Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор В.Радева
от ШОП
като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн КАНД № 179 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „С.Л.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Р.А. срещу Решение № 260042/13.05.2021г.,
постановено по АНХД № 37/2021г. по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001091/30.11.2020год. на Началник
на отдел“Контрол“ при РД „АА“- гр.Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105
ал.1 от Закона за автомобилните превози на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл.57 ал.6
т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. В жалбата се твърди, че въззивният
съд не е приложил правилно материалния и процесуалния закон, понеже от
събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че както АУАН,
така и НП не са били редовно връчени на управителя, а на лице, което няма
такива изрични пълномощия. Освен това по отношение на процесното нарушение е
налице действащ по-благоприятен закон, който е следвало да бъде приложен от
адимнистративно-наказващия орган, а именно чл.181 т.1 от ЗДвП. С оглед на тези
съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание,
редовно призован не изпраща процесуален представител. Депозира писмена защита,
в която поддържа жалбата си.
Ответникът по касация- РД „АА“ гр.Варна също
не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, като изразява
становище за неоснователност на жалбата в депозиран на 22.06.2021г. отговор.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0001091/30.11.2020год. на Началник на отдел“Контрол“ при РД
„АА“- гр.Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози на на жалбоподателя „С.Л.“ ЕООД, с ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл.57
ал.6 т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 06.04.2020г. в гр.Нови Пазар, обл.Шумен,
жалбоподателят в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз на Общността за
международен превоз на товари е извършил обществен превоз на товари с товарен
автомобил „Даф“ с рег. №..., негова собственост, за който няма издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническа изправност, като
е посочено, че прегледът на автомобила е валиден до 14.03.2019г. За така установеното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
А-2019 №
277067/18.09.2020г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.57
ал.6 т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Актът бил връчен на пълномощник
на превозвача- Х.П.Т. и подписан от него без възражения. Впоследствие не било
депозирано писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било
издадено процесното Наказателно постановление, което също е връчено на
пълномощника Т..
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Варна, длъжностно лице по чл.92
ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН. В акта за установяване
на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав споделя,
установената от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея
правни изводи.
„С.Л.“
ЕООД, с ЕИК ********* е санкционирано за нарушение на разпоредбата на чл.57
ал.6 т.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, според която лицето по чл.2
ал.1- превозвач, с лиценз на Общността- извършва превозите на пътници или
товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за
проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Неспазването на това задължение е административно нарушение, което се санкционира
на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
В конкретния случай по делото е
безспорно е установено, че на 06.04.2020г. касаторът е имал качество на
превозвач- притежаващ лиценз на Общността № 18608, валиден до 01.01.2028г. и в
това си качество, и на основание CMR №В06171LI на същата дата, извършил
международен превоз на товари с товарен автомобил, за който, към момента на
превоза, не е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност. Видно от извършената справка в регистъра
за "Технически прегледи", за превозното средство са установени данни
за извършен технически преглед на автомобила на 14.03.2018г. и липсват данни след
датата на валидност и към датата на нарушението, превозвачът да е разполагал с
валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност. При така събраните в административнонаказателното производство
доказателства, обосновано въззивният съд е приел, че е налице осъществено нарушение
по чл.57 ал.6 т.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС от превозвача. По
отношение на установяването на нарушението е бил разпитан служител на РД „АА“- актосъставителя
Б.И., който свидетелства, че проверката на дружеството е била комплексна и по
документи, като представителя на жалбоподателя е посочил, че камионите рядко се
намират на територията на страната, понеже извършват превози в Белгия и това е
причината за липсата на извършен технически преглед.
Не са установени процесуални нарушения,
посочени в жалбата като съществени факти за вид и срок на проверката на
контролните органи на „АА“.
По отношение на възражението за приложим
по-благоприятен закон относно процесното нарушение, съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно чл.181 т.1 от ЗДвП, сочен от жалбоподателя, се наказва
с глоба 50лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Съгласно
чл.57 ал.6 т.1 от Наредбата, търговско дружество с лиценз на общността извършва
превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен
предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност. Разпоредбите визират правни задължения за различни субекти и
фактическия състав на първата визира непредставяне на превозно средство за технически
преглед, а втората- извършване на превоз с превозно средство без валидно
удостоверение за технически преглед. В случая санкционираното лице е подведено
под административно-наказателна отговорност в качеството на превозвач, който
има задължението да притежава валидно удостоверение за периодичен преглед на
ползвания от него товарен автомобил и чл. 181 т.1 от ЗДвП е неприложим и не
представлява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
По отношение на изложения аргумент
в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.43 ал.1 и чл.58 ал.1 от ЗАНН при връчване
на АУАН и НП, настоящият касационен състав намира, че съставеният АУАН и
атакуваното НП, са предявени и връчени без да е допуснато нарушение на закона. С
разпоредбата на чл.43 ЗАНН се уреждат правилата за предявяване и връчване на
акта за установяване на административно нарушение, като изискването е за лично
връчване на нарушителя. Липсва хипотеза, която да урежда случаите на връчване
на акта на юридическо лице. Съгласно чл.84 ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения и т.н., се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Връчването на
юридическо лице, съгласно чл.180 ал.5 НПК, става срещу подпис на длъжностното
лице, натоварено да поема книжата, което съгласно ал.5 подписва разписка със
задължение да предаде книжата на лицето, за което са предназначени. В случая АУАН
е съставен по отношение на дружество, чийто управител- Р.А. е чужд гражданин с
постоянен адрес в Република Белгия. Актът е предявен и връчен на пълномощник, в
чиято представителна власт /т.3 от Пълномощно на стр.5 от въззивното дело/ изрично
е включено пълномощието да получава документи от учреждения в страната,
свързани с дейността на дружеството. Въпрос на вътрешни (чужди на
административно- наказателното производство, в резултат на което се ангажира
безвиновната отговорност на юридическото лице) отношения е запознаването на
дружествените органи със съдържанието на съответните актове, още повече, че в
акта изрично е отбелязано, че той е съставен в присъствието на пълномощника на
дружеството. Предвид това съдът намира, че в случая не е налице нарушаване на
реда за предявяване и връчване на АУАН и съответно, не е ограничена
възможността за реализиране защитата на соченото за нарушител лице, както с
оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения/по чл.44 от ЗАНН/,
свързани с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в
административнонаказателното производство, а именно- значението му на правен
акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение. Изложените съображения се отнасят и до издаденото НП, връчено на
пълномощника.
Видно от пълномощното на адв.Г.,
процесуален представител по делото, същият е упълномощен именно от пълномощника
на дружеството Х. Т.. В инициираното съдебно производство по оспорване на НП
правата на санкционираното лице са били защитени в максимална степен. Освен
това, с пълномощно, намиращо се на стр.4 от въззивното дело, Х. Т. е
преупълномощил адв.Г. да подписва и получава Актове за установяване на
административни нарушения и Наказателни постановления от всички органи на
държавна власт, с каквито пълномощия същевременно се твърди, че преупълномощителят
не разполага. По тези съображения, настоящият съдебен състав не намира за
основателни доводите, развити в касационната жалба в насока, че е налице
ненадлежно предявяване и връчване на АУАН и НП, което да представлява нарушение
на процесуалните правила и което е съществено като ограничаващо правото на
защита на касатора.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Нови Пазар за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Липсват доказателства за сторени
деловодни разноски от страна на ответника, поради което искането за
присъждането им не следва да бъде уважено.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260042/13.05.2021г., постановено по АНХД № 37/2021г.
по описа на Районен съд- гр. Нови Пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.09.2021 г.