Определение по дело №327/2019 на Окръжен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр. Сливен, 14.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН  ДАНЧЕВ  

ЧЛЕНОВЕ:  ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

        

Като се запозна с докладваното от съдия Яница Ченалова ВЧНД № 327 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал.2, вр. с чл. 309 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С.Г. и адв. Х.Х. *** – защитници на подс. В.Д.С., срещу протоколно определение от 04.06.2019 г. по  НОХД № 126/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен. С атакуваното определение на основание чл. 309, ал.2 НПК, взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение е изменена от „Подписка“ в „Задържане под стража“.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение на първостепенния съд. Изтъкват се доводи за добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия в хода на наказателното производство, както се оспорва присъдата на съда с аргументи за недоказаност на обвинението. Според защитниците от данните по делото не може да се направи извод, че съществува реална опасност подсъдимият да се укрие, като той има постоянно местоживеене и адрес. Направено е искане за отмяна на определението на РС – Сливен и на подсъдимия да бъде определена по-лека мярка за неотклонение, а именно „Подписка” или „Домашен арест“.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и  направените в жалбата оплаквания, намира следното:

Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд не е изложил съображения, от които да е видно какви са мотивите му да измени мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия от досъдебното производство от „Подписка” в най-тежката предвидена в закона – „Задържане под стража”.

На 04.06.2019г. първоинстанционният съд е постановил присъда № 81/04.06.2019 г. по НОХД № 126/2019 г. по описа на Сливенския районен съд, с която е признал подсъдимия В.Д.С. за виновен по предявеното срещу него обвинение и на основание чл. 343б, ал.4 вр. с ал.3 и вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание една година „лишаване от свобода” при първоначален „общ“ режим и наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. Със същата присъда, на основание чл.343г от НК, на подс. С. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, считано от датата на отнемане на СУМПС – 15.01.2019 г. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието 6 месеца „лишаване от свобода“, наложено на подс. С. по НОХД № 186/2018 г. по описа на СлРС, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

След обявяване на присъдата в о.с.з. на 04.06.2019 г., на основание чл. 309, ал.2 от НПК, СлРС е изменил мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража”. Съдът е аргументирал изменението на мярката за неотклонение с постановената присъда. Присъдата не е влязла в сила, а мотивите към нея не са изготвени.

Атакуваното определение е незаконосъобразно и немотивирано, поради което следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 309, ал.2 от НПК предвижда възможност, когато подсъдимият е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, което следва да се изтърпи ефективно, но и при наличието на кумулативно изискуемата предпоставка да е налице реална опасност от укриване на този подсъдим, съдът да измени взетата към произнасянето мярка за неотклонение в по-тежка, или да вземе такава. Тоест съдът може да измени мярката за неотклонение в по-тежка с оглед на постановената осъдителна присъда, но само ако може да се направи аргументиран извод за наличието на реална опасност подсъдимият да се укрие. Не е въздигната законова презумпция за такава възможност в текста на чл. 309, ал.2 от НПК.

В конкретния случай подсъдимият има постоянен адрес и се е явявал, както пред разследващия орган в досъдебното /бързо/ производство, така и пред Сливенския районен съд след внасяне на обвинителния акт. В досъдебната фаза по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка”, като няма данни той да я е нарушавал. В съдебната фаза пред първата инстанция подсъдимият, редовно призован, се е явявал във всички съдебни заседания и не е ставал причина за отлагане на делото. Присъствал е в открити съдебни заседания на 29.01.2019 г., 15.02.2019 г., 09.04.2019 г. и 04.06.2019 г.

Като не е съобразил нито едно от обстоятелствата, установени от настоящия въззивен състав и изложени по-горе и не е изложил изобщо мотиви в такава насока, първостепенният съд е постановил определението, с което е изменил взетата спрямо подсъдимия С. мярка за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража” необосновано и в нарушение на процесуалните правила. Произнасянето на съда не е съобразено и със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСНК, съгласно което постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода” не може да бъде отчитано от решаващия съд при произнасяне по реда на чл.309, ал.1 от НПК. Определянето на по-тежка мярка за неотклонение е допустимо само при наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл.66, ал.1 НПК.

От анализа на данните по делото относно адреса на подсъдимия, както и от неговото процесуално поведение, окръжният съд няма основание да приеме наличието на реална опасност той да се укрие.  Наличието на реална опасност по смисъла на чл.309, ал.2 от НПК не е предполагаемо, а следва да се изведе от данните по делото.

Предвид изложените съображения, настоящият състав намира  обжалваното определение за необосновано и незаконосъобразно. Същото  следва да бъде отменено, а мярката за неотклонение „Подписка” взета по отношение на подсъдимия В.Д.С., следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл.345 ал.2 от НПК, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.06.2019 г. постановено в открито съдебно заседание на 04.06.2019 г. по НОХД № 126/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което на основание чл.309, ал.2 от НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия В.Д.С. от „Подписка” в „Задържане под стража” като необосновано и незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подсъдимия В.Д.С., ЕГН **********.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: