Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Иск по чл. 373 вр.чл. 374 ТЗ. Производството е образувано по исковата молба на „Ди Е. Ел Е. Б.“ Е. гр. С. против „Е.” О. - В.Т. и „М. – Румен Я.”-В.Т. за заплащане на сумата 34 647.35 лв., представляващи загуби в размер на 31 949.35 лв. и пропуснати ползи в размер на 2 698 лв. По молба на ищеца на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на искакато се намалява претенцията от сумата 34 647,35 лева, на сумата 23 247,78 лева, представляваща стойността на повредената стока по сключения договор за международен превоз от 24.9. 2009 г., заедно със законната лихва върху нея от завеждане на делото, до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото. Ищецът твърди, че със заявка договор за транспорт 24.09.209 „А. Б.” О. гр. В. му е възложено да извърши международен транспорт на стока - бял ориз 50 торби - 22 000 кг от товарен пункт Р Италия, гр. Н. с посочен изпращач, до Р Б., гр. Варна, сухо пристанище, магазия № с получател „А. Б.” О.. Твърди се, че при условията на чл.374 ТЗ ищецът е възложил на изпълнението на транспорта със заявка договор № /IT/BG/VОМ на подизпълнител – първият ответник „Е.” О., а той е изпълнил реално превозния договор Ч. друга фирма на собственика, втори ответник по настоящия иск „М. – Румен Я.”. Твърди се, че в товарителницата като превозвач е посочен „М. – Румен Я.” и че стоката е надлежно опакована, без забележки от страна на превозвача, като е натоварена на 29.09.2009 г. от изпращача и е получена на 05.10.2009 г. от представители на „Ар би ел Б.” О. – В. Твърди се, че при получаване на международната товарителница е направена забележка от получателя, че стоката е увредена – променен е нейния цвят, мирис и форма, като е посочена за причина – скъсан брезент на товарния автомобил. Твърди се, че верността на това обстоятелство е удостоверено и от шофьора на камиона Д. Д., който е подписал товарителницата, както се удостоверява и от аварийния протокол от 15.10.2009 г. на „Булгарконтрола” . Твърди се, че за констатациите по увреждане на стоката ищецът е уведомил незабавно ответниците, както се твърди и че на 05.10.2009 г. със Заповед № управителя на „А.Б.” О. е назначил комисия, която да окачестви ориза и която е дала становище за неговото качество и годност, като на 66.10.2009 г. становището на комисията е, че оризът е мокър, набъбнал, с развити плесени, с променен цвят, много висока киселинност и остра неприятна миризма. Изводът на комисията е, че оризът е негоден за консумация. В тази връзка се твърди, че със Заповед от 02.11.2009 г. е бракувана стоката, като е извозена за отпадък на 16.11.2009 г. и е снет от отчет процесния ориз. Твърди се, че на 03.05.2010 г. „А. Б.” О. е заявил претенция към ищеца по отношение на нанесените вреди, представляващи загуби от пропуснати ползи в общ размер на 34 647,35 лв. Твърди се, че с оглед изложеното по-горе ответниците не са изпълнили договорните си задължения, допуснали са увреждане на стоката по време на транспорта, както и че едногодишния давностен срок на ищеца към ответниците изтича на 05.10.2010 г., поради което предявяват настоящия иск си на осн. чл. 373 вр. чл. 347 ТЗ. Ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят исковата сума със законната лихва върху нея от подаване на ИМ до окончателното плащане, както и разноските по делото. По ИМ са постъпили отговори от „Е.” О. - В. Т. и „М.– Румен Я.” – В. Т., в които отговори се излагат едни и същи възражения и твърдения относно предявените искове. Твърди се, че ИМ е недопустима, че липсват доказателства за понасяне на загуби от ищеца към товародателя. Твърдят, че срокът по чл. 378 ТЗ е изтекъл, т.е. че е налице погасителна давност. Твърди се ,че исковете са неоснователни и недоказани по основание и размер. Направени са доказателствени искания. По делото е предявен и насрещен иск, но ИМ по същата е върната като нередовна и в тази част е прекратено производството по делото. По отношение на искането на ищеца за допускане на трето лице помагач на „А.Б.” О. – В., описано в ИМ като особено искане, ищецът е оттеглил това свое искане, поради което съдът не се е произнасял по него. Производството по делото е спирано с определение от 08.04.2011г. до влизане в сила на решението по т. д. /2010 г. на ОС-Варна, което дело е изпратено по подсъдност на СГС и производството по това дело пред СГС се е развивало под № /2011 г. Същото дело, заедно с въззивното дело пред Апелативен съд – С. /САпС/ т.д. № /2013 г. са представени по настоящото дело след влизането в сила на съдебните актове и същите са приети в съдебно заседание на 05.03.2015 г. като доказателства по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с претенциите в исковата молба ,становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Относно възраженията на ответниците за недопустимост на исковете поради изтекла погасителна давност съдът ги намира за неоснователни, което се установява от датата, на която е подадена исковата молба в съда. В горепосоченото производство т.д. № /2013 г. като Т. лица помагачи на „Ди Е. Ел Е. Б.“ Е. гр. С. са участвали „Е.” О. - В.Т. и „М. – Румен Я.”-В.Т.. С решението на САпС от 7.4. 2014 г. е осъдено„Ди Е. Ел Е. Б.“ Е. гр. С. да заплати на „А. Б.” О.-Варна сумата 23 247.78 лв.,представляваща стойността на повредена стока по сключен между страните договор за международен автомобилен превоз на стоки от 24.9. 2009 г.,заедно със законната лихва върху нея,считано то 9.8. 2010 г. до окончателното изплащане. С оглед на това и на осн. чл. 223 ГПК съдът приема, че цитираното по-горе решение на САпС има установително действие по отношение на третите лица и насрещната страна /които са страни в настоящото производство/. В тази връзка това, което СГРС и САпС са установили в мотивите на решенията е задължително за третите лица и отношенията със страната на която помага или която го е привлякла /в случая ищецът по настоящото дело/. В мотивите на САпС са обсъдени доказателствата представени по делото, голяма част от които са приложени и по настоящото дело, като е прието за установено ,че превозвачът не е изпълнил задълженията си да достави товара ориз без повреда. Прието е ,че под повреда на товара по смисъла на чл.1. пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, следва да се разбира несъответствието на качеството в местоназначението му в сравнение с онова качество,което той е имал в местоизпращането му съобразно с данните в товарителницата. Прието е също ,че товародателят „А.Б.” О. – В. е претърпял вреда до размер на 22 247.78 лв. съобразно аварийния протокол на "Б." и другите доказателства по делото, в какъвто размер е уважен и иска. Прието е също ,че следва да се счита за причинена от неизпълнението по договора за превоз на „Ди Е. Ел Е. Б.“ Е. гр. С., като е цитирано записаното в аварийни протокол, че превозът е извършен с товарен автомобил № ВТ ВА/ВТ ЕВ,като превозвач е отбелязан „М. – Румен Я.”-В.Т. и са описано състоянието на платнището,което покрива стоката. Безспорно е установено ,че последния е вписан като превозвач в процесната товарителница, като по заявка-договорът превозът е възложен на „Е.” О. - В.Т.. Всичко изложено дотук и подробно посочено в мотивите на САпС е задължително за третите лица в отношенията с ищеца в настоящото производство. Безспорно се установява в настоящото производство ,че „Ди Е. Ел Е. Б.“ Е. гр. С. е заплатило на „А. Б.” О. – В. сумата, която е осъдено да заплати с горепосоченото решение,за което са представени доказателства на л.241 и 242 по делото. Във връзка с това за ищеца като изплатил обезщетението съгласно Конвенцията възниква право на регресен иск за главница, лихви и разноски срещу превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор/ чл.37 от Конвенцията, съответно чл. 374 от ТЗ/. Ответниците не представят доказателства за това ,че са изпълнили надлежно възложения им превоз, респ. че са били налице обстоятелства,освобождаващи ги от отговорност. С оглед изложеното съдът счита ,че по делото е безспорно установено наличието на всички законови предпоставки, изискуеми за уважаване на предявения иск- главница и законна лихва върху нея. По изложените съображения следва да бъде уважен предявения иск,като бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата 23 247,78 лева, представляваща стойността на повредената стока по сключения договор за международен превоз от 24.9. 2009 г., заедно със законната лихва върху нея от завеждане на делото-28.9. 2010 г., до окончателното изплащане. При този изход на спора следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят и разноски по делото в размер на 4255.90 лв.- платена държавна такса и адвокатски хонорар. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „Е.” О. - В.Т., ЕИК , Ч. Л. А. Х. А., гр.в.Т., ул."Т. М." 1..2 и „М. – Румен Я.”-В.Т.,ЕИК, ул."П.К.Я."32А, съдебен адрес гр.В. Т., ул."В.Л." № , Ч. адвокат Иван Л.. да заплатят на „Ди Е. Ел Е. Б.“ Е. гр. С., ул."П. Т." №10,район И., съдебен адрес: гр.В.Т., ул."Ц. Ц."№,офис , Ч. адвокат М. Николов, ЕИК , сумата 23 247,78 лева, представляваща стойността на повредената стока по сключения договор за международен превоз от 24.9. 2009 г., заедно със законната лихва върху нея от завеждане на делото-28.9. 2010 г., до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 4255.90 лв.- платена държавна такса и адвокатски хонорар. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКР. СЪДИЯ: |