О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2193 12.11.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, шести въззивен състав
На дванадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЯРА КАМБУРОВА ЧЛЕНОВЕ :ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело №1544 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №1344 от
20.06.18г. по гр.д.№7231/17г. на Бургаския районен съд ЧСИ Трифон Димитров
Димитров, рег. № 801 в Камарата на частните съдебни изпълнители, район на
действие ОС-Бургас, е осъден да заплати на „ГЛОБЪЛ
ИНВЕСТ ГРУП” ООД, ЕИК *********, сумата от 20100 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, последица от процесуално
незаконосъобразни действия по изпълнително дело № 20128010400159 на ЧСИ Трифон
Димитров, в резултат на които ищецът бил лишен от
фактическата власт върху възложената с постановление за възлагане от
25.06.2012г., влязло в сила на 10.07.2012г., движима вещ:
пътностроителен вибрационен валяк за земни работи марка „НАММ”, модел
3412HTLMP02645, ведно със законната лихва, начиная датата на увреждането –
10.07.2012г. до окончателното плащане, както и сумата от 2804 лева - разноски по делото.
Отхвърлен е иска на “ГЛОБЪЛ
ИНВЕСТ ГРУП” ООД, ЕИК ********* за осъждане на ЧСИ Ивелина Борисова Божилова, рег. № 800 в
Камарата на частните съдебни изпълнители, Д.Н.К. *** и В.И.К. за
солидарно заплащане на ищеца горепосочената сума, ведно със
законната лихва.
„ГЛОБЪЛ
ИНВЕСТ ГРУП” ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д.Н.К. и В.И.К. разноски в размер на по 1133 лева, а на ЧСИ Ивелина Борисова Божилова- 1150 лв.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ -
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на
ЧСИ Трифон Димитров Димитров.
Против решението са постъпили две
въззивни жалби.
Първата е подадена от адв.Г.Н.
като пълномощник на ЧСИ Трифон Димитров. С нея решението е обжалвано в частта,
с която е уважен иска против този въззивник. Изложени са съображения, че в тази
му част решението е недопустимо, а в случай, че се приеме обратното- че то е
неправилно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено по недопустим
иск- за солидарно осъждане на всички ответници да заплатят твърдените вреди на
ищеца. Претенцията към въззивника Димитров обаче следва да се реализира по реда
на специалния иск по чл.441 ГПК. Поради това, в нарушение на чл.210 ГПК са
приети за разглеждане обективно и субективно съединени искове, като съдът е
приел, че отговорността на всички ответници произтича от едно и също основание
и исковете подлежат на разглеждане в едно и също производство. На следващо
място се сочи, че в исковата молба спрямо въззивника Димитров се сочат три
отделни процесуални действия, без да е посочена конкретната им
незаконосъобразност и нарушение на закона. В съдебният акт е прието, че
незаконосъобразните действия на ЧСИ Димитров са насрочване на публична продан
при липса на доказателства за собствеността на вещта и индивидуализиращи белези
на вещта, както и без да е извършена справка дали вещта е налична; издаване на
постановление за възлагане на вещта при индивидуализацията й само с марка и
модел; последващи и несвоевременни действия по изпращане на съобщения до отв.К.
и К. да предадат описаната вещ, които действия противоречат и на изискването за
добросъвестност, при което ищецът бил лишен от фактическата власт върху
възложената движима вещ. Според въззивника Димитров тези изводи на съда
противоречат на материалния закон. Излага доводи, че ЧСИ няма задължение да
ревизира вече извършени от друг ЧСИ действия по прехвърленото му изпълнително
дело, които не са били оспорени по надлежния ред. За ЧСИ не съществувало
задължение за проверка на собствеността, или други справки в регистри, след
като при описа от ЧСИ Божилова вещта се е намирала във владение на длъжника.
Изтъква се, че при процесната публична продан са били спазени изискванията на
чл.474 ГПК, чл.477, ал.3 ГПК и чл.482 ГПК. Изготвеното обявление за проданта
съдържало изискуемото от закона съдържание, а същото мотивирало ищеца да вземе
участие в проданта на вещта. Недоказани останали знанието/ или не, за
преместване на вещта, като това не било основание за спиране на публичната
продажба. Сочи се, че ЧСИ действа в условията на обвързана компетентност и
изпълнява в рамките на закона възложеното му принудително изпълнение, поради
което той самоволно не можел да спре или прекрати публична продан. Напротив,
ако би сторил това, щяла да възникне отговорността му по чл.441 ГПК, но към взискателя,
за проявено бездействие. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, в
случай че се реши, че предявения иск е допустим.
Своевременно е постъпил отговор
на тази въззивна жалба от страна на „ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ ГРУП” ООД,
представлявано от адв.Д.. В него жалбата на въззивника Димитров се оспорва като
неоснователна. Оспорват се като неоснователни и възраженията, свързани с
правилността на решението. Сочи се, че за ЧСИ съществува задължение да извърши
проверка за собствеността на продаваната вещ и извършва справки в други
регистри, като е цитирана нормата на чл.483 ГПК и съдебна практика. Поддържа и
доводите си, че вещта не е била индивидуализирана в постановлението за
възлагане по начин, който да я отграничи от други валяци от същата марка и
модел, което намира за незаконосъобразно, понеже това е документът, с който се
придобива и установява правото на собственост. Намира за несъстоятелни и
твърденията за лимитативно изброяване в ГПК на хипотезите , при което може да
бъде спряна публичната продан, както и на тезата на този въззивник, че следва
да действа в хипотезата на обвързана компетентност. Изтъква се, че според чл.14 ЗЧСИ той е независим и при изпълнението на функциите си се подчинява само на
закона. Затова отговорността му се реализира когато не е спазил изискванията на
закона, а не когато не е спазил указанията на взискателя. Моли жалбата да се
остави без уважение в обжалваната част, а на въззиваемия- ищец да се присъдят
разноските по делото.
Втората
въззивна жалба е подадена от третото лице- помагач „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД. Този въззивник е обжалвал
решението на БРС също единствено в частта, с която са уважени исковете против
ЧСИ Трифон Димитров. Намира решението за необосновано с оглед събраните по делото
доказателства и направените от ответника и третото лице възражения и
оспорвания, а така също за неправилно и постановено при съществени нарушения на
материалния закон. Развити са подробни доводи за това, че за ЧСИ не съществуват
задължения да извърши справки в регистри, както и да се увери, че продаваната
вещ се намира на конкретно място, а така също да индивидуализира вещта в
достатъчна степен. Счита, че доколкото собствеността на валяка не е била
оспорена от друго лице, а при описа от ЧСИ Божилова фактическата власт върху
нея е била у длъжника, то за ЧСИ Димитров липсвало основание да се усъмни в
извършения от първия ЧСИ опис и констатациите му относно собствеността.
Акцентира на това, че в случай, че са възникнали вреди от преместването на
вещта, то последните не са във връзка и не са последица от действията на ЧСИ,
тъй като единствено пазачът на вещта е легитимиран да отговаря по тези искове,
произтичащи от задължението му да пази вещта като добър стопанин, вменено с
разпоредбата на чл.471, ал.1 ГПК. Намира за недопустимо недобросъвестните
действия на длъжника да бъдат основание за ангажиране отговорността на ЧСИ.
Сочи се, че процесните вреди не се намират в пряка причинно-следствена връзка с
действията на ЧСИ Димитров. На следващо място намира за неправилни доводите на
съда, че третото лице- помагач не може да направи възражение за погасителна
давност, щом за самия ответник не съществува възможност да въведе такова
възражение. Изложени са подробни съображения. Моли решението на БРС да бъде
отменено в обжалваната част, като
исковете бъдат отхвърлени изцяло, а на въззивника- застраховател се присъдят
разноските по делото.
Срещу тази въззивна жалба също е
постъпил отговор от страна на въззиваемия- ищец „ГЛОБЪЛ ИНВЕСТ ГРУП” ООД,
представлявано от адв.Д.. С него и втората жалба се оспорва като неоснователна.
Развити са подборни съображения по всеки от доводите на застрахователя. На
първо място се поддържа становището, че ЧСИ носи отговорност за това, че не е
извършил необходимите справки и проверка относно собствеността на продадената
вещ, понеже е насрочил публичната продан, без да се увери, че вещта е налична,
макар да е знаел, че купувачът не може да получи. Изтъква, че основанието на
иска не е преместването на вещта от длъжника, а горепосочените действия на ЧСИ,
както и липсата на необходимото описание- индивидуализиращи белези на вещта в
постановлението за възлагане. Намира за правилни и изводите на БРС, че третото
лице помагач няма право на възражение за погасителна давност, щом това право не
съществува за подпомаганата страна. Противното щяло да доведе до поставяне на
подпомагащата страна в привилегировано положение, което било в разрез с целта
на института по встъпване и привличане на трето лице. Посочена е съдебна
практика. Освен това намира самото възражение за изтекла погасителна давност за
неоснователно. Моли жалбата да се остави без уважение, а на въззивника да се
присъдят разноските за въззивното производство.
Останалите страни не са взели
становище във връзка с въззивните жалби и отговорите.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка на допустимостта на жалбите:
Въззивните жалби са подадени в
законния срок от надлежно упълномощени представители на страни, които имат
правен интерес от обжалването в съответните части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и
261 ГПК и са допустими.
Страните не са представили нови
доказателства и нямат доказателствени искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивните жалби, отговорите на страните, становището на съда по
допустимостта на въззивната жалба и останалите въпроси по чл.267 ГПК, съобразно
мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.