двамата свидетели разказват, че подсъдимият е започнал с викове от терасата да ги пита какви са и защо изнасят дограмата, като след появата на А.К. се е обърнал към нея с думите „боклук такъв мръсен“, което Бойчев твърди, че е възприел и „ей, боклук мръсен, къде товариш дограмата, тя твоя ли е?“, което свидетелят Атанасов сочи, че е възприел. Настоящият състав отчита, че в показанията на двамата свидетели, въпреки различието на последователността и съдържанието на изречените думи, няма качествена разлика, доколкото и двамата сочат , че подсъдимият се е обърнал към А.К. с обидната дума „боклук“. Показанията на двамата кореспондират с изложеното в частната тъжба. В случая обидата е отправена към частната тъжителка и същата е изложила това, което е възприела за обидно, като двамата свидетели са дали показания, които сочат верността на изложеното.

Не следва да се кредитират показанията на свидетелката Златка К. в изложението, че съпругът й не е обидил А.К.. Свидетелката е съпруга на подсъдимия. Независимо, че не се възползва от правото си да не дава показания, изложеното от нея не може да се сподели за достоверно. Показанията на съпругата са насочени към излагане на обстоятелства, които ползват подсъдимия. Обяснимо е, че Златка К. депозира свидетелски показания, чрез които да оневини съпруга си, но същите не кореспондират с тези на свидетелите Бойчев и Атанасов, допълнени от изложеното от разпитания И.К.. Следва да се има предвид, че между страните се води и гражданско дело , което не е приключило и отношенията им са допълнително изострени по този повод, което обяснимо прави свидетелката предпазлива в излагане на обстоятелствата по делото. Свидетелката Яна Иванова – дъщеря на подсъдимия, сама сочи, че е присъствала само на част от ставащото между подсъдимия, частната тъжителка и работниците в двора, като след това е отишла в друга стая на дома им, понеже не желаела да слуша.

Относно показанията на двамата служители на РУ Средец. Показанията на свидетелите Р.П. и И.К. следва да се кредитират. Между тях и страните по делото няма установени взаимоотношения, които да поставят под съмнение дадените показания. Полицейските служители са посетили мястото след сигнал на тел. 112, по – късно от времето на извършване на деянието. От двамата само свидетелят К. сочи, че А.К. се е оплакала, че е била обидена от подсъдимия, но без да са посочени конкретни думи. Показанията му допълват тези на свидетелите Бойчев и Атанасов.  Свидетелят П. не се сеща да е чул подобно оплакване, но показанията му са лесно обясними с дейността на полицейските служители, които посещават разнообразни сигнали и комуникират с много граждани ежедневно и е невъзможно да бъде запомнено и детайлно възпроизведено всяко събитие.    

            Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и от приобщените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът призна подсъдимия Д.Я.К., ЕГН **********,***, за ВИНОВЕН в това, че  на 12.01.2019г., в общ двор на дом в гр. Средец, ул. „Алексей Мересев” № 13, публично е нанесъл обида, като казал нещо унизително за честта и достойнството на А.Й.К., ЕГН **********,***, като в нейно присъствие я нарекъл „боклук такъв” – престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 във вр. чл. 146, ал.1 от НК.

            От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на визираното престъпление, като е изрекъл думите „боклук такъв” спрямо и в присъствието на А.К., с което казал нещо нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката. Думите са изречени в общия двор на къщата, в която двамата живеят, като това е станало пред свидетели, които са чули и възприели думите на подсъдимия. В случая вложеният в думата „боклук” смисъл съдържа явно пренебрежително и унизително отношение към А.К.. Думата „боклук“ означава отпадъци, нечистотии, смет, нещо , което е негодно и няма никакви качества. С казаното се принизява личността  на К. е сравнена с нещо нечисто, непотребно, лишено от качества. С думите си Д.К. е засегнал личната самооценка на А.К.. При обидата „деецът дава своята негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации , сравнения , псувни и др.” / Решение № 22/ 31.01.1995г. по н.д. № 558/ 1994г. III н.о. ВКС/. Обидата от гледището на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на пострадалия.

            От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК – несъмнено подсъдимият Д.Я.К. е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е общественоопасните последици на деянието, искал и целял е настъпването им. Подсъдимият К. е осъзнавал, че изрича думи, с които ще засегне личната самооценка и достойнството на А.К..  

Престъплението, за което Д.К. е предаден на съд  се наказва с  глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. При индивидуализация на наказанието настоящият състав съобрази това, че Д.Я.К. не е осъждан за престъпления от общ характер. В справката за съдимост на подсъдимия е посочено, че с Присъда № 456/ 1983г. по НОХД № 200/ 1983г. , потвърдена с Решение № 188/ 17.05.1983г. по ВНОХД № 264/ 1983г.  на Окръжен съд гр. Бургас, в сила от 17.05.1983г., Д.К. е осъждан за деяние по чл. 212а, т. 4 вр. чл. 54 от НК на четири месеца поправителен труд при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата. По посочената присъда К. е амнистиран със Закон за амнистията от 1984г. Изхождайки от това настоящият състав счете, че Д.К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, като за деянието да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лева. При определяне размера на наложеното наказание настоящият състав счете, че същото следва да е в минималния предвиден от закона размер. Съображенията за това се намериха в необремененото съдебно минало на дееца, установеното телесно увреждане на подсъдимия – същия е пенсионер по болест, като има ампутация на един крак, както и обстоятелството, че действията му – изричането на обидните думи , са били с нисък интензитет, не са били придружени с други такива от негова страна спрямо А.К..

Настоящият състав счете, че в думите „остави дограмата, тя не е твоя” и „сега ще видиш какво ще ти се случи”, няма обиден смисъл и не съдържат отрицателна оценка, квалификация или епитет, с които да е засегната честта и достойноството на А.К.. Същите са били изречени след обидните „боклук такъв“, но те са продължение , което само по себе си не съдържа отрицателна оценка за тъжителката. По тези съображение съдът на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимия по обвинението в тази му част.  

По предявения граждански иск. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да се реализира деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми, които се установяват в конкретния случай. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата, която в случая е неимуществена, но подлежи на възстановяване, след като е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на подсъдимия.  С оглед признаването на подсъдимия за виновен, настоящия състав счита, че гражданския иск е доказани по основание. От събраните доказателства се установи причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди, изразили се в претърпените от А.К. отрицателни емоции , свързани с извършеното от Д.К. непозволено увреждане.  Както се изложи, с действията си подсъдимият е засегнал честта и достойнството на К..  От друга страна интензитетът на изречените думи не е висок, били са изречени еднократно и възприети от тъжителката, след което Д.К. е преустановил действията си. По тази причина съдът счита предявената претенция в размер на 3000лева за прекомерна, като счита, че искът следва да бъде уважен в размер на 500.00лева, а в останалата си част отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тази връзка А.К. не представи пред съда доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да мотивират присъждане на гражданско обезщетение в по – голям размер. Безспорно възприятията на всяко лице при подобни събития е индивидуално. Няма данни, не се въведоха доказателства, за последващите чувства и емоции, които А.К. е изпитала от деянието , както и за отражението им в психиката на тъжителката след изричане на думите, въпреки изложеното в частната тъжба. Безспорно с обидата се засяга самооценката на лицето срещу което са отправени думите, но в настоящия случай частния тъжител не доказа засягането си в степен над типичната за подобни деяния.   

Съдът се произнесе по направените по делото разноски. При така изложение изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д.Я.К. беше осъден да заплати на А.К. разноски за водене на делото в общ размер на 312.00лева- 300.00лева за представлявалия я в процеса повереник и 12.00лева за внесената държавна такса. В тежест на подсъдимия беше възложена и държавната такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00лева, както и 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Мотивиран от гореизложеното, Съдът постанови присъдата си.

                                                                                 

Съдия:  

                                                                                               /Пл.Дойков/