Решение по дело №5497/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1829
Дата: 3 август 2025 г.
Съдия: Кристиян Антониев Попов
Дело: 20242120105497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1829
гр. Бургас, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120105497 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата
молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. П, ж.к. “М”, ТЕЦ „Република“, представлявано от
Ч.К. Ст, срещу И. Ц. Ц., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. С, ул.„И В“ № ,
с която се иска да бъде признато за установено съществуването на вземанията
на ищеца в размер на сумата от 642,15 лв. /шестстотин четиридесет два лева и
15 ст./ представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П, ул.”К. Г” бл. , вх. , ап. , от
които главница в размер на 551,02 лв. за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 91,13 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г; както и
законната лихва върху главницата от 551,02 лв. считано от датата на подаване
на заявлението 25.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като за
посоченото вземане е издадена Заповед № 3367 от 09.11.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6141/2023г. по описа на
Бургаски районен съд. Претендират се и разноските направени в заповедното
и в настоящото производство.
Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно
отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като
ответникът е закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си
на потребител по смисъла на чл. 150 ЗЕ, тъй като собственик на
топлоснабдения имота. Твърди се, че дружеството е изправна страна в
правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са
начислени съответните 11 равни месечни вноски и една изравнителна сметка с
отрицателен знак за м. август 2023г. Сочи се, че сумите са останали
1
незаплатени в срок и се претендират ведно с начислена лихва за забава.
Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, с който исковете се оспорват, като
допустими но неоснователни. Излагат се твърдения, че липсват доказателства
за реално доставена топлинна енергия,. Оспорва се доказателственото
значение на представеното извлечение от сметка и се твърди че не са
представени фактури, отчети, карнети или справки. Не били представени
общите условия уреждащи отношението, а представените в заповедното дело
били нечетливи.
В съдебно заседание, ищцовото дружество поддържа предявените
искове.
Ответникът, чрез назначения особен представител оспорва исковете
като неоснователни.
Предявени са два обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото е представен нотариален акт от ......г., с който ответникът И.
Ц. Ц. е закупил описания в исковата молба имот –апартамент в гр. П, ул. „К.
Г“ бл., вх., ет., ап.. С молба от 22.05.2007г. ответникът е отправил искане за
откриване на партида на негово име за плащане на топлоенергия за този имот.
Представеано е извлечение от сметка, което не носи подпис на издател и
представлява частен документ издаден от ищеца.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането,
които са допустими.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване на имот в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, са потребители на топлинна енергия. По силата на чл.150
ЗЕ между битовия потребител и топлопреносното дружество възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане.
Ответникът И. Ц. Ц. има качеството потребител на топлинна енергия за
релевирания в исковата молба период м.май 2021 г. – м.април 2022 г. От
2
представения по делото нотариален акт № ...., том , рег.№ , дело №
../28.02.2007 г. на нотариус рег.№ 062 с район на действие РС-П, се установи,
че ответникът е закупил процесния имот, а от представения нотариален акт
№ .....от г. е видно, че Ц. се е разпоредил с имота на 11.07.2023 г., поради това
се установи по категоричен начин, че за исковия период ответникът е бил
собственик на процесния имот в гр.П. Поради това съдът приема за
установено, че имотът се намира в сграда-етажна собственост, която е
топлофицирана, като този факт по принцип не е спорен между страните. Ето
защо, ответникът като собственик в процесния период на имот, находящ се в
топлоснабдена сграда-етажна собственост има качеството на потребител на
топлинна енергия по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ, като между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР,
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ.
В случая, обаче, от доказателствата по делото не са установени другите
предпоставки за уважаване на иска – обемът на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, т.е. че ищецът е
изпълнил задълженията си да достави енергията за ползване от ответника,
както и нейната стойност действително да е в размер на претендираната с
исковата молба сума. Тези обстоятелства не се установяват от представеното
от ищеца писмено доказателствено средство – извлечение от сметка,
доколкото същото не е подписано и не е ясен неговият издател. Освен това,
този документ не възпроизвежда доказателство за удостоверените в него
обстоятелства, тъй като обективира изгодни за неговия издател факти и не
притежават обвързваща съда материална доказателствени сила. Поради това и
предвид липсата други ангажирани по делото доказателствз, съдът намира, че
обемът на доставената топлинна енергия, не са установени по делото. В този
смисъла по идентичен казус се произнася съдът в Решение № 863 от
17.10.2024 г. по в. гр. д. № 599/2024 г. по описа на БОС.
Този извод не би бил променен и в случай, че съдът допусне поисканите
от ищеца експертизи. Това е така защото въпросите, на които се иска отговор,
не биха допринесли за установяване на обстоятелството за доставка на
топлинна енергия и нейният обем за процесния перид. Още повече, че се иска
вещото лице да изследва документи, намиращи се у ищеца и които не са
представени по делото.
Ищецът не доказа изпълнението на редът за отчитане на доставената
топлинна енергия, който е определен в Наредба № Е-РД-04-1 от ........ март
2020г. за топлоснабдяването, както и в Общите условия на дружеството ищец.
По делото не са представени документи установяващи поставянето на
индивидуални топломери и отчитането на същите. Ищецът носи
доказателствена тежест да установи тези обстоятелства при условията на
пълно и главно доказване, като критерият пълно доказване не може да бъде
изпълнен единствено чрез кредитиране на заключението на вещо лице, което
подпомага съда с необходимите специални знания за установяване на връзките
между фактите, за които следва да бъдат представени документи, които поне
да имат косвено доказателствено значение.
3
С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът е длъжен служебно
да назначи експертизата едва когато страната се домогва да докаже дадено
обстоятелство с документи или други доказателствени средства, за
изясняването на които са необходими специални знания. Когато страната не
представя никаква документация за установяването на даден
правнорелевантен факт, не е налице необходимост от използване на някакви
специални знания, поради което съдът не е длъжен служебно да назначи
експертиза.
С тези съображения съдът намира, че установителният иск е недоказан и
следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед изхода по него недоказан
е и акцесорния иск за лихва за забава. Поради това не следва да се присъждат
и сторените от ищеца разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ установителните искове с правна квалификация чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. П, ж.к. “М”, ТЕЦ „Р“, срещу И. Ц. Ц.,
ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. С, ул.„И. В“ № , за признаване за
установено съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника в размер
на сумата от 642,15 лв. /шестстотин четиридесет два лева и 15 ст./
представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П, ул.”К. Г бл. , вх. , ап. , от които
главница в размер на 551,02 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
91,13 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г; както и законната лихва
върху главницата от 551,02 лв. считано от датата на подаване на заявлението
25.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото
вземане е издадена Заповед № 3367 от 09.11.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6141/2023г. по описа на Бургаски
районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в
двуседмичен срок, считано връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4