О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2425
гр.Пловдив, 22.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
Като разгледа докладвано от председателя ч.гр.д. №2476 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 ал.3 и чл.250 ал.3 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№31028/ 23.10.2019г. депозирана от Р.Е.Б. с ЕГН-**********,***, чрез процесуалния му представител адв. Н.Г.Т. против Определение от 15.04.2019г. постановено по гр.д.№16411/2018г. по описа на ПРС, пети гр.с., с което е оставена без уважение молбата от 19.03.2019 г., депозирана от Р.Е.Б. за изменение на решението в частта за разноските чрез неговата отмяна. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като в тази връзка се сочи, че ищецът не е дал съгласие остатъкът от продажната цена да бъде изплатена на части. Иска се отмяна на обжалваното определение, като вместо това съдът измени Решение №407 от 31.01.2019г. постановено по гр.д.№16411/2018г. по описа на ПРС, пети гр.с., като осъди ответното дружество да заплати на ищеца сторените от него разноски и в обезпечителното и в исковото производство, съобразно представения списък с направени такива.
Въззивният съд е сезиран и с втора частна жалба с вх.№53117 от 14.08.2019г. / по описа на ПРС/ депозирана от Р.Е.Б. с ЕГН-**********,***, чрез процесуалния му представител адв. Н.Г.Т. против Определение №7214 от 28.06.2019г. постановено по гр.д.№16411/2018г. по описа на ПРС, пети гр.с.,, с което се допълва Определение от 15.04.2019г., като се оставя без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение, чрез намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение под намаление, вече поради прекомерност размер. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата, иска се отмяната му, като се намалят разноските в полза на ответното дружество до размер на 902.48лв.
Ответникът по частните жалби „Персенк Инвест“ ООД ЕИК *********, представлявано от И. Г.Г., чрез процесуалния представител адв. Ж.Г. оспорва и двете частни жалби като изцяло неоснователни, моли да се потвърдят обжалваните актове като правилни и законосъобразни по съображения подробно изложени в отговорите.Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частните жалби са депозирани в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са процесуално допустими.
Относно основателността на жалбите:
С Решение №407 от 31.01.2019г. постановено по гр.д.№16411/2018г. по описа на ПРС, пети гр.с, съдът е осъдил жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство да заплати на ответното дружество направени разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар, който е намален поради прекомерност от претендираните 1 500лв на 1 269.00лв. За да присъди разноски на ответното дружество, първоинстанционният съд е приел, че с поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на делото, че между страните е сключено споразумение за разсрочено плащане на задължението, което е изпълнено от длъжника. С обжалваният акт - Определение от 15.04.2019г. постановено по гр.д.№16411/2018г. по описа на ПРС, пети гр.с., с което е оставена без уважение молбата от 19.03.2019 г., депозирана от Р.Е.Б. за изменение на решението в частта за разноските чрез неговата отмяна.
Спорът в случая се свежда до това дали с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото. Видно от данните по делото, преди сезиране на първоинстанционният съд с предявения от ищеца Р.Е.Б. против „Персенк Инвест“ ООД иск за заплащане на сумата от 28 000лв, представляваща дължим остатък от продажна цена и сумата от 4 504.55лв, мораторно обезщетение за неизпълнение на задължението за заплащане на остатъка от продажната цена, ищецът е изпратил нотариална покана до ответното дружество за уведомяване , че дружеството не е изпълнило задълженията си в пълен обем и съответно за потвърждаване на задълженията му. В отговор на тази нотариална покана, ответното дружество изрично е заявило, че не оспорва остатъка от дължимата сума по договора, но поради финансови затруднения предлага на ищеца същата да бъде заплатена на три вноски, изрично посочени в отговора.
Действително изрично заявление от ищеца, че се е съгласил остатъка от задължението да бъде изплатено на части няма. Вярно е също, че съгласно разпоредбата на чл.66 ЗЗД, кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части. Доколкото обаче, видно от доказателствата по делото – две от частичните плащания – едно за сумата от 10 000лв платена на 29.06.2018г. и второто за сумата от 10 000лв платена на 30.07.2018г., са извършени от една страна преди завеждане на настоящия иск на 02.08.2018г. и от друга страна, безспорно са приети без възражения от кредитора, то настоящият съдебен състав намира, че с приемането им, „де юре“ кредиторът е изразил воля за приемане на разсрочено изпълнение на задълженията на ответното дружество длъжник. Ето защо и доколкото последното частично плащане е изплатено от дружеството длъжник на ищеца 28.08.2018г. в размер на 12 287.33лв – да, действително след завеждане на делото, но в изпълнение на предложеното разсрочено плащане на задължението и преди получаване на исковата молба от длъжника / последната е получена от дружество на 22.10.2018г. – л.5 от делото на ПРС/, то настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че ответното дружество с поведението си не е дало повод за завеждане на делото и е признал задължението си към кредитора, поради което в полза на ответника следва да бъдат присъдени направени по делото разноски.
Що се касае до възражението на прекомерност на адвокатския хонорар, следва да бъде отбелязано, че същият е правилно и прецизно изчислен от първоинстанционният съд, а именно адвокатски хонорар по иска за главница – 730.00лв и по иска за мораторно обезщетение в размер на 539.00лв, с оглед на което присъдената сума от 1 269лв не следва да бъде редуцирана на 902.48лв
Гореизложеното обосновава неоснователността на частните жалби, поради което същите следва да се оставят без уважение.
С оглед изхода на спора на ответникът по жалбите следва да се присъдят разноски в размер на 300.00лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по двете частни жалби.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№31028/ 23.10.2019г. депозирана от Р.Е.Б. с ЕГН-**********,***, чрез процесуалния му представител адв. Н.Г.Т. против Определение от 15.04.2019г. постановено по гр.д.№16411/2018г. по описа на ПРС, пети гр.с. и частна жалба с вх.№53117 от 14.08.2019г. / по описа на ПРС/ депозирана от Р.Е.Б. с ЕГН-**********,***, чрез процесуалния му представител адв. Н.Г.Т. против Определение №7214 от 28.06.2019г. постановено по гр.д.№16411/2018г. по описа на ПРС, пети гр.с.
ОСЪЖДА Р.Е.Б. с ЕГН-**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Персенк Инвест“ ООД ЕИК *********, представлявано от И. Г.Г.,*** направени в производството разноски в размер на 300.00лв/ триста лева/
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: