Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 7
гр. Русе, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, VІІІ - ми състав, в публично
заседание на 08 март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Ц.
ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 59 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във
връзка с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила
е жалба от М.С.С., гражданка на Република Камерун, против Решение № УП-ОК1 от
04.01.2022 г. на Интервюиращ орган на Държавната агенция на бежанците при
Министерски съвет, с което на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 15 от ЗУБ е
отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
На първо място в жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. По-конкретно се твърди, че
действително с жалбоподателката е било проведено интервю с участието на
преводач, след него обаче М.С. не е била запозната със събраните в
административното производство доказателства, не са й били и изискани
доказателства във връзка с нейни твърдения – семейното й положение и двете й
деца, поради което се твърди, че производството било проведено и приключило без
нейно участие по вина на органа. От
друга страна, според оспорващата, актът бил постановен и в противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗУБ, предвид установената посредством
изложеното в справка на Дирекция „Международна дейност“, ДАБ-МС за актуалното
положение в Камерун, вх. № МД-1 от 04.01.2022 г. по описа на ДАБ при МС,
обстановка в Камерун към настоящия момент, която била от такова естество, че отнесена
към фактическото положение на С., изпълнявала изискванията на ЗУБ за
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Моли съдът да отмени
оспореното решение и да върне преписката на административния орган с указания
по приложението на закона. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
в производството - Интервюиращ орган на ДАБ при МС, чрез процесуален
представител, в депозирана по делото писмена защита вх. № 682/2022 г. по описа
на съда, оспорва основателността на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна (л. л. 46 – 56 от делото).
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните и приети по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
По фактите.
С Молба до ДАБ при МС вх. № РД 09-2545 от
16.12.2021 г. на Отдел „Производство за международна закрила“ (ПМЗ) в
Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – гр. София към ДАБ – МС, М.С.С.,
гражданка на Камерун, родена на *** г. в гр. Яунде, Камерун, народност –
бамилеке, религиозна принадлежност – християнин-протестант, като личните й
данни са установени въз основа на представен камерунски национален паспорт,
удостоверение за семейно положение, документ за гражданско състояние и
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от с. Семерджиево, Република
България, е поискала предоставяне на международна закрила (л. л.36 – 53 от
преписката).
По молбата на С. й е било открито лично
дело/досие и извършена регистрация по реда на чл. 61а от ЗУБ, за което й е бил
изготвен и регистрационен лист рег. №
20745 от 16.12.2021 г. с приложение към него (л.л. 33 – 35 от преписката).
С Писмо рег. № УП-20745 от 23.12.2021 г.
на ДАБ, Началникът на Отдел ПМЗ - кв. Овча купел е поискал от Държавна агенция
„Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за международна
закрила (л. 11 от преписката). В отговор е получено Писмо рег. № УП20745 от
28.01.2022 г. , с което ДАБ е уведомена, че към настоящия момент ДАНС не
възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето,
регистрирано в РПЦ-София към ДАБ-МС като М.С.С., родена на 10.092.1978 г. в
Камерун, в случай че отговаря на условията по ЗУБ (л. 10 от преписката).
С Покана рег. № УП20745 от 16.12.2021 г. М.С.С.
е поканена на интервю на 21.12.2021 г., в 10:00 часа. (л. 26 от преписката).
От Протокол от проведено интервю рег. №
УП20745 от 21.12.2021 г. се установява, че на посочената дата с кандидата е било
проведено интервю по Глава шеста, Раздел Първи, чл. 63а от ЗУБ (л.
л. 16 – 19 от преписката).
В хода на производството жалбоподателката
заявява, че през месец ноември 2018 г. напуснала Камерун легално за Габон,
където според думите й се запознала с човек, който й уредил френска виза. След
като я получила С. се завърнала обратно в Камерун и през месец декември 2018 г.
легално със самолет напуснала страната и заминала за Франция. Посочва, че там
останала две години, като в тази страна не е подавала молба за закрила след
пристигането си. Във Франция се запознала с български гражданин, който й
предложил да заминат за Германия, като същевременно й обяснил, че могат да
сключат граждански брак и тя да получи българска виза. Заявява, че в Германия
останала нелегално 7-8 месеца, където също не е търсила закрила, след което с
автобус отпътувала за България. След като достигнала обаче Сърбия била
задържана от сръбските власти и настанена в транзитен център в гр. Босилеград.
Там се осведомила как нелегално да напусне Сърбия, което и направила. Според
думите й в България влязла нелегално през месец декември 2021 г. и две седмици
по-късно сключила брак с български гражданин.
В проведеното интервю М.С.С. мотивира молбата си за закрила с проблеми
от политически характер. Разказва, че през 2018 г. по време на президентските
избори в Камерун, тя била член на опозиционната партия „Движение за възраждане
на Камерун“, като кандидат за президент от въпросната партия бил М.К.. Според
думите й победата в изборите била за техния кандидат, но не била обявена
официално. Поради това М.К., подкрепен и от други партии, внесъл жалба във
Върховния съд на Камерун, но тя била отхвърлена. Избухнали мирни манифестации и
били арестувани много от протестиращите, включително и адвокатката на
движението. По думите на С., тя се притеснявала, че тези проблеми ще достигнат
и нейния град - гр. Яунде, като посочва, че това се случило на 26.01.2019 г.
Разказва, че малко преди да избухнат безредиците в гр. Яунде, тя отпътувала от
Камерун за Франция. В допълнение заявява, че много от хората, участвали в
протеста през 2018 г., били изпратени в затвора, а също така докато участвали в
протестите по тях било стреляно. Поради изложеното чуждата гражданска заявява,
че не желае да се завърне в Камерун. Твърди, че не е съдена или осъждана и не е
била арестувана.
От данните по преписката се установява, че
когато през месец ноември 2018 г. жалбоподателката заминала за Габон, за да
получи френска виза, тя отново за кратко се завърнала в Камерун, като не са
налице доказателства, нито дори твърдения от нейна страна, тогава, при
няколкократното й преминаване през границата, и при извършваните паспортни
проверки тя да е била спряна или задържана от камерунските гранични власти.
Напуснала е Камерун безпроблемно през месец декември 2018 г., като първо е
пребивавала две години във Франция, а след това и седем – осем месеца нелегално
в Германия, като в нито една от двете държави не е подавала молба за закрила.
Подала е молба за закрила едва в Република България, когато на 02.12.2021 г. й
е било съобщено, че тъй като не може да удостовери влизането си в страната по
законоустановения ред, ще бъде образувано производство за налагане на Принудителна
административна мярка „Връщане“ по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ от ОД на МВР – Русе,
като й е дадена възможност да представи допълнителни обяснения, възражения и да
се запознае със събраните доказателства.
На 09.12.2021 г. камерунската гражданка
представя в Група „Миграция“ към ОД на МВР – Русе писмено възражение, в което
заявява, че на 08.12.2021 г. се е омъжила за българския гражданин Т. Н.С., като
прилага копие на удостоверение за сключен граждански брак и декларира, че желае
да получи закрила в Република България по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Това именно
възражение е било препратено на компетентния орган ДАБ при МС от страна ОД на
МВР – Русе. В това възражение М.С.
посочва още, че влизането й на територията на Република България е било продиктувано
на първо място от невъзможността й да се върне в родината й Камерун. Като
причина за тази невъзможност във възражението посочва особените отношения в
семейството и рода й и личното й положение – жена с две деца и без съпруг,
която съжителства с друг мъж. На следващо място е посочила като причина и
желанието й да сключи брак с мъжа, с когото съжителства вече почти три години -
Т. Н.С., който е български гражданин (л. л. 54 – 59 от преписката).
Абсолютно идентични причини, обусловили
твърдяната от нея невъзможност да се върне в родината й Камерун и да моли да й
бъде предоставен от страна на Република България статут на бежанец и
международна закрила по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, е посочила и в молбата й до
ДАБ (л. л. 36 и 37 от преписката), към която молба е приложила и камерунски
паспорт, удостоверение за семейно положение, удостоверение за раждане и
удостоверение за сключен граждански брак.
С Решение № УП-ОК1 от 04.01.2022 г. Интервюиращ
орган при ДАБ е отхвърлил като явно неоснователна молбата й за предоставяне на
статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 70, ал. 1, във
връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 15 от ЗУБ.
Видно
от оспореното Решение № УП-ОК1 от 04.01.2022 г. на Интервюиращ орган на
Държавната агенция на бежанците при Министерски съвет, административният орган
не е установил необходимостта от предоставяне на бежански статут по смисъла на
чл. 8 от ЗУБ, нито хуманитарен такъв по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от
ЗУБ на жалбоподателката.
В
този смисъл ответникът дава заключение, като се позовава на бежанската й
история и справката за международната обстановка в Камерун, че не са налице
никакви причини за основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 от
ЗУБ.
В
производството не е доказано жалбоподателката да е била член на политическа
партия или движение, както твърди, съответно не е установено и да е имала лични
проблеми, свързани с твърдяна от нея политическа принадлежност /каквато не е
доказано да е имала/, не е била преследвана и съдена, липсват данни конкретно
спрямо нея да е било оказвано някакво насилие. Твърдените от нея опасения, че
ако се завърне в родината й може да бъде арестувана или убита, не са подкрепени
с доказателства по никакъв начин.
Органът
е приел, че анализът на заявените обстоятелства показва, че сочените мотиви,
обуславящи желанието на кандидата да получи статут, не попадат в предметния
обхват на закрила по ЗУБ. Касае се до лице, което доброволно напуска страната
си, за да се засели другаде.
Административният
орган е счел още, че за чуждия гражданин няма реална опасност и от тежки
посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция;
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
От
справка за актуалната ситуация в Камерун органът е счел, че не може да се
направи обоснован извод, че страната се намира в състояние на въоръжен вътрешен
или международен конфликт, при който мирното население да е подложено на
безогледно насилие. Приел е, че действително има данни за терористични атаки,
както и на такива с цел грабеж и откуп, извършвани от различни групировки, но
те са по-скоро с инцидентен характер, като властите в страната, макар и не
винаги успешно, прилагат мерки за тяхното предотвратяване. Направил е извод, че
мирното население, макар и потенциално да може да пострада от тези прояви на
тероризъм, като цяло не е заплашено ежедневно, а и в страната съществуват
достатъчно места, където няма нападения и където би могло да се живее спокойно.
По
изложените съображения органът е приел, че искането на С. за международна
закрила в частта за предоставяне на хуманитарен статут също се явява неоснователно.
Решението
е връчено на адресата на 26.01.2021 г. и той е запознат със съдържанието му на
език, разбираем за него (л. 4 от преписката).
Жалбата срещу решението е подадена до АдмС
– Русе чрез административния орган по пощата на 02.02.2022 г. (л. 7 от делото).
Представена
е справка на Дирекция „Международна дейност“, ДАБ-МС за актуалното положение в
Камерун, вх. № МД-1 от 04.01.2022 г. по описа на ДАБ при МС, на която се
позовава органът в оспореното в настоящото производство решение (л. л. 25 – 29
от делото), както и Справка вх. № МД-104 от 21.02.2022г. по описа на ДАБ при МС
(л. л. 52 – 54 от делото).В преписката се съдържа и Заповед № РД05-783 от
09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ при МС относно компетентността на
органа-издател на оспорения акт (л. 5 от преписката).
От
съда е предоставена възможност на жалбоподателката да ангажира допълнително
доказателства в подкрепа на твърденията си, изложени в жалбата, както и в хода
на проведеното в административното производство интервю. В тази връзка са предоставени
писмени доказателства – в оригинал и в превод на български език на два броя
акта за раждане (л. л. 58 – 61 от делото), от които действително се установява,
че С. е майка на две деца, родени в гр. Яунде съответно през 2006 г. и 2011 г.
Не
са ангажирани обаче каквито и да било писмени доказателства относно твърдяната
и в обясненията на жалбоподателката, дадени пред съда, принадлежност на С. към
определена политическа партия или движение в Камерун.
По
искане на жалбоподателката е бил разпитан и водения от нея свидетел – съпругът
й Т. Н.С., с когото М.С.С. се е запознала през 2019 г. във Франция след като
през месец ноември 2018 г. е напуснала Камерун. Този свидетел няма преки
впечатления за твърдяните от жалбоподателката факти и обстоятелства, касаещи
бежанската й история. Свидетелят посочва, че жалбоподателката му е споделяла,
че е била член на партията на кандидата за президент на Камерун, като в момента
на разпита не може да си спомни името му. Заявява, че когато жалбоподателката
следяла информацията за изборите се страхувала, че ако се върне в Камерун
можело да я затворят или убият, защото много нейни приятели, роднини, съседи са
изчезвали, а те всъщност са били членове на тази партия. Свидетелства за това,
че докато са били във Франция С. не е търсила защита или закрила от френските
власти.
По правото
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по смисъла
на чл. 84 от ЗУБ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Същата се оспорва от
жалбоподателката, която се явява нейн адресат. Жалбата е подадена в
преклузивния законов срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Производството
по молбата за предоставяне на международна закрила рег. № РД09-2545 от
16.12.2021 г. на М.С.С. е проведено по реда на ускорена процедура, съгласно
Глава VI,
Раздел II
от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, при наличие на основания
по чл. 13, ал. 1 от ЗУБ в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца
интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по
общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
В този смисъл, по силата на самата законова разпоредба е предоставена
възможност на административния орган, при наличие на някоя от изброените
хипотези по своя преценка да приложи ускорена процедура в производството по
общия ред в срок до 14 работни дни от регистриране на чужденеца, когато молбата
му е явно неоснователна. С оглед горното административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност, даваща му право на свободна преценка при издаването
на оспореното решение и то по силата на самия закон.
Предмет
на оспорване е решение на Интервюращ орган на ДАБ при МС за отказ за
предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на жалбоподателката.
Същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – Интервюиращ орган при ДАБ към МС,
който е изрично определен за такъв от председателя на ДАБ със Заповед №
РД05-783 от 09.12.2020 г., с която на основание чл. 48, ал.1, т. 10 от ЗУБ
Красимир Йорданов Илиев, на длъжност главен експерт в
Регистрационно-приемателен център – гр. София, ПМЗ – кв. „Овча купел“, е
определен за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ (л.
5 от преписката).
Спазени
са изискванията на чл. 59 от АПК за установената от закона форма. Решението
съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити, с посочване
на фактическите и правни основания за издаването му – чл. 70, ал. 1, във връзка
с чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 15 от ЗУБ.
По
силата на чл. 61а, ал. 1 от ЗУБ, чужденецът подал молба за предоставяне на
международна закрила, се регистрира в ДАБ и му се открива лично дело. В случая
това е сторено. На следващо място решението е издадено и в рамките на
предвидения срок /14 работни дни/ – лицето е подало молба и е регистрирано на
16.12.2021г., а решението е постановено на 04.01.2022 г.
При издаването на решението, съдът намира, че
интервюиращият орган при ДАБ към МС на РБ не е нарушил процесуалноправните
разпоредби, което да е довело до нарушаване и/или ограничаване правото на
защита на чужденеца, противно на
доводите на оспорващата.
От
събраните по делото доказателства се установява, че чужденката е подала молба
за международна закрила на 16.12.2021 г., като още на същата дата е била
регистрирана в ДАБ, отправена й е покана за явяване на интервю, попълнила е
регистрационен лист, снета й е Евродак дактилоскопна експертиза (л. 25 от преписката),
запозната е с правата и задълженията на търсещия закрила и със Списъка на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут при ДАБ
към МС (л. л. 27 – 32 от преписката).
Според легалната
дефиниция на понятието „чужденец“, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗУБ, „чужденец“ е
всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава
- членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и
лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие
с нейното законодателство. Понятието „Чужденец, търсещ закрила“ от своя страна
е дефинирано като този, който е заявил желание за получаване на закрила по този
закон до приключване разглеждането на молбата (§ 1, т. 2 от ДР на ЗУБ). Молбата
за международна закрила представлява отправено искане за закрила от чужденец до
Република България (§ 1, т. 10 от ДР на ЗУБ).
В конкретния казус
подадената от чужденката, търсеща международна закрила, молба от 16.12.2021 г.
представлява първа такава, с оглед на което е регистрирана в ДАБ на 16.12.2021
г., като едновременно с това са й били връчени Указания относно реда за
подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и
задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България,
текстът на същите е бил преведен на разбираем за чужденката език с помощта на
преводач от френски език. Запозната е и със Списък на организациите, работещи с
бежанци и чужденци. По този начин в писмена форма са й били дадени необходимите
указания, свързани със съответната административна процедура, която ще бъде
проведена.
Не са налице данни търсещата закрила да е
поискала под каквато и да било форма упражняване на нейно право и това да й е
било отказано. Липсват доказателства, а и това не се и твърди от страна на
жалбоподателката, тя да е заявила пред органа, че желае да упражни правото си
по чл. 29а от ЗУБ да получи достъп до събраната по делото й информация, въз
основа на която ще бъде взето и решението по подадената от нея молба за
международна закрила и такъв достъп да й е бил отказан. В този смисъл
неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателката, че производството е било
проведено без нейно участие като не е била запозната със събраните писмени
доказателства по подадената от нея молба и е била лишена от възможността да
представя доказателства по наведените от нея твърдения по вина на
административния орган.
В случая
жалбоподателката е била запозната и със задължението й, като чужденец, търсещ
международна закрила, да съдейства за изясняване на нейния случай, като
съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица. Т.е.
била е наясно, че може, а и е длъжна да представи доказателства, с които
разполага, за установяване на твърдени от нея факти и обстоятелства, от
значение за изясняване на бежанската й история, като съгласно чл. 63а, ал. 2 от
ЗУБ чужденецът е длъжен да представи всички доказателства в подкрепа на молбата
си за международна закрила до произнасянето по нея, като в случай че не ги
представи, произнасянето се извършва без тези доказателства. Освен това, в
случая жалбоподателката е имала и упълномощен адвокат, който да я представлява
и да защитава правата й в проведеното административно производство.
При спазване изискванията
на чл. 63а и чл. 63б от ЗУБ с чужденката е било проведено интервю, за което е
бил съставен протокол, който се явява неразделна част от личното досие на
чужденеца. Интервюто е било проведено при условия, които гарантират изискуемата
поверителност, като са били осигурени условия на чужденката да изложи всички
основания на своята молба по последователен начин. Интервюто е било проведено
от интервюиращия орган, които е отчел личните и общите обстоятелства във връзка
с молбата на търсещия закрила. На проведеното интервю чужденката е дала
обяснения, свързани с нейната бежанска история, като е участвал и преводач,
който е превеждал от френски език. Интервюто е обективирано в протокол и самата
жалбоподателка е подписала същия, като текстът й е бил преведен на разбираем за
нея език отново с помощта на преводач от френски език.
Гореизложеното води
на извод, че в нито един момент в хода на административното производство,
правата на жалбоподателката не са били нарушени и на същата е била предоставена
пълна възможност да защити своите интереси.
Съгласно нормата на
чл. 73 от ЗУБ, молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от
Държавната агенция за бежанците индивидуално, обективно и безпристрастно, като
първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че
статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от
предоставяне на хуманитарен статут.
Оспореното решение е
постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Според
чл. 4, ал. 1 от ЗУБ, всеки
чужденец може да поиска предоставяне на закрила в Република България в
съответствие с разпоредбите на този закон.
Разпоредбата на ал. 3 очертава кръга на търсената закрила, а именно тя се
свързва със застрашаване на неговия живот или свобода по причина на раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания
или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Хипотезата на ал. 4 е единственото изключение, което подлежи на преценка.
В
случая не се установява чужденката да е била принудена да напусне Камерун поради
реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно
наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито да е
застрашена от такива посегателства при завръщането си в страната на произход.
Чужденката
е напуснала страната си на произход по собствено желание, напълно легално през
месец декември 2018 г., като преди това през месец ноември за кратко е
напуснала страната, за да се сдобие с френска виза. Не се твърди при
преминаването й през камерунската граница да е била спряна или задържана от
камерунските гранични власти, с оглед на което и оставят изцяло недоказани
твърденията й за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ.
Не
се твърди лично тя да е била изтезавана, арестувана или осъждана, спрямо нея да
е било упражнявано каквото и да било насилие.
Представената
по делото справка за актуалната политическа и икономическа ситуация в страната
на произход и спазването на човешките права не дава основание да се приеме, че
в държавата има въоръжен конфликт. От представените по делото справки за
обстановката в Камерун е видно, че състоянието на сигурността в страната
продължава да е влошено, но и че властите полагат необходимите усилия, за да се
справят със съществуващите проблеми. Относно обстановката в Камерун са налице и
общодостъпни данни.
В
разглеждания случай, предвид бежанската история на чужденката не се установява
по безспорен начин същата да е била лично обект на тежко посегателство,
представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени
намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от
въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен
статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Изнесените от чужденеца причини да напусне страната
си правилно не са кредитирани от интервюиращия орган като преследване по някое
от изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ
основания. Тази разпоредба изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да
е основано на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че
тази заплаха е реална спрямо него. Като мотив жалбоподателката
сочи членство и дейност в политическо движение „Движение за възраждане на
Камерун“ и размирици след проведени президенски избори. По време на проведеното
интервю С. твърди, че се страхува да се върне в Камерун, но видно от изнесено
от нея в интервюто, след като е получила френска виза в Габон, тя се е върнала в страната си на произход. Така М.С.С.
безпроблемно е минавала границата няколко пъти - веднъж Камерун -Габон, след това
Габон-Камерун, след което Камерун-Франция през месец ноември 2018 г. Обосновано
административният орган е посочил, че чужденката няколкократно е преминавала
паспортни проверки на камерунската граница при тези пътувания, като нито веднъж
не е била спряна от камерунските гранични власти, и ако официалните власти на
Камерун са я издирвали, то тя със сигурност е щяла да бъде задържана.
При
тези данни не би могъл да се направи извод за наличие на основателен страх от
преследване именно поради политически причини, така както се твърди.
Липсата на основание за предоставяне на
международна закрила се потвърждават и от действията на чужденката след
пристигането й в Европа, където тя е пребивавала в различни държави, в
продължение на три години, но никъде не е поискала предоставяне на международна
закрила. Такива действия е предприела едва в Република България, когато й е
било съобщено, че спрямо нея се образува производство по налагане на ПАМ по чл.
41, т. 1 от ЗЧРБ. Очевидно е, че по този начин чужденката е направила опит да
легализира своя престой в Република България, сключвайки и брак с български
гражданин, но и след като е получила отказ, едва тогава се е обърнала към ДАБ
при МС.
Не
без значение са и констатираните съществени различия при посочване на причините
да се потърси международна закрила поради твърдяната от чужденката невъзможност
да се завърне в родината й. Във възражението й до ОД на МВР – Русе по повод на
полученото съобщение за образуване на производство по налагане на ПАМ по чл.
41, т. 1 от ЗЧРБ и в молбата й до ДАБ при МС изобщо не се навеждат твърдения,
свързани с нейна политическа принадлежност, а това е направено едва в хода на
проведеното интервю в производството пред ДАБ. Напротив, съображенията й да
потърси закрила, тъй като не можела да се завърне в родината й, изложени във
възражението пред ОД на МВР – Русе и в молбата й пред ДАБ, са изцяло от личен
характер.
В
обобщение на горното представени факти от бежанската история изглеждат
противоречиви и недостоверни, а причината на подадената молба за международна
закрила е легализиране на престоя в Р България на чужденката. Обоснован се
явява изводът на ответния орган за липса на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за
предоставяне на бежански статут на жалбоподателката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй
като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства,
представляващи: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт.
В
случая не са налице твърдените в жалбата предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. В интервюто и в подадената
жалба, жалбоподателката не прави твърдения и не доказва, че е изложена на
реална опасност от тежки посегателства. Не се установиха данни, че при евентуално
завръщане на чужденката в страната й на произход същата ще бъде изложена на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Липсват
индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради
етнически, религиозни, политически или други причини безопасността на лицето,
кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашено във висока степен и
съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и
личността му. Сама по себе си, ситуацията в Камерун, не може да служи като
причина за предоставяне на субсидиарна закрила, нито може да се направи
заключение, че при завръщането на чужденката, тя би била подложена на сериозен
риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността й.
При
горните съображения, съдът приема, че не е нарушена и нормата на чл. 9 от ЗУБ,
като на жалбоподателката не е предоставен и хуманитарен статут.
Съгласно
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато
чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход,
поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като
гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт.
При тълкуването на приложимостта на тази разпоредба, която транспонира чл. 15,
б. „в“ от Директива 2004/83 ЕО и въз основа на събраните по делото
доказателства, не може да се обоснове извод за наличие на вътрешен въоръжен
конфликт. Ситуацията в Камерун съдът приема, че не съдържа характеристиките на
такава ситуация.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че административният орган подробно е обсъдил
положението в страната и правилно е направил извод, че не са налице
предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Поради това правилен се явява
изводът на административния орган, че спрямо жалбоподателката не е налице
заплаха от безогледно насилие в държавата й по произход.
В
заключение съдът намира, че административният орган, съобразно изискванията на чл.
75, ал. 2 от ЗУБ, е извършил правилна преценка на всички обстоятелства и факти
от цялостната бежанска история на чуждия гражданин.
Относно
принципа „поп refonlement“ (забрана за връщане), залегнал в чл.4, ал. 3 от ЗУБ,
въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, които е длъжен
да спазва, в конкретното производство съдът намира, при извършване на преценка
дали в случай на връщане на чужденеца в страната му произход, той е изложен на
опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително
отнасяне или наказание, че този принцип с оглед актуалната обстановка в
страната няма да се наруши. Изследване за нарушение на този принцип се извършва
въз основа на представените в хода на производството доказателства относно
обстановката в страната, но то директно и пряко следва от примата в действието
на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския
съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на
Европейския съюз.
С
оглед гореизложеното, като е приел, че не са налице основания по чл.8 и чл. 9
от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на
жалбоподателката, административният орган е постановил законосъобразно решение,
а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.С.С.,
гражданка на Република Камерун, против Решение № УП-ОК1 от 04.01.2022 г. на
Интервюиращ орган на Държавната агенция на бежанците при Министерски съвет, с
което на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл.
13, ал. 1, т. 4 и т. 15 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата
й за предоставяне на международна закрила – статут на бежанец и хуманитарен
статут.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.86 от ЗУБ вр. чл. 75, ал. 1, т. 1 и т.3 ЗУБ.
Съдия: