№ 243
гр. С., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 604 от 09.09.2021г., депозирана от
третото лице – ЕМ. М. ИМ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: област С.,
община М., с. М. срещу опис на движими вещи и налагане на запор по
изпълнително дело № 20215430400019 от 2021г. по описа на ДСИ А.К. с
район на действие – Районен съд – гр. М.. В жалбата се поддържа становище
за незаконосъобразност на извършените действия по принудително
изпълнение, обективирани в Протокол за опис на движими вещи от
27.08.2021г.
В жалбата се поддържа, че извършеният опис и наложеният запор на
движими вещи по изпълнително дело № 20215430400019 от 2021г. по описа
на ДСИ А.К. са незаконосъобразни, тъй като са извършени в нарушение на
разпоредбата на чл. 465 ГПК, която изисква при извършване на описа, вещите
да се намират във владение на длъжника, а ако от обстоятелствата е видно, че
вещта принадлежи на друго лице, описването и е недопустимо.
Жалбоподателката излага, че с приемо – предавателен протокол от
13.05.2020г. на същата е отстъпено безвъзмездно право на ползване от
собственика на вещите – Х.Н.И.. Твърди се в жалбата, че действително
третото по изпълнението лице и длъжника в изпълнителното производство
живеят съвместно в наследствения им имот и поради това процесните
1
движими вещи се ползват и от длъжника със съгласие на третото по
изпълнението лице. В конкретния случай това представлявали „търпими“
действия, които не превръщали длъжника в собственик на вещите.
Предвид гореизложеното моли настоящия съдебен състав да постанови
решение, с което да отмени действията на ДСИ А.К. – извършен опис на
движими вещи (2 бр. фотьойли, 1 бр. диван – жълто – оранжев на цвят, 1 бр.
холна секция – кафява на цвят) и налагане на запор по изпълнително дело №
20215430400019 от 2021г. по описа на ДСИ А.К. с район на действие –
Районен съд – гр. М., обективирани в Протокол за опис на движими вещи от
27.08.2021г. като незаконосъобразни.
Постъпило е писмено възражение от страна на взискателя по
изпълнителното производство – АЛ. ЮЛ. Т., депозирано чрез процесуалния
представител – адв. А.С. от АК – гр. К.. С писменото възражение се поддържа
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Излага се, че
твърденията на жалбоподателката, че вещите били в нейно владение се
опровергават от направения протокол за опис от съдебния изпълнител, в
който са записани възраженията й, но същата не е представила доказателства
за наличие на някакви нейни или на другиго права върху вещите. Към онзи
момент същата не е представила, приложените към настоящата жалба
протоколи въпреки,че от представените копия на протоколите е видно,че
предхождат с година назад извършването на описа. Поддържа се в писменото
възражение, че с оглед непредставянето на протоколите приложени към
жалбата на третото лице своевременно, следва да се приеме, че същите са
антидатирани. В този смисъл взискателят счита,че жалбоподателката няма
качеството на трето лице по смисъла на чл.435,ал.4 от ГПК, което води до
недопустимост и неоснователност на подадената от нея жалба. На следващо
място се оспорва качеството собственик на лицето Х.Н.И., доколкото по
делото не са представени доказателства за собствеността върху процесните
движими вещи. Поддържа, че представените по делото два броя протоколи не
следва да бъдат кредитирани от съда, доколкото в първия с дата от
13.04.2021г. липсва пълно описание на физическите лица – три имена, ЕГН,
номер на лична карта. Липсва и описание на имота, по отношение на който се
предоставят за ползване посочените в него вещи като не става ясно дали
изобщо касае процесните движими вещи, тъй като липсва индивидуализация
на същите (цвят, материя,размери). По отношение на втория протокол с дата
10.08.2020г. излага, че не е ясно кой го е издал – липсват имена на съставилия
го, липсва и подпис на този, който е приел описаните в протокола движими
вещи.
Предвид гореизложеното, моли настоящия съдебен състав да остави без
разглеждане като недопустима депозираната жалба от третото по
изпълнението лице ЕМ. М. ИМ.. В условията на алтернативност, моли за
постановяване на решение, с което съдът да остави жалбата без уважение.
Претендира сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката И., редовно призована, не се
явява, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемият А.Т., редовно призован се явява лично и с адв. С., който
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата, подадена от третото за
изпълнението лице, е процесуално допустима, подадена е в законния
2
двуседмичен срок от узнаване на атакуваните извършени изпълнителни
действия на ДСИ, поради съдът следва да се произнесе по направените в нея
оплаквания. Разгледана по същество, депозираната жалба срещу действията
на съдебния изпълнител е неоснователна.
Според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на делото
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, както
твърдяното от жалбоподателката обстоятелство, че към момента на
извършване на описа на процесните движими вещи – 27.08.2021г. същите да
са били собственост на лицето Х.Н.И., така и жалбоподателката Е.И. да е
упражнявала фактическа власт върху тях към този момент. Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК третото лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно изпълнението да е насочено върху движими вещи,
които в деня на описа се намират във владение на това лице, респективно да
се установи, че процесните вещи не са собствени на длъжника. От тази
разпоредба е видно, че в доказателствена тежест на третото за изпълнението
лице е да докаже два основни факта, а именно, че в негово владение са се
намирали описаните движими вещи към момента на описа, както и че към
този момент вещите не са били собственост на длъжника по изпълнителното
дело, а на трето лице, като дори и отсъствието на само една от тези
предпоставки води до неоснователност на жалбата.
По отношение твърдяното право на собственост върху процесните вещи
на лицето Х.И. не се представят никакви доказателства, нито пък се сочи
някакъв способ за придобиване правото на собственост върху процесните
вещи. Представените като писмено доказателство по делото приемо –
предавателни протоколи не следва да бъдат кредитирани от настоящия
съдебен състав, доколкото същите представляват частни документи, които
изцяло ползват техния съставител, а по отношение на същите липсва
достоверна дата, която да удостовери темпоралния момент на преминаване на
фактическата власт върху вещите в патримониума на жалбоподателката Е.И..
От друга страна, видно от представения по делото Протокол за опис на
движими вещи от 27.08.2021г. на ДСИ А.К., процесните движими вещи,
предмет на описа, са открити в дома на длъжника – Ф.И., поради което и
съгласно презумпцията на чл. 69 от ЗС, същите са се намирали в негово
владение, а не във владение на третото лице – жалбоподател. За оборване на
тази презумпция, разпоредбата на чл. 69 от ЗС предполага доказване на
фактическо държане в полза на третото лице. Нещо, което в настоящото
производство не бе установено от страна на жалбоподателката. В самия
протокол за опис чисто формално е отразено възражение от страна на
длъжника, че процесните движими вещи са дарение, но доказателства за
истинността на твърдяното, в това число и договор за дарение не са
представени.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че жалбата на третото по
изпълнението лице – ЕМ. М. ИМ. се явява неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.
437, ал. 2- 4 във вр. с чл. 80 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката следва да бъде
3
осъдена да заплати на взискателя направените от него разноски по делото
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лева.
От представения списък по чл. 80 ГПК е видно, че адвокатското
възнаграждение възлиза на 300лв., а парична сума в размер на 100лв. е
претендирана като пътни и командировъчни разходи. Съобразно дадените от
различни състави на ВКС в определения по чл. 274, ал. 3 и в решения по чл.
290 от ГПК разяснения, разноски по производството по смисъла на чл. 71 и
чл. 78 от ГПК са разходите, необходими за извършването на поисканите от
страните и по инициатива на съда процесуални действия - разходи на
свидетели, вещи лица, преводач и тълковник, за публикации в неофициалния
раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за
назначаване на особен представител и други, като съгласно чл. 76 от ГПК
разноските за производството се внасят предварително от съответната страна
или двете страни според обстоятелствата. Други разходи /вкл. разходи за
придвижване в населеното място или от едно населено място до друго/ дори
и да са направени, не са разноски за производството по смисъла на
цитираните разпоредби. Уредената в чл. 78 от ГПК отговорност за разноски
/ограничена отговорност, която се реализира само и единствено в рамките на
висящия процес, регламентирана е да се осъществи в рамките на неговия ход
без да води до забавянето му, което обуславя и по-ограничено и стриктно
разбиране на причинността, в сравнение с установяването на право на
обезщетение по съдебен ред, като спорен исков предмет/ включва заплатените
такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат, ако
страната е упълномощила такъв, но други разходи на страните, дори да имат
отношение към воденото на делото, не подлежат на обезщетяване. Ето защо
съдът намира, че жалбоподателката И. следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 300лв, представляваща сторени от взискателя разноски за заплатено
от негова страна адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕМ. М. ИМ., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: област С., община М., с. М. срещу извършен
от ДСИ – А.К. с район на действие Районен съд – гр. М. опис на движими
вещи, обективиран в Протокол за опис на движими вещи от 27.08.2021г. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЕМ. М. ИМ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: област С.,
община М., с. М. да заплати на АЛ. ЮЛ. Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. Б., община К., област К. парична сума в размер на 300 лв. /триста
лева/, представляваща сторени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5