Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
- гр. Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 54/01.03. 2012 год. по НОХД № 26 по описа на
ТРС за 2012 год.
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 541/2011 год.,
по досъдебно производство № 320/2011 год. по описа на РУП-гр.Тутракан,
Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
Е.С.Е., ЕГН: **********, роден на *** ***, ***, за това, че През
месец август 2011 г.,
от землището на с.Търновци, обл.Силистра, без редовно писмено позволително е
изсякъл, взел и извозил от горския фонд на територията на ДГС-Тутракан 2 (два)
пространствени куб.метра дърва за огрев по вид „акация”, на стойност 60.00
(шестдесет) лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 235, ал.6 във
връзка с ал. 1 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на глава Двадесет
и седма от НПК.
Граждански иск в наказателното производство не е предявен.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Е.С.Е. за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК като фактическа и правна квалификация, като
го намира за доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание
„Глоба” в размер около 250.00 лв, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета.
Защитата на подсъдимия Е. предоставя на съда да определи
наказание.
Подсъдимият Е.С.Е. заяви, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимия моли за минимално
наказание, изпълнението на което да бъде отложено.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14, чл.18 и
чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.С.Е.
е роден на *** ***, ***.
На 27.09.2011 г.
свидетелите Р. и Г. – служители в *** посетили адреса, на който живее подс. Е.. В двора на дома му установили дърва за огрев от
вид „Акация”, като след замерване установили, че тяхното количество е 2
пространствени кубични метра. Замерването извършили в присъствие на подсъдимия.
Свидетелите провели разговор с подсъдимия и установили, че същият е добил
дървата от близката до селото гора, която е част от горския фонд, стопанисван
от ДГС-Тутракан, като за сечта, извозването и съхранението на същите той не
притежавал нужните разрешителни. Св. Р. съставил на подс.
Е. АУАН за извършените от него нарушения по ЗГ. Подсъдимият подписал акта без
възражения. Дървата не са били иззети или оставени на отговорно пазене.
Съобразно заключението на
назначената в досъдебното производство Съдебно – ценова експертиза
общата стойност на незаконно добитите дърва възлиза на 60.00 лв.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: Докладни
записки; копие на Акт С:Г04А № 000437/27.09.2011 г.; Автобиография и Свидетелство
за съдимост за подсъдимия Е.; Заключение на Съдебно-ценова експертиза; показанията
на свидетелите В. М. Р., Г. А. Г. и Г. Й. Ц.; обясненията и самопризнанията на подс. Е..
При изграждане на фактическите си изводи съдът възприема и
кредитира самопризнанията на подсъдимия Е. в хода на съдебното следствие, които
са последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. Съдът
кредитира изцяло писмените доказателства и доказателствените средства по
делото, както и свидетелските показания, тъй като същите са логични,
непротиворечиви и последователни, и анализирани поотделно и в съвкупност, както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото, допринасят за
изясняване описаната фактическа обстановка.
Съдът прие, че относно обективната и субективната страна на
престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, в хода на
досъдебното производство са събрани безспорни доказателства, че подсъдимият Е.С.Е.
несъмнено е осъществил обективните и субективните признаци от състава на
престъплението. Този извод се налага по следните причини:
На инкриминираната дата подсъдимият Е. е добил дървата от близката до селото гора, която е
част от горския фонд, стопанисван от ДГС-Тутракан, като за сечта, извозването и
съхранението на същите той не притежавал нужните разрешителни на обща
стойност 60.00 (шестдесет) лева. Деянието е извършено от подсъдимия Е. виновно,
с форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасните
последици на извършеното, въпреки това е желаел настъпването им и е направил
всичко възможно те да настъпят, като извършил целенасочени действия. До
приключването на съдебното следствие подсъдимият Е. не е възстановил нанесените
щети.
При така установената и възприета фактическа обстановка
съдът намери, че подс. Е.С.Е. е осъществил състава на
извършено престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, поради което
призна същия за виновен в това, че е извършил деянието и на основание чл. 235,
ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, чл.36, чл.54 от НК му наложи наказание по вид „Глоба”
в размер на 150.00 лв., което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една
трета и му наложи наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева. На основание чл.
235, ал. 7 от НК присъди в полза на Държавата равностойността от 60.00 лв. на
предмета на престъплението – два пространствени кубични метра дърва за огрев от
дървесен вид „Акация”.
Съдът отчете обстоятелствата, имащи значение при
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Е.С.Е.. При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
както и смекчаващите вината обстоятелства: самопризнанията на подсъдимия и
чистото му съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства високата
степен на обществена опасност на деянието. Съдът определи наказанието по реда
на чл.36, чл.54, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, което намали с
една трета в изпълнение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като не намери
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за
приложение на чл.55 от НК и взе предвид, че подсъдимият към момента на
постановяване на присъдата не полага общественополезен труд и не получава
трудови доходи, с цел последният да се поправи, да се въздейства възпитателно и
предупредително, както върху него така и спрямо другите членове на обществото
към спазване на законите и добрите нрави.
Съдът счита, че причини за извършване на престъплението са нисkото правосъзнание на
подсъдимия и нарушаване на установения в страната правов ред.
Съдът присъди направените в наказателното производство
разноски.
Съдът, на основание чл.309, ал.2 от НПК отмени взетата по
отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА въз основа на изложените
съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)