Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
Номер
132 Година
22.03.2016 Град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско
отделение, ХVІ състав,
На двадесет и трети февруари Година две хиляди и шестнадесета,
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ
КОСТАДИНОВА
При секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер
163
по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове по чл.135 от ЗЗД.
Ищецът
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК ********* гр. София иска съдът да обяви в отношенията му със С.Ж. Н. ЕГН **********, Е.Г.
К. /с фамилно име по време на брака Н./ ЕГН ********** и М.С.Н. ЕГН **********,***,
за относително недействителни спрямо
него, в качеството му на кредитор на С.Ж.Н., на
следните сделки: 1.Брачен договор, сключен на 27.12.2012г. между неговия
солидарен длъжник С.Ж.Н. и Е.Г.Н., с нотариална заверка на подписите и
нотариална заверка на съдържанието на нотариус Е.С. с рег. № *** на НК, вписан
в СВ Пловдив под № 34636, вх.рег. № 33186, том 16, акт № 145, за ½ идеална част право на
собственост върху недвижимите имоти, обект на дарение от С.Н. на Е.Н., и евентуални, при уважаването му, 2.
Договор за дарение на недвижими имоти и за учредяване на право на ползване,
сключен на 20.12.2013г. с НА № 10, том ІІІ, рег. № 3549, дело № 388 на нотариус
Р.Т. с рег. № ***, вписан в СВ Пловдив под № 37385, вх. Регистър № 36016, акт
том 1-4, № 189, № по описната книга 18515, с който Е.Н. дарява на М.С. Н. ½ идеална част право на собственост
върху недвижими имоти.
Твърди, че е
кредитор на С.Н. с парични вземания по
седем договора за кредит, за кредитна линия, за банкови гаранции, за
овърдрафт, със сключени към тях анекси,
по които лицето е солидарен длъжник наред с кредитополучателя. Това са: 1.
договор за кредит № 020-3 от 30.01.2009г., с девет анекса към него, за
762 000 евро; 2. договор за кредитна линия за банкови гаранции/ акредитиви
№ 020 – 48 от 10.04.2009г. с четири анекса към него, за 200 000лв. платена
гаранция; 3. договор за кредитна линия № 020 – 111 от 30.04.2010г. с шест
анекса към него, за 1 000 000лв.; 4. договор за кредитна линия № 020
– 285 от 27.10.2010г. с шест анекса към него, за 3 150 000лв.; 5.
договор за овърдрафт кредит № 020 – 81 от 07.03.2012г. с един анекс към него за
1 000 000лв.; 6. договор за овърдрафт кредит № 020 – 178 от
29.05.2013г. с два анекса към него за
600 000лв.; 7. договор за кредитна линия № 020 – 185 от 29.05.2013г. с
един анекс към него за 1 300 000лв.
Кредитите не се
обслужват от кредитополучателите и солидарните длъжници. Ищецът се е снабдил с
три изпълнителни листа за принудително реализиране на парични притезания: 1. ИЛ
от 26.05.2014г. срещу „Ситекс” ООД, „Ситекс Комерс” ООД, и С.Н. за
689 854.01 евро главница по договора за кредит от 30.01.2009г., лихви от
20.05.2014г. до изплащане на сумата; договорна лихва от 9 542.21 евро,
наказателна лихва от 8 969.43 евро; 49 020.51лв. разноски; 2. ИЛ от
30.05.2014г. срещу същите лица за задължения по Договора за кредит от
30.04.2010г. за 1 000 000лв. главница, законна лихва върху сумата от
20.05.2014г. до изплащането; договорна лихва от 20 557.22лв.; наказателна
лихва от 5 500.01 лв.; 36 401.14лв. такси; 3. ИЛ от 26.05.2014г. по договора за кредитна линия от 27.10.2010г. за
3 032.831.44лв. главница; законна лихва върху нея от 20.05.2014г. до
изплащане на сумата; договорна лихва от 59 260.30лв.; наказателна лихва от
26 605.84лв.; 109 418.95лв. разноски. Въз основа на ИЛ банката е
образувала три изпълнителни дела № 2085/2014т. на ЧСИ С.Я., № 20148250400310 на
ЧСИ С.Г. и № 893/2014г. на ЧСИ Т.М..
На 27.12.2012г. в
имотния регистър на АВ е вписан Брачен договор с нотариална заверка на
подписите, сключен между С.Н. и Е.Н. като съпрузи към онзи момент, по силата на
който страните приемат и се съгласяват, че са придобили по време на брака
възмездно и оттук в режим на СИО пет недвижими имота както следва: 1.
апартамент № 7 с административен адрес ***, с площ от 68.41 кв.м., ведно с
избено помещение № 7 от 9.48 кв.м. и 5.786% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, с идентификатор № 56784.506.914.1.7; 2.
мансарда № 1 с административен адрес ***, със застроена площ от 30.78 в.м.,
ведно с 2.168% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, с идентификатор № 56784.506.914.1.22; 3. партерно помещение /офис/ № 1
и № 2 с административен адрес ***, със застроена площ от 23.69 кв.м. и от 23.17
кв.м., ведно с 3.894 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, обединени в едно общо помещение с площ от 46.86 кв.м. с
идентификатор № 56784.506.914.20; 4. гараж № 3 с административен адрес гр.
Пловдив, ул. „Луда Яна” № 3, с площ от 18.22 кв.м., ведно с 2.07 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор №
56784.605.871.1.13; 5. незастроено дворно място с площ от 860 кв.м. ,
представляващо УПИ V – 228 от к13 по РП на с. Войводиново, община Марица,
област Пловдив, с идентификатор №
11845.502.228, с административен адрес с. Войводиново, област Пловдив, пк 4135,
ул. „Десислава” № 2-г.
С брачния договор С.Н.
прехвърля безвъзмездно на Е.Н. ½ ид.ч. право на собственост върху
горните пет имота.
На 20.12.2013г. в
имотния регистър е вписан нотариален акт, с който са изповядани две сделки: 1. Е.Н.
учредява на С.Н. право на безвъзмездно и пожизнено ползване върху горните пет
имота и 2. дарява на дъщеря си М.Н. правото на собственост върху всички имоти.
Ищецът твърди, че е
кредитор на С.Н. с парични вземания по договорите за банкови кредити. Длъжникът
му отговаря с цялото си движимо и недвижими имущество. След прехвърляне на
притежаваните ½ ид.ч. право на собственост на съпругата си с брачния
договор, длъжникът Н. е останал без недвижимо имущество като не е придобил ново,
а с всичкото, което е притежавал, се е разпоредил безвъзмездно в полза на
съпругата си. По този начин е намалил имуществото, от което банката може да се
удовлетвори, и е увредил кредитора си. Към датата на изповядване на брачния
договор качеството длъжник вече е възникнало по сключени договори за кредит, без
законът да изисква вземанията да са ликвидни и изискуеми. Твърди, че Е.Н. към
онзи момент е била съпруга на длъжника, сделката е безвъзмездна, поради което
знание за увреждане следва да има само за длъжника, но в случая закон е създал
презумпция, че знанието е налице и за съпругата като освобождава кредитора да
го доказва.
Твърди, че Е.Н. на
20.12.2013г. дарява правата върху горните пет имота на дъщеря си М.Н. и
учредява безвъзмездно право на пожизнено ползване върху имотите на длъжника и
съпруг към онзи момент С.Н.. Ищецът счита, че като кредитор по парични вземания
на С.Н., е увреден и от втората сделка, защото съконтрахента на неговия длъжник
по първата увреждаща го сделка – брачния договор, чрез дарението отчуждава от
патримониума си всички придобити права в полза на едно трето лице, като по този
начин го лишава, при успешен Павлов иск срещу брачния договор, да насочи
принудителното изпълнение срещу върнатото в патримониума на длъжника имущество
и да се удовлетвори, защото в резултат на втората сделка това имущество, преди
вписване на исковата молба на 17.04.2015г., вече не принадлежи на страната по
брачния договор. Твърди, че към този момент длъжникът му все още няма друго
недвижимо имущество. Втората сделка е изповядана между съпругата към онзи
момент Е. и дъщерята на длъжника и съпругата М., т.е. между роднини, за които
законът създава презумпция за знание, че увреждат кредитора с тези действия.
Придобилото имотите лице М. е дъщеря на С. и Е. и поради това е недобросъвестно
по смисъла на презумпцията, а правата му не са противопоставими на ищеца. За
това и втората сделка за ½ ид.ч. от правата върху имотите е
недействителна спрямо ищеца. Ангажира доказателства, претендира разноски,
представя справка по чл.80 от ГПК.
От ответниците С.Н. не
взима становище, другите двама не признават исковете и молят да бъдат
отхвърлени. Възразяват, че ищецът не е кредитор по два договора с номера 20-178
и 020 – 185, защото са сключени на 29.05.2013г., което е след датата на
увреждащата сделка. Твърдят, че всяка банка извършва предварително проучване на
имущественото състояние на клиента си, бил той и солидарен длъжник. Към датата
на тези два договора в АВ – имотен регистър вече е вписан брачния договор,
поради което банката знае, че длъжникът не притежава недвижимо имущество. От
вписването банката е узнала за факта на разпореждане, не е възразила, не го е
оспорила, а е сключила договори за кредит при знание, че длъжникът към датата
на сделката не притежава недвижими имоти. Възразяват, че липсва знание за
увреждане на кредитора от страна на длъжника С.Н. чрез атакуваната сделка и
оттук липсва виновно намерение, което да бъде санкционирано от закона.
Предназначението на сделката да увреди и знанието за увреждане у длъжника не се
предполагат от закона, а подлежат на доказване. Липсва знание за увреждане и
умисъл за това, защото длъжникът се е разпоредил преди образуване срещу него на
производство за дълга. Също има достатъчно имущество, от което кредиторът да се
удовлетвори. Твърдят, че договорите за банков кредит, с които ищецът се
легитимира като кредитор, впоследствие са изменени с множество анекси, сключени
през 2013г. и 2014г, т.е. след изповядване на сделката. Твърдят, че при
сключване на анексите банката е проучила имущественото състояние на длъжника,
преценила е риска и условията за предоговаряне, поради което при подписване на
последните анекси и два от договорите ищецът е знаел, че длъжникът Н. не е
собственик на имотите, предмет на брачния договор, не се е противопоставил и е
преценил, че удовлетворяване на вземанията по кредита не са затруднени или
застрашени. Поради това за длъжника няма умисъл да увреди кредитора си.
Твърдят, че с Анекс № 3 от 29.05.2013г. към Договор за кредитна линия за
банкова гаранция № 020 – 48 от 10.04.2009г. обективно се изменя размера,
усвояване и срокове по договора, които елементи са съществени и водят до
новиране на задължението. Поради това кредиторът е такъв от 29.05.2013г. в резултат
на новацията, водеща до възникване на ново задължение, което е след сключване
на брачния договор и изключва умисъл при изповядването му.
Възразяват, че Павловата
претенция е субсидиарна и до уважаването й може да се стигне само ако се докаже
липса на достатъчно имущество, от което кредиторът да се удовлетвори. Твърдят,
че вземанията на банката по договорите са обезпечени с учредени ипотеки върху
недвижими имоти в Пловдив, София и Бургас от кредитополучателя „Ситекс” ООД. По
всички договори кредитополучателят е юридическо лице, а Н. е солидарен длъжник
наред с още две лица. Кредиторът е обезпечен с имуществото на две ЮЛ и две ФЛ,
поради което брачният договор не го уврежда. Твърдят, че по изпълнителните дела
банката се е удовлетворила за голяма част от вземанията си.
Ангажират
доказателства, претендират разноски.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приемат за
установено следното:
Въз
основа признанията на ответниците в първо открито съдебно заседание и представения
препис от Решение № 4278 от 14.11.2014г. по бр.д. № 13323/2014г. на ПРС І бр.с.
се установява, че С.Н. и Е.Н. са сключили брак на 10.04.1988г., който са
прекратили по взаимно съгласие, считано от 14.11.2014г., като след брака
ответницата Е. е възстановила предбрачното си фамилно име К.. М. е дъщеря на Е.
и С..
Ищецът
доказва, че е кредитор на С.Н. с представените договори за банкови кредити и
анекси към тях, който участва по всички при сключването им като солидарен
съдлъжник и за това по чл.121 от ЗЗД е поел да отговаря солидарно в пълен
размер наравно с кредитополучателя при възникване на дълга до изплащането му.
Вземанията на ищеца са:
По
Договор за кредит № 020 – 3 от
30.01.2009г. за 762 000 евро, с лихва; анекс № 1 от 10.04.2009г.ц анекс №
2 от 15.07.2009г.; анекс № 3 от 25.10.2010г.; анекс № 4 от 25.10.2010г.; анекс
№ 5 от 27.05.2011г.; анекс № 6 от 02.02.2012г.; анекс № 7 от 07.03.2012г.;
анекс № 8 от 29.05.2013г.
По
Договор за овърдрафт кредит № 020 – 81
от 07.03.2012г. за 1 00 000лв. с лихви; анекс № 1 от 29.05.2013г.; анекс №
2 от 24.01.2014г.
По
Договор за кредитна линия № 020 – 111
от 30.04.2010г. за сумата от 1 000 000лв.; анекс № 1 от 11.11.2010г.;
анекс № 2 от 31.05.2011г.; анекс № 3 от 02.02.2012г.; анекс № 4 от
07.03.2012г.; анекс № 5 от 29.05.2013г.; анекс № 6 от 24.01.2014г.
По Договор за кредитна линия за банкови
гаранции/акредитиви № 020 - 48 от
10.04.2009г. за три броя банкови гаранции в размер 150 000лв.,
150 000лв. и 25 000лв.; анекс № 1 от 06.01.2011г.; анекс № 2 от
03.06.2011г.;анекс № 3 от 29.05.2013г.
По
договор за кредитна линия № 020 – 285 от
27.10.2010г. при максимален общ размер на кредит и валута
3 150 000лв.; анекс № 1 от 03.06.2011г.;анекс № 2 от 23.01.2012г.;
анекс № 3 от 02.02.2012г.; анекс № 4 от 07.03.2012г.; анекс № 5 от
29.05.2013г.; анекс № 6 от 24.01.2014г.
По
договор за кредитна линия № 020 – 185
от 29.05.2013г. за 1 300 000лв; анекс № 1 от 24.01.2014г.
По
всички договори кредитополучател е „СИТЕКС” ООД, солидарни длъжници при
сключване на договора са „Ситекс комерс” ООД, Г.А.С. и С.Ж.Н..
От
описаните в исковата молба договори не се представя по делото Договор за
овърдрафт кредит № 020 – 178 от
29.05.2013г. с два анекса от 06.01.2014г. и от 24.01.2014г. към него за
600 000лв. Това няма съществено значение, защото представените са
достатъчни въз основа на тях съдът приема, че ищецът установява качеството
кредитор по парични вземания в особено големи размери, възникнали по 6 банкови
договора, а не по седем.
На
31.03.2014г. банката е отправила покани за плащане и евентуално обявяване на
вземания за предсрочно изискуеми, при липса на доброволно изпълнение, по
Договор № 020 – 285 от 27.10.2010г. и анексите към него; Договор № 020 – 48 от
10.04.2010г. и анексите към него; Договор № 020 – 81 и анексите към него;
Договор № 020 – 158 и анексите към него; Договор № 020 – 178 с анекси към него,
какъвто по делото не е представен; Договор № 020 – 111 с анексите към него;
Договор № 020 – 3 с анексите към него.
Поканите са получавани на 03.04.2014г. срещу
подпис и дата от лицата Г.А.С. в лично качество и като управител и
представляващ двете дружества по договорите, и от С.Ж.Н. в лично качество.
По
реда на заповедното производство ищецът е подал заявления и са издадени
Заповеди за изпълнение на парични
задължения въз основа документ по чл.417 от ГПК и изпълнителни листове срещу
кредитополучателя и тримата солидарни длъжници както следва: 1. на 26.05.2014г. заповед и
изпълнителен лист по гр.д. № 26905/2014г. на СРС за вземания по договор за
кредит от 27.10.2010г. и шест анекса за сумите от 3 032 831.44лв.
главница, законна лихва от 20.05.2014г. до изплащане на вземането, договорна
лихва от 59 260.30лв. за периода 06.02.2014г. – 08.05.2014г., наказателна
лихва от 26 605.84лв. за периода 28.02.2014г. – 20.05.2014г., и
109 418.95лв. разноски; 2. на
30.05.2014г. по ч.гр.д. № 26907/2014г. на СРС по договор за кредит № 020 – 111
от 30.04.2010г. и анекси към него за 1 000 000лв. главница, законна
лихва върху нея от 20.05.2014г. до изплащане на сумата, договорна лихва от
20 557.22лв. за периода 06.02.2014г. – 06.05.2014г., наказетлна лихва от
5 500.01лв. за периода 08.05.2014г. – 20.05.2014г., такси от 6 500лв.
и 36 401.14лв. и разноски от 20 651.14лв. и 15 750лв.; 3. на 26.05.2014г. по ч.гр.д. №
26906/2014г. на СРС за 689 854.01 евро главница, законна лихва върху нея
от 20.05.2014г. до изплащане на сумата, договорна лихва от 9 542.21 евро
за периода 06.02.2014г. – 08.05.2014г., наказателна лихва от 8 969.43 евро
за периода 28.02.2014г. – 20.05.2014г. и 49 020.51лв. разноски.
С
получените изпълнителни листове банката е подала молби и е образувала
изпълнителни производства против кредитополучателя и тримата солидарни
длъжници, включително ответника С.Н., при ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ с район
на действие СГС изп.д. № 2085/2014г.; при ЧСИ С.Г. с рег. № 825 на КЧСИ с район
на действие ПОС изп.д. № 20148250400310; при ЧСИ Т.М. с рег. № 803 на КЧСИ с
район на действие БОС изп.д. № 893/2014г.
На
27.12.2012г. ответниците С. и Е., които към този момент са в брак, сключват
Брачен договор, в писмена форма, с нотариална заверка на подписите с рег. №
1978, том 2, акт № 61, дело № 205, и на съдържанието с рег. № 1979, том 1, №
144, и двете на Нотариус Е.С., вписан в СВ – Пловдив, с който установяват, че
по време на брака са придобили в режим на СИО следните недвижими имоти: 1.
апартамент № 7 с площ от 68.41 кв.м., с две тераси от по 4.43 кв.м. и 4.77
кв.м., избено помещение от 9.48 кв.м. и 5.786 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, находящ се в ***, ет.4 представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.914.1.7; 2. мансарда № 1 със застроена площ от
30.78 кв.м., ведно с 2.168 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, находяща се в ***, ет.7, сграда 1, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.506.914.1.22; 3. партерно помещение /офис/ № 2, находящо се на партерния етаж на
жилищна сграда, със застроена площ от 23.69 кв.м., и партерно помещение /офис/
№ 2, разположено също на партерния етаж на същата сграда, със застроена площ от
23.17 кв.м., ведно с 3.894 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, находяща се в ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.506.914.1.20; 4.
гараж № 3 с площ от 18.22 кв.м., ведно с 2.07 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. Пловдив на ул. „Луда Яна”
№ 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.871.1.13; 5. незастроено дворно
място, цялото с площ от 860 кв.м., представляващо УПИ V – 228 от кв.13 по
регулационния план на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, ул.
„Десислава” № 2-г представляващ по КК и КР поземлен имот с идентификатор
11845.502.228.
С чл.3
от договора страните извършват разпореждане с имотите като се съгласяват, че
правото на собственост върху тях преминава безвъзмездно по силата на договора в
изключителна собственост на Е.. След това се договарят, че приемат режим на
разделна собственост върху бъдещите придобити по време на брака имущества.
На 20.12.2013г.
Е.Н. учредява на съпруга си С. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху ½ идеална част право на собственост от гореописаните недвижими
имоти, станали нейна изключителна собственост по силата на брачния договор от
27.12.2012г., след което дарява на дъщеря си М.С.Н., третата ответница, правото
на собственост върху всички имоти. Сделките са изповядана с НА № 10, том ІІІ,
рег. № 3549, дело № 388/20.12.2013г. на Нотариус Р.Т. с рег. № *** по РНК,
вписан в СВ Пловдив с вх. № 37385 от 20.12.2013г., Акт № 189, том 104, дело №
18515/13.
От представената
справка по лица на Служба вписване Пловдив към АВ по името на ответника Н. се
констатира, че на 03.10.2014г. е вписан отказ от вещни права – право на
ползване, учредено и запазено с горния нотариален акт.
Както се посочи в
началото, с Решение № 4278 от 14.11.2014г. по бр.д. № 13323/2014г. на ПРС І
бр.с., сключеният между отвениците Е. и С. брак на 10.04.1988г. е прекратен по
взаимно съгласие, считано от 14.11.2014г. като след брака ответницата Е. е
възстановила предбрачното си фамилно име К..
По искане на
ответниците, с оглед въведена защитна позиция, че банката е сключила анекси и
договори след декември 2012г., поради което е проучила имуществото на С.Н. и е
знаела за разпореждането, се представиха
кредитните досиета по сключените договори, вътрешните правила на банката и се
изслуша един свидетел за това извършвано ли е и как проучване на имуществото на
кредитополучателя и солидарните длъжници при преоформяне на заемите с анексите
и сключването на новите договори след 27.12.2012г. Св. Е.С. е бивш служител на
МКБ Юнионбанк – кредитен експерт, работила от 2006г. – 2007г. до сливането в
ПИБ АД, от 21.11.2014г. напуска. Икономист е по образование. Спомня си
отпуснатите кредити на „Ситекс” ООД, извършвала е анализ на финансовото
състояние на това дружество и на „Ситекс комерс” – отчети на дружеството,
свързаните с него лица, подготовка на кредитната преписка, въз основа на която
информация компетентният орган е взимал решение. Работата й е била анализ на
юридически лица, фирмен анализ, не е изследвала физическите лица. При
корпоративното кредитиране има принцип солидарни длъжници да бъдат съдружниците
като собственици на капитала, защото те са двигателя на бизнеса. Дружеството се
е занимавало с търговия на алкохол, кафе, безалкохолни напитки. Изисквани са
отделни счетоводни сметки, извършвани са справки в търговския регистър, за
имотния регистър юрист на банката е извършвал проверки. Анализирани са обороти,
за обезпечаване – ипотека плюс залог на стоки и залог на вземания. При залог на
стоки не е имало правила и първоначално на място не е правен оглед, след
сливането с ПИБ са въведени изисквания за оглед и тогава е извършен един. До
момента не е знаела за сключения брачен договор. При правените анализи е изискала разбивки на счетоводни сметки,
вземания, задължения, кредити и доставчици, ДМА. Няма спомен при сключване на
анексите от януари 2014г. да са изисквани допълнителни обезпечения. Т.е. от
показанията на свидетеля не се установява банката да е проучвала имуществото на
солидарния длъжник – физическо лице.
От материалите по
кредитното досие се констатира, че банката има учредени договорни ипотеки върху
недвижими имоти, като дадено по кредитите обезпечение, с НА № 44, том І, рег. №
3823, дело № 41 от 30.04.2010г., с НА № 100, том ІІ, рег. № 10030, дело № 226
от 20.05.2013г., с НА № 93, том І, рег. № 2542, дело № 73 от 07.03.2012г., с НА
№ 101, том ІІ, рег. № 10032, дело № 227 от 30.05.2013г., с НА № 28, том ІІ,
рег. № 4931, дело № 187 от 30.05.2013г., с НА № 60, том ІІІ, рег. № 8007, дело
№ 400 от 29.10.2010г., с НА № 129, том І, рег. № 9010, дело № 126 от
28.10.2010г., с НА № 44, том І, рег. № 3823, дело № 42 от 30.04.2010г., с НА №
70, том ІV, рег. № 12228, дело № 556 от 26.10.2010г., с НА № 97, том ІІ, рег. №
5624, дело № 246 от 27.05.2011г., с НА № 110, том І, рег. № 2675, дело № 92 от
26.03.2009г.
Също така за
обезпечаване са сключени Договор за учредяване на залог върху съвкупност от
стоки/материали от 08.11.2010г., от 07.03.2012г. и от 29.05.2013г.
Според Предложението
за преструктуриране на кредита, към 01.12.2013г. дългът на „Ситекс” ООД е в
размер на 9 592 767лв. и е обезпечен с договорна ипотека върху имот в
София с пазарна стойност 4 500 000лв.; с трима солидарни длъжници; с договорни ипотеки
на имоти в гр. Пловдив с пазарна стойност 210 000лв., 650 000лв.,
688 000лв., 280 000лв., 1 250 000лв.; с особен залог по ЗОЗ
на стоки в оборот в размер 7 455 000лв. и с ликвидационна стойност
2 609 250лв.; с особен залог по ЗОЗ върху вземания от 1 000
0000лв.; с особен залог по ЗОЗ върху стоки в оборот с балансова стойност
300 000лв. и ликвидационна стойност 105 000лв.; със залог по ЗОЗ
върху стоки в оборот в размер на 3 100 000лв. по баланс.
Кредитополучателят
„Ситекс” ООД е обявил в ТР ГФО за 2012г., включващ баланс към 31.12.20102г.,
според който активите са 16 925 000лв., а пасивите
19 711 000лв. В хода на делото се констатира, че срещу него е
подадена молба по чл.625 от ТЗ, тъй като е назначен временен синдик като
обезпечителна мярка по чл.629а от ТЗ.
От представените в
хода на делото удостоверения от ЧСИ по образуваните при тях изпълнителни дела по
молбите на банката се установява, че пред ЧСИ Г. има присъединен взискател – ТД
на НАП Пловдив, а общият размер на задълженията е 1 684 181.81лв.;
пред ЧСИ М., освен ТД на НАП Бургас, присъединен взискател е и Винекс Преслав
АД, а неплатените задължения са 2 954 875.96лв.; пред ЧСИ Я.
неплатеното задължение към 16.11.2015г. е 1 238 611.48лв.
Според второ
удостоверение на ЧСИ М. и приложения към него Протокол за извършено
разпределение, по образуваното пред нея изпълнение е осребрен недвижим имот на
„Ситекс” ООД и на 11.09.2014г. е разпределена сумата от 519 749лв., от
която 13 761.87лв. за разноски и 505 983.13лв. между кредиторите за
погасяване на вземания. В удостоверението на ЧСИ Г. към 01.02.2016г. е
посочено, че по делото са постъпили суми от: 5 039.41лв. от запор на
вземания на „Ситекс” ООД; 240 000 лв. от публична продан на недвижими
имоти, собственост на същото дружество, с купувач взискателя ПИБ АД, който е
прихванал задължението за цената с неговите вземания от 1 533 380.36лв.;
336 099лв. от продажба на недвижим имот – ресторант, собственост също на
длъжника „Ситекс” ООД, закупен от „М Табако” ООД. Постъпилите суми са
разпределяни в полза както на ищеца ПИБ АД, така и на НАП и за държавни такси.
Ищецът тук е получил удовлетворение чрез разпределението на 2 607.10лв. от
запорираното вземане, 240 000лв. от цената на закупените имоти, с която е
намален дълга, и 325 733лв. от разпределението на сумите, постъпили от
продадения ресторант.
По делото няма данни
кредиторът ПИБ АД да е получил пълно плащане и удовлетворение на заявените
парични вземания по шестте банкови договора, поради което С.Н. остава солидарен
длъжник, а ищецът – негов кредитор.
При тези данни
исковете по чл.135 ал.1 от ЗЗД са доказани по основание и следва да се уважат.
Ищецът установи качеството
си на кредитор с парични вземания в особено големи размери, възникнали от
различни банкови сделки, вземанията по част от които са обявени за предсрочно
изискуеми. От седем посочени договора се представят шест /без договор № 020 –
178 от 29.05.2013г./, от които само договор № 020 – 185 от 29.05.2013г. е
сключен след датата на първата атакувана сделка 27.12.2012г. Първите пет
договора са достатъчни и установяват, че ищецът е кредитор на С.Н. с възникнало
преди 27.12.2012г. парично вземане.
В закона не е въведено
изискване вземането да е изискуемо /с настъпил падеж/ и ликвидно, нито за него
да има образувано принудително изпълнение. Достатъчно е то да е възникнало
валидно. Съгласно практиката по чл.290 от ГПК - Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
754/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, „Кредитор по смисъла на
чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение
на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено
с влязло в сила решение.”.
При така възприетото
тълкуване на нормата неоснователни са защитните възражения на Е. и М. Н., че
сделките са сключени преди образуване на изпълнителните производства, защото
този момент е ирелевантен за Павловия иск – законът не изисква нито изискуемост
на вземането, нито неговата забава и действия по принудително изпълнение, за да
упражни кредитора правото си. Неоснователни са и възраженията, че част от
анексите към договорите представляват новация и след сключването им е
възникнало ново правоотношение /с цел въвеждане на фактически състав на иск по
чл.135 ал.3 от ЗЗД/. Дали дългът е новиран, ако да – кога, какво е старото погасено правоотношение
и с какво по вид и съдържание е новото правоотношение, следва да се разглежда
при спор между страните по договора, а не в настоящото производство по
възражение на третите лица – съконтрахенти на длъжника по увреждащите сделки. Прочитът
на анексите и материализирана в тях воля на договарящите не обоснова извода, че
има новиране на дълг, защото няма изразено съгласие за погасяване на старото
задължение чрез възникване на ново.
Ответникът С.Н. е длъжник
по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗЗД, защото участва при сключване на договорите за
банков кредит и се съгласява да отговаря за задълженията на кредитополучателя в
пълен размер солидарно с него до изплащането им по смисъла на чл.121 от ЗЗД,
поради което има качеството на солидарен длъжник – страна по правоотношението.
Първата атакувана сделка –
брачен договор от 27.12.2012г., е сключена след възникване на вземанията по
договорите за банков кредит № 020 – 3 от 30.01.2009г., № 020 – 48 от
10.04.2009г., № 020 – 111 от 30.04.2010г., № 020 – 285 от 27.10.2010г. и № 020
– 81 от 07.03.2012г. С нея С.Н. се разпорежда безвъзмездно в полза на Е.Н. с
притежаваните до момента права върху недвижимите имоти. Тъй като страните са
приели в договора, че имотите са придобити по време на брака в режим на
бездялова СИО, с договора прекратяват бездяловата съсобственост и за в бъдеще
приемат режим на разделност, а придобитото до момента недвижимо имущество се
прехвърля безвъзмездно на Е.Н., то Е. е придобила ½ идеална част от
собствеността върху имотите. Сделката, както се посочи, е безвъзмездна и е
сключена между съпрузи към онзи момент.
Към 27.12.2012г. С.Н. има
възникнали парични задължения, за които знае, защото е участвал при сключване
на договорите и за това е положил подписа си. Разпорежда се безвъзмездно в
полза на съпругата си с всички притежавани до момента недвижими имоти и по
делото не се установява, че след тази дата е придобил нови имоти или имущество
на значителна стойност. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Това дава право на кредитора
да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него онези действия, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Знание за увреждането се изисква и за лицето, с което длъжникът е договарял,
само ако действието е възмездно. Оттук, по аргумент на противното, законът не
изисква знание за това лице при безвъзмездни действия.
Съгласно практиката по
чл.290 от ЗЗД / Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Марио Първанов;
Решение № 407 от 29.12.2014
г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Светла Цачева/, увреждащо кредитора е всяко действие на
разпореждане, с което длъжникът намалява своето имущество, с което отговаря
съгласно чл.133 от ЗЗД. В случая длъжникът е прехвърлил безвъзмездно на
съпругата си към онзи момент цялото притежавано недвижимо имущество и след това
не е придобил нищо, поради което разпореждането с брачния договор е увреждащо
за ищеца, защото е довело до пълно лишаване на длъжника от недвижима
собственост, от която кредиторът би могъл при нужда да се удовлетвори.
Съставът на чл.135 ал.1 от ЗЗД е обективен, изисква увреждането на кредитора като резултат, а не като
субективно намерение и отношение / Решение № 48 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2013 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Веска Райчева/.
Увреждането съгласно практиката се изразява в намаляване на наличното
ликвидно и секвистируемо имущество, което по делото се установи, защото след
брачния договор длъжникът вече не притежава никакво недвижимо имущество, нито
се посочи и се установи този длъжник да има друго имущество на значителна
стойност, достатъчно съгласно чл.133 от ЗЗД да обезпечи изпълнението на
задълженията му към кредиторите. Субективно намерение за увреждане при
изповядване на сделката само с тази цел изисква нормата на чл.135 ал.3 от ЗЗД,
когато сделката е сключена преди възникване на дълга с цел да се лиши кредитора
от възможност да се удовлетвори. Но тази хипотеза не се твърди и не е налице,
защото ищецът се легитимира с големи по размер вземания, възникнали преди
датата на брачния договор. Както се каза, само един от договорите е сключен
след 27.12.2012г., но това не може да измени правото на кредитора по отношение
на първите пет договора да твърди и да проведе защита по чл.135 ал.1 от ЗЗД, а
спрямо датите на анексите, за които се въвежда защита, че са новации, тези
възражения може да направи страната по тях в спорното производство с пряк
предмет заявеното от кредитора вземане, а не в производството по Павловия иск от
третото лице - съконтрахент.
Знанието, че с
разпоредителното действие се уврежда кредитора, се изразява във факта, че към
27.12.2012г. Н. е наясно с обстоятелството, че е поел да отговаря по договорите
за банков кредит и че по тях дължи парични суми – така Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Светла Цачева,
според което: „Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото
вземане.”.
Изискването за знание и за
увреждащ резултат не е изискване за субективно виновно намерение за увреда при
състава на чл.135 ал.1 от ЗЗД, поради което защитните възражения на ответинците
в тази насока са неоснователни. Кредиторът не дължи доказване на субективното
отношение на длъжника и оттук на неговата вина. Нормата на чл.135 ал.1 от ЗЗД,
теорията по тълкуването й и практиката не казват, че кредиторът трябва да
докаже, че длъжникът действа при пряк умисъл при сключване на разпоредителната
сделка и само ако има такова пряко умишлено отношение, сделката е
недействителна. Не това е целта на дадената защита, защото тя не се интересува
от личния субективен елемент на отношението на длъжника, наречено „вина”, а от
обективното състояние на негово имущество, платежоспособност и възможност с
наличното имущество да обезпечи и гарантира изпълнение на задължения към
кредиторите. Изискването е само за обективни и резултатни факти през призмата
на понятието добросъвестност/недобросъвестност, защото това има значение за имуществените
интереси на кредитора – той цели длъжникът да разполага с имущество, от което
да може евентуално да се удовлетвори при нужда. Павловият иск не е въведена от
законодателя санкционна самоцелна норма, а е защитен инструмент, даден на
кредитора, за да брани правото си да получи изпълнение като своевременно и
надлежно се защити от всички действия на длъжника, които обективно като правен
резултат водят до намаляване на имуществото му, което служи за общо
обезпечаване на дълговете му, или водят до увеличаване на задълженията и оттук
до конкуренция с нови кредитори.
Тъй
като първата разпоредителна сделка е безвъзмездна, законът не изисква и ищецът
не следва да доказва, че Е.Н. е знаела за увреждането при сключването й.
Незнанието
или знанието означава добросъвестен /
недобросъвестен приобретател, което дава право или го лишава от правната
възможност да ползва законовата защита на добросъвестен приобретател по
атакуваната сделка. С оглед презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД, като съпруга към
онзи момент се счита да е знаела както за факта на наличие на възникналите по
договорите парични задължения към ищеца, така и че след брачния договор С.Н.
вече не притежава нищо, поради което по презумпция съпругата винаги е
недобросъвестен приобретател, освен ако не я обори. По делото не се твърди и
няма доказателства, че съпругата е била добросъвестна – че не е знаела за
възникналите преди сключване на брачния договор парични задължения на съпруга
си към банката.
Неоснователни
са възраженията, че банката е обезпечена в достатъчна степен с имуществото на
останалите длъжници, поради което няма право да атакува сделките, че към датата
на сключване на банковите договори банката е знаела какво е имуществото и се е
съгласила с налично имуществено състояние на С.Н., тъй като имотният регистър е
публичен, поради което няма право да търси нещо в повече. Тези доводи не
обосновават отхвърляне на исковете, защото не са правоизключващи и не означават
липса на правен интерес за банката от Павловите искове.
При принудителното изпълнение взискателят е този, който
има право да посочи от кое имуществото да се удовлетвори, а не длъжника. Той
преценява, с оглед интереса си, коя правна възможност да използва. Съгласно Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, и Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Светла Цачева,
„Кредиторът разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника,
намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора.”, и „Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.”.
След като длъжникът няма право на избор от кое негово имущество да се
удовлетвори кредитора му, то няма право да упражнява този избор и спрямо
имуществото на останалите солидарни длъжници. Докато не получи пълно плащане и
погасяване на дълга, кредиторът винаги има интерес да предприема действия,
включително чрез Павлов иск, с които да цели да си осигури налично ликвидно
имущество, от което да се удовлетвори. По делото се установи, че по
принудителните производства няма удовлетворяване на банката и дългът по трите изпълнителни
листа /които са само част от заявените вземания/ не е погасен, поради което
ищецът все още е кредитор.
Неправилно
ответниците поставят въпроса, че правно значение има какво имущество притежава
длъжника към датата на възникване на дълга и че с оглед тогавашното състояние
кредиторът се е съгласил, че ще се удовлетворява само от това имущество, както
и че няма да търси друго, поради което не може да води Павлов иск. Черпените
аргументи от тази теза са правно неоснователни и не отговарят на фактите по
делото. Обстоятелства по казуса са, че длъжникът С.Н. е бил собственик на
недвижимите имоти, обект на павловата претенция, при сключване на договорите за
банков кредит, поради което се разглежда иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД, а не по
чл.135 ал.3 от ЗЗД. Нормата на чл.133 от ЗЗД въвежда принципа, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечаване и за удовлетворяване на
кредиторите без да поставя разграничението кое имущество има предвид и без да
посочва, че правилото се отнася само за имуществото, налично към момента на
сключване на договор, както и че само от това имущество кредиторът има право да
се удовлетвори. Нормата на чл.133 от ЗЗД въвежда принципа, че всяко едно
имущество, независимо кога във времето е придобито – преди, по време на
възникване на дълга, по време на настъпване на падежа му или по време на
принудителното изпълнение, може да послужи за удовлетворяване на кредиторите.
Погасяването на задълженията както доброволно, така и чрез принудително
изпълнение, може да настъпи в резултат на осребряване на всяко едно имущество,
независимо кога и как длъжникът е станал негов притежател.
Или
брачният договор е сключен след като С.Н. е станал длъжник, с него се
разпорежда безвъзмездно с всички недвижими имоти и в резултат на това
имуществото му намалява без срещу него да придобива друго равностойно и
налично. За това брачният договор уврежда ищеца и по отношение ½ идеална
част от собствеността върху имотите безвъзмездното им прехвърляне на съпругата е
недействително спрямо банката, което обосновава уважаване на първата претенция.
Съгласно
чл.135 ал.1, изречение последно, ЗЗД, недействителността не засяга правата,
които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба за обявяване на недействителността. По аргумент за противното
правилото е, че недействителността засяга правата на трети лица, придобили
възмездно и безвъзмездно права върху имуществото преди вписване на исковата
молба, ако са недобросъвестни. На такива трети лица обявяване на разпоредителната
сделка на длъжника за недействителна може да им се противопостави, когато те са
знаели за сключването й при условия, които увреждат кредитора.
С
втората сделка приобретателят на имотите Е. се разпорежда безвъзмездно чрез
надаряване на дъщеря си и чрез учредяване право на пожизнено ползва на
длъжника. Макар и извършена след около година след първото атакувано
разпореждане, дарението е станало във време, когато С. все още е длъжник. То е
изповядано между роднини по права линия – надарената е дъщеря на дарителя и на
длъжника - всички лица са от кръга на чл.135 ал.2 от ЗЗД и за тях важи
презумпцията, че знаят за увреждането на кредитор с факта на разпореждане с имуществото
на длъжника. Презумпцията не се обори, което налага извода, че третите лица -
приобретатели по сделките, са недобросъвестни, като роднини на длъжника –
съпруга и дъщеря. Правно значение има знанието към датата на сделките – в този
момент Е. е съпруга на длъжника, последващия развод е ирелевантен за
фактическия състав на исковете. На дъщерята като последващ недобросъвестен
приобретател може и ищецът противопоставя недействителността на брачния
договор. Чрез дарението банката е лишена от възможността при успешен павлов иск
срещу брачния договор да върне имотите в патримониума на длъжника и да се
удовлетоври от тях, защото те са преминали вече в патримониума на дъщерята. Това
представлява действие, в резултат на което кредиторът пак е увреден, защото е
лишен от длъжниковото имущество. Вторият приобретател като трето недобросъвестно
лице няма законова защита, на него недействителността на първото разпореждане е
противопоставимо, което означава, че неговият праводател не се счита за
собственик и за прехвърлящ права в отношенията с кредитора. Втората придобивна
сделка също е недействителна спрямо кредитора като увреждаща го, защото го
лишава от секвестируемо имущество. В случая тя е безвъзмездна и е извършена
между лица от кръга на чл.135 ал.2 от ЗЗД, които знаят, че С.Н. е длъжник и че
в резултат и на дарението се лишава от недвижимото си имущество без насреща да
получи нещо , а оттук банката е лишена от възможността да се удовлетвори. В
този смисъл е както представената от ищеца към ИМ съдебна практика, така и Решение № 394 от 2.03.2012 г. на ОС - Варна
по в. гр. д. № 2651/2011 г. Това
обосновава уважаване и на втората претенция.
При
този изход на делото на ищеца се дължат разделно от тримата ответници
направените разноски от: 3 106.42лв. платена ДТ на ПОС и 155.23лв. платена
ДТ на СВ за вписване на ИМ /л.344, л.345 и л.354 от делото/; заявено
юрисконсултско възнаграждение от 5 000лв., общо 8 261,65лв., разделно за всеки един
ответник от 2 753,88лв.
Възражението за прекомерност на разходите е
неоснователно. Може да се направи само по отношение на юрисконсултското
възнаграждение, а то в случая е с размер под минималната сума по НМАВ
/5 189.63лв./ при заявен материален интерес на имотите по данъчна оценка
155 321лв. за единия иск, а се изчислява в двоен размер за двата Павлови
иска, тъй като страните по сделките са различни.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, в качеството на
кредитор на С.Ж. Н. ЕГН ********** ***,
Брачен договор, сключен на
27.12.2012г. между С.Ж.Н. ЕГН ********** и Е.Г.Н. ЕГН **********, с
нотариална заверка на подписите и нотариална заверка на съдържанието на
нотариус Е.С. с рег. № *** на НК, вписан в СВ Пловдив под № 34636, вх.рег. №
33186, том 16, акт № 145, за ½
идеална част право на собственост върху недвижими имоти, обект на безвъзмездно
прехвърляне от С.Н. на Е.Н.: 1. апартамент № 7 с площ от 68.41
кв.м., с две тераси от по 4.43 кв.м. и 4.77 кв.м., избено помещение от 9.48
кв.м. и 5.786 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.506.914.1.7; 2.
мансарда № 1 със застроена площ от 30.78 кв.м., ведно с 2.168 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, находяща се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.506.914.1.22; 3. партерно
помещение /офис/ № 2, находящо се на партерния етаж на жилищна сграда, със
застроена площ от 23.69 кв.м., и партерно помещение /офис/ № 2, разположено
също на партерния етаж на същата сграда, със застроена площ от 23.17 кв.м.,
ведно с 3.894 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, находяща се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.506.914.1.20; 4.
гараж № 3 с площ от 18.22 кв.м., ведно с 2.07 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. Пловдив на ул. „Луда Яна”
№ 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.871.1.13; 5. незастроено
дворно място, цялото с площ от 860 кв.м., представляващо УПИ V – 228 от кв.13
по регулационния план на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, ул.
„Десислава” № 2-г представляващ по КК и КР поземлен имот с идентификатор
11845.502.228.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, в качеството на кредитор на С.Ж. Н. ЕГН ********** ***, Договор за дарение на недвижими имоти и за учредяване на право на
ползване, сключен на 20.12.2013г. с НА № 10, том ІІІ, рег. № 3549, дело №
388 на нотариус Р.Т. с рег. № ***, вписан в СВ Пловдив под № 37385, вх.
Регистър № 36016, акт том 1-4, № 189, № по описната книга 18515, с който Е.Г.Н.
ЕГН ********** учредява безвъзмезно и пожизнено право на ползване на С.Ж.Н. ЕГН
********** и дарява на М.С. Н. ЕГН ********** ½ идеална част право на собственост върху недвижими имоти: 1.
апартамент № 7 с площ от 68.41 кв.м., с две тераси от по 4.43 кв.м. и 4.77
кв.м., избено помещение от 9.48 кв.м. и 5.786 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, находящ се в ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.914.1.7; 2. мансарда № 1 със застроена площ от
30.78 кв.м., ведно с 2.168 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, находяща се в ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.506.914.1.22; 3.
партерно помещение /офис/ № 2, находящо се на партерния етаж на жилищна
сграда, със застроена площ от 23.69 кв.м., и партерно помещение /офис/ № 2,
разположено също на партерния етаж на същата сграда, със застроена площ от
23.17 кв.м., ведно с 3.894 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, находяща се в ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.506.914.1.20; 4.
гараж № 3 с площ от 18.22 кв.м., ведно с 2.07 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. Пловдив на ул. „Луда Яна”
№ 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.871.1.13; 5. незастроено
дворно място, цялото с площ от 860 кв.м., представляващо УПИ V – 228 от кв.13
по регулационния план на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, ул.
„Десислава” № 2-г представляващ по КК и КР поземлен имот с идентификатор
11845.502.228.
ОСЪДЖА С.Ж. Н. ЕГН ********** ***, Е.Г. К. /с фамилно име по
време на брака Н./ ЕГН ********** и М.С.Н. ЕГН **********,***, да заплатят на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, направените по делото разноски общо от 8 261,65лв., разделно от всеки един
ответник от 2 753,88лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
да се обяви.
Окръжен
съдия: