Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. София, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 264 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх. № 20200131195916 на адв. П.П., в качеството му
на процесуален представител на „Г.Г.“ ООД, разполагащ с изрично пълномощно за
представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ,
срещу Отказ № 20170920095540/27.09.2017 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията, постановен по заявление за вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства касаещи
извършено прехвърляне на дружествени дялове и заличаване на съдружниците, чиито
дялове са били предмет на прехвърляне, както и обявяване на актуален дружествен
договор.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неоснователност на
атакувания негативен охранителен акт. Сочи се, че натовареното с разглеждане на
заявлението длъжностно лице е дало указания до заявителя на 21.09.2017 г., с
които е изискано да се ангажират пълномощни изхождащи от тримата –съдружника,
граждани на КНР с цел установяване на представителна власт в полза на лицето К.Б.означен,
като техен пълномощник в процедурата по сключване на договора за прехвърляне на
дружествени дялове, както и в проведеното на 15.09.2017 г. ОС на „Г.Г.“ ООД, в
което са взети решения за освобождаване на тримата съдружника от КНР по
изразена от тях воля за доброволно прекратяване на членство, както и за
прехвърляне на дяловете им в полза на съдружника – А. Г.. Жалбоподателят сочи,
че не е изпълнил това адресирано до него изискване, но то било в нарушение на
законовите изисквания предвидени в чл.21 ЗТР. Излага твърдения, че позовавайки
се на чл. 21 от ЗТР не става ясно на какво основание ДЛР изисква подобни
документи при положение, че със заявлението са представени нотариално заверени
документи, проверени от нотариус. Изтъква, че указанията са дадени на
21.09.2017г., на следващия ден след подаване на заявлението и съгласно
изискванията на закона същите би трябвало да се връчат на заявителя незабавно.
Твърди, че отказът е връчен на
дружеството-жалбоподател едва на 24.01.2020г., а именно две години и четири
месеца след постановяването му на 27.09.2017г. Претендира отмяна на отказа и
даване на задължителни указания за вписване на
претендираните обстоятелства.
Съдът, като взе предвид
твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на
обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от
връчването му. Според текста на чл. 24 от същия закон отказът се връчва на
заявителя незабавно след постановяването му по реда на ГПК, а когато заявителят
е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път, отказът
се изпраща на посочения от него електронен адрес, като в този случай
потвърждаване на получаването на отказа не се изисква. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията изпраща незабавно на съда подадената жалба заедно с
приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него и
доказателства за връчването му.
Съдът като извърши преглед на книжата по делото установи, че обжалваният
отказ е постановен на 27.09.2017 г. От данните в уведомителното писмо, с което
е сезиран Софийски градски съд се установява, че в случая отказът е изпратен за
връчване с препоръчано писмо с обратна разписка на 27.09.2017 г. на заявителя,
който е отказал да получава уведомления по електронен път (съобразно
съдържанието на попълненото от него заявлението-образец). В уведомителното
писмо изрично е отразено от ДЛР, че отказът не е връчен на адресата му.
Следователно посоченото в жалбата твърдение от заявителя, че е получил
атакувания отказ на 24.01.2020 г. предвид липсата на алтернативно доказване по
този въпрос, трябва да се възприеме от съда, като момента, когато „Г.Г.“ ООД е
било известено за негативния охранителен акт. Така именно считано от тази дата
за заявителя е започнал да тече 7-дневният срок за обжалване, който е спазен,
тъй като жалбата е подадена до АВ на 31.01.2020 г. Предвид посоченото се
формира извод, че подадената жалба е допустима и трябва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на регистърното производство, образувано по заявление с вх. № 20170920095540,
по което е постановен обжалваният отказ, е вписване в ТРРЮЛНЦ на следните
промени във вече вписани обстоятелства по партида на дружеството – „Г.Г.“ ООД :
1) прехвърляне на 6 дружествени дялове
от капитала на „Г.Г.“ ООД, извършено от Х.Д., Х.К.и Ж.Х., граждани на
Китайската народна република на А. С. Г.,
2) освобождаването на тримата съдружника от участието им в „Г.Г.“ ООД, както и 3)
обявяване на изменен дружествен договор на „Г.Г.“ ООД.
В подкрепа на заявеното искане за вписване е ангажиран договор за прехвърляне
на дружествени дялове, датиращ от 15.09.2017 г. с нотариална заверка на
подписите и съдържанието извършена на 15.09.2017 г., от който се установява, че
Х.Д., Х.К.и Ж.Х., чрез пълномощникът им – К.Н.Б., са прехвърлили /продали/ в
полза на А. С. Г. притежаваните от всеки един от тях по два дружествени дяла с
номинална стойност от 100 лв. за дял, съставляващи част от капитала на „Г.Г.“
ООД. Заявлението е придружено и от актуален дружествен договор на „Г.Г.“ ООД,
където е вписано, че дяловете на дружеството се разпределят между съдружниците :
А. С. Г. и Д.С.Г.а. Сред материалите придружаващи заявлението е и протокол от
провелото се на 15.09.2017 г. ОС на съдружниците на „Г.Г.“ ООД, като по време
на същото са взети решения за освобождаване на тримата съдружника от КНР по
изразена от тях воля за доброволно прекратяване на членство, както и за
прехвърляне на дяловете им в полза на съдружника – А. Г.. И тук интересите на
тримата съдружника, граждани на КНР – Х.Д., Х.К.и Ж.Х. са представлявани от
пълномощника им К.Н.Б., въз основа на упълномощаване от представляваните, чрез
издадени пълномощни с изх. № 381, 384 и 387 от 2009.2016 г.
Посочените пълномощни не са представени със заявлението.
Запознавайки се с искането по депозираното заявление ДЛР е пристъпило към
процедура по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като е дало указания до „Г.Г.“ ООД за
прилагане на пълномощните, с които К.Н.Б. се е легитимирал, като носител на
представителна власт учредена му от Х.Д., Х.К.и Ж.Х., както при сключване на
договора за прехвърляне на дружествени дялове, така и при участието и вземането
на решение в ОС състояло се на 15.09.2020 г.
Не се наблюдава изпълнение на дадените указания в пределите до изтичане на
срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Постановен е Отказ № 20170920095540/27.09.2017 г. на АВ-ТР, като същия е
мотивиран с приетото от длъжностното лице по регистрацията становище, че в
срока за изпълнение на дадени указания от заявителя не са представени
пълномощни по чл. 37 ЗЗД във връзка с чл. 129, ал. 2 ТЗ по отношение на лицата
прехвърлили дружествените си дялове – китайски граждани, които са били
представлявани от пълномощник при сключването на договора за прехвърляне на
дружествените им дялове.
В чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ законодателят изчерпателно е предвидил обхвата на
проверката, която регистърният орган е длъжен да извърши, за да впише или да
откаже вписване в регистърното производство. Същата проверка съдът дължи и в
настоящото производство. В чл. 21, т. 4 и т. 5 ЗТРРЮЛНЦ е уредено задължение
ДЛР да установи, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно
изискванията на закона и съществуването на заявеното за вписване обстоятелство
и съответствието му със закона, съобразно тези документи. Това означава, че ДЛР
и съответно съдът следва да провери и наличието на изискуемата се форма и
минимално изискуемото се съдържание на необходимите за възникване на вписваното
обстоятелство сделки, включително
упълномощителната сделка.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.)
сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове се извършва с писмен
договор, с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно. Предвидената в закона форма на договора е форма за
действителност, чието неспазване влече нищожността му. Безспорно по отношение
на извършеното от съдружниците упълномощаване за сключване на договор за
прехвърляне на дружествени дялове е налице изискване за форма за действителност,
уредена в императивната разпоредба на чл. 37 ЗЗД, съгласно която
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, трябва да бъде дадено в същата форма, като облекчаване на формата е
допустимо единствено за случаите, в които договорът трябва да бъде сключен в
нотариална форма. Следователно, за да е валидно упълномощителното изявление за
упълномощаване на пълномощник да извърши сделка с транслативен ефект по
отношение на собствеността върху дружествените дялове в "Г.Г." ООД,
същото следва да е в императивно законоустановената за това в материалния закон
форма - чл. 129, ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 37 ЗЗД, а именно - с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Посоченото
правило на чл. 37 ЗЗД е приложимо при заверка на пълномощните от български
нотариус или от български консулски представител в чужбина, доколкото те са
подчинени на българския закон. Видно е, че заявителят не е представил
доказателства в подобна насока, дори след даване на изрични указания до него от
ДЛР по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като позицията му е, че в обхвата на
проверката не влиза преценка за представителната власт на пълномощника на
лицата извършили разпореждане с дружествените си дялове, тъй като такава преценка
се прави от нотариус, пред когото е сключен договора за прехвърляне на
дружествени дялове. Този аргумент категорично не се споделя от съда, тъй като
преценката на нотариуса се свежда единствено за целите на нотариалното
производство пред него, и не може да обвърже ДЛР при АВ, чиито правомощия са в
рамките на отделно охранително производство, където на общо основание при
сключване на сделка с учредено доброволно представителство трябва да се провери
съществуването му, като това установяването на представителната власт става с
ангажиране на пълномощно, в което е виден както обема на същата, така и лицето,
което я учредява, респективно това което трябва да я упражни пред третите лица
от името и а сметка на представлявания. В този контекст издирването от ДЛР на
дадените в полза на К.Н.Б. пълномощия от тримата чуждестранни съдружника за
сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 15.09.2017 г. е
напълно оправдано, като непредставянето им трябва да се разбира, като отсъствие
на валидно учредена представителна власт за извършване на визираната сделка, и
като последица от това да се откаже вписването на правната последица от нея –
прехвърляне в полза на А. С. Г. на 6 дружествени дяла от капитала на „Г.Г.“ ООД.
Липсата на установена представителна власт в пълна степен важи и по отношение
на изявленията на тримата чуждестранни съдружника за доброволно прекратяване на
членството им в „Г.Г.“ ООД по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, чрез отправяне на
тримесечно предизвестие. Тези изявления очевидно изхождат отново от лицето – К.Н.Б.,
за когото не се установява да е бил надлежно упълномощен да ги формулира от
името на Х.Д., Х.К.и Ж.Х., което означава, че същите не могат да предизвикат
преобразуващия ефект от автоматичното прекратяване на членството на тези лица,
считано от изтичане срока на предизвестието, за чиито начален и краен момент
също няма данни, доколкото в придружаващите заявлението документи липсва
надлежно удостоверяване на обстоятелството, дали и ако да кога е изявленията на
тримата съдружника са доведени до знанието на „Г.Г.“ ООД.
Няма основание да се обяви и актуализирания дружествен договор на „Г.Г.“
ООД, тъй като същият не отразява актуалното разпределение на дружествените
дялове измежду лицата имащи качеството на съдружнци, доколкото не са налице
основания за допускане вписването на извършените промени в носителите на
правото на собственост върху дружествените дялове формиращи капитала на „Г.Г.“
ООД.
Мотивиран от горните разсъждения натоварения с разрешаване на жалбата съд,
намира, че постановения отказ е законосъобразен и трябва да бъде потвърден.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20170920095540-2/27.09.2017 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20170920095540/20.09.2017
г., което е подадено от адв. П.П., в качеството му на процесуален представител
на „Г.Г.“ ООД, с ЕИК *******, разполагащ с изрично пълномощно за
представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ
отнасящо се до вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства по
партидата на „Г.Г.“ ООД, а именно : 1) прехвърляне на 6 дружествени дялове от капитала на „Г.Г.“ ООД,
извършено от Х.Д., Х.К.и Ж.Х., граждани на Китайската народна република в полза
на съдружника А. С. Г.; 2) освобождаването на Х.Д., Х.К.и Ж.Х.,
граждани на Китайската народна република от участието им в „Г.Г.“ ООД, както и
обявяване на изменен дружествен договор на „Г.Г.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ :