Р Е Ш Е Н И Е
град София, 12.05.2022 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№1669 по
описа за 2020 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №236493 от 08.10.2019г.,
постановено по гр.дело №13652/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 124-ти състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Д.М. искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2207.36 лв., главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2012г. - м.04.2014г.
за абонатен №*****, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2015г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 409.62 лв., законна лихва
за забава за периода от 31.10.2012г. до 10.08.2015г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 24.09.2015г. по гр.дело №54469/2015г.
по описа на СРС, І Г.О., 124-ти състав, като неоснователни; както и е осъдена „Т.С.” ЕАД да
заплати на В.Д.М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 430.00 лв., направени по делото разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Ж., с която се
обжалва изцяло постановеното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Инвокирани са твърдения относно
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение като
постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото
доказателства. Твърди се, че по делото е представена молба от държавна
спестовна каса – жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека от 1992г.,
от което доказателство се налага извода, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот, респективно има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 на ЗЕ. В тази връзка се
поддържа, че по делото е доказано наличието на облигационно правоотношение
между страните с предмет доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент №75, находящ се в град София, ж.к.”**********, абонатен №*****, за периода м.09.2012г. - м.04.2014г.,
респективно налице е основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника за заплащане на
стойността на доставената в имота топлинна енергия за исковия период. По изложените
аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като
основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - В.Д.М. в писмен отговор изразява
становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Навежда
доводи, че по делото не е доказано, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот, поради което само на това основание предявените искове се
явяват неоснователни и недоказани. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице-помагач - „Н.” ЕАД, не взема становище по
подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.Д.М. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно
от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното гр.дело №54469/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 124-ти състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД е подала заявление
за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 09.09.2015г. и е постановена на 24.09.2015г. заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В.Д.М.. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - В.Д.М. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Д.М. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Основният
спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното
производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е
свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. дали
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Настоящият състав счита, че този правопораждащ спорните права факт не е бил установен от ищеца,
чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154,
ал.1 ГПК.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ
(редакция след 17.07.2012г.) – всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за
топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. В конкретната хипотеза от събраните по делото
доказателства не се установява, че ответникът през процесния период се
легитимира като собственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден
имот, предвид на което няма качеството на потребител на топлинна енергия за
имота /или клиент на топлинна енергия/ и не се явява материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Наведеното във въззивната жалба твърдение,
че ответникът е собственик на имота е
неоснователно. За доказване на този факт ищецът е приложил молба от Държавна спестовна каса
– жилищно кредитиране от 1992г. за вписване на законна ипотека върху процесния
имот, както и списък на етажните
собственици, в който ответникът е посочен под №75, но същите не представляват
годни доказателства, установяващи право на собственост върху процесния имот.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че ответникът - В.Д.М. не е потребител на
топлинна енергия за исковия период по отношение на процесния топлоснабден имот и между страните не е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение. В
този смисъл ищецът не се легитимира като кредитор на претендираната
главница. А щом няма главно вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава.
Първостепенният съд е достигнал до същия правен
извод, на основание на който е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявеният
главен и акцесорен иск за установяване на дължимост по отношение на ответника на
парични задължения, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия за
исковия период от време. С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, като на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в нейна полза следва да се присъди
сумата от 430.00 лв., представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално плащане.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №236493 от
08.10.2019г., постановено по гр.дело №13652/2019г. по описа на СРС, І Г.О.,
124-ти състав.
ОСЪЖДА “Т.С.”ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 430.00 лв. /четиристотин и тридесет лева/, направени по делото разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./