Номер / .07.2020 год.,
град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 930 по описа на съда за 2020
година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по
касационна жалба от
„Айс Берк“ ЕООД – Варна, представлявано от управителя А.М.А.чрез пълномощник
адв.Н.Н. ***, против Решение №243/11.02.2020г по АНД №4920/2019г по описа на
ВРС, 36-ти с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на Областната
дирекция по безопасност на храните – Варна НП №КХ-078/21.10.2019г и наложените
на дружеството имуществени санкции: 1. В размер на 2 000лв. на осн.чл.42 ал.2
от ЗХ; 2. В размер на 1 000лв. на осн.чл.28 ал.2 от ЗХ; 3. В размер на
1 000лв. на осн.чл.48 ал.2 от ЗХ; и 4. В размер на 1 000лв. на
осн.чл.48 ал.2 от ЗХ. Релевирано е основанието на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по
препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на
събраните в производството доказателства, и неправилно приложение на материалния закон при
постановяване на обжалваното решение, в подкрепа на което се излагат мотивирани съображения и
се претендира отмяна на
решението на ВРС и на
НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание, надлежно призовани, касаторите
не се представляват; с писмена защита адв.Н. поддържа изцяло жалбата на
изложените в нея съобръжения, настоява за уважаването й, както и за присъждане
на разноските, сторените пред двете съдебни инстанции, като прави и възражение
за прекомерност на евентуално претендирано юрисконсултско възнаграждение.
С отговора си по касационната
жалба (наречен „възражение“) ответникът
– директорът на ОДБХ
– Варна я оспорва, твърди, че вменените на дружеството административни
нарушения са безспорно доказани, и правилно преценени от въззивния съд, чието
решение е законосъобразно, и настоява за оставянето му в сила. В открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответника – гл.ю.к.Г.Г., поддържа
това становище и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В идентичен смисъл е и
становището на представителя
на Варненска окръжна
прокуратура.
Касационната инстанция намира, че жалбата
е неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие пред него гласни и писмени
доказателства, въззвният съд приел с проверяваното си решение за установено от
фактическа страна, че при извършена на 06.08.2019г съвместна проверка от
инспектори при ОДБХ – Варна, сред които и св.Ж., с представители на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР- Варна, в нерегламентиран обект – гараж
към жилищен блок с адрес гр.Варна, ***, стопанисван от „Айс Берк“ ЕООД, било
установено, че там дружеството извършва нерегламентирана производствена дейност
– мариноване на пилешки разфасовки (бут и филе) с цел търговия, в обект, който
не е регистриран в ОДБХ – Варна по реда на чл.12 от ЗХ; директно на пода било
открито пластмасово корито с трайно наслоени остатъци от марината и засъхнало
доматено пюре; в обекта били установени храни без етикети и документи за
произход и годност – готови замразени дюнери 87.95кг, замразена кайма 18.650кг,
и мариновани пилешки разфасовки (бут и филе) с общо количество 150.5 кг, както
и такива без документи за произход – доматено пюре 5 бр. в разфасовка по 10 кг,
барбекю сос 5кг, подправки 14.70кг, добавки 16.75кг, йодирана трапезна сол 15
кг и морска сол 11кг.; цялото помещение било в лошо хигиенно състояние – силно
замърсени и наслоени стени с марината и паяжини, таван – силно замърсен с
паяжини, под – силно замърсен с кал и доматено пюре. Констатациите си
проверяващите отразили в съставения доклад за извършена извънредна проверка от
06.08.2019г. и докладна записка до АНО с обобщение
на установените административни нарушения. Въз основа на тях на 06.0.2019г били
съставени още акт за забрана, протокол за отговорно пазене, протокол за
подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход, разпореждане
за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински
произход, потвърдителна екарисажна бележка, предписание, заповед за спиране
реализацията на храни, заповед за спиране експлоатацията на обекта. Видно от
всички тези документи, както и от последващите такива, издадени от АНО и
приложени по АНП, цялото открито количество животински продукти без документи
за произход и годност – общо 268кг, било унищожено в екарисажа, както и
продуктите с неживотински произход. На 06.08.2019г служител на сектор
„Икономическа полиция“ изготвил и Протокол за полицейска проверка, а по
преписка с вх.№365000/29816/2019г били снети обясненията на А.А.– управител на
„Айс Берк“ ЕООД, С.Н.– управител на „Мела Комерс“ ЕООД –доставчикът на пилешки
дюнери на „Айс Берк“ ЕООД, и Х.И.М.– продавач на дюнер в „Айс Берк“ ЕООД.
Според безпротиворечивите показания на А. и М., гаражът на *** е нает от тях с
цел да бъде използван като склад във връзка с дейността на стопанисвания от
„Айс Берк“ ЕООД търговски обект: бърза закуска – дюнер, намиращ се наблизо – на
ул.“Марин Дринов“ и ул.“Чаталджа“; че там месо не се транжира, а само се
получава вече готовото нарязано месо от „Мела Комерс“ ЕООД, което се овкусява в
гаража. Според обясненията на управителя на 06.08.2019г рано сутринта той е
приел доставката на месо (дюнер) в гаража, овкусил го е (с марината и подправки
според обясненията на работника М.), и го е прибрал в хладилник в гаража,
където е намерено от проверяващите.
На
13.09.2019г за така установените нарушения против дружеството бил съставен
АУАН: 1. По чл.12 ал.1 от ЗХ за това, че извършва нерегламентирана
производствена дейност (мариноване на пилешки разфасовки) с цел търговия в
обект, който не е регистриран в ОДБХ – Варна; 2. По чл.2 от Наредба №1/2016г за
хигиената на храните и приложение ІІ, Глава V, т.1 а) от Регламент (ЕО)
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните – за
това, че поддържа наличните предмети, които влизат в контакт с храни,
непочистени ефективно; 3. По чл.21а ал.3 от Закона за храните за това, че съхранява
в обекта храни без етикети и документи за произход и годност от животински
произход, което възпрепятства проследяването им, както и други храни от
неживотински произход без документи за произход; и 4. По чл.2 от Наредба
№1/2016г за хигиената на храните и приложение ІІ, Глава І, т.1 от Регламент ЕО)
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните – за
това, че поддържа помещението в лошо хигиенно състояние (силно замърсени и
наслоени с марината и паяжини стени, силно замърсен с паяжини таван и силно
замърсен с кал и доматено пюре под). При личното предявяване на акта
представляващият дружеството заявил писмено, че има възражение, и ги представил
в писмен вид в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Там изложил, че хранителните
продукти, които служителите на ОДБХ – Варна и Икономическа полиция намерили в
гаража му на 06.08.2019г, били лично негови, закупени от него като частно лице
за лично ползване за предстоящия на 11.08.2019г празник Курбан Байрям, който
празнувал с домашна обстановка с роднини и гости в село Езерово, като за целта
бил подготвил два шиша за дюнер, и ги оставил за съхранение във фризерите в
гаража на ул. ***. А. посочил също, че в гаража съхранява други свои лични
вещи, и е позволил същото на работника си Х. М., който в деня на проверката
отивал до гаража именно с тази цел. Декларира, че всички продукти, приготвяни и
предлагани в търговския му обект наблизо, винаги са били доставяни в готов за
продажба вид направо там, и че в гаража никога не са били съхранявани
хранителни продукти, предназначени за продажба. Въз основа на акта е издадено и
НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на
актосъставителя, така и правната квалификация на всяко от четирите нарушения, за
които наложил на дружеството горецитираните четири имуществени санкции.
При
така установената фактология въззивният съд приел, че по същество дружеството
не оспорва установеното от контролните органи наличие в нерегистрирания обект
на хранителни стоки от животински произход, заготовки, замърсени съдове, липса
на документи за произход на същите и прочие, а възраженията им имат изцяло
правен характер и са в посока, че тези храни не са били предназначени за
продажба, а са се намирали в процесното помещение за лични нужди на управителя
на дружеството-касатор.
Анализирайки
заявения пред него спор от правна страна, въззивният съд приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, отговарят на минималните съдържателни
изисквания по чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН, вкл. вменените на дружеството
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща да бъдат разбрани административнонаказателните
обвинения, НП е надлежно връчено, и изобщо – в хода на АНП не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да ограничават или
да осуетяват правото на защита на санкционираното ЮЛ. По приложението на материалния
закон въззивният съд разгледал всяко едно от нарушенията по отделно, както следва: 1. По чл.12 ал.1
т.1 от ЗХ съдът приел, че липсата на регистрация на обекта по реда
на ЗХ е безспорна между страните, а със събраните още в хода на съвместната
проверка на 06.08.2019г доказателства е доказано с необходимата категоричност,
че в процесното помещение – гараж, се съхраняват и приготвят храни от
животински произход в големи количества, като с оглед констатациите за силна
замърсеност на помещението това очевидно не се случва за първи път. Съдът
отказал да кредитира твърдението, че намереното при проверката месо е
предназначено за лична употреба от управителя на „Айс Берк” ЕООД с оглед
голямото му количество и предвид предмета на дейност на дружеството – търговия
с такъв тип стоки. 2. По чл.2 от Наредба №1/26.01.2016г за хигиената
на храните и приложение ІІ, Глава V, т.1 а) от Регламент (ЕО) 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните, според която производителите и търговците на храни, вкл. лицата,
осъществяващи първично производство на храни и свързани с това производство
дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното
производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията
за производство и търговия с храни, регламентирани с горецитирания Регламент –
въззивният съд приел за установено, че „Айс Берк” ООД поддържа наличните
предмети, които влизат в контакт с храни, непочистени ефективно, тъй като в
обекта са открити замърсени съдове – пластмасово корито с трайно наслоени
остатъци от марината и засъхнало доматено пюре, съхранявани директно на пода,
което съставлява нарушение на приложение ІІ, глава V, т.1а) от Регламента.
Съдът приел за доказано, че в гаража се извършва производство на храни и
производни дейности с оглед наличието на засъхнали следи от марината, което
предполага трайност, а не еднократност на извършвания процес. 3. По чл.21а от
ЗХ въззивният съд приел за безспорно между страните, че в обекта (процесния
гараж) се съхраняват храни без етикети и документи за произход и годност. 4.
Отново по
чл.2 от Наредба №1/2016г за хигиената на храните и приложение ІІ, Глава І, т.1
от Регламент ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно
хигиената на храните, съдът приел за доказано отсъствието на всякакви годни
хигиенни условия за производство на храни с цел последваща търговия. В тази
насока предходният съдебен състав се позовал на констатациите на проверяващите
за наличните количества храни от животински произход, следите от наслоени и
стари замърсявания по стените, пода и съдовете в помещението, както и косвено –
от близостта на процесния гараж до регистрирания търговски обект на
дружеството, в който се осъществява търговия с хранителни стоки като наличните
в момента на проверката в гаража. В обобщение съдът преценил възраженията на
настоящия касатор, че в обекта не се обработват храни за продажба, като
неоснователни, и неподкрепени с никакви конкретни доказателства. В тази връзка
съдът приел, че с НП законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството
за осъществените от него нарушения, санкционните норми са избрани правилно, а наложените
санкции са в специалните предвидени от законодателя минимуми. Не на последно
място съдът посочил, че с оглед тежестта на доказаните нарушения и обществената
им опасност за широк кръг лица, приложението на чл.28 в случая е изключено. С
тези съображения потвърдил изцяло НП.
Настоящата инстанция преценява правните изводи на предходната като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава
на тях съгл.чл.221 ал.2 от АПК.
Всички възражения на касаторите
са неоснователни.
На първо
място следва да бъде посочено противоречието в позицията на касаторите, които
първоначално се съгласяват с въззивният съд, че фактическата обстановка е
безспорна между страните, а спорът е изцяло правен, след което правят анализ на
показанията на св.Ж. и твърдят, че нарушението е недоказано. По-конкретно
считат за недоказано производството на храни в гаража, доколкото такова не е
възприето лично от актосъставителя. Тук следва да бъдат отчетени два факта – че
достъп до този гараж, който принципно стои заключен, имат само управителят на
дружеството и неговият работник от една страна, а от друга – безспорно установените
следи от обработка на храни в гаража, конкретно – храни от животински и
неживотински произход, марината, подправки, доматено пюре, замърсени съдове – всички те използвани за овкусяването на
месото. Очевидно е, че единствените, които биха могли да обработват храна в
този гараж, са управителят А. и работникът М. – в този смисъл са техните
писмени обяснения, дадени в деня на проверката, непосредствено след
установяване на нарушенията. Целта им също е изводима от доказателствата по
делото – в близост се намира регистриран обект на дружеството за продажба на
хранителни стоки от същия вид като намерения в гаража. В ЗАНН липсва изискване
актосъставителят да е очевидец при извършване на нарушението, т.е. макар св.Ж.
да не е възприел лично управителят и работникът да овкусяват пилешко месо за
дюнери, съвкупността от косвени доказателства в тази насока е убедителна и с
категоричност води до извод, че именно това се е случвало в нерегистрирания
обект – гараж. В тази насока са всички писмени доказателства, създадени в хода
на проверката, близостта до регистрирания им обект, както и самопризнанията на А.
и М.. Както предходният, така и настоящият съдебен състав отказва да възприеме твърденията на А., че откритите
количества храни от животински произход са предназначени за консумация в семеен
и роднински кръг по повод Курбан Байрям – 257.100 кг. месо са порции за 1 285
човека при стандартна порция месо от 200 гр., или над 400 човека за всеки ден
от празника, което е значително повече от обичайния роднински и фамилен кръг, и
се приближава до цялото население на с.Езерово от 1 844 души (според
уикипедия). Това твърдение не е подкрепено с никакви други доказателства, и е в
противоречие с обясненията на А. от деня на проверката: „Във връзка с дейността
на дружеството закупуваме охладено месо и заготовка на шиш за дюнер от „Мела
Комерс” ЕООД... На 06.08.2019г аз приех-получих стоката, която овкусих и
прибрах в хладилник ... в гаража.. на ул.”***. Същият гараж се използва от дружеството
като склад. ... В гаража не се произвежда – транжира месо за дюнер, а само се
овкусяват пилешки пържоли.”. Версията за употребата на месото в роднински кръг
се появява за първи път месец и половина по-късно – във възражението против
АУАН от 16.09.2019г, и не може да бъде кредитирана поради гореописаните
причини. От друга страна според легалната дефиниция на §1 т.49 от ДР на Закона
за храните, производство е цялостен или частичен процес на добив, преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, етикетиране
и съхраняване на храни, т.е. овкусяването на пилешките продукти и съхраняването
им, както и на останалите храни с неживотински произход, е в предметния обхват
на Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по приложението му, и
може да бъде упражнявано само при спазване на всички приложими регулации –
условие, което безспорно не е изпълнено в настоящия казус от
дружеството-касатор.
Второто
възражение на касаторите визира неспазена процедура за установяване на
нарушенията – не били взети проби от установените хранителни продукти и не били
изследвани, поради което не ставало ясно как е установена тяхната негодност.
Това възражение би било относимо в административно прозиводство по оспорване на
приложените за същия случай ПАМ спрямо дружеството, но е ирелевантно в
настоящото производство по ЗАНН, понеже с НП не е ангажирана отговорността за
производство или търговия с негодни храни.
Третото
възражение е насочено против извода на ВРС, че при проверката в гаража са
установени стари замърсявания по стените, тавана и пода на помещението. Тук
следва да бъде посочено, че дали дали замърсяванията са стари (т.е. дали
нерегламентираното производство на храни в гаража е извършвано повече от
веднъж) или пресни, е съвършено ирелевантно за съставомерността на нарушението
по пункт 4 на НП – нормата изисква поддържане на чистота и изрядно хигиенно
състояние, а установеното в гаража е точно обратното (силно замърсени и наслоени с марината и паяжини
стени, силно замърсен с паяжини таван и силно замърсен с кал и доматено пюре
под).
В обобщение
на изложеното – и настоящият съдебен състав счита, че вменените на
дружеството-касатор четири административни нарушнеия с НП са обективно
съставомерни, безспорно доказани и правилно квалифицирани, като за тях са наложени
санкции в специалния минимум на приложимите текстове. В идентичен смисъл
обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съдебен
състав с проверяваното си решение, което не е обременено с наведените касационни
пороци, а в хода на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК не
бяха констатирани и други основания за ревизията или отмяната му. Горното
квалифициран касационната жалба като неоснователна и безалтернативно налага
отхвърлянето й.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е частично основателна и следва да бъде
уважена в хипотезата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК
вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран
и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 243/11.02.2020г
по АНД № 4920/2019г
на ВРС, ХХХVІ
с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на ОДБХ
– Варна НП № КХ-078/21.10.2019г
и наложените на „Айс Берк“ ЕООД –
Варна, ЕИК *********, Имуществени санкции: 1. В размер на
2 000лв. на осн.чл.42 ал.2 от Закона за храните; 2. В размер на 1 000лв.
на осн.чл.28 ал.2 от Закона за храните; 3. В размер на 1 000лв. на
осн.чл.48 ал.2 от Закона за храните; и 4. В размер на 1 000лв. на
осн.чл.48 ал.2 от Закона за храните.
ОСЪЖДА „Айс Берк“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, да заплати на ОДБХ- Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.