РЕШЕНИЕ
№ 3177
гр. Варна, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20223110114452 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. И. И. срещу Е. Л. П. иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 000 лв., получена на
отпаднало основание-предплатен наем за периода м.ноември 2017-м.юни 2019г. по договор
от 01.10.2016г., прекратен на 01.11.2017г.
Предявен е иск от Т. И. И. срещу Е. Л. П. с правно основание чл.240 от ЗЗД за
осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 400 лева заплатени на 05.06.2017 г.
на И.В., като пълномощник на Е. П..
В исковата си молба ищецът твърди, че на 01.10.2016 год. е сключил договор с
ответника (чрез Л.П.Л. баща й действащ без изрично пълномощно) за наем на жилище -
Апартамент №**, на ет.5, с адрес гр. В.. Съгласно клаузите на този договор ищеца е платил
на г-н Л. сумата от 400 лева депозит (кауцион) и три месечни наема. С Анекс №2 от
06.01.2017 год. към този договор И.Г.В.- пълномощникът на собственичката на въпросното
жилище Е. Л. П. е потвърдил ангажиментите на същата към този договор. Твърди се, че на
05. 2017 год., на 04.02.2017 год., на 05.03.2017 год. ищецът лично на Е. П. и на
пълномощника й е платил наемите за месец януари, февруари и март 2017 год. На
05.04.2017 год. е платил на пълномощника на Е. П. (И.В.) сумата в размер на 6 400 лв., като
предплата за 16 месеца, т.е до м. август 2018 год.), а на 07.07.2017 год. лично на Е. П. сумата
в размер на 4000 лв. като предплата за нови допълнителни десет месеца, т.е до м. юни 2019
год.
Ищецът твърди, че отделно от горното, на 05.06.2017 год. пълномощникът И.В.от
името на Е. П. е поискал и получил заем в размер на 4 400 лв., който да бъде обезпечен чрез
вземането за наем за 11 месеца.
На 01.11. 2017 год. процесният договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие на
страните, за което е съставен приемо-предавателен протокол.
На 31.10.2017 год. г-н И. е отправил нотариална покана за възстановяване на
1
предплатените от него суми и за връщане на дадения депозит. Тази покана е получена от
пълномощника И.В. на 27.11.2017 год.
Ищецът твърди, че ответницата не му е заплатила претендираните суми, поради което
предявява претенцията си пред съда.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявените искове.
Оспорва, че дължи на ищеца сумата от 8000 лева, представляваща предплатен наем за
месеците ноември 2017 г. до юни 2019 г., поради отпаднало основание в следствие на
прекратен договор за наем.
Възразява, че Е. П. не е получавала сумата от 6400 лева на 05.04.2017 г. чрез
пълномощника си И.В., представляваща наем за 16 месеца, считано от 01.04.2017 г.. Сочи,
че на 05.04.2017 г. е получена сумата от 400 лева, представляваща наем за месец април 2017
г. и за такава сума И.В. се е подписал, че е получил. Счита, че представеният с исковата
молба разходен касов ордер от 05.04.2017 г. е дописан, като пред цифрата 400 е изписана
впоследствие цифрата 6, а полето „словом" е било празно при подписването на РКО от И.В..
По този начин сумата от 400 лева става 6400 лева.
Ответницата възразява, че не е получавала и сумата от 4000 лева на 07.07.2017г.,
представляваща наем за 10 месеца. На 07.07.2017 г. е получила сумата от 400 лева,
представляваща наем за месец юли 2017 г. и за такава сума тя се е подписала, че е получила.
Счита, че представеният с исковата молба разходен касов ордер от 07.07.2017 г. е дописан,
като след цифрата 400 е изписана впоследствие цифрата 0, а полето „словом" е било празно
при подписването на РКО от Е. П.. По този начин сумата от 400 лева става 4000 лева.
Оспорва твърдението, че договорът за наем е прекратен на 01.11.2017 г. Още през
лятото на 2017 г. Е. П. е отправила предизвестие за прекратяване на договора за наем, като
предизвестието е залепено на вратата на апартамента нает от ищеца. Дори и да се приеме, че
договора не е прекратен с предизвестие отправено от ответницата, то същият е прекратен
преди 01.11.2017 г. Съгласието за прекратяване на договора за наем е постигнато на
31.10.2017 г., като на следващия ден е предадено владението на имота от наемателя Т. И. на
И.В., в качеството на пълномощник на Е. П.. Съгласно чл. 17 от договора за наем наемателят
е длъжен да върне на наемодателя имота в срок от три дни от прекратяването на договора.
Поради тази причина счита, че имота е предаден след като е прекратен договора за наем.
Оспорва, че И.В. е получил лично на 27.11.2017 г. нотариална покана № 126, т.IV, р.
7971/31.10.2017 г. в кантората на нотариус Илияна Маджунова, с peг. № 195.
Ответницата оспорва да е получавала заем за сумата от 4 400 лева лично или чрез
И.В..
Сочи, че в нотариално завереното пълномощно не се съдържа текст, с който
пълномощника И.В. да има правото да договаря и получава заеми от името и за сметка на
ответницата. Има текст, да я представлява пред наематели, като получава месечните наеми.
Възразява и за изтекла погасителна давност за сумата от 4 400 лева и погасяване по
давност на вземането за сумата от 8000 лв.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016г. Л.П.Л., като
наемодател е предоставил на Т. И. И., наемател за временнео ивъзмездно ползване
недвижим имот в гр.В. за живеене за месечен наем от 400 лв., който се заплаща от 1-во до
07-11 то число. Представен по делото е и приемно-предавателн протокол от 01.10.16г.
2
между страните.
С пълномощно с нот.заверка на подписа рег.№56/05.01.17г. на нотариус Ал.Ганчев в
район на ВРС, рег.№194 в НК Е. Л. П. е упълномощила И.Г.В. да я представлява по всички
въпроси със стопанисването и управлението на недвижим имот, ап.**, в гр.В..
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СГЕ се установява,
че Подписите в полетата „получил сумата" в РКО от 05.06.2017г. за сумата 4400лв и в РКО
от 05.04.2017г. за 6400 лв. СА ПОЛОЖЕНИ от Ивайло Георгиев Вълков, с ЕГН: **********.
Не може да се установи, дали от същото лице е изпълнен подписът в РКО от 07.07.2017г. по
причини описани в изследователската част на експертизата. При изписване на съдържанието
на РКО от 05.04.2017г. на стойност 6400 лв. и РКО от 07.07.2017г. на стойност 4000 лв., е
използвана една и съща химикална паста. При изписване на съдържанието на РКО от
05.06.2017г. на стойност 4400 лв. е използвана друга химикална паста. По изследването на
разходен касов ордер от 05.04.2017г. се установи преповтаряне на букви и цифри от отделни
текстове, което не е обичайно при изписване на ръкописен текст. Тези думи са посочени в
изследователската част на експертизата. Целият текст в този касов ордер е изписан с една и
съща химикалка. От изследването на цифровия текст 6400 лв., текста „шест хиляди и
четиристотин лева" и останалия текст посочен в задачата на експертизата не се установиха
признаци сочещи неедновременност на изписването на отделните думи, с изключение на
последната цифра „0" от текста „6400". В световната практика липсва методика за
установяване на абсолютното време на изписване на отделни ръкописни текстове. При
изследването на РКО от 05.06.2017г. се установи преповтаряне на букви и цифри от отделни
текстове, което не е обичайно при изписване на ръкописен текст. Тези думи са посочени в
изследователската част на експертизата. Целият текст в този касов ордер е изписан с една и
съща химикалка. От изследването на цифровия текст 4400 лв., текста „четири хиляди и
четеристотин лв." и останалия текст посочен в задачата на експертизата не се установиха
признаци сочещи неедновременност на изписването на отделните думи. В световната
практика липсва методика за установяване на абсолютното време на изписване на отделни
ръкописни текстове.При изследването на РКО от 07.07.2017г. се установи преповтаряне на
букви и цифри от отделни текстове, което не е обичайно при изписване на ръкописен текст.
Тези думи са посочени в изследователската част на експертизата. Целият текст в този касов
ордер е изписан с една и съща химикалка. От изследването на цифровия текст 4000 лв.,
текста „четири хиляди лева" и останалия текст посочен в задачата на експертизата не се
установиха признаци сочещи неедновременност на изписването на отделните думи. В
световната практика липсва методика за установяване на абсолютното време на изписване
на отделните ръкописни текстове.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните допълнителна СГЕ
се установява, че от изследването на оригиналите на посочените в задачата на експертизата
разходни касови ордери Ръкописните текстове /буквени и цифрови/ в представените три
ордера - РКО от 05.06.2017г. за сумата 4400лв., РКО от 05.04.2017г. за 6400 лв. и РКО от
07.07.2017г. са изпълнени от едно и също лице, което не е И.Г.В., с ЕГН: ********** или Е.
Л. П., с ЕГН: **********
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 8 000 лв., получена на отпаднало основание-предплатен наем за периода
м.ноември 2017-м.юни 2019г. по договор от 01.10.2016г., прекратен на 01.11.2017г. За
уважаването на така предявената исковата претенция е необходимо да се установи
осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ претендираната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на ответника;
3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е
извършено при отпаднало правно основание, т. е. след пораждане на процесното договорно
3
правоотношение да е отпаднал годният юридически факт (договорът), послужил като
основание за заплащане на процесната парична сума. В конкретния случай подлежат на
установяване по делото следните обстоятелства: 1/ наличие на валидно сключен между
страните договор за наем, 2/ заплащане в аванс на дължимата наемна цена за сочения период
и 3/ прекратяване на така възникналото наемно правоотношение, наемодателя да възстанови
на наемателя авансово платената сума.
В случая спорно е действителното заплащане на претендираните от ищеца суми, като
авансово платени по наемно правоотношение между страните. От заключението на в.л. по
назначената от съда СГЕ се установява, че от изследването на цифровия текст 6400 лв., не
се установяват признаци сочещи неедновременност на изписването на отделните думи, с
изключение на последната цифра „0" от текста „6400", от където следва извод, че
действително вписаната сума е 640 лв. Същевременно вещото лице не може да отговори
категорично и дали подписът за получил сумата по РКО от 07.07.2017г. е изпълнен от И.В..
СГЕ установява и наличие на преповтаряне на букви и цифри в отделните текстове вписани
в РКО, което не е обичайно пир изписване на ръкописен текст. Поради което съдът приема,
че липсва реално заплащане на претендираната от ищеца сума от 8000 лв., с оглед на което
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл.240 от ЗЗД:
Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения
възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя,
със задължението последният да я върне. С оглед реалния характер на договора за заем,
предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради
което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане е въпрос на доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. При наличие на частен
документ, подписан от страната, която го е съставила /разписка, съдържаща изявление за
реално получаване на предоставената сума/, същият съставлява доказателство, че
изявлението, което се съдържа в него е направено от посоченото в него лице и
удостоверените в него факти са се осъществили така, както са посочени. В случая такъв
документ е РКО, за сумата от 4400 лв. от 05.06.2017г., подписана от И.В.. На първо място
видно от писмения документ от една страна като основание се сочи заем от името на Е.П.,
от друга обезпечение-бъдеща сума за 11м. наем съгласно договор от 01.10.16г. и дори само
поради това противоречие в соченото основание не би могло да се приеме, че е налице
реален договор за заем. Същевременно предвид реалния характер на договора за заем, то
задължено лице по същия би бил И.В., но не и ответницата в настоящото производство Е.
П., тъй като същата не е получила реално тази сума, като липсват и ангажирани
доказателства същата да й е била реално предадена от получателя. Липсва и
упълномощаване от името и за сметка на Е.П., И.В. да получи тази сума.
Поради което и искът за заплащане на сумата от 4 400 лв., по договор за заем следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На основание чл.78, ал. от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответинка направените в исковото производство разноски – за екстертизи 700
лв.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение
за процесуално представителство на ответника, в размер на 1819,20 лева с ДДС.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
4
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до
извод за прекомерност, както и предвид проведените две съдебни заседания по делото.
Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1819,20 лв. с ДДС /л.79
от делото/ не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответника следва да се
присъдят разноски, в размер на 1819,20 лв. с ДДС за заплатено адв.възнаграждение и 700
лв. за СГЕ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. И., ЕГН ********** срещу Е. Л. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 000 лв.,
получена на отпаднало основание-предплатен наем за периода м.ноември 2017-м.юни 2019г.
по договор от 01.10.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. И., ЕГН ********** срещу Е. Л. П., ЕГН
********** с правно основание чл.240 от ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на
ищеца сумата от 4 400 лева предадени на 05.06.2017 г. на И.В., като пълномощник на Е. П..
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН ********** срещу Е. Л. П., ЕГН ********** сумата от
2519,20 лв. (две хиляди петстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки)
представляща направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5