Решение по дело №21/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, по касационна жалба, подадена от Д. И. С., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. "А.", ап. № 3 срещу Решение № 3/04.01.2023 г. по АНД № 308/2022 г. по описа на Районен съд - [област].

С обжалваното въззивно решение, съдът е потвърдил изцяло НП № 22-1058-000346 от 26.05.2022 г., издадено от Началник на сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - [област]. С това НП на настоящия касатор на основание чл. 174, ал3 , пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер [рег. номер]., и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В касационната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на така постановения съдебен акт. Развиват се доводи, че въззивният съд е възприел безкритично показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, без да отчете множеството разминавания. По делото не било доказано, че към момента на извършената проверка С. е имал качеството на водач на МПС. Житейски необосновани и нереални били и другите твърдения на двамата свидетели относно възможността да имат пряка видимост с насрещния автомобил в момента на разминаване предвид релефа и височината на слънцето в този ден и час.

На следващо място се сочи, че на лицето не е издаден талон за медицинско изследване, като в НП е вписано, че водачът е отказал проверка с техническо средство и не е изпълнил предписанията за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване.

Предвид тези съображения, се иска съда да постанови решение, с което да отмени постановения въззивен съдебен акт и по същество да отмени издаденото НП.

В съдебно заседание, касаторът с процесуален представител, поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения.

Ответникът по делото, чрез гл. юриск. Ш. със становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че съображенията на касатора не намират опора в закона и не могат да обосноват касационната отмяна на решението. Сочи, че полицейските служители възприели С. докато управлявал МПС преди преустановяване на неговото движение, не са губили визуален контакт и не установили други лица в автомобила. Позовава се на нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Развива доводи и за това, че в производството по издаване на НП не се констатира да е нарушено по някакъв начин правото на защита на наказаното лице. Претендира за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Участващият по делото прокурор от ОП - [област] дава подробно мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

НП е издадено срещу С. за това, че на 21.04.2022 г. около 18,40 ч. в [населено място], на [улица]като водач на лек автомобил рег. № [рег. номер] е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В мотивите си Районен съд - [област] е приел, че подадената пред него жалба е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно и правилно. Според решаващият състав, то е издадено в съответствие с императивната законова процедура и от компетентен орган, като доказателства в противоположна посока не били ангажирани. Приема се за безспорна и самоличността на нарушителя, респ. авторството на разглежданото деяние. Управлението на автомобила от Стоев било несъмнено установено.

Решението е правилно. В резултат на установената фактическа обстановка решаващият състав на въззивния съд, правилно е потвърдил НП.

Не се споделя довода, че в момента на проверката С. не е имал качеството "водач", след като по делото е установено по безспорен начин траекторията, по която се движел касатора и маневрите осъществени от същия при движението му в [населено място], [улица]в посока от бензиностанция „Л.“ към ресторант „Б.“. Въведеното твърдение в касационната жалба относно затрудняването на видимостта на патрулния автомобил от слънчевата светлина, тъй като в този момент "слънцето е било ниско над хоризонта" не е доказано, като се има предвид, че доказателствената тежест на едно подобно твърдение не е на административния орган а на този, който го твърди. Извън тези съображения, понеже не се касае за специални знания, а за информация която е широко достъпна, на 21.04., когато е извършено нарушението, слънчевата деклинация е северна, 11 градуса - все още твърде ниска за да предизвика твърдения ефект. Продължителността на деня на тази дата е 13 ч. и 38 минути, при 15 ч. и 15 минути в слънчев апогей.

Не може да бъде споделено и твърдението, че Районният съд бил обсъдил безкритично противоречиви по делото свидетелски показания, без да направи детайлен анализ на наведените подробни съображения. Дори и да са налице противоречиви показания по повод на това дали автомобила е с ляв или десен волан не променя извода за съставомерността на нарушението, тъй като същото е ирелевантно за случая. По делото безспорно е установен отказа на касатора да се провери за употреба на алкохол с техническо средство, при което същия е напуснал мястото на проверката и не е дал възможност на проверяващите да му бъде издаден медицински талон.

Видно от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено нарушението, неговия нарушител, както и обстоятелствата, при които е извършено, като правилно предвид наведените пред въззивния съд твърдения, СмРС е констатирал, че при издаване на НП е спазен материалния закон. Соченото като описание нарушение се покрива от състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като се има предвид, че цялостното поведение на водача следва да бъде насочено към задължението му за тестване за употребата на алкохол, а обстоятелството, че не е дал кръвна проба за тестване на кръв за установяване употреба на алкохол не води до различен извод. Разпоредбата се прилага на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, а в конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство, което деяние изпълва първата от алтернативно предвидените в разпоредбата хипотези. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо средство и отказ да се даде кръв за медицинско изследване), поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на предвидените санкции. Решение № 2026 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2018 г., VIII о., докладчик председателят Б. Ц.. В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, което е достатъчно да бъде приложена санкционната разпоредба.

Неоснователни са доводите на касатора, че правото му на защита е било нарушено, като е налице противоречие в АУАН и НП, като и в двата акта е установено по безспорен начин нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, без да е допуснато противоречие в описанието на нарушението, за каквото се твърди да е налице. Недвусмислено в АУАН и НП се сочи, като нарушение отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, при управление на лек автомобил, като вмъкването на текста на нарушената разпоредба, която касае и хипотезата, в която е налице и отказ да даде кръвна проба не налага неяснота и съответно не обосновава различно нарушение.

Предвид сочената за нарушена разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. достатъчно за съставомерността на нарушението, с употребата на съюза „или“ е бил и само отказа на С. да бъде тестван с Дрегер АЛКОТЕСТ.

Предвид изложеното, със събраните в хода на административното и съдебното производство, не са опровергани констатациите на наказващия орган за извършеното нарушение.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба, при което доводите, че при постановяване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон са неоснователни.

При тези изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, като се осъди касаторът да заплати и направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Административен съд гр.[област]

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 3/04.01.2023 г. по АНД № 308/2022 г. по описа на Районен съд - [област].

ОСЪЖДА Д. И. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на ОД на МВР - [област], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.