Р Е Ш Е Н И Е
№ 260066
гр. Троян, 13.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
424 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Софи****, представлявано от ****
- Изпълнителни директори, пълномощник юрисконсулт В.П.Л., против
С.М.Б., с
постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване съществуването на
вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 131/2020 г. по описа на Районен
съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира
като цесионер, като твърди, че претендираните вземания се основават на Договор
за кредит „Бяла карта“ № 515753, сключен на 01.09.2017 година между „Аксес Файнанс“
ООД и С.М.Б., вземането по който е
прехвърлено от „Аксес Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД по силата на Приложение № 01/20.12.2018г., представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
дата 11.11.2016г. в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД/.
От своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД прехвърля
процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, *** по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
03.05.2019 година.
Твърди се, че са били предприети действия за
уведомяване на длъжника-ответник за продажбата на вземането от името на цедента, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, но изпратените две
известия за доставяне са били върнати в цялост. Поради което ищецът е приложил
към ИМ копие от уведомлението за връчването му на ответника.
В ИМ се излага, че по
силата на посочения Договор за кредит „Бяла карта“ № 515753, сключен на
01.09.2017 година, „Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на ответницата С.М.Б. револвиращ кредит в размер на 1500.00 лева под формата на
кредитен лимит, като кредитополучателят е следвало да ползва и върне тази сума, като не е
уговорен определен срок на договора, а
ГПР е 45.9 %, при фиксиран годишен лихвен процент 43.2 %.
В ИМ се твърди, че
ответницата е усвоила сумата по договора, като върху същата тя дължи договорна
лихва в размер на 347.60 лв. и обезщетение за забава в размер на 248.32 лв.,
начислено за периода 06.06.2018г. до
12.02.2020г.
Ищецът прави искане съдът да постанови
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на С.М.Б.
наличието
на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от *** - Изпълнителни директори, за сумата 1 499.24 /хиляда
четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 515753, сключен на
01.09.2017 година между „Аксес Файнанс“ ООД и С.М.Б., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.02.2020 година до
окончателното й изплащане; сумата 108.96 /сто и осем лева и деветдесет и шест
стотинки/ лева, договорна лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.06.2018г.,
сумата 248.32 /двеста четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.06.2018г. до 12.02.2020
година /датата на подаване на заявлението в Районен съд/.
Претендират се направените в настоящото
производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
При проведената
процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Б. се представлява от
назначения й особен представител адв.Г.И. от ЛАК,
който е представил отговор, в който е
взел становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
В отговора адв. И. е посочил, че
С.М.Б. не дължи претендираната сума за главница, тъй като същата е била
погасена от нея чрез заплащането й.
Адв. И. е релевирал възражение за
нищожност на клаузи на договора, от които произтичат претендираните вземания.
Нищожността е обоснована с противоречие със закона-чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗПК,
както и с твърдения, че калузите са неравноправни.
Адв.И. е направил искане
предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
В едномесечния срок адв.И.
е представил допълнителен отговор, в който е изложил възражение за нищожност на
всички клаузи в договора за кредит „Бяла карта“ № 515753, сключен на 01.09.2017
година, в Приложение № 1 към същия договор, в Общите условия към Рамков
договор. Нищожността е обоснована с противоречие със закона – с разпоредбите на
чл.19, ал.4 и ал.5 и чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
На 26.02.2021г. е
проведено първото заседание по делото, което е отложено с оглед направено от
ищеца доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна екзпертиза,
което е уважено от съда и дружеството-ищец е задължено да внесе депозит за
възнаграждение на вещо лице в 7-дневен срок от съобщението.
На 15.03.2021г. е постъпила молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, *** чрез юрисконсулт ****, с
която е направено изявление за оттегляне
на предявения иск по гр. дело № 426/20 г., както и на направените
доказателствени искания.
Предвид, че е проведено първото заседание по делото, препис
от молбата на ищеца е изпратен за становище на адв.Г.И.
от ЛАК, назначен за особен представител на ответницата С.М.Б..
Постъпило е заявление от
адв.Г.И. от ЛАК, в което същият възразява срещу оттеглянето на
исковата молба, като освен това е посочил, че молбата изхожда от процесуален
представител на ищеца, който не разполага с пълномощие да се разпорежда с иска,
в т.ч и да оттегля исковата претенция.
Съдът, като разгледа така подадената молба за оттегляне на
иска, намери, че молбата изхожда от пълномощник, който не разполага с
представителна власт да прави изявление за оттегляне на иска. Освен това назначеният особен представител на ответницата
не е дал съгласие за оттегляне на иска и прекратяване на делото. Поради което
молбата е оставена без уважение и съдебното дирене по делото е продължило.
В съдебно заседание за ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , редовно призовани, не се явява представител и
същото не се
представлява от процесуален представител.
За ответницата М*** М.Б. в
съдебно заседание се явява назначения й особен представител - адв.Г.И. ***, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан по съображенията, подробно изложени в подадените
писмен отговор и допълнителен отговор.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 131/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 12.02.2020
г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 63 от 18.02.2020г. г., с която е разпоредено
С.М.Б.,
ЕГН ********** да
заплати на кредитора сумата 1499.24/хиляда четиристотин деветдесет и девет лева
и двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за
кредит „Бяла карта“ № 515753, сключен на 01.09.2017 година между „Аксес Файнанс“
ООД и С.М.Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2020
година до окончателното й изплащане;
сумата 108.96 /сто и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, договорна
лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.06.2018г., сумата 248.32 /двеста четиридесет
и осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 06.06.2018г. до 12.02.2020 година /датата на подаване на заявлението
в Районен съд/, сумата 37.13 /тридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото за
платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника Б. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
По делото е представен e Договор
за кредит „Бяла карта“, сключен на 01.09.2017г. между „“Аксес Файнанс“ ООД, в
качеството на кредитодател и Станислав Б., в качеството й на кредитополучател,
от който е видно, че страните са уговорили ответницата да получи сумата от
1200.00 лева под формата на револвиращ кредит. Кредитът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент 43.2% и ГПР
на заема 45.9 %. Представени са общи условия към договора, както и анекс към него,
сключен на 25.01.2018г. С анекса страните по основния договор за уговорили, че
кредитния лимит е увеличен на 1500.00лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е
положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му
срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен
иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на
основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на
този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в
срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск
за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и
е допустим.
Съществуването на
процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата
молба, че цедента
и ответника са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо
от сключения между тях договор за кредит за сумата от 1 500.00 лв. Не се доказа обаче размерът на претендираната главница
в размер на 1 499.24 лв., както и на
акцесорните вземания. В ИМ и допълнителната уточняваща молба е посочено, че
ответницата е усвоила сума в общ размер на 10 742.11
лв., като е погасила сума в общ размер на 9 604.00 лв. Макар и дадени от
съда изрични указания в определението, с което е изготвен протекто-доклада, за
индивидуализиране на претендираните вземания, ищецът не изпълни същите. Освен
това оттегли доказателственото си искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, която да изследва документите по сключения кредит, направените
погасителни вноски от ответницата и да даде заключение има ли дължими суми от
страна на С.М.Б. за главница и договорна лихва, респ. лихва за забава, както и
какъв е размерът на всяка една от тези претенции.
Ответницата Б., чрез особения й представител адв.И.,
оспорва активната легитимация на ищеца
като цесионер на вземанията на „Аксес Файненс” ООД с довода, че уведомлението за
извършената цесия е връчено на особения представител, а не на самия ответник.
Съдът намира възражението за неоснователно. В случая цесията е
съобщена на назначения на длъжника особен представител с връчване на исковата
молба и приложенията към нея, поради което е породила действие и ищецът е
активно легитимиран да предяви положителния установителен иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Адв.И. не оспорва валидността
на цесионния договор, с чието сключване вземането преминава от цедента върху
цесионера. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към този момент. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня ,
когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването
има за цел да създаде сигурност на длъжника и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му. В случая от назначения на ответника особен представител не са
изложени доводи, че е платил изцяло или отчасти задължението си след
датата на сключване на договора за цесия и преди
съобщаването му за нея от предишния кредитор. Ето защо съдът счита,
че ищецът се явява носител на процесното вземане и цесията е произвела
действие спрямо ответника от датата на връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея.
На
следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС
относно начина на уведомяване на длъжника по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за
извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е
упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с
връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението
по чл.99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца
към исковата молба е приложено
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.11.2016г.
Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената
цесия може да бъде връчено на особения представител, назначен по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК, за да породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. На съдебния състав е известна противоречивата
на практика на съдилищата по този въпрос, която не е уеднаквена по тълкувателен
път от ВКС. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г.
обаче ВКС приема, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В мотивите на своето
решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1 - 5
с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по
т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по
гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана
и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1 - 5. Отсъствието от адреса
по чл. 47 ГПК се удостоверява от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени,
т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената
цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при
сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на
чл. 50 ЗННД във вр. с чл.47 ал.
1 – 5 ГПК, уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно
връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при
сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото
производство, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното
охраняване на неговия интерес, съдът му е назначил особен представител в лицето
на адв. Христо Варчев, който е получил препис от исковата молба с всички
приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия, като
макар и да не е подал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител е взел участие в с.з. по делото
до края на устните състезания, т.е. правата на длъжника са били изцяло
охранени.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на 34, ал.1 от ГПК,
както и господстващото в правната теория становище, че особеният представител
разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален
представител. В разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК са изброени изчерпателно
действията, за които се изисква изрично пълномощно – сключване на спогодба,
намаляване, оттегляне или отказ от иска, признаване искания на другата страна,
получаване на пари или други ценности, както и за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото. Няма пречка обаче особеният представител да приема
материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса.
Приемането, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия означава,
че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в
рамките на исковото производство, което противоречи на принципа за равенство на
страните пред закона, регламентиран в чл.9 от ГПК.
Поради
изложените съображения съдебният състав счита, че връченото на особения
представител на ответника уведомление за извършената
цесия е породило действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Във връзка с
възражението на адв.И., че общите условия към договора
не са подписани на всички страници, както е регламентирано в чл.11, ал.2 от ЗПК,
съдът счита същото за основателно и то обосновава недействителност на договора.
По възраженията за
нищожност на клаузите на сключения Договор за кредит „Бяла карта“ № 515753,
съдът намира, че същите са частично основателни. Клаузите, уреждащи задължения
за ответницата Б. за договорни лихви, такса разходи за събиране на вземания,
неустойка, както и тези, уреждащи фиксирания годишен лихвен процент и ГПР противоречат
на разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5, чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Предвид
разпоредбите на чл.22 и чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 от ЗПК, това води до
недействителност на целия договор за кредит.А съгласно чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Предвид, че ищецът не
доказа, при условията на пълно и главно доказване, размерът на претендираните
вземания, предявеният иск следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
делото на ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на С.М.Б. наличието на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул****,
представлявано от **** - Изпълнителни директори, за сумата 1 499.24 /хиляда
четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 515753, сключен на
01.09.2017 година между „Аксес Файнанс“ ООД и С.М.Б., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.02.2020 година до
окончателното й изплащане; сумата 108.96 /сто и осем лева и деветдесет и шест
стотинки/ лева, договорна лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.06.2018г.,
сумата 248.32 /двеста четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.06.2018г. до 12.02.2020
година /датата на подаване на заявлението в Районен съд/, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 131 по описа на Троянски районен съд аз
2020г., като неоснователен и недоказан.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: