№ 310
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900702 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Банка ДСК“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19,
представлявана от Д.Н.Н.-И. и Ю.Б.Г, действащи чрез юрк.Х. Д., със съдебен адрес:
гр.София, бул.“Витоша“ №15, ет.2, против Е. Е. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
****** и с настоящ адрес: *****, представляван от назначеният му особен представител
адв.А. А., със служебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №13, офис 3, с която е
предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на задължения на
ответника по Договор за ипотечен кредит от 16.10.2018г., за които по ч.гр.д.
№20223110105724 по описа на Районен съд Варна са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение №2881 от 10.05.2022г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист №1964 от 10.05.2022г., а имено за установяване на дължимостта на
сумата от 67009.25лв., от която: 64107.36лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението-05.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението; 2236.22лв.-договорна лихва за периода от 20.04.2021г. до 11.04.2022г.;
19.33лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 15.04.2021г. до 11.04.2022г., дължима на
основание чл.20.1 от Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити;
409.58лв.-законна лихва върху главницата за периода от 12.04.2022г. до 04.05.2022г. и
236.76лв.-заемни такси и разноски, включващи 116.76лв.-такси за застраховка и 120лв.-
разноски, дължими на основание т.7 от Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити
на физически лица и представляващи сбор от заплатените такси за връчване на уведомления
за обявяване на предсрочна изискуемост до кредитополучателя в размер на 60лв. в полза на
1
ЧСИ с рег.№ 893 на КЧСИ и в размер на 60лв. в полза на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ.
Претендират се деловодни разноски.
В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между страните е сключен Договор
за ипотечен кредит от 16.10.2018г. по силата, на който на ответника е предоставен банков
кредит в размер от 67400лв., чието погасяване е следвало да се извърши, чрез месечни
вноски, включващи главница и лихва, в срок от 360 месеца, считано от датата на
усвояването-22.10.2018г. Сочи се, че в т.7 от договора за кредит е уговорена дължимостта на
възнаградителна лихва в размер на 3.70 % годишно, а в т.6 от същия е уговорено 15-то
число на съответния месец да е падежната дата на месечната вноска. Сочи се още, че към
договора за кредит са приложени Погасителен план, Общи условия на Банка ДСК за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни
кредити, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от
сключения договор за кредит. Твърди се, че съгласно т.20.1 на раздел VII от договора за
кредит при допусната забава, частта от вноската, представляваща просрочена главница се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта. Твърди се още, че според т.20.2 от Общи условия, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, за банката възниква правото да обяви
целият остатък от кредита за предсрочно изискуем. Поддържа се, че поради непогасяване в
срок на месечни вноски с падежи след 15.05.2021г. и на допусната забава в плащанията с
над 90 дни, банката надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което до кредитополучателя на настоящия му адрес, е изпратено Уведомление с
изх.№01-20-22492 от 08.12.2021г. Поддържа се, че въпросното уведомление е връчено при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след изпълнение на изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК,
което е удостоверено от ЧСИ с рег.№893 на КЧСИ в Протокол за връчване изх.
№19559/09.12.2021г. Поддържа се, че допълнително на постоянния адрес на ответника е
изпратено Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх.№01-20-
01122/18.01.2022г. и връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след изпълнение на
изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК, което е удостоверено от ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ в
протокол за връчване. Твърди се, че от извършените от съдебния изпълнител допълнителни
справки, е установено, че ответникът не работи по трудово правоотношение, поради което
липсва възможност за връчване чрез работодател. Твърди се, че по повод връчване на
уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост до кредитополучателя в полза на
ЧСИ с рег.№893 на КЧСИ и на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ, са платени такси в размер на по
60лв. или общо 120лв., която сума следва да възстанови на банката от ответника на
основание т.7 от приложимата към договор за ипотечен кредит Тарифа за таксите по
жилищни и ипотечни кредити на физически лица. Поддържа се, че предвид връчването на
уведомленията кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на 12.04.2022г., като към тази
дата не са били погасени 11 броя месечни вноски за периода 15.05.2021г.-15.03.2022г. в общ
размер на 3325.65лв. Поддържа се още, че към 05.05.2022г.-датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, задължението на ответника възлиза,
както следва: 64107.36лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
2
05.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението; 2236.22лв.-договорна лихва за
периода от 20.04.2021г. до 11.04.2022г.; 19.33лв.-лихвена надбавка за забава за периода от
15.04.2021г. до 11.04.2022г., чиито размер се формира от договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта и се начислява от съответната
падежна дата върху частта от вноската, представляваща просрочена главница; 409.58лв.-
законна лихва върху главницата за периода от 12.04.2022г. до 04.05.2022г.; 236.76лв.-заемни
такси и разноски, от които 116.76лв.-заплатена от банката за сметка на кредитополучателя
застрахователна премия на основание т.28.1 от Общите условия към договора за кредит,
начислена за период 29.10.2021г.-28.10.2022г. и 120лв.-заплатени разходи във връзка с
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, дължими на
основание т.7 от Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити на физически лица.
Сочи се, че с цел събиране на вземането по договора за кредит, банката депозирала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въз основа, на което е
образувано ч.гр.д.№20223110105724 на Районен съд Варна. Сочи се, че съдът е уважил
заявлението и е издал в полза на ищеца исканите Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист, които са
послужили за образуване изп.дело, в чиито граници ЧСИ е връчил заповедта на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че тъй като връчване на заповедта за изпълнение е
станало при условията на горецитираната правна норма, за ищецът се е породил интерес да
предяви настоящият иск за установяване на вземането срещу ответника. С уточняваща
молби е извършена пълна индивидуализация на претендираната наказателна надбавка, като
са посочени по отделно размерите на вземанията за лихви за съответните периоди и
главници.
С постъпилият отговор на исковата молба от името на ответника, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че от ангажираните
доказателства не може еднозначно да се установи размера на задължението. На следващо
място се поддържа, че в процесният договор се съдържат неравноправни, съответно
недействителни клаузи, които рефлектират върху размера на дълга. Твърди се, че клаузите
свързани с олихвяването на кредита с фиксиран и променлив лихвен процент, формулирани
в чл.7 от Договор за ипотечен кредит и в чл.9.1 и следващите от Общите условия, са
неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП и поради това са нищожни
на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че въпросните клаузи не са уговорени
индивидуално, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и че те не
съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който при
настъпване на някое от предвидените в тях условия ще се формира новият лихвен процент
по кредита. Твърди се, че посочените клаузи дават възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание или на предвидено такова, но формулирано по неясен начин, като това
договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на
3
доставчика на услугата. Твърди се, че още е процесните уговорки не предвиждат при
настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на променливия лихвен процент, да
последва промяна в лихвата по кредита в посока намаляване, а не само увеличаване. Също
така не установяват право за кредитополучателя да се откаже от договора в случай на
несъгласие с извършеното от банката едностранно изменение в размера на лихвата. Развити
са подробни доводи за недействителността на процесните клаузи в хипотеза на
гореописаните правни норми, като се сочи и относима съдебна практика. На следващо място
се поддържа, че т.8 от договора е неравноправна, съответно нищожна, тъй като според нея
годишният процент на разходите /ГПР/ може да бъде променян от банката при
предпоставките, предвидени в Общите условия, които от своя страна препращат и към
Погасителния план. Твърди се, че от текста на посочените документи, следва извод, че
банката-кредитор има право едностранно да променя размера на ГПР, без да са налице
външни обективни причини, които биха могли да доведат до промяната на този размер. На
следващо място, се поддържа, че в процесният договор за кредит липсва индивидуално
уговорена клауза, уреждаща случаите, в които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението. Сочи се, че предсрочна изискуемост е предвидена в чл.20.2 от Общите
условия, за която клауза се поддържа, че не е индивидуално уговорена и неравноправна.
Твърди се, че въпросната клауза, е била изготвена предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да изрази становище и да влияе върху съдържанието
им. Изложени са подробни съображения за това, че макар и приети от потребителя при
сключването на договора, Общите условия нямат характер на индивидуално уговорени
клаузи, както и че одобряването им от КЗП по реда на чл.148, ал.2 и ал.3 от ЗЗП не
изключва съдебния контрол за преценка на неравноправния им характер. Предвид
изложеното се твърди, че горепосочените клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП и не са породили правни последици, съответно се оспорва дължимостта на
претендираната сума.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа исковата молба.
Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, представляван от назначеният му особен представител, поддържа
становището си за неоснователност на претенциите.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от приетите по делото доказателства, че между страните е сключен Договор
за ипотечен кредит от 16.10.2018г. по силата, на който на ответника е предоставен банков
кредит в размер от 67400лв., чието погасяване е разсрочено на 360 месечни вноски,
включващи главница и лихва, с падеж на 15-то число на съответния месец считано от
22.10.2018г. Според условията на договора за кредит, кредитополучателят дължи да
плащане на възнаградителна лихва в размер на 3.70 % годишно върху непогасеният размер
на главницата, като според т.20.1 от Общи условия към договора при допусната забава,
4
частта от вноската, представляваща просрочена главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. На основание т.20.2 от
Общи условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, за
банката възниква правото да обяви целият остатък от кредита за предсрочно изискуем.
Според т.7 от Тарифа на банката за таксите по жилищни и ипотечни кредити на физически
лица, кредитополучателят дължи заплащането на сумата от 120лв. за разходи за
превръщането на кредита в предсрочно изискуем. Като приложения към договора за кредит,
са представени Погасителен план, Промоционални условия по програма “Уют“, Общи
условия и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити, които носят подписи на
кредитополучател.
От представеният препис от Застрахователна полица №8300019921012296 от
28.10.2021г. се установява, че ипотекираният като обезпечение на кредита имот е
застрахован в полза на банката за срок от една година, като е заплатена застрахователна
премия в размер на 116.76лв. Според предвиденото в т.28.1 от ОУ към договора за кредит,
разноски за направата на имуществената застраховка, са за сметка на кредитополучателя.
По делото са приети преписи от Покани-Уведомление с изх.№01-20-22492 от
08.12.2021г. и с изх.№01-20-01122/18.01.2022г. от кредитора до кредитополучателят, които
са изпратени за връчване на постоянният и на настоящият адреси на ответника, ведно с
книжа по връчването изготвени от ЧСИ с рег.№893 на КЧСИ и на ЧСИ с рег.№901 на
КЧСИ, от които е видно, че поради допусната от кредитополучателят забава в плащанията с
над 90 дни, ищецът е предприел действия за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането по процесният договор за кредит. Видно е от съставените книжа по връчването
/разписки, справки и констативни протоколи/, че връчването е извършвано, чрез служители
на ЧСИ на настоящ адрес в ***** и на постоянен адрес в ******, съобразно правилата на
чл.47, ал.1-ал.5 от ГПК в резултат, от което е налице редовност на връчването, считано от
11.04.2022г. Видно е още от направените справки, че към момента на връчването ответника
не е имал регистриран действащ трудов договор или данни да е лице развиващо стопанска
дейност.
Установява се от преписи от фактури, ведно с преводни нареждания, че банката е
заплатила на ЧСИ с рег.№893 на КЧСИ и на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ по 60лв., или общо
сумата от 120лв. за извършаните действия по връчване на поканите.
Според представеното извлечение от сметка, вземането по процесният договор за
кредитът е отнесено като предсрочно изискуемо на 12.04.2022г., като към тази дата не са
били погасени 11 броя месечни вноски за периода 15.05.2021г.-15.03.2022г. в общ размер на
3325.65лв.
От приобщеното ч.гр.д.№20223110105724 по описа на Районен съд Варна е видно, че
поради просрочие на три от вноските по договора, респективно на основание обявената
предсрочна изискуемост на кредита, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Въз основа на така подаденото
заявление е образувано горецитираното ч.гр.дело, в границите на което са издадени Заповед
5
за изпълнение на парично задължение №2881 от 10.05.2022г. въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №1964 от 10.05.2022г., като кредитополучателят-
ответник е осъден да заплати на банката, както следва: сумата 64107.36лв.-главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-05.05.2022г. до
окончателно изплащане на задължението; сумата от 2236.22лв.-договорна лихва за периода
от 20.04.2021г. до 11.04.2022г.; сумата от 19.33лв.-лихвена надбавка за забава за периода от
15.04.2021г. до 11.04.2022г.; сумата от 409.58лв.-законна лихва върху главницата за периода
от 12.04.2022г. до 04.05.2022г.; сумата от 116.76лв.-такси за застраховка на обезпечението
дължими на основание т.28.1 от ОУ и сумата от 120лв.-разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост до кредитополучателя в размер на 60лв. в полза на ЧСИ с рег.№ 893 на КЧСИ
и в размер на 60лв. в полза на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано ИД №280/2022г. по описа на ЧСИ с
рег.№712 в КЧСИ, като поканата за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са връчени на кредитополучателя по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което
е наложило предявяване на настоящия установителен иск в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК.
Според заключението на вещото лице по проведената в настоящото производство
ССч.Е, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено, и неоспорено
от страните, ответникът е усвоил отпуснатият му кредит в размер на 67400лв., чрез превод
на част от сумата в полза на “Рудистрой Инвест България“ ЕАД и изтегляне в брой на
остатъка. Извършените от ответника погашения по кредита са в общ размер на 9264.39лв., с
които са заплатени 3292.64лв.-главница, 5971.44лв.-възнаградителна лихва и 0.31лв.-
наказателна лихва. Последното плащане по договор е направено на 26.05.2021г., като е
погасена изцяло вноска с падеж на 15.04.2021г. и частта от вноската за лихва с падеж на
15.05.2021г. Поради допусната забава през периода след 15.05.2021г., кредитът е отчетен
като предсрочно изискуем, считано от 12.04.2022г. Размерът на неиздължената главница по
договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК е
64107.36лв., а този на дължимата договорна лихва за периода от 15.04.2021г. до 11.04.2022г.
е 2236.22лв. Размера на законна лихва върху главницата за периода от 12.04.2022г. до
04.05.2022г. възлиза на 409.58лв Начислената на основание т.20.1 от ОУ лихвената надбавка
/неустойка/ за забава за периода от 15.04.2021г. до 11.04.2022г. е размер на 19.33лв. Банката
е отчела дължима такса изискуемост в размер на 120лв. и 116.76лв. за платена премия по
застрахователна полица №8300019921012296. В о.с.з. вещото лице уточнява, че за целия
срок на договора уговореният размер на възнаградителната лихва не е повишаван, напротив
претърпял е минимално понижение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданското
съдопроизводство, закрепен в чл.154, ал.1 от ГПК, в настоящия случай ищецът, следва да
установи наличието на кредитно правоотношение, по което ответникът се явява неизправна
6
страна, настъпването на изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си.
Ответникът от своя страна, следва да докаже право -изключващите, -унищожаващите и -
погасяващите си възражения.
Обвързаността на страните от договор за банков кредит с твърдените от ищеца
условия и срок, се удостоверява от представените писмени доказателства и в частност от
Договор за ипотечен кредит, ведно с Погасителен план и ОУ към него, чиято автентичност
не е спорна
Неоспореното заключение на вещото лице по ССч.Е, потвърждава, че банката е
изпълнила задължението си да предостави на разположение на кредитополучателя
договорената сума от 67400лв., която той е усвоил, чрез превод на част от нея в полза на
трето лице и чрез изтегляне на остатъка в брой. Установява също така, че след 15.05.2021г.
ответника не е извършвал погашения по кредита, с което се е сбъднало условието за
настъпване на предсрочна изискуемост на дълга, предвид допусната забава над 90 дни.
Наред с горното според вещото лице непогасеният остатък от главницата по договора
възлиза на 64107.36лв., а размера на договорната лихва за периода от 15.04.2021г. до
11.04.2022г. е 2236.22лв., дължимата лихвена надбавка /неустойка/ за забава за периода от
15.04.2021г. до 11.04.2022г. е размер на 19.33лв. и законна лихва върху главницата за
периода от 12.04.2022г. до 04.05.2022г. възлиза на сумата от 409.58лв. Също така
осчетоводените при банката задължения на кредитополучателя за застрахователни
плащания, са в размер на 116.76лв. и разходите за обявяване на изискуемостта, са в размер
на 120лв.
В разглежданият казус банката се позовава на обявяване на предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит, чрез покана връчена от ЧСИ по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК. Осъществяването на въпросният фактически състав по обявяване на
предсрочната изискуемост на задълженията, се установява от представените покани-
уведомления до ответника, с които той е уведомен, за преобразуващото срока на погасяване
на задължението, волеизявление на банката кредитор, поради допусната забава от страна на
длъжника. При съобразяване с гореизложеното относно съдържанието и доказателствената
сила на процесните покани, следва краен извод за редовност на връчването на
удостоверените от ЧСИ постоянен и настоящ адрес на ответника. В резултат, от което с
изтичане на нормативно предвиденият двуседмичен срок от залепване на уведомлението за
получаване на книжата, съдържащата обявление за предсрочна изискуемост покана, се счита
за надлежно връчена и от този момент волеизявлението на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост, е произвело трансформиращият си ефект, досежно срока за
погасяване на задължението по договора за кредит.
В тази връзка, следва да се има предвид, че доводите на ответната страна за
неравноправност на клаузата чл.20.2 от Общите услови, предвиждаща възможност за
обявяване на предсрочна изискуемост на дълга при допусната забава на кредитополучателя,
са неоснователни, в който смисъл е и трайната и последователна съдебна практика
7
Възражението на ответника за нищожност, поради неравноправност на клаузите на
чл.7 и чл.8 от договора за ипотечен кредит и на чл.9.1 и следващите от Общите условия,
касаещи олихвяването на кредита с променлив лихвен процент и предоставящи възможност
на банката да изменя едностранно размера на възнаградителната лихва и на ГПР, е
ирелевантно за спора. Това е така защото, според заключението на вещото лице по ССч.Е
размера на лихвените нива, не е променян в посока повишение през нито един момент от
срока на договора. В резултат, от което дори да се установи недействителност на въпросните
клаузи, това няма да рефлектира по никакъв начин върху размера на задължението за
възнаградителна лихва.
В обобщение и изхождайки от разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД и съобразявайки, че
по делото се доказа неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на длъжника,
съдът заключва, че искът на неговия кредитор за установяване на дължимост на главницата,
на обезщетението за забава /мораторната лихва/ по чл.86 от ЗЗД и на разноските за
застраховане на веща, служеща като обезпечение за погасяване на кредита, чиито размери
кореспондират със заключението на ССч.Е, е основателен и следва да бъде уважен. Същото
се отнася и за дължимата възнаградителна лихва, имайки предвид възмездния характер на
договора за кредит, обективиран в нормата на чл.430, ал.2 от ГПК и договорното
обезщетение /неустойка /за забава върху просрочените плащания за периода 15.04.2021г.-
11.04.2022г.
Предвид разпоредбата на чл.78 от ЗЗД и съответните клаузи от ОУ, както и поради
наличието на ангажирани доказателства за размера на разходите за връчване на поканите за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, следва да се уважи и иска за заплащане на
сумата от 120лв. за репариране на направените разходи за връчване, чрез ЧСИ.
С оглед основателността на претенцията за главница и на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба
в съда.
По изложените съображения съдът намира, че предявените претенции, се явяват
изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид указанията дадени с т.12 на ТР №4/2013г.
ответника, следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски за заповедното
производство, чиито размер възлиза на 1390.19лв., от които 1340.19лв. за внесена ДТ и 50лв.
за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, и в
съответствие с направеното искане, в полза на ищецът, следва да се присъдят деловодни
разноски, съобразно с представените доказателствата по делото за извършването им, а
именно сумата от 5063.55лв., както 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Така общият
размер на разноските, които следа да бъдат възложени в тежест на ответника за
производството пред ОС Варна възлиза общо сумата от 5363.55лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че Е. Е. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******
и с настоящ адрес: *****, дължи на “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявана от Д.Н.Н.-И. и Ю.Б.Г,
сумата от 67009.25лв., представляваща общо задължение по Договор за ипотечен кредит от
16.10.2018г., от което: 64107.36лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението-05.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението; 2236.22лв.-договорна лихва за периода от 20.04.2021г. до 11.04.2022г.;
19.33лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 15.04.2021г. до 11.04.2022г., дължима на
основание чл.20.1 от Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити;
409.58лв.-законна лихва върху главницата за периода от 12.04.2022г. до 04.05.2022г. и
236.76лв.-заемни такси и разноски, включващи 116.76лв.-такси за застраховка и 120лв.-
разноски, представляващи сбор от заплатените такси за връчване на уведомления за
обявяване на предсрочна изискуемост до кредитополучател, чрез ЧСИ, за които суми по
ч.гр.д.№20223110105724 по описа на Районен съд Варна, са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение №2881 от 10.05.2022г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист №1964 от 10.05.2022г.
ОСЪЖДА Е. Е. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** и с настоящ адрес:
*****, да заплати на “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявана от Д.Н.Н.-И. и Ю.Б.Г, сумата
от 1390.19лв., представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство и
сумата от 5363.55лв., представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото исково
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9