№ 1101
гр. Бургас, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:К.а Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501351 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Д. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. Д.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез
адвокат Николай Славов със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №
18, ет.2, против Решение №1150 от 25.05.2023 г., постановено по гр.дело
№863/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която съдът е
отхвърлил иска предявен като претенция по сметки от въззивника за
осъждане на Г. Д. Г., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. М. р., бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. **, да му заплати сума в размер на 23 337,06 лева, представляваща
половината от сумите, които този съделител е платил във връзка с изтеглен
кредит за закупуване на процесния имот и които следва да му бъдат върнати
от другия съделител като солидарен длъжник по договор за кредит, от които
17 602,47 лева – главница, 5 403,66 лева – лихва и 330,93 лева – застраховки.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за необосновано, постановено при
погрешно тълкуване на материалния закон и постановената в тази връзка
съдебна практика, както и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Излага съображения. Цитира практика на ВКС. Моли съда да
1
отмени обжалваното решение в атакуваната му част и осъди въззиваемата да
заплати на въззивника претендираната сума. След подаване на въззивната
жалба въззивникът е поискал от настоящата инстанция да се произнесе по
реда на чл.389 от ГПК и допусне обезпечение на иска, което е сторено с
определение № 2217/04.09.2023 г., постановено по гр.д. №1351/2023 г. по
описа на БОС.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Пред Районен съд - Бургас е предявен иск за делба, като
производството се намира във втора фаза на делбата.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото е за делба във втората й фаза. С решение
№2185 /11.10.2022 г. по гр.д. № 863/2022 г. БРС е допуснал извършването на
съдебна делба между двамата съделители по отношение на апартамент с
идентификатор 07079.820.682.2, с площ от 109,73 кв.м., находящ се в гр.
Бургас, кв. С., ул. „А. Д.“ № 54, блок Б, вход 1, ап. **, при квоти от по ½
идеална част за всяка една от страните. В последствие с обжалваното решение
съдът е изнесъл на публична продан процесния имот, като е отхвърлил иска
предявен като претенция по сметки за заплащане на сума в размер на 23337,06
лева, предмет на обжалване в настоящото производство.
По делото не се спори, че процесният недвижим имот е закупен с
кредит теглен от банката. Представеният договор за банков кредит №82058 от
09.08.2012 г., сключен между „Райфайзенбанк“ ЕАД в качеството й на
кредитодател и А. Д. Д. в качеството му на кредитополучател, „Тришър“ ООД
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.73, вх.3,
ет.5, ап.44 и Г. Д. Д.а в качеството им на съдлъжници. Върху имота е учредена
ипотека в полза на банката. Също така не се спори, че задълженията са били
погасявани от въззивника. По извършената съдебно-икономическа експертиза
пред първата инстанция се установява, че по договор за банков кредит
2
№82058/09.08.2012 г. за периода от месец декември 2017 г. до месец декември
2022 г. са погасени суми в общ размер от 23977,95 евро, като всички
погашения по кредита в този период са извършени по банков път, от сметка в
евро с титуляр А. Д..
За да отхвърли претенцията по сметки районният съд е приел, че
въззивникът не може да търси половината от заплатените суми от другия
солидарен длъжник по чл.127, ал.2 от ЗЗД, тъй като се е позовал на
постигнатото между страните споразумение по ч.51 от СК, одобрено от БРС с
решение №705/22.05.2017 г. по гр.д. №2024/2017 г. Решаващият съд е
посочил, че в раздел ІV, т.3 е записано, че семейното жилище, апартамент в
гр. Б., кв. С., ул. „А. Д.“ № 54, блок Б, вход 1, ап. **, е придобито в режим на
СИО, чрез банков заем, изтеглен на името на въззивника, който е поел
задължението до края на срока на договора за кредит сам и с лични средства
да го изплаща. Първоинстанционният съд е счел, че именно тази уговорка
между страните освобождава въззиваемата от задължението да заплаща
вноските по кредита и да върне на въззивника половината от заплатените от
него вноски по кредита. По отношение на поетото в раздел ІV, т.4 задължение
въззиваемата да прехвърли на детето Д. Д.а чрез дарение притежаваната от
нея ½ ид.част от процесния апартамент, което не е било направено в
предвидения по договора едномесечен срок след прекратяване на брака, съдът
е приел, че неизпълнението не влече никакви санкции за въззиваемата.
Именно поради това е заключил, че волята на страните е ясно изразена в
споразумението и тя е в смисъл кредитът да се плаща само от въззивника,
както са се уговорили страните.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че решението в частта, с
която е отхвърлена претенцията по сметки, касаеща изплащане на задължения
след прекратяване на брака от единия от двамата съдлъжници, е неправилно
поради неправилно приложение на закона, както и на действащата практика
на ВКС.
Въззивникът е посочил, че съгласно приетите постановки в
Тълкувателно решение №3/29.11.2018 г. по т.д. №3/2015 г., след
утвърждаване на споразумение по чл.51, ал.1 от СК от 2009 г., при условие,
че е уговорено придобитият по време на брака недвижим имот да остане
съсобствен между страните без да са уговорени точните квоти за това, е
3
допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на
единия съпруг на основание частична трансформация на негово имущество по
чл.23 ал.2 от СК от 2009 г. Въз основа на цитираното тълкувателно решение
въззивникът излага твърдения, че тъй като спогодбата е подчинена на режима
на договорите и няма пречка същата да бъде разваляна поради неизпълнение,
то на още по-голямо основание при теглен по време на брака кредит, след
прекратяването му, страната която е заплатила остатъка от кредита може да
претендира половината от заплатената сума. Посочва решение
№50201/25.01.2023 г. по гр.д. №4206/2021 г. на ВКС, ІІІ-то гр.отделение, като
се позовава на обстоятелството, че споразумението е с характер на договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и винаги може да се иска промяна,
както и че спогодбата е подчинена на режима на договорите и няма пречка
същата да бъде разваляна поради неизпълнение, отменянето й поради
новонастъпили обстоятелства или други потестативни права- решение №
447/25.06.2010 г. по гр. д. № 4618/2008 г., ІІІ г. о. ВКС.
Според настоящата инстанция постановеното от районния съд
решение в обжалваната му част е неправилно, което налага отмяната му и
удовлетворяване на претенцията по сметки на въззивника. От събраните по
делото доказателства се установява, че в периода след прекратяване на брака
на 22.05.2017 г. вноските по дълга са погасявани от въззивника с негови
лични средства. От назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за времето от декември 2017 г. до декември 2022 г. са погасени
общо 23977,95 евро. Половината от тази сума, съгласно правилото на чл. 127
от ЗЗД в отношенията между съдлъжниците, възлиза на 23337,06 лв., от които
17602,47 лв. главница, 5403,66 лв. лихва и 330,93 лв.застраховки. Сумата е
дължима от въззиваемата, тъй като в раздел ІV, т.3 е постигнато съгласие
кредитът да се заплаща от мъжа с негови лични средства до края на срока на
договора, но тази уговорка не изключва приложението на чл. 127 от ЗЗД. В
този смисъл въззвникът може да претендира от другия съдлъжник половината
от платеното съгласно уговорката между страните. В случая е без значение
обстоятелството, че въззиваемата е поела задължение да прехвърли в
едномесечен срок от прекратяване на брака своята идеална част от
апартамента на дъщерята на страните и не е спазила това си задължение. Без
значение е и, че за това неизпълнение в договора между страните не е
предвидена санкция за Г. Г.. Това налага отмяна на решението в обжалваната
4
му част и осъждане на въззиваемата Г. да заплати на въззивника
претендираната сума от 23337,06 лв.
По направеното искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция се дължат 2000 лв.,видно от представения договор, а за първата
инстанция с оглед направеното възражение по чл. 78, ал.5 от ЗЗД е дължима
сумата от 600 лв., или общо сумата от2600 лв. за двете инстанции.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № №1150 от 25.05.2023 г., постановено по
гр.дело №863/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която
съдът е отхвърлил иска предявен като претенция по сметки от А. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул. „А. Д.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адвокат
Николай Славов със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет.2
за осъждане на Г. Д. Г., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. М. р., бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, да му заплати сума в размер на 23 337,06 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. М. р., бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. ** да заплати на А. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. Д.“
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адвокат Николай Славов със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет.2, сумата от 23337,06 лв.,
представляваща половината от сумите,които А. Д. Д. е платил във връзка с
договор за банков кредит № 82058 от 09.08.2012 г. , сключен за закупуване на
процесния имот и които следва да му бъдат върнати от другия съделител като
солидарен длъжник, от които 17 602,47 лева – главница, 5 403,66 лева – лихва
и 330,93 лева – застраховки.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. М. р., бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. ** да заплати на А. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А.
Д.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 2600 лева – разноски за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
5
едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6