Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 184
гр. Сливен, 30. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и пети
ноември, две хиляди
и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 156 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР– Сливен, подадена
против Решение № 304 от 05.08.2020 г., постановено по АНД № 185 / 2020 г. по
описа на Районен съд – Сливен, В ЧАСТТА, с която е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 19-0804-003609 от 20.12.2019 г.,
издадено от Началника на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР– Сливен, в
частта, в която на Н.П.Д., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 300 лева, и на основание Наредба Із-2539 на МВР, се
отнемат общо 6 точки.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Изложени са съображения, че: процесното административно
нарушение е установено и доказано; СУМПС на водача е било иззето със съставения
АУАН; лицето не е възстановило правата си на правоспособен водач;
предварителното изпълнение на индивидуалните административни актове по чл. 171
от ЗДвП е допуснато по силата на закона. Заявено е искане за отмяна на решението
на Районния съд в обжалваната част с произнасяне по същество с решение, с което
да бъде потвърдено като законосъобразно НП в отменената част.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, моли да
бъде уважена и излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност
на съдебното решение в обжалваната част.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила като правилно. Счита, че към датата на проверката не е
имало влязла в сила ПАМ и няма предварително изпълнение по тази мярка.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
За да отмени процесното НП в
горепосочената част като незаконосъобразно, Районният съд е направил извод, че издадената
на 24.10.2019 г. ЗППАМ е връчена в деня на процесната проверка и не е подлежала
на изпълнение, тъй като не е бил изтекъл срокът за оспорването й, за което се е
позовал на чл. 90, ал. 1 от АПК.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 03.12.2019 г. около 10:55 часа в гр. Сливен служители от Сектор
Пътна полиция – ОД на МВР Сливен, спрели за проверка автомобил с рег. № …………,
управляван от ответника по касационната жалба Н.П.Д., като при извършена
справка е било установено, че СУМПС на водача е временно отнето със ЗППАМ №
19-0804-000879 от 24.10.2019 г., издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП - до успешно полагане на проверочен
изпит. За констатираното, на водача е съставен и
връчен АУАН на същата дата – 03.12.2019 г., в който актосъставителят
е приел, че Н.П.Д. виновно е нарушил чл. 150а от ЗДвП. Въз основа на съставения
АУАН, на 20.12.2019 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е
приел за установено, че водачът виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и му
е наложил, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 300
лева.
С оглед установените по делото факти и
приложимото право, Районният съд неправилно е приел, че НП в отменената част е
незаконосъобразно.
В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е въведено
изискване за водача на МПС да управлява същото с притежавано свидетелство за
управление, което да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 от ЗДвП. От доказателствата по делото е установено, че в деня на
процесната проверка – 03.12.2019 г., Д. е управлявал моторно превозно средство,
след като свидетелството му за управление е било временно
отнето, на основание чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП- до успешно полагане
на проверочен изпит. От представените по делото
документи: АУАН № 3063 от 24.10.2019 г. и ЗППАМ № 19-0804-000879 от 24.10.2019
г., е видно, че СУМПС на водача Д. е иззето със съставяне на АУАН на 24.10.2019
г., както и че с горепосочената ЗППАМ, на Н.П.Д. е наложена ПАМ – временно
отнемане на СУМПС на водач до успешно полагане на проверочен изпит. При
този доказателствен материал Районният съд неправилно е приел, че цитираната
ЗППАМ не е подлежала на изпълнение към 03.12.2019 г., като извършеното в тази
връзка позоваване на общата разпоредба на чл. 90, ал.
1 от АПК е неприложимо. В разглеждания случай е приложимо специалното правило
на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно което подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка. Касае се за принудителна
административна мярка, за която е допуснато предварително изпълнение по силата
на закона, поради което не е необходимо тази ПАМ да е влязла в сила към датата
на процесното нарушение. Видно е, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
на 24.10.2019 г., като към датата на съставяне на процесния АУАН на 03.12.2019
г. тя е подлежала на предварително изпълнение, поради което, след като на
посочената дата и място водачът е установен да управлява превозното средство с
отнето вече свидетелство, то правилно е ангажирана отговорността му на соченото
основание. Нарушената норма – чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, правилно е определена от
административнонаказващия орган, тъй като извършеното от Д. на 03.12.2019 г. е
нарушение на изискването, въведено с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че
ответникът по касационната жалба е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за
което му е наложена глоба, в производство, в което не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С НП е наложена глоба в размер на 300
лева, при граници на глобата, предвидена за извършеното нарушение в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, от 100 до 300 лева. Следователно на Д. е наложена глоба в максималния размер,
предвиден от разпоредбата, без да са изложени мотиви, които да обосноват
налагането на глоба в този размер. Настоящият съдебен състав, съобразявайки се
с нормата на чл. 27 от ЗАНН, счита, че глоба в определения от закона минимален
размер от 100 лева е справедлива, отговаря на тежестта на нарушението и с нея
биха се осъществили в достатъчна степен целите на наказанието, предвидени в чл.
12 от ЗАНН.
По изложените съображения, решението в
обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да
бъде постановено друго по същество, с което наказателното постановление бъде
изменено, като се намали размера на наложената глоба от 300 лева на 100
лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и ответникът по
касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен,
защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2
и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 304 от 05.08.2020 г., постановено по АНД № 185/ 2020 г. по описа на Районен
съд – Сливен, В ЧАСТТА, с която е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-003609 от 20.12.2019 г.,
издадено от Началника на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР– Сливен, с
което на Н.П.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 300 лева, и на основание Наредба Із-2539 на МВР, се отнемат общо 6
точки, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0804-003609 от 20.12.2019 г., издадено от Началника на Група в Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР– Сливен, В ЧАСТТА, с която на Н.П.Д. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера
на глобата от 300 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА Н.П.Д. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: