Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 03.08.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на трети юли две хиляди и двадесета година в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 3505 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по повод искова молба на „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД с ЕИК *********, град
София, ж.к. ”Манастирски ливади” к-с „Бокал” бл. 35, ап. партер и адрес за
кореспонденция град София ул. „Митрополит Кирил Видински” № 6, ет. 1, офис 4, с
която против Ю.П.Р. ЕГН **********,***, по реда на чл. 415 от ГПК са предявени
искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 1333 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.07.2019г. по ч.гр.д.№
1784 по описа на ДРС за 2019г., а именно:
- сумата от 1145,22
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит „BestCredit на
вноски” № 3000265 от 20.06.2018г., сключен между длъжника и „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 22.05.2019г. до окончателното плащане;
- сумата от 181,27 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 13.03.2019г.
- сумата от 1512 лева,
представляваща неустойка за неизпълнението по договора да се осигури поръчител
по кредита в уговорения между страните срок за периода от 18.07.2019г. до
13.03.2019г.
- сумата от 55,94 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
18.07.2018г. до 15.05.2019г.;
- сумата от 2085 лева,
представляващи разходи за събиране.
Претендират се
разноските.
Предявените искове се
основават на следните обстоятелства:
Сключен е договор за
потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000265 от 20.06.2018г., при общи
условия, между страните по делото. Сумата от 1200 лева е получена от
кредитополучателя на 20.06.2018г. Съгласно чл. 2 от договора кредитополучателят
връща кредита на 19 равни двуседмични вноски, по погасителен план, с последна
падежна дата 13.03.2019г. На връщане подлежи сумата от 1400,49 лева (1200 лева
главница и 200,49 лева лихва). Платена е частично лихва и непогасена е сумата
от 181,27 лева. Уговорена е неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчител, отговарящ на условията по чл. 3 от договора, като
общо начислената сума е в размер на 1596 лева, от които неплатени са 1512 лева.
Съгласно договора и общите условия по него погасителните вноски покриват
компонентите на задължението в последователност наказателна /мораторна/ лихва,
неустойка, договорна лихва, главница. Длъжникът е платил на 5.7.2018г. 157,73
лева, с които частично са погасени 54,58 лева главница, 19,13 лева законна
лихва върху главница, 84 лева неустойка от сключване на договора до 5.7.2018г.,
0,02 лева наказателна лихва. С настъпването на падежа кредитополучателят е
изпаднал в забава като съгласно чл. 10.3 от общите условия дължи законна лихва
за всеки ден забава (ОЛП плюс 10%), ведно с всички разноски за извънсъдебното
и/или съдебното събиране на вземанията. Поради липсата на плащане просроченото
задължение е възложено на колектор чрез сключен договор за събиране на
просрочени вземания, като лицето е следвало да посредничи и осъществи
комуникация с длъжника по всички позволени от закона средства, за да го
стимулира да плаща задължението си. Описани са извършените действия. Съставен е
протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземания,
а съгласно чл. 8.2.7 от общите условия разходите за тях са за сметка на
кредитополучателя. Извършените разходи са в размер на 2085 лева, съгласно
приложени платежни нареждания по граждански договор с колектора, а законната
лихва за забава върху просрочените суми за периода от 05.12.2018г. до
22.04.2019г. възлиза на 55,94 лева. Неизпълнението на задълженията на
ответницата е мотивирало кредитора да подаде заявление за издаване на заповед
за изпълнение, а по повод възражение от длъжника – и установителен иск.
Ответницата не представя
отговор. В съдебно заседание признава исковете за главницата, възнаградителната
лихва и обезщетението за забава, но оспорва дължимостта на останалите
претендирани суми – неустойка и разходи за събиране.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1784/2019г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 11.07.2019г. е издадена заповед № 1333 от същата дата, с
която е разпоредено Ю.П.Р. да заплати на кредитора „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД следните
суми: - 1145,22 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит „BestCredit на вноски” № 3000265 от 20.06.2018г., сключен между длъжника
и „БЕСТ ФАЙНЕНС “ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.05.2019г. до окончателното плащане; - 181,27 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 13.03.2019г.; - 1512 лева, представляваща неустойка за
неизпълнението по договора да се осигури поръчител по кредита в уговорения
между страните срок за периода от 18.07.2019г. до 13.03.2019г.; - 55,94 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
18.07.2018г. до 15.05.2019г.; - 2085 лева, представляващи разходи за събиране;
- 10,90 лева, представляваща разходи за изпращане на документи; - 99,59 лева –
държавна такса и 578,57 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи
разноски в заповедното производство.
След възражение от длъжника и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен
срок иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 28.08.2019г.
Последният ден от срока е неприсъствен (събота), поради което същият изтича на
3-.09.2019г., когато исковата молба е изпратена по пощата. Исковете, като
допустими, подлежат на преценка по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Предявени са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С оглед позицията на
ответницата по делото, не са спорни сключеният договор за потребителски кредит
„BestCredit на вноски” № 3000265 от 20.06.2018г. и дължимостта по него на
сумите: 1145,22 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.05.2019г. до окончателното плащане; 181,27
лева договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 13.03.2019г.; 55,94 лева обезщетение за
забава върху главницата за периода от 18.07.2018г. до 15.05.2019г.
Оспорва се дължимостта
на сумата от 1512 лева, представляваща неустойка за неизпълнението по договора
да се осигури поръчител по кредита в уговорения между страните срок за периода
от 18.07.2019г. до 13.03.2019г. и сумата от 2085 лева, представляващи разходи
за събиране.
Съдът и служебно следи
за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП
изрично е посочено, че с него са въведени в националното ни законодателство
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор. Съдът, с оглед принципа на състезателност, е
уведомил страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузите,
като им е дал възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Потребителят,
след като е бил уведомен, че съдът и служебно ще се занимае с валидността на
клаузите, не се е противопоставил на това, напротив – оспорил е дължимостта на
тези суми.
Първото оспорено вземане
е за сумата от 1512 лева - неустойка за неизпълнението по договора да се
осигури поръчител по кредита в уговорения между страните срок, установена в
раздел ІV. Отпуснатият заем е 1200 лева, а начислената неустойка е 2996,49
лева. Така размерът на претендираната неустойка, надвишаващ размера на
главницата, е необосновано висок, поради което клаузата, от която произтича
това задължение се явява неравноправна, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен
това задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на
поръчители или съдлъжници, не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът
преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях в
предвидения кратък срок. Това противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
месечните вноски е включена част от нея - т.е. води до оскъпяване на кредита.
Ищецът не доказва клаузата за неустойка да е била индивидуално уговорена с
ответника, за да е приложимо изключението по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Напротив, попълнените
бланки са типови, стандартизирани са и действията по сключване на договора, без
предвиждане на възможност за ответника да влияе на съдържанието на клаузите.
Сключеният договор е с клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно
предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит (чл. 146, ал. 2
от ЗЗП), въпреки декларативното изявление, че клаузата е индивидуално уговорена.
Клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Така договорена,
неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и отново води до оскъпяване
на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в този
смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСTK. Същевременно по този начин се
заобикаля закона във връзка с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК
и е в противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 за безотговорното
кредитиране, § 40-43 от решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на СЕС, ІV
състав, досежно процедурата първо да се отпуска кредит, а след това да се иска
обезпечение. Вземането не е дължимо.
Второто оспорено вземане
е за сумата от 2085 лева, представляващи разходи за събиране. Уговарянето им е в
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, защото е предвидено, че
при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, а освен това, от изложеното не се
установява да е изпълнено изискването - видът, размерът и действието, за което
се събира таксата, да са ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит и не е посочено какъв е характерът на тази такса, доколкото не са
изброени извършените дейности или допълнителни услуги в полза на
кредитополучателя. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите
нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, а именно: да не се оскъпява
кредита, а обратното води до неоснователно обогатяване. Практически
посочените в заявлението дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от
кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат
характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи,
както самият заявител ги е характеризирал, във връзка с извънсъдебното събиране
на задължението, следователно не попадат в изброените услуги в чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Това вземане също е недължимо.
При тези съображения на уважаване подлежат само исковете за неплатените
главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размери съответно 1145,22
лева, 181,27 лева и 55,94 лева. На отхвърляне подлежат исковете за сумата от 1512
лева неустойка за неизпълнението по договора да се осигури поръчител по кредита
в уговорения между страните срок за периода от 18.07.2019г. до 13.03.2019г. и за
сумата от 2085 лева разходи за събиране.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на разноски в исковото производство: 27,70 лева внесена държавна
такса, 167,96 лева адвокатско възнаграждение. От направените в заповедното
производство разноски ищецът има право на сумата от 27,58 лева внесена държавна
такса и на сумата от 160,27 лева платено адвокатско възнаграждение.
На ответницата разноски
не се присъждат, защото такива не са претърпени.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено,
по искове по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Ю.П.Р. ЕГН **********,***,
дължи на „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД с ЕИК *********, град София, ж.к. ”Манастирски
ливади” к-с „Бокал” бл. 35, ап. партер и адрес за кореспонденция град София ул.
„Митрополит Кирил Видински” № 6, ет. 1, офис 4, следните суми, за които е
издадена заповед № 1333 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 11.07.2019г. по ч.гр.д.№ 1784 по описа на ДРС за 2019г., а именно:
- сумата от 1145,22
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит „BestCredit на
вноски” № 3000265 от 20.06.2018г., сключен между длъжника и „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 22.05.2019г. до окончателното плащане;
- сумата от 181,27 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 13.03.2019г.
- сумата от 55,94 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
18.07.2018г. до 15.05.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БЕСТ
ФАЙНЕНС” ООД с ЕИК *********, град София, ж.к. ”Манастирски ливади” к-с „Бокал”
бл. 35, ап. партер и адрес за кореспонденция град София ул. „Митрополит Кирил
Видински” № 6, ет. 1, офис 4, против Ю.П.Р. ЕГН **********,***, искове по реда
на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване дължимостта на
сумата от 1512 лева, представляваща неустойка за неизпълнението по договора да
се осигури поръчител по кредита в уговорения между страните срок за периода от
18.07.2019г. до 13.03.2019г. и сумата от 2085 лева, представляващи разходи за
събиране, за които е издадена заповед № 1333 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 11.07.2019г. по ч.гр.д.№ 1784 по описа на ДРС
за 2019г.
ОСЪЖДА Ю.П.Р. ЕГН **********,***,
да заплати на „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД с ЕИК *********, град София, ж.к. ”Манастирски
ливади” к-с „Бокал” бл. 35, ап. партер и адрес за кореспонденция град София ул.
„Митрополит Кирил Видински” № 6, ет. 1, офис 4, разноски в исковото производство: 27,70 лева
внесена държавна такса, 167,96 лева адвокатско възнаграждение; разноски в
заповедното производство: 27,58 лева внесена държавна такса и 160,27 лева
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :