МОТИВИ
към Присъда № 148 от 18.06.2020 год. по НОХД № 1317/2019 год. по описа на
Окръжен съд-Бургас.
Производството по делото е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против Г. Ц. Ц.,
ЕГН **********, за това, че на 19.12.2016 год. в
гр.Бургас, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НРКРВН/ по чл. 73,
ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, разпространил високорискови наркотични вещества
- коноп с нето тегло 189,790 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 3,80
%, на стойност 1138,74 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК;
И против Д.Н.М., ЕГН ********** за това,
че на 20.12.2016
год. в гр. Бургас, без надлежно разрешително, съгласно
чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НРКРВН/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от
ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества - коноп с нето тегло 189,790
грама със съдържание на тетрахидроканабинол 3,80 %, на стойност 1138,74 лева –
престъпление по чл. 354а, ал. 3 т. 1 от НК.
При проведеното разпоредително заседание
за обсъждане на въпросите, изложени в чл. 248, ал. 1 от НПК, страните изразиха
едно общо становище по тях, включително и относно липсата на основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство, както и за липсата на
допуснати в хода на разследването съществени процесуални нарушения. При
повторното разглеждане на делото протече по реда на глава 27 НПК по искане на
страните. Съдебното следствие бе проведено два пъти поради това, че един от
съдебен заседател се отказа от участие в процеса по обективни причини. При
втората възможност по хода на делото, защитата и подсъдимите направиха искане
делото да протече по чл. 371 т.1 НПК. На основание чл. 373 ал.1 НПК бяха
прочетени протокол от досъдебното производство за разпит на свидетеля С.Х.К. и
протоколите на извършените по ДП производство експертни заключения на Н.Т.Г., З.
Л.
Б.,
Х.Т.Б., Н.Т.П., Д.П.Н. и П.Г.М.. От служебна проверка на тези процесуални
действия, проведени на досъдебното производство съдът установи, че са проведени при условията и по реда,
предвидени в закона.
В съдебното следствие, проведено в
няколко съдебни заседания, бяха разпитани другите свидетели по списъка на
обвинителния акт. При възпроизвеждане съдържанието на ВДС при първото
разглеждане на делото от съда и установена процесуална необходимост, бе
назначено ново експертно заключение за установяване идентичност на лицата от
видеозапис. Техническата експертиза в съдебния процес, извършена от П.М., бе
приобщена към доказателствената съвкупност, след разпит пред настоящия състав. Подсъдимите
дадоха обяснения по обвинението в няколко заседания. Защитата и обвинението не
направиха други доказателствени искания и след изслушване на съдебните прения,
съдът постанови присъдата.
В хода на съдебните прения
представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинението по
категоричен и несъмнен начин за М.. Лично е получил адресирана до него пратка
чрез спедиторска фирма, чието съдържание е канабис, установено по делото като
вид и качество. Предлага на подсъдимия М.
да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а
именно наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца с
приложението на чл. 54 от НК и наказание глоба в размер на 7 500 лева, а
предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата. Това деяние е
извършено в изпитателен срок на предходно осъждане, което следва да бъде
активирано. Наказанията лишаване от свобода предложи да се изтърпят при
първоначален строг режим. Пледира за постановяване на оправдателна присъда за подс. Ц.. В съдебно производство се
установи, че изпращач на пратката от София за М. не е това лице, а негов приятел
свид. Г..
Защитникът на
подсъдимия Ц. – адв. Ра. Н. ***, се солидаризира с позицията на обвинителя и
поиска постановяване на оправдателна присъда. Изяснено в процеса, неговия
подзащитен няма нищо общо с установените обективни действия по изпращането на
колетна пратка със съдържание на наркотично вещество и предназначена за М.. Те
не се познават и не са имали никакви отношения до процесната дата и събития,
както и в настоящия момент.
Подсъдимият
поиска да бъде оправдан по обвинението. Той не познава, нито преди, нито сега, М.
и не е изпращал процесната колетна пратка.
Защитникът на
подс. М. пледира нееднозначно. От обективна страна заяви, че той получил
процесната пратка, изпратена му от свид. Г., но не е имал знание, че получава
наркотично вещество. По друг повод е отишъл в офис на куриерска фирма, когато
получил пратка. По делото няма доказателства, че М. е поръчал тази пратка и не
е знаел за съдържанието ѝ, поради което и поиска оправдаването му. Алтернативно,
ако се приеме наличие на вина у М., не следва да му се налага такова тежко по
размер наказание, посочено от прокурора.
Подсъдимият М.
поиска да бъде оправдан. Знаел истината, че няма нищо общо с тази пратка и
което е било движещ мотив да откаже съкратено съдебно следствие. Не е знаел
съдържанието на пратката, иначе не би я получил.
След обсъждане
на доказателствата и доказателствените средства в тяхното обективно съдържание
и взаимовръзка, воден от изискването за разкриване на обективната истина по
реда и със средствата на закона и вземане решения по вътрешно убеждение,
съобразени с предмета на доказване по това дело, съдът приема за установено от
обективна страна следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Ц.Ц.
е роден на *** г. в гр. *****, ******, ***** гражданин, със ****** образование, *******, *******, *****, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Н.М.
е роден на *** ***, *****, ***** гражданин, със ***** образование, *****, *****, ЕГН **********.
В процесния
период подс. Ц. и свид. Г. живеят в една квартира в гр. София и работят в една
фирма, чиято основна дейност е интернет търговия. Във връзка с работата си често
ползвали услугите на спедиторски фирми, вкл. и „*****“. Посещавали често офис на последната фирма в кв.
„Дървеница“ София в близост до квартирата си. По техни сведения, били познати
на служителите на тази фирма, поради честото изпращане и получаване на пратки.
Били регистрирани в нея, като с посочване на номер на мобилен телефон,
регистриран при спедиторите, получавали и обслужване. Бил е регистриран
телефонен номер, водещ се на името на Ц., ползван от двамата като служебен в
дейността си.
Свид. Г.
познава и подс. М.. Преди процесния период двамата завързали познанство покрай
следването му в Бургаски свободен университет. След напускането на Бургас,
двамата не са имали лични контакти, но продължили връзките си. Подсъдимият бил
клиент на Г. и често закупувал стока по интернет.
През декември
2016 год. подс. М. помолил свидетелят за услуга. Познат на първия е следвало да
му изпрати пратка с маратонки. Разменили си телефоните, както и в резултат на
комуникацията между тримата, Г. се срещнал с непознатия на уговорено място,
което по лична преценка отстояло на 300-500м. от офиса на „*****“ София, кв. „Дървеница“. Взел пратката и отнесъл направо в офиса за
изпращане за Бургас на подс. М.. При възпроизвеждане на видеозаписа от
офис „Дървеница“ на фирма „*****“, свидетелят потвърди, че това е пратката, която
получил от непознат за него човек минути преди това. Вършел услуга на
подсъдимия М.. По негово мнение, непознатия явно не е имал валиден документ за
самоличност – повредена лична карта, което не му позволявало лично да изпрати
пратката и се налагало той да се включи като посредник. Но това е същата пратка
и я изпратил в същото състояние, в което получил. Не е почувствал мирис, не е
знаел съдържанието ѝ, извършил услуга на приятел.
В офиса за
изпращане, свидетелят изчакал реда си и предал на представителя на фирмата
пратката. Няма спомен за това как се е идентифицирал, но от честите посещения
на този офис, понякога многократно за ден, особено около празниците, той бил
познат на работещите на спедиторската фирма. Пратката била приета, опакована по
изискванията на спедиторската фирма, попълнени документите.
В с.з. от
8.12.2020 год. при възпроизвеждане на видеозаписа на офиса на „*****“ „Дървеница“ София, свидетелят лично се разпозна, и
интерпретира действията си. Предпразнично бил с коледна шапка, разпознал се на
записа във фиксирания в него час 18,01,20 ч. В 18,05,54 ч. свидетелят пристъпва
към гишето за обслужване на клиенти. В ръка държи мобилен телефон, но няма
спомен дали е неговия личен с номер *********. Пакетът, който Г. предава за обработване и изпращане, е поставен в
жълта найлонова торба с надпис „Billа“ с големина на кутия за обувки. В 18,08,00 ч. офис-мениджърът на
фирмата, опакова предадения от свидетелят пакет в найлонов плик на спедитора.
Установено от записа, в 18,08,50ч. свидетелят за няколко секунди борави с
телефона си, което се повтаря и в 18,09,00ч., няма спомен за разговор или
изпратено съобщение на другиго. Обслужването на Г. на гишето продължава до
18,10,00ч. с подписване на документ, взема съответно такъв и си отива.
С писмо на разследващия делото от 23.12.2016
год. до управителя на „*****“ ООД, са предоставени видеозаписи от офиси в гр. София и Бургас
съответно за 19 и 20.12.2016 год. в определен времеви пояс- л. 105 т.1 ДП. Видеозаписът
от офиса на фирма „*****“ офис „Дървеница“ –
София, е бил подложен на изследване на ДП – л. 175- 178 т. 1 ДП. Вещото лице П.,
на поставени в изследването задачи достигнал до извод, че лице от записа е
подсъдимия Ц.. Този запис е бил подложен и на повторно изследване от в.л. П. –
л. 238-248 т.2 ДП. Основен недостатък на тези изследвания е грешка в
изследвания обект. Това не е лицето, което е изпратило колетната пратка на М. ***.
Това несъответствие е преодоляно с последващо експертно заключение в съдебното
следствие, извършено от в.л. М. – л. 81-89 НОХД. Записът бе възпроизведен в
присъствието на свид. Г., разпознал се лично като лицето, изпращач на колетната
пратка. И то е различно физически от лицето, подложено на изследване от в.л. П..
Освен отделните кадри, удостоверяващи поведението на изпращача Г., е посочено и
времето по запис на тези действия. Чрез тях се установява и външния вид на
изпратената за Бургас пратка и преопаковането ѝ в офиса на спедитора.
През деня от
9.00ч. до 18.00ч. на 20.12.2016 год. свид. К. работела като администратор в
офис на фирма „*****“ в гр. Бургас л. 197 т. 1
ДП. В нейните служебни задължения е да установи самоличността на получателя на
пратката и предаде след оформяне на необходимите за това документи. Около
празниците има засилено получаване/предаване на пратки. При съмнение в
съдържанието на пратка има установена в спедиторската фирма процедура, при
която се уведомява полицията.
Свид. Д. е
полицай – районен инспектор във Второ полицейско управление Бургас. На работа
от осем години. По повод работата си е посещавал офис на фирма „*****“ и предоставил личния си номер на мобилен телефон
за връзка в случай на необходимост. На процесната дата заедно с колегата си Д.
били на работа, когато получил обаждане по телефон от офис на тази фирма в к-с
„*****“ бл. ** гр.
Бургас. Не си спомня името на служителя на тази фирма, който го уведомил, че
имало пратка със специфична миризма. Били наблизо и отишли в офиса.
При
възпроизвеждане видеозаписа от този офис на спедиторската фирма се установява,
че влизат през главния му вход и преминават покрай чакащите за обслужване
клиенти, между които се намирал и подсъдимия М.. Влезли в склад, където се
съхранявали колетните пратки, разговаряли със служители, занимаващи се с
подреждането на пратките. Установили процесната пратка, за която хората им
казали, че в момента тя се получавала от клиент на гише в офиса. Възприели
подсъдимия и изчакали получаването на пратката и напускате офиса от М.. Веднага
напуснали склада и последвали подсъдимия М. с пратката в ръка. Спрели го и
извършили проверка на личната карта, а за пратката подсъдимият заявил, че
съдържанието и е маратонки. Полицаите усетили миризма на марихуана и със
съдействието на други колеги, отвели М. в сградата на Второ полицейско
управление Бургас. Извършен е обиск и изземване в условията на неотложност – л.
27-37 т.1 ДП, проведен на 20.12.2016 год. от 13,10ч. до 13,40ч., на колетната пратка, получена от
офиса на „*****“ Бургас. Описано е
физическото състояние – найлонова торба на спедиторската фирма с надпис
подател-получател двамата подсъдими, жълта найлонова торба с надпис „Билла“,
черна кутия от картон с надпис, съдържаща – една фланела на черни и сини райета
и полиетиленов плик с размери 28/13 см. и увит с безцветно тиксо, със
съдържание суха безцветна зелена маса. На полеви тест реагира на марихуана. За
тях М. дал обяснение, вписано в протокола от следственото действие – л. 30т.1
ДП, че „не са негови и няма представа как са попаднали в неговата пратка“. Процесуалното
действие е одобрено от съда по реда на НПК.
С разписка
№*********/19.12.2016 год. в 18,10ч. е изпратена процесната колетна пратка л.
68-69 т.2 ДП и вписан изпращач Г.Ц. до подс. М. ***. Съдържащата се в диска
копие на разписката в отрязъка ѝ, попълнен от подател/ получател, в.л. не
е установило автора на вписванията. За нея е посочено, че пратката е
„подарък“.
Пратката,
намерена и иззета от подс. М. е същата, изпратена му ден преди това от свид. Г..
Последният изпраща от офис в София кутия за обувки, поставена в жълта найлонова
торба с надпис „Билла“, а цялата пратка опакована по начин, ответен на
спедитора и посочени подател/получател. В София са оформени изискуеми документи
в електронен вариант и на хартия за изпращач, а в офиса в Бургас документите за
получаването на пратката. Това се потвърждава от показанията на свидетеля Г.,
обясненията на подсъдимия М., от съдържанието на видеозаписите от двата офиса
на фирмата в София и Бургас, веществените доказателства и протоколите по делото.
Найлоновите опаковки
– на фирма „Еконт“ и торбичка с надпис „Билла“, били подложени на експертен
анализ от в.л. Н. Г., достигнал до заключение - не са открити годни за
изследване дактилоскопни следи – л. 38-41 т.1 ДП.
Видът, количеството и качеството на иззетото при претърсването наркотично
вещество е установен при извършената химическа експертиза, документирана с
Протокол № 959/22.12.2016 год. (л.45-46 т.1 от ДП). В същия е посочено, че се
касае за коноп (канабис, марихуана), с общо нетно тегло 189,790 грама, със
съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3,80 %,
на стойност 1138,74 лева, изчислена съобразно нормите на Постановление
№23/29.01.1998 год. на МС за определяне на цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
Съгласно Приложение № 1, Списък I към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3,
ал. 2 от ЗКНВП, конопът (канабис, марихуана) и активният му компонент тетрахидроканабинол
е вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях и са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
На основание чл. 91 от ЗКНВП, неизразходената за целите на назначената по
делото химична експертиза, част от наркотичните вещества - предмет на
престъплението, е предадена за съхранение на ЦМУ - гр.София, с
приемо-предавателен протокол 2545 от 27.12.2016 г. (л. 79-81 т.1 от ДП).
В полицейското
управление с протокол за доброволно предаване от 20.12.2016 год. – л. 77 т.1
ДП, подс. М. предал ползвания от него мобилен апарат „НТС“ и отбелязал, че
мобилния апарат не е негова собственост, но го ползва. Подложен телефона на експертно изследване от
в.л. Б. – л. 49-75 т.1 ДП, съдържащата се в него информация е свалена на хартиен и оптичен носител,
приобщени към делото. На л. 62 са
посочени пропуснатите входящи телефонни обаждания за времето 24.11.2016 год. до
20.12.2016 год. На л. 64 са фиксирани проведени телефонни разговори между
ползвания от подсъдимия М. апарат с
мобилен номер и свидетеля Г. с номер на мобилен апарат. Само на датата на
изпращане 19.12.2016 год. са фиксирани три проведени разговора, в 14,56ч., 19,36ч.
и 19,48 ч. За тях е извлечена подробна информация от паметта на мобилния
телефон на л. 69-70 т. ДП.
Съгласно заключението на извършената по делото техническа експертиза на
доброволно предадения от подсъдимия мобилен апарат, се съдържа и множество
друга информация, която не представлява интерес за целите на наказателното
производство.
На 11.01.2017
год. от фирмата са изискани, съответно предоставени копия от документи,
съхранявани от тях, за пратките между двамата подсъдими за времето от 1.10.2016
год. до датата на искането- л. 106 т.1 ДП.
В назначената графическа експертиза с обект на изследване оригинална
разписка за пощенска пратка, издадена от „*****“ №********* – л. 59-87 т.2 ДП, извършена от в.л. Д.
Н.. Това е документ, издаден от офис в гр. Бургас, изпращач на пратка – обувки
под. М., с направление София и получател Г.Ц. – 62 т.2 ДП. Това е
кореспонденция от 5.12.2016 год. и единствен документ в оригинал, попълнен от
изпращач/получател със саморъчен текст. От изследването е установено, че текст
е изпълнен от подс. М., ръкописно вписаното име „Г.Ц.“ е попълнено от
неустановено лице, не от двамата подсъдими. Били са подложени на изследване и
други документи на диск, предоставени от спедиторската фирма на разследващите.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
обясненията на подсъдимите Ц. и М., от гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства – показанията на свидетелите Я.Д. (л. 114 и л. 131 от
ОХ), И.Д. (л. 113 и л. 131 гърба от ОХ), А.Г. (л. 132 от ОХ), С.К. (л. 197 т.1
от ДП), протокол за обиск и изземване и фотоалбум към него (л. 27-37 т.1 от
ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 77, т.1 от ДП), заключенията на
назначените и изготвени по делото химическа експертиза (л. 45-46 т.1 от ДП),
техническа експертиза на мобилен телефон (л. 49-75 т.1 от ДП), дактилоскопна
експертиза (л. 38-41 т.1 от ДП), справка за съдимост (л. 51-55 т.2 от ДП), видеозаписи
на офиси в София и Бургас са фирма „*****“, както и останалите писмени доказателства, събрани
по предвидения в НПК ред и приложени към делото.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите на приетите от съда за доказани фактически обстоятелства.
Всички тези доказателства са събрани чрез съответните процесуални способи и по
реда, предвиден в НПК. Показанията на свидетелите, съпоставени с обективните
данни в протокола за обиск и изземване и в съответствие с мненията на вещите
лица в експертните заключения, категорично подкрепят изведените от съда изводи
за фактическата страна на обстоятелствата за престъпленията, в които двамата
подсъдими имат обвинения по настоящото наказателно производство относно релевантните за решаване на делото
факти. От тях без съмнение се установява поведението на М. в извършване на
деянието, предмет на обвинението.
Съдът изцяло възприе извършените на досъдебното производство експертни
заключения като пълни, ясни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.
Заключенията не се оспорват от страните и не пораждат каквито и да било
съмнения за тяхната достоверност.
Настоящата инстанция не оцени като основателна позицията на защитата на
подс. М., отнесено до оценката им за показанията на свидетелите Д. и Д.. Те
оспориха тяхната обективност само на факта, че са полицаи. При разглеждане на
делото те бяха разпитани два пъти – в с.з. на 20 октомври и заключителното
заседание от 8 декември 2020 г. Необходимост от повторен разпит се появи след
възпроизвеждане на видеозаписите от офис на спедитора в гр. Бургас. От датата
на деянието до разпита са изминали четири години. След възпроизвеждане на
записа пред тях в с.з. те уточниха поведението си и повода за посещение на
офиса на фирмата. След получено обаждане на служител на фирмата спедитор за
наличие на съмнителна според преценката им колетна пратка по телефона, те
посещават офиса. Нямат спомен за автора на обаждането, но Д. като полицай в
района е предоставил личния си телефон за връзка при спешни случаи. Нито
служителите на офиса, нито полицаите имат информация, че в този момент в офиса
ще бъде и получателя на белязаната като съмнителна пратка подс. М.. В склада на
офиса идентифицирали пратката в момент, когато е следвало да бъде предадена.
Възприели получателя и изчакали процедурата по оформяне на документите, след
което извън офиса настигнали и подложили на проверка това лице, впоследствие
установено като Д.Н.М.. В тези показания няма противоречие, вътре в тях или
между двамата свидетели. Тяхното поведение и действия са фиксирани от камерите
за видеонаблюдение и показанията им ответни на тях. Те тичат след излезлия от
офиса М. и подлагат на проверка. В тази си част показанията на полицаите
намират потвърждение в обясненията на подсъдимия М.. Действията им в
полицейското управление са в синхрон с протокола за обиск и изземване. С оглед
на горното съдът оцени показанията на Д. и Д. като обективни и точни, съответни
на останалите доказателства, допринасящи за разкриване на обективната истина в
процеса, а не изолирани или противоречащи на фактите.
Подс. Ц. даде обяснения по делото. От самото начало оспори обвинението си
и заяви, че няма отношение с фактите, описани в обвинителния акт. Това се
потвърди и в съдебното следствие. Неговите показания допринасят за разкриване
на отношенията му със свид. Г. – изпращач на процесната пратка.
Показанията на свид. Г. и обясненията на подс. М. допринасят частично за
разкриване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото от
обективна и субективна страна. Преди разпита на свидетеля бе възпроизведен
записа от офис на фирмата спедитор в София, което съдържание намери израз и в
показанията му. Той лично се разпозна и идентифицира. Записа е ясен и фиксиращ
лицата и фигурите и техните действия, за съда и страните и вещото лице П.М., не
остана съмнение самоличността на лицето от записа. Това се отнася и за
колетната пратка.
Обясненията на подсъдимия съдът оцени през призмата на процесуалната им
природа – източник на информация за поведението на дееца, както и средство за
защита. Следва да бъдат оценени като обективни обясненията на подс. Д.М. в
частта им за поведението в офиса в гр. Бургас, при и след установяването му от
полицаи Д. и Д.. За изясняване обстоятелства в отношенията между подсъдимия М.
и свид. Г., бе проведена очна ставка- л.
135 ОХ. Посоченото от Г., че е изпълнил поръчка на подс. М. да получи от
неизвестно за него лице пратка, която да препрати в Бургас на Д.М., намери
потвърждение и от подсъдимия в това действие. Извън съдържанието на очната
ставка, това обстоятелство на първоизточника на пратката, не намира
потвърждение в доказателствата по делото. Само минути по късно, след напускане
на залата от Г., подсъдимият – л. 137 ОХ, лансира нова версия. Човекът с
пратката не бил негов познат, а познат на негова позната. Свидетелят Г. е защитен
от закона в задължението си да дава показания, които биха го уличили в
престъпление – чл. 121 НПК. Съдът намира за оправдана позицията на този
свидетел в предоставена на съда версия за източника на пратката. В противен
случай би обвинил себе си в престъпление. Затова показанията на Г. и
обясненията на подс. М., отнасящи се до личните им отношения, свързани с
процесната пратка, съдът не оценя като обективни и доказани. Това не е в ущърб,
за да се приеме за доказано от обективна страна държането на наркотични
вещества от подс. М..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Прокурорът и защитата на подс. Ц. пледираха за несъставомерност
поведението на подс. Ц. в престъплението, по което е привлечен под отговорност.
Той не е физическия изпращач на пратката, чрез което е обвинен в
разпространение на наркотични вещества.
Настоящата инстанция напълно се солидаризира с фактическата обоснованост
на такъв извод. Ц. и свид. Г. в процесния период живеели заедно в една квартира
в гр. София и развивали бизнес, свързан с търговия на електронна платформа.
Ползвали са едни мобилни телефони и един офис на спедиторска фирма. При
изпращане на процесната пратка от свид. Г., ползвал данните на Г.Ц.. И за
спедиторската фирма по документи подсъдимия Ц. е изпращач, а не Г., което е в
действителност. В съчетание и с грешно идентифициран от вещо лице автор на
изпращането на пратката в офиса в София, на ДП е достигнат този неправилен на
действителното съдържание на доказателствените източници извод за извършено от Г.Ц.
престъпление. При възпроизвеждане на записа в съдебно следствие в присъствието
на страните и свид. Г., бе преодоляна тази несправедливост.
Прокурорът пледира за доказано от обективна и субективна страна деянието
по чл. 354а ал.3 от подс. М.. Неговата защита оспори тази теза, като обоснова
субективна несъставомерност на поведението му. Той е получил подарък обувки и
не е знаел действителното съдържание на пратката, с която е заловен от
полицаите и по късно уличен като държател на наркотично вещество. Направи
собствена интерпретация на версията от очната ставка. Г. е изпълнил поръчка на М.
да вземе от непознато лице пратка за последния. Торбата с надпис „Билла“ била
отворена с кутия за обувки, без миризма. Изпратена от Г.,*** от подс. М. и заловен
от полицаи. В процеса е установено и съдържанието на кутията – марихуаната и
фланела. Подсъдимият поръчал от неизвестно за него лице маратонки. Не може да
му се вмени във вина получаването на марихуана, не е имал знание за
съдържанието на пратката.
Настоящата инстанция не споделя подобно тълкуване на фактите по делото,
чрез тях и субективната несъставомерност в престъпление по чл. 354а ал.3 НК в
поведението на Д.М.. Съдът не дава вяра на версията на свидетеля Г. за
произхода на пратката и незнанието му за съдържанието. И това е така по
обективни обстоятелства.
При изпращането на пратката в София, торбата „билла“ е отворена. После е
препакетирана в друга на спедитора и отправена за Бургас. Специфичната миризма,
установена от служители на офиса в този град дават основание да сигнализират
полицията за съмнителна пратка. Такава миризма е установена и от полицаите при
контакта им с подсъдимия при спирането му за проверка. Няма спор, че такава
миризма не е установена в офиса на изпращането. Подсъдимият М. не сочи в
обясненията си за такава миризма при получаване и носене на пратката, би уличил
себе си в престъпление. Теглото на марихуаната е определено на малко под 190
грама. Като физическо състояние това е тревна маса и много се отличава от
физическото състояние на маратонките и теглото им. В неговите твърдения се сочи
такава вещ – поръчал от непознат да му закупи маратонки. Това е само и
единствено защитна версия, която не намира подкрепа в доказателствата. Не
случайно в това твърдение липсва конкретика, която да бъде поставена на
изследване за обективност. Срещу това по делото е безспорно доказано наличието
на връзка между тях, извлечено от съдържанието на мобилния апарат на
подсъдимия. В период от около месец, двамата са поддържали ритмични телефонни
разговори. В деня и след изпращането на колетната пратка, свид. Г. три пъти е
търсил подсъдимия по телефон и са разговаряли – л. 64 т.1 ДП. В деня на
получаване на пратката 20.12.2016 год. подс. М. е пропуснал две входящи гласови
повиквания в 11,16,52ч. и 11,19,32ч. изходящи от телефона на свид. Г..
Подсъдимият се разпознава на възпроизведения видеозапис от офиса на спедитора в
Бургас в 12,01,40ч. като лице, държащ шапка в ръка и очакващ реда си за
обслужване. В 12,03,14ч. служител от офиса донася процесния пакет и го поставя
на бюро. В 12,05,13 ч. подсъдимият получава бележка и пакета и напуска офиса. В
12,05.35ч. униформените свидетели полицаи Д. и Д., преминават по тротоара отвън
на офиса, тичайки в посоката, в която подсъдимият се насочил след излизането си
– л. 117 ОХ. След отвеждането му в полицейско управление, в 16,59ч. има две
пропуснати обаждания, фиксирани от адвокат Т..
При тези факти настоящата инстанция прави единствен извод, че подс. М. е
имал знание за получаване на процесната пратка и съдържанието ѝ, което се
извлича от обективните му действия, а не от изразената позиция. В деня на
изпращането ѝ в София е разговарял няколко пъти с изпращача Г., а в деня
на получаването пропуснал два разговора с него преди получаването ѝ.
Всичко това сочи на наличие на активна връзка между изпращач/получател в деня
на изпращането и деня на получаването на пратката. Установимо от свидетелството
му за съдимост, М. се признал за виновен в държане с цел разпространение на
наркотично вещество – близо 100 гр. марихуана в гр. София през 2014 год. Има
знание за свойствата и миризмата на това наркотично вещество. Има и усет към
такова количество, което съществено се отличава като физическо и тегловно
състояние от маратонки. Разбираема е позицията на подсъдимия да оневини
поведението си, но тя не намира опора в доказателствата по делото, извън
твърденията му. А твърденията му са безсъдържателни, за да бъдат проверени.
Подсъдимият М. е държал наркотично
вещество, с което е установен и отведен в полицейско управление. С това той е
осъществил деянието по чл. 354а ал.3 т.1 НК при пряк умисъл. Той е получил
пратка и я приел в свое владение и само намесата на полицаите предотвратили
употребата ѝ от подсъдимия. С факта на получаването той носи и
отговорност за съдържанието ѝ. Изложеното в процеса от подсъдимия
незнание за съдържанието на пратката се оборва от личните му действия. Ако е
имал съмнение за съдържанието и/или изрази съмнение за това дали за него е
предназначена пратката, е имал възможност да направи това пред служителя на
спедиторската фирма или по друг начин. Всички доказателства сочат точно
обратното, той е адресат и получател на
процесната пратка, както и пряко знаел съдържанието ѝ. Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено от подсъдимия чрез упражняване на фактическа власт
върху наркотичното вещество коноп/марихуана/канабис, които според критериите на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се явяват високорискови
такива. Безспорно установено е и наличието
на обективния елемент от разглеждания престъпен състав – липсата на надлежно
разрешително за държане на високорискови наркотични вещества от подсъдимия, съгласно
чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НРКРВН/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от
ЗКНВП.
От заключението на назначената и изготвена на досъдебното производство
химическа експертиза, което съдът възприе, безспорно е установен предметът на
престъплението – коноп с нето тегло 189,790 грама със съдържание на
тетрахидроканабинол 3,80 %. Конопът (канабис, марихуана) и активният му
компонент тетрахидроканабинол е вещество с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях и са забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1,
Списък I към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Съгласно
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 год. за определяне на
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, общата стойност
на инкриминираното количество високорисково наркотично вещество възлиза на 1138,74
лева.
За съставомерността на извършеното е достатъчно установяване фактическата
власт върху наркотичното вещество.
Всички тези
обстоятелства, преценени съвкупно, обуславят извода за държане на наркотичното
вещество от подсъдимия М..
От субективна
страна съдът счита, че деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл,
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият М. е съзнавал, че държи високорисково
наркотично вещество, което е под специален режим и за което няма необходимото и
задължително по закон разрешение, поради което безспорно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване.
С оглед на
изложеното, съдът призна подсъдимия Д.Н.М. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 3 т.1 от НК и го осъди по така повдигнатото му
обвинение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 354а, ал. 3 т.1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет
хиляди лева.
При индивидуализация
на наказанието, съдът оцени общественоопасния характер на деянието, личността
на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Престъпленията,
регламентирани в чл. 354а от НК, имащи за предмет рискови и високорискови
наркотични вещества, са считани като такива със завишена степен на обществена
опасност с оглед обекта на защита – обществените отношения, свързани със здравето
на хората, както и с оглед нарастващия брой на тези деяния, от които потърпевши
се оказват предимно подрастващите и младите хора, които обстоятелства
законодателно са отчетени с предвидените за тези престъпления санкции. Конкретното деяние се характеризира и отличава
от други подобни престъпления предвид вида, количеството и стойността на наркотичното
вещество, начина на придобиването от подсъдимия.
Изхождайки
от обективните параметри на инкриминираната деятелност, важно е да се посочи,
че държането от страна на подсъдимия е осъществено по отношение на един вид високорисково
наркотично вещество – коноп с нетно
тегло 189,790 грама на стойност на предмета на престъплението, изчислена
съобразно нормите на Постановление № 23/29.01.1998 год. на МС, в размер на 1138,74
лева, също критерий за оценка на тежестта на деянието. В случая установената
стойност на наркотичното вещество е на стойност близо три минимални работни
заплати за страната към момента на извършване на деянието /420 лева/, който
количествен белег на деянието го характеризира като такова с по-висока степен
на обществена опасност.
По
делото няма доказателства за целта на държането на процесния наркотик от страна
на подсъдимия - с цел разпространение или за лична употреба. Извън формата на
изпълнителното деяние държане, не следва да се правят изводи във вреда на дееца
и отегчаващи неговото положение. В аспекта на горния коментар съдът приема, че вредните
последици от деянието засягат единствено личното здраве на подсъдимия и не се
отнасят към здравето на трети лица.
Видно от справката за съдимост- л. 51 т.2 ДП, подсъдимият
е осъждан. Сключил е споразумение по НОХД № 3993/2014 г., одобрено от Софийски
градски съд, за престъпление по чл.
354а, ал. 1 от НК – държал с цел разпространение на 98,48 гр. марихуана, като
му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението
на което е било отложено за изпитателен срок от три години. Актът на съда е
влязъл в сила на 18.09.2014 год., а настоящото деяние е в изпитателния срок. Очевидно
фактът на осъждането не е достатъчен, за да повлияе и мотивира към поведение за
спазване правилата на обществото и законите в страната. Наред с това, възрастта
на подсъдимия към датата на деянието юли 2014 год. била почти 22 години.
Изпитателният срок бил определен на долната законова граница, с надежда М. да
коригира поведението си в бъдеще. Деянието му по настоящото производство сочи
на натрупан житейски опит и зрялост в сравнение с първото осъждане, на знание в
отношението му към наркотичните вещества и последиците за нарушаване на законовите
забрани, да избягва осъществяване на деяния от общ характер под страх от
активиране на условното му осъждане. Извършеното не може да се разглежда като
резултат от недооценка на престъпния му характер и последиците от извършването
му.
Пред настоящата инстанция подсъдимият М. не изрази
съжаление за извършеното с оглед позицията му в оспорване съставомерността на
поведението, което е негова процесуална възможност, но сочещо на липса на
критичност и осъзнаване тежестта и последиците на стореното, не позволява
отчитането му като смекчаващо вината обстоятелство.
Съдът обаче отчита процесуалното поведение на
подсъдимия М. в хода на наказателното производство. Демонстрира дисциплина и
отговорност с явяването си при призоваване от органите на съда и разследването.
Останалите,
посочени от подсъдимия М. обстоятелства – трудова ангажираност, не бяха
подкрепени с доказателства (трудов договор, епикризи, амбулаторни листи,
решения от ТЕЛК и др.), но независимо от това съдът оценя като смекчаващи
отговорността обстоятелства. Той е млад човек, няма семейство и деца. Осъждан
само веднъж, което наказание по силата на закона следва да бъде активирано.
Тази последица е достатъчно тежка, за да бъде противопоставяно предходното
осъждане още един път като отегчаващо вината обстоятелство.
С
оглед на изложеното, настоящата инстанция прие превес на смекчаващи вината
обстоятелства при индивидуализиране на наказателната репресия за извършеното
престъпление по реда на чл. 54 НК и съобразено с целите на чл. 36 от НК. Наказанието
на подс. М. следва да бъде определено в размер под средния такъв, предвиден в
особената част на НК, поради което наложи на същия наказание лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца.
На
основание чл. 68 НК съдът постанови отложеното с изпитателен срок три години
наказание от една година лишаване от свобода по предходното осъждане, да бъде
изтърпяно отделно и редом с настоящото наказание.
Размерът на
кумулативно предвиденото наказание глоба съдът определи отново в рамките под средния,
предвиден в санкционната норма на НК, а именно 3 000 (три хиляди) лева,
съобразявайки имущественото положение на подсъдимия.
С оглед
размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно от М.,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“в“ от ЗИНЗС, определи първоначален строг
режим.
По мнение на
настоящия съдебен състав, така отмерено по вид и размер наказанието се явява
съответно на извършеното и на личността на извършителя. Същото
е достатъчно да мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да преосмисли
отношението си към правните норми, регламентиращи контрола върху наркотичните
вещества и забраната за тяхното държане и да коригира за в бъдеще поведението
си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът
постанови да се отнеме в полза на държавата предметът на престъплението - наркотичното
вещество коноп, предаден на съхранение в ЦМУ - гр.София, с приемо-предавателен протокол, което да бъде унищожено след влизане в сила на
присъдата.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 384,50 лева
по сметка на ОД на МВР – Бургас и 593,34 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Съдът постанови веществените
доказателства: мобилен апарат марка „HТС”, с ИМЕЙ *************, ведно със СИМ карта и микро карта с надпис „НС 16 GB“, след влизане в сила на
присъдата, да бъдат върнати на подсъдимия М..
Веществени доказателства 2 бр. ДВД Р 120 мин. и 2 бр. дискове 80 мин.,
марка „Verbatum“, да останат по делото в срока на съхранението.
Веществените доказателства : полиетиленов плик с надпис „*****“, найлонов плик с надпис „Билла“,
черна картонена кутия и фланела на райета, съдът прие, че като вещи без пазарна
стойност, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: