О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Каварна
17.01.2020
г.
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно
заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 276 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, против С.А.Х., установителен иск с
правно основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение № 67 от 20.03.2018 г. издадена по
Ч.гр.д. № 114/2018 г. по описа на РС Каварна, а именно: сумата в размер на 338,82 лв. представляваща главница за
незаплатена ел. енергия и такса възстановяване, по 11 бр. фактури издадени в
периода от 12.09.2017 г. до 13.02.2018 г. за обекти на потребление с аб. № **** и аб. № ****, находящ се в гр.
Каварна, ул. ****№ 6-А и № 6-Б, както и сумата в размер на 12,13
лв. - мораторна лихва за забава по всяка една фактура, считано от падежа й
до 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаването на заявлението в съда – 15.03.2018 г. до окончателно
заплащане на дължимата сума.
В исковата молба ищецът излага, че процесната сума представлява цената на
потребена електрическа енергия за периода от 27.07.2017 г. до 26.01.2018 г. и
се дължи от ответника на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Към момента на
подаване на заявлението ответникът, като потребител на електрическа енергия има
неизплатени задължения в общ размер на 350,95 лв. за обект на потребление,
заведен с кл. № ****, с абонатен номер № ****, с адрес гр. Каварна, ул. „****”
№ 6-А и аб. № ****, с адрес гр. Каварна, ул. „****” № 6-Б. В посочената сума са
включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 338,82 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по издадени
фактури и такса възстановяване, в периода 12.09.2017 г. – 13.02.2018 г., както
и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 12,13 лв. представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 02.03.2018 г. Поради
неизплащането на задължението за главница и лихва ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Каварненския районен
съд. По заявлението е било образувано частно гражданско дело, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че след
настъпване изискуемостта на задължението и до подаване на исковата молба,
стойността на издадените фактури не е заплатена от ответника. Съобразно
дадените от съда указания ищецът е
предявил иск срещу ответника за установяване, че вземането му съществува.
В предоставения му срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. По същество излага твърдения, че С.Х. е заплатил
сумите по процесните фактури на 16.05.2018 г. и 18.05.2018 г., което е станало след
издаване на заповедта за изпълнение, в срока на нейното връчване по реда на чл.
47 ГПК, но преди образуване на исковото производство. С оглед изложеното се
моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и възлагане на ищеца,
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК.
В депозирана писмена молба
преди провеждане на първото съдебно заседание по делото ищецът, чрез
процесуалния си представител юрк. Я.Н., прави признание за извършени плащания
по издадената заповед за изпълнение на главница и мораторна лихва, на дати 16.05.2018
г. и 18.05.2018 г., с оглед на което пледира за отхвърляне на исковете поради
извършено плащане на задълженията. Претендира разноски направени в заповедното
и исковото производство, за което прилага списък.
Процесуалният представител
на ответника в съдебно заседание моли за отхвърляне на исковете с оглед извършеното
плащане от ответника на главница и лихва и признанието за това обстоятелство от
страна на ищеца. Счита, че разноски на ищеца за исковото производство не се
дължат, т.к. ответникът не е дал повод за завеждане на иска, като е платил
задълженията си една година преди образуване на исковото производство.
Настоящият състав на съда, съобразявайки
становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Не е спорно между страните по делото, че ответникът е потребител на електрическа енергия в обект
на потребление, заведен с кл. № ****,
абонатен номер № ****, с адрес гр. Каварна, ул. „****” № 6-А и аб. № ****,
с адрес гр. Каварна, ул. „****” № 6-Б.
Към 15.03.2018 г. ответникът е имал неизплатени задължения в общ размер на
350,95 лв. за потребена електрическа енергия през периода от 27.07.2017 г. до
26.01.2018 г. включваща неплатените фактури за ел.енергия в размер на 338,82
лв., по издадени фактури и такса възстановяване в периода 12.09.2017 г. – 13.02.2018
г., и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 12,13 лв. представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 02.03.2018 г.
Със заповед № 67 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 20.03.2018 г. РС Каварна, по ч. гр. д. № 114/2018 г., е
разпоредил длъжникът С.А.Х. да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД следните
суми: 338,82 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури,
издадени за периода от 12.09.2017 г. до 13.02.2018 г., за обекти с абонатен
номер ****, гр. Каварна, ул. ****№ 6-А – Общ. и абонатен номер ****, гр.
Каварна, ул. ****№ 6-Б Общ, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018 г. до окончателното изплащане
на вземаните, сумата 12,13 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата
изчислена за периода от падежа на всяко едно задължение по издадените фактури
до 02.03.2018 г., както и сумата 75,00 лв. направените разноски по делото.
Установява се от извършеното отбелязване върху
съобщението за връчване на заповедта, че при направените посещения на адреса,
длъжникът не е открит, поради което на 23.04.2018 г. е залепено уведомление на
входната врата на имота. В указания 14 дневен срок длъжникът не се е явил в
канцеларията на съда за да получи съобщението. С разпореждане № 300 от
28.03.2019 г. съдът е разпоредил на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението за
връчване на заповедта за изпълнение да се смята за връчено с изтичане срока за
получаването му от канцеларията на съда. Срокът за получаване на заповедта е изтекъл
в 17.00 ч. на 07.05.2018 г.
По делото е безспорно установено, както от твърденията
на страните еднопосочни в тази част така и от приложеното от ищеца извлечение
за фактури и плащания към дата 09.04.2019 г. /стр. 24- 29 от делото/, че на
16.05.2018 г. и 18.05.2018 г., т.е в двуседмичния срок за доброволно изпълнение
/08.05.18 г. – 22.05.2018 г./ длъжникът С.Х. е погасил изцяло задълженията си
за главница и мораторна лихва. По образуваното заповедно производство - ч. гр.
д. № 114/2018 г., никоя от страните не е представила доказателства за
извършените плащания.
С разпореждане № 301/28.03.2019 г. съдът е указал на
заявителя, възможността съгл. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок. На 07.05.2019 г - в законоустановения срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил настоящия иск, с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумите предмет на заповедта за изпълнение.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от
материалите по приобщеното ч. гр. д. № 114/2018 г., по описа на КРС, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в
предвидения от закона преклузивен едномесечен срок.
Предмет на предявените искове е установяването със
сила на присъдено нещо на вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение, като претенцията на ищеца по иска е основана на задължения на
длъжника по заповедта за незаплатена електроенергия, произтичащи от валиден
договор за продажба на електроенергия при общи условия.
Съгласно указанията дадени с т. 10в на ТР № 4/2013 г.
на ВКС ОСГТК Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на
разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и
при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска
издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва
да бъде направено в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на
вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване, включително в частта за разноските.
В разглеждания случай не е спорно, че кредиторът-ищец
е получил изпълнение на вземането си по издадената заповед за изпълнение в
частта за присъдените главница и мораторна лихва. Това изпълнение е станало в
периода след подаване на заявлението и връчване на издадената заповед за
изпълнение на длъжника, но преди постъпване на исковата молба в съда. При тези
обстоятелства за претенцията на ищеца за заплащане на главница и лихви интересът
от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал и съответно искът
по чл. 422, ал.
1 ГПК се явява недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца
от установяване на вземане, което с оглед извършеното плащане не е било спорно
между страните. Делото за тези вземания подлежи на прекратяване, а издадената
заповед за изпълнение по отношение на тях следва да бъде обезсилена (ТР №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС). Доколкото исковата молба на ищеца съдържа искане за
присъждане на разноските по издадената заповед за изпълнение, то в съответствие
с т. 10в на ТР № 4/2013 г. на ВКС ОСГТК заповедният съд следва да издаде
изпълнителен лист за същите.
С оглед установеното по делото, че с поведението си
длъжникът – ответник не е дал повод за завеждане на установителния иск по чл. 422, ал.
1 от ГПК, а с извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение –
признал вземането, то в тази хипотеза разноските по процесуално недопустимия
установителен иск се възлагат в тежест на ищеца и той няма право на разноски.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК протоколно определение от 17.12.2019 г. за даване ход на устните
състезания по делото и обявяването им за приключени.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, поради липса
на правен интерес, предявения от "Енерго – Про Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик 258, Тауърс Г, представлявано от **********, срещу С.А.Х., с адрес ***,
Булстат ****, иск с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК,
№ 67/20.03.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 114/2018 г. по описа на РС Каварна.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д № 276/2019 г. по
описа на РС Каварна.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 67/20.03.2018 г. на
КРС в частта за присъдената сума в размер от 338,82 лв. представляваща главница за незаплатена ел. енергия и такса
възстановяване, по 11 бр. фактури издадени в периода от 12.09.2017 г. до
13.02.2018 г. за обекти на потребление с
аб. № **** и аб. № ****, находящ се в гр. Каварна, ул. ****№ 6-А и №
6-Б, както и в частта за сумата в размер на 12,13 лв. - мораторна
лихва за забава по всяка една фактура, считано от падежа й до 02.03.2018 г.
ОСЪЖДА С.А.Х., с адрес ***, Булстат ****, да заплати
на ищеца "Енерго – Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Тауърс Г, сумата
от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направените по ЧГД № 114
по описа на КРС за 2018 г. съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на "Енерго – Про Продажби"
АД, ЕИК ********* за осъждане на ответника С.А.Х., с адрес ***, Булстат ****,
да заплати сумата от 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща
направените по делото съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с въззивна частна
жалба пред ОС Добрич в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………