Решение по дело №1045/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на УС чрез процесуалния му представител ю.к. [населено място], против Решение № 62/08.03.2024г. по АНД № 297/2024г по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв.“Дивдядово“, ул.“Иван Кръстев Ивански“ № 2А, представлявано от управителя Б. С. Ч., за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3б, вр. чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Девня е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция за липсата на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл. 178, ал. 3б ЗДвП и за неприложимост на давностните срокове по ЗАНН в производството по издаване на ЕФ, като се сочи, че в тази насока е последователната тълкувателна практика на върховните съдилища /ТР № 112/6082, ТР № 44/6083, ТП № 1/27.02.2015г./. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се потвърди ЕФ, като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът - „Мото транс 2004“ ЕООД, чрез пълномощник - адв.Т. Я., в депозирано писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Поддържа правилност и законосъобразност на направените изводи от въззивната инстанция, като излага подробни доводи в подкрепа на приетите от районния съд основания за отмяна на ЕФ. Допълнително се позовава и на постановеното Решение от 21 ноември 2024 г. на Съда на ЕС по дело С-61/23. Моли да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК - адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред РС – Девня ЕФ, на „Мото транс 2004“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл.179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни доказателства, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.04.2021г. е установено нарушение с ППС т.а. „Влекач Рено Магнум“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000 кг., собственост на „Мото транс 2004“ ЕООД, в община Девня, за движение по път А-2 км 399+703, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП и за него е наложена горепосочената имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500 лв. В ЕФ е посочено също, че дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от връчване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750 лв., в който случай ЕФ ще бъде анулиран.

При така установената фактология от правна страна въззивната инстанция е приела, че в случая са налице две самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. На първо място въззивният съд е направил извод, че за вмененото на въззивника нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, доколкото според разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП ЕФ може да се издава само при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, каквото не е процесното по делото нарушение. Поради това заснетото в случая нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП е посочено, че е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, вместо което за него недопустимо е съставен ЕФ. На второ място съдът е приел, че обжалваният ЕФ не е издаден в рамките на давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. По същество споделя изцяло изводите на въззивния съд, че ЕФ е издаден незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, в частност на нормата на чл.186ж от ЗДвП и препраща към тези мотиви на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Разпоредбата на чл.189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 13.04.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Такава възможност е въведена едва с изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр.13 от 13.02.2024г., в сила от 13.02.2024г./, законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Последвалото изменение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административно-наказателното производство. В случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие да се издаде наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш.

От горното следва, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Не се споделят изводите на въззивния съд относно приложимостта на сроковете за започване на администсративнонаказателното производство определени в чл.34 от ЗАНН, тъй като същите касаят съставянето на АУАН и НП, а не и на ЕФ. В този смисъл е и ТР №1/26.02.2014 г. на ВАС.

Допълнително настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи и това, че следва да се остави неприложена посочената в ЕФ санкционна норма на чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, като противоречаща на Европейското право, в частност с Директива 1999/62/ЕО. В тази връзка следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С–61/23. Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (наричана по-нататък Директива 1999/62) изисква държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от директивата цели.

В случая с нормата на чл.187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвиден фиксиран размер на имуществената санкция – 2 500 лева, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП – неизпълнение на задължението на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

С Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Тоест санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща налагане на имуществена санкция в абсолютен размер – 2 500 лева, на собственик – юридическо лице, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, следва да остане неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.

Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник, поради което обжалваният пред РС -Девня ЕФ правилно е прието, че е незаконосъобразен и е отменен.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Касационната жалба се явява неоснователна и следва решението на РС - Девня да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, основателно се явява направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е бланкетно, като неподкрепено от конкретни съображения, а също така е и неоснователно, т.к. договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с фактическата и правна сложност на спора, и с обема на предоставената адвокатска защита, поради което липсват основания за неговото редуциране.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/08.03.2024г. по АНД № 297/2024г по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв.“Дивдядово“, ул.“Иван Кръстев Ивански“ № 2А, представлявано от управителя Б. С. Ч., за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3б, вр. чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв.“Дивдядово“, ул.“Иван Кръстев Ивански“ № 2А, представлявано от управителя Б. С. Ч., сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.