Р Е Ш
Е Н И Е
№ 852/18.6.2020г. , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1090 по описа за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.С.В. ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. Цв. Д. ***,
против Електронен фиш серия Г № 0009308, с който за нарушение на чл. 483, ал.1,
т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр.
чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ на
въззивника е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 250лв.
В жалбата си въззивникът
твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като бил издаден при допуснати нарушения
на процесуалните правила – нямало предпоставки за издаването му, липсвало описание
на нарушението, както и в нарушение на материалния закон и моли съда да го
отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли ЕФ
да бъде отменен на основанията изложени в жалбата. Основния му аргумент е, че
не следвало да бъде издаван ЕФ, а следвало да бъде съставен АУАН тъй като
управлението било установено с техническо средство, а самото нарушение, че
автомобила бил без ГО било установено на по-късен етап.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата излага становището
си по жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане и на
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно (в случай, че жалбата бъде уважена)
отправя искане за присъждане на разноски на ответната страна за адвокатско
възнаграждение в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронен фиш (ЕФ) серия Г №
0009308 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 10.09.2019год. в
12:42ч. в гр.Варна, по бул. „Цар освободител“ на място с GPS координати (43.233683,27.86976) било установено
управление на МПС регистрирано в Р.България и не спряно от движение – т.а.
„Тойота Тундра“, с рег.№ В2921ВТ, за което няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка ГО. Нарушението било заснето с АТС № SD2D0014. Като собственик на автомобила
бил вписан въззивника В.С.В.. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 483,
ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр.
чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ и било
наложено адм. наказание глоба в размер на 250лв от КЗ
и е наложена глоба в размер на 250лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени разписка удостоверяваща връчването на ЕФ, разпечатка от инф.
Масив на МВР досежно собствеността на л.а. описан в ЕФ, както и разпечатка от
паметта на техническото средство с което е било установено управлението на
МПС-то посочено в ЕФ.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети писмо от Началника на Сектор ПП при ОД на
МВР Варна, справка от ГФ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
18.02.5133; допълнение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
18.02.5133.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие писмени доказателства и
веществени такива, които са непротиворечиви, не водят на различни правни изводи
и се кредитират от съда изцяло.
След преценка на събраните по
делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
съдът, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДП, приложим по препращане от чл.647, ал.3
от КЗ, поради което е приета от съда за допустима. Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
С
Еф въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно
посочената разпоредба Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор.
За неизпълнение на това
задължение в нормата на чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена и съответна санкция –
т.1 - глоба от 250лв. за ФЛ и т.2 -
имуществена санкция от 2000лв. за ЮЛ или ЕТ.
Съгласно нормата на чл. 638,
ал.4 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал.1.
Съгласно разпоредбата на чл.
647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в ЗДП.
Легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в §.1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена
и в §.6, т.63 от ДР на ЗДП. Съгласно посочените разпоредби Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
По своята същност ЕФ
представлява своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Редът за издаване на ЕФ както и
неговите реквизити са изчерпателно посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредба при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
ЕФ предмет на проверка в
настоящото производство съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДП. Посочена е структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, посочени са мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. В електронния фиш се съдържа и описание на
нарушението. Посочено е, че е било установено управление на МПС /товарен
автомобил „Тойота Тундра“, с рег.№ В2921ВТ, регистрирано в Р България, което не
е спряно от движение и за което няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка ГО, посочен е въззивника като собственик на това МПС, което в пълна
степен дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен. Друг би бил въпроса ако в ЕФ бе посочено само, че е било
допуснато нарушение на КЗ без излагане на каквито и да било факти от които да
стане ясно в какво се състои самото деяние. Настоящия случай обаче не е такъв.
В случая материалния закон е
приложен правилно.
Установено е по делото, че с
АТСС – Система за автоматично разпознаване (идентификация) на регистрационни
номера (САИРСН), която е била монтирана в служебен полицейски л.а. „КИА“ с
рег.№ СВ 7654 КВ и се включва автоматично след стартиране на двигателя на автомобила
е заснет товарен автомобил марка „Тойота Тундра“ с рег.№ В2921ВТ да се движи на
10.09.2019год в гр.Варна като видно от . От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в
Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена
и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. В
този смисъл към дата 10.09.2019г. е било налице нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е
изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“. Без
значение за съставомерността е кога е възникнало
задължението за сключване на ГО, като към дата 10.09.2019г. безспорно е видно,
че това задължение не е изпълнено. Доколкото от доказателствата по делото е
видно, че нарушението е установено и заснето с АТСС, то може да бъде приложена
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. В тази връзка е информацията съдържаща се в
справката издадена от Началника на Сектор ПП, както и тази съдържаща се в
удостоверението за одобрен тип средство за измерване и допълнение към него в
частта касаеща техническите характеристики на камерата.
Що се касае до изложеното във
фазата по същество становище от защитата, че в случая неправилно бил издаден
ЕФ, а следвало отговорността да бъде ангажирана по общите правила на ЗАНН –
чрез съставяне АУАН то не се споделя от съда доколкото правилното тълкуване на
нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира
административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението
на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от
обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в
„Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не е поставен на
преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална
информационна система, същата общодостъпна за всички. В горната насока е налице
и достатъчно константна съдебна практика на АС Варна - Решение по КАНД
№48/2020г., Решение по КАНД № 114/2020г. и др.
Що се касае до автора на
деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на
МВР доколкото не е спорно, че МПС-то, което било заснето да се управлява и и
било без наличен действащ договор за застраховка „ГО“ е собственост на
въззивника, който и следва да понесе адм.наказателната
отговорност.
Доколкото в случая размера на
санкцията е фиксиран в закона обсъждането на въпросът за нейната справедливост
е безпредметно.
Доколкото нарушението е
формално, на просто извършване и не се отличава по какъвто и да било начин от
всички останали случаи на подобни нарушения то нормата на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай не може да намери приложение. Следва да бъде посочено още, че
управлението на МПС е правно регламентира дейност с безспорно голям риск, както
за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в движението
(водачи и пешеходци), а с оглед размерите на фиксираните в закона високи
размери на санкции за формално нарушение, очевидно е било възприето от самия
законодател като такова със завишена опасност.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че в случая производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило в унисон с установените материалноправни и
процесуални правила, поради което и атакувания ЕФ следва да бъде потвърден.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивникът следва
да бъде осъден да заплати такова на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното производство като
единствено е представил писмени бележки непосредствено преди последното съдебно
заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивника В.С.В. ***.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш Серия Г №
0009308, с който на В.С.В. ЕГН **********, за
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461,
т.1 от КЗ е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 250лв.
ОСЪЖДА В.С.В.
ЕГН ********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: