Р Е Ш
Е Н И Е
№ 858 / 16.12.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 740 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.92, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2
офис 4, представлявано от управителите Н.Т.С. и М.Д.Д.; против Т.В.Б. с ЕГН **********
***.
Ищецът твърди, че през м.02.2016 г. било подписано приложение № 1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между
„Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник
било ищцовото дружество. По силата му, вземането срещу ответника, произтичащо
от договор за паричен заем № 5191073/ 18.06.2015 г., било прехвърлено на ищеца
с всички привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително
писмо, изпратени му с известие за доставяне от ищеца, като пълномощник на
цедента. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено уведомление
от цедента, чрез цесионера, с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5191073/12.02.2016 г. – чрез
„Български пощи“ ЕАД, с известие за доставяне на посочения в договора адрес.
Писмото не било получено, т.к. останало непотърсено от ответника. На 12.03.2019
г. ищецът изпратил повторно писмо до длъжника, съдържащо уведомително писмо от
страна на цедента, ведно с покана за доброволно изпълнение от ищеца, с изх. №
УПЦ-С-ВИВ/5191073/07.03.2019 г., което отново не било получено от длъжника.
Копие от последното уведомление се прилагало към настоящата искова молба, което
да се връчи на ответника, в случай на оспорване на действията по уведомяването
му за станалата продажба на вземания. Това съставлявало надлежно съобщаване на
цесията и прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, което
следвало да бъде съобразено от съда.
Процесното вземане произтичало от сключен на 18.06.2015 г. между „Вива
кредит“ ООД, като заемодател, и ответника, като заемател, договор за паричен заем № 5191073, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Страните се съгласили, че сключват
договора, на основание предложение за това от заемателя и Стандартен европейски
формуляр, предоставен му предварително, както и че приемат да се прилагат ОУ
към договорите за паричен заем VivaExpress. Съгласно
договора, заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя заемна
сума от 500 лв., а заемателят – да му я върне с договорна лихва в размер на
31,51 лв. на 7 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 75,93 лв.
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 02.07.2015 г., а падежът
на последната – 24.09.2015 г. Така страните уговорили общ размер на плащанията
531,51 лв. С подписването на договора, заемателят удостоверил, че е получил от
заемодателя изцяло заемната сума, като договорът имал силата на разписка за
предаването и получаването й. На основание договора и тарифа на заемодателя,
относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна
вноска в размер на 200 и 300 лв., заемателят дължи на заемодателя и 12,50 лв.
на всеки 4-ти и 11-ти ден забава, като максималният размер на начислените
разходи не можел да надвишава 125 лв., представляващи направени разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания, а при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за суми в размер на 400 – 1500 лв. – 12,50 лв. на всеки 4-ти и 11-ти ден забава, като максималният
размер на начислените разходи не можел да надвишава 150 лв. На това основание,
на ответника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в
размер на 150 лв. Страните договорили още, че при забава в плащането на която и
да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва повече от 57
календарни дни, на 58-я ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането
на еднократна сума в размер на 100 лв., представляваща направените разходи по
събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/
служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
На това основание на ответника била начислена такса разходи за дейност на
служител в размер на 100 лв. По договора, заемателят се задължил още, в
3-дневен срок от подписването му, да предостави на заемодателя обезпечение –
поръчител физическо лице, което да предостави на заемателя бележка от
работодателя си с подробно описани изисквания по срока на съставянето и
съдържанието й; или валидна банкова гаранция с описани изисквания и към нея.
Ответникът не представил нито едно от уговорените обезпечения, поради което му
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 223,16 лв., разсрочена на
7 равни вноски, всяка в размер на по 31,88 лв., дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която
ответникът следвало да заплаща по договора, била в размер на 107,81 лв.
Подписвайки договора, страните се съгласили още, че при забава за плащане на
някоя от погасителните вноски по договора, заемателят дължи законна лихва за
забава, начислена от 01.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
в размер на общо 146,09 лв. – съвкупност от лихвите за забава за всяка отделна
падежирала и неплатена погасителна вноска. Въпреки отправените покани,
длъжникът не извършил плащания по договора. Ето защо, за ищеца възниквал правен
интерес, да предяви вземането си по съдебен ред, като подал заявление по чл.410
от ГПК, което било уважено по ч.гр.дело № 2901/2018 г. на ХРС. Заповедта за
изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което и
на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен
интерес от предявяване на настоящия иск в указания му срок.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите,
както следва:
-
500 лв. за главница по договор за паричен заем № 5191073
от 18.06.2015 г.,
-
31,51 лева договорна лихва за периода от 02.07.2015 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ до 24.09.2015 г. /падеж на последната
вноска/,
-
150 лева такса разходи за събиране на просрочени
вземания,
-
100 лева такса разходи за дейност на служител,
-
223,16 лева неустойка за периода от 02.07.2015 г. до
24.09.2015 г. /падеж на последната вноска/,
-
146,09 лева лихва за забава за периода от 01.02.2016 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане;
като на ищеца се присъдят направените по делото разноски. Това искане се
поддържа в допълнително писмено становище по делото от ищеца, като в открито
съдебно заседание той не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за
неоснователен и иска отхвърлянето му, като го оспорва изцяло по основание и
размер. Оспорва твърдението, че ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер
на 500 лв., който ответникът да е усвоил, както и че е в неизпълнение по този
договор. Оспорва, преди сключването му, на ответника да е била предоставена
подробна преддоговорна информация за индивидуалните условия на договора във
формата на Стандартен европейски формуляр. Процесната цесия не прехвърлила в
полза на ищеца вземането против ответника по процесния договор. Същата не била
надлежно съобщена на длъжника, според чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, и нямала действие
спрямо него. Оспорва се, изпратените до ответника две писма да са имали
съдържание на уведомление за цесия, а и те не били получени от него.
Уведомяването не можело да се счита за надлежно и чрез връчването на исковата
молба и приложенията й, доколкото в процеса ответникът бил представляван от
особен представител. Предвид изложеното, ищецът не бил материално – правно
легитимиран да претендира цедираното вземане от ответника и искът следвало да
се отхвърли като неоснователен. В случай, че се приеме, че цесията има действие
спрямо ответника, прави се възражение за нищожност на процесния договор за
заем, поради несъобразяването му с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. В
случая нарушени били изискванията на чл.5 ал.2; чл.22, вр. чл.10 ал.1; чл.11
ал.1 т.9, 10 и 11 от ЗПК. В чл.3 ал.1 т.5 и 8 от договора, били посочени само
абсолютните стойности на 40,30% за ГЛП и 49,39% за ГПР, без да е посочено, как
се формират и какво точно се включва в тях. Тези клаузи били наравноправни по
смисъла на чл.143 т.9 и 18 от ЗЗП, вр. чл.22 от ЗПК. Те не били и индивидуално уговорени,
а били включени в предварително изготвен по бланка договор, като
заемополучателят нямал възможност да влияе на съдържанието им, при което и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП били нищожни. Клаузата за ГЛП била прекомерна и
надвишавала многократно размера на законната лихва, което водело до
нееквивалентност на насрещните престации и било в разрез с принципа за
добросъвестност при договарянето, при което били нищожни на основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави. Тези клаузи били
съществени за договора, при което той следвало да се счете за недействителен,
на основание чл.22 от ЗПК, като приложение следвало да намери чл.23 от ЗПК. В
условията на евентуалност, прави се възражение за погасяване на договорните
лихви по давност, представляващи периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в“
от ЗЗД, погасени с 3-годишния период преди подаване на заявлението на
07.12.2018 г. Клаузата за неустойка по чл.11 от договора противоречала на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, т.к. драстично нарушавала
принципа на справедливост и излизала извън типичните й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Тя била предвидена в случай, че заемателят
не представи обезпечение, което имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало
пряко върху същинското задължение за погасяване на заема. Неустойката била
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, водейки до скрито
оскъпяване на кредита с още 44,632 % от предоставената главница. Включена по
този начин в погасителния план, неустойката имала за цел за заобиколи
императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗЗП, уреждаща максималния ГПР. Същата
била нищожна на основание чл.21 от ЗЗП и плащане по нея не се дължало. Нищожни
били и клаузите за 150 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания и
за 100 лева такса разходи за дейност на служител, т.к. с начисляването им се
целяло заобикаляне на ограничението по чл.33 от ЗПК, като се включвало
допълнително плащане, дължимостта на което била изцяло свързана с хипотези на
забава на заемателя, т.е. представлявало прикрита неустойка за забава. В
действителност такива разходи не били и извършени. Предвид изложеното,
особеният представител на ответника иска оставянето на предявения иск без
разглеждане като недопустим или отхвърлянето му изцяло като неоснователен. Това
си искане той поддържа и в открито съдебно заседание, като самият ответник не
се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между ответника, като заемател, и „Вива кредит“ ООД с ЕИК *********, като
заемодател, е сключен договор за предоставяне на паричен
заем „VIVA Express” № 5191073/ 18.06.2015
г. Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
заемателя сумата от 500 лв., която последният да му върне в срок от 14 седмици,
на 7 погасителни вноски от по 75,93 лв., с изрично посочени падежни дати на
всяка от вноските в периода 02.07. – 24.09. 2015 г.; с фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40,30%, с общ размер на всички плащания от 531,51 лв., с
ГПР 49,39% /чл.3 ал.1/. С подписването на договора, заемателят е удостоверил,
че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на
разписка /чл.3 ал.2/. Заемодателят има право, по всяко време да прехвърли
правата си по договора на трето лице /чл.6 ал.1 т.1/. Страните са се съгласили,
в случай на неизпълнение от заемателя на задължението за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчител или банкова гаранция, същият да дължи неустойка от 223,16
лв., платима разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, като
в този случай дължимата вноска става 107,81 лв. /чл.11 ал.1/. При забава на
изпълнение на просрочени задължения по договора са предвидени такси за
направените от заемодателя разходи в тежест на заемателя, а именно: при забава
на плащането на погасителна вноска по договор за заемна сума над 400 лв. – не
повече от 150 лв. такса /чл.12 ал.3/; както и при забава с повече от 57 календарни
дни по договор за заемна сума над 200 лв. – еднократно плащане на такса от 100
лв. /чл.12 ал.4/. Договорът е подписан в два еднообразни екземпляра, по един за
всяка от страните, от пълномощник на заемодателя и от ответника. Последният е
подписал още разходен касов ордер № 27/ 18.06.2015 г., издаден му от
замеодателя по процесния договор за получената сума от 500 лв. Ищецът представи по делото още – ОУ за договор за паричен заем „VIVACREDIT“ в сила от 01.08.2013 г. и
тарифа на „Вива кредит“ ООД, относима към договори за паричен заем
„VIVA Express”.
Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) № АСВ-Д-6/22.01.2013 г. е сключен между „Вива кредит“ ООД,
като продавач, и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като купувач, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на продавача, произхождащи
от договори за заем с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор /т.2.1/.
Общият размер на вземанията, подлежащи на прехвърляне, се посочва в съответното
приложение № 1, като всяко едно от прехвърлените вземания включва всички
непогасени задължения, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, засечени към датата на подписване и подпечатване на съответното
приложение № 1 /т.2.3./. Същата дата се счита за надлежната дата, на която
вземанията са валидно прехвърлени
/т.4.1./. Уговорено е още, купувачът да изпраща за своя сметка писмени
уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия – в рамките на един
календарен месец от подписване на съответното приложение № 1 /т.4.5./. По
делото се представи извлечение от Приложение № 1/01.02.2016 г. към
горецитирания рамков договор, в което под № 113 е индивидуализиран като длъжник
ответникът по кредит № 5191073/ 18.06.2015 г., с описани задължения към 01.02.2016 г. – главница от 500 лв., общо дължимо
по кредита от 754,67 лв., остатък на дължима сума към датата на продажбата от
1004,67 лв. По повод това приложение № 1, продавачът по цесията е изпратил потвърждение за сключена цесия, на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, с № VC-00-21/124/17.02.2016
г.; а по повод рамковия договор за цесия - с № АСВ-Д-6 1/22.01.2013 г. Той е
издал в полза на ищеца пълномощно, без номер и дата, последният да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор и
приложение № 1 към него, във връзка с чл.99 ал.3 от ЗЗД, с право да
преупълномощава други лица с тези права. Ищецът, от името на продавача по
цесията, е изпратил до ответника две уведомителни
писма с покани за доброволно изпълнение, а именно - с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5191073/12.02.2016
г. и с изх. № УПЦ-С-ВИВ/5191073/07.03.2019 г.Първото е било изпратено по
пощата, но видно от приложено известие за доставяне № PSSDTS002DOLV/09.03.2016 г. не е било доставено, т.к. пратката не била потърсена от
получателя. Второто е изпратено от куриер, но видно от приложени товарителница
№ VR68261727/14.03.2019 г.
и обратна разписка към товарителница № 68261727/07.03.2019 г., не е било
доставено, т.к. няма достъп до адреса и няма връзка с получателя.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено, но не следва да бъде
коментирано от съда, предвид изложените по-долу съображения по съществото на
спора.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 22883/ 07.12.2018 г., изпратено по пощата на 06.12.2018 г., въз
основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2901/2018 г. на ХРС. Заявителят
е основал вземането си на процесните договор за паричен заем, рамков договор за
цесия и приложение № 1 към него, както и на обстоятелството, че задълженията по
заемния договор длъжникът следвало да изпълни на 24.09.2015 г., което той не
сторил. По това ч.гр.дело е издадена заповед № 1310 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.12.2018 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство, сумите от 500 лв. за главница по договор за паричен заем № 5191073
от 18.06.2015 г., 31,51 лева договорна лихва за периода от 02.07.2015 г. до
24.09.2015 г., 150 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания, 100
лева такса разходи на служител, 223,16 лева неустойка за периода от 02.07.2015
г. до 24.09.2015 г. и 146,09 лева лихва за забава за периода от 01.02.2016 г.
до 06.12.2018 г.; и законната лихва върху главницата от 07.12.2018 г. до
изплащане на вземането; както и деловодни разноски от 25 лв. за държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил с настоящото
искова молба, изпратена по куриер в рамките на срока.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява
неоснователен и недоказан. По категоричен начин по делото се установиха
облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права. Между
ответника, като заемател, и „Вива кредит“ ООД с ЕИК *********, като заемодател,
е сключен договор за предоставяне на паричен заем „VIVA Express” № 5191073/18.06.2015
г. – за сумата от 500 лв., изплатена на ответника същия ден, дължима
обратно от него в срок от 14 седмици, на 7 погасителни вноски от по 75,93 лв.,
с изрично посочени падежни дати на всяка от вноските в периода 02.07. –
24.09.2015 г.; с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,30%, с общ
размер на всички плащания от 531,51 лв., с ГПР 49,39%, като при негова забава
са уговорени допълнителни такси, неустойки и обезщетение за забава. Страните по
договора изрично са уговорили право на заемодателя, по всяко време да прехвърли
правата си по договора на трето лице. Това той е сторил по отношение на
ответните задължения по процесния заемен договор, по силата на Приложение № 1/01.02.2016
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) № АСВ-Д-6/22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД, като
продавач, и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като купувач. В това
приложение под № 113 е индивидуализиран като длъжник ответникът по процесния
договор за кредит с описани задължения към 01.02.2016 г. – главница от 500
лв., общо дължимо по кредита от 754,67 лв., остатък на дължима сума към датата
на продажбата от 1 004,67 лв. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД обаче, цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова
уведомяване в случая не се установява, както към датата на подаване заявлението
по чл.410 от ГПК, така и до
приключването на устните състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия продавачът се е задължил да
изпрати писмени уведомления до длъжниците за цесията в рамките на един
календарен месец, считано от подписване на съответното приложение № 1, като
формата и съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува между страните
и представлява приложение № 4 към рамковия договор. Ищецът не представи по
делото доказателства, да са били съобразени уговорените форма и съдържание на
уведомлението до ответника. Установи се, че уведомления до ответника за цесията
не е изпращал продавачът по този договор, а ищцовото дружество, като купувач, за което той е бил
надлежно упълномощен. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е решение № 137 от
02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/ 2014 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК). Но за да има действие цесията спрямо длъжника,
уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи,
такова обстоятелство не е налице, нито към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск. До ответника са
били изпратени две уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания от
„Агенция за събиране на вземания“ АД, като пълномощник, от 12.02.2016 г. и от 07.03.2019
г. /след като ищецът е получил указанията да предяви настоящия си иск/, на
основание процесното приложение № 1. Нито едно от тези уведомления обаче не е достигнало до
знанието на ответника - приложените известия за доставяне - обратни разписки са
върнати, без да е оформено връчване по тях, първата с отбелязване, че пратката
не е потърсена, а втората – че куриерът няма достъп до адреса и връзка с
получателя. Не би могло да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за
цесията с настоящата исковата молба. Действително, няма пречка, поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.); като получаването на уведомлението в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане
следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не
е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е
получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че
извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие, по
смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и
уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен
му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би
могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство
по закон, а не за договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема,
че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор за заем, в полза на цесионера –ищцовото дружество. Това е достатъчно
основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и
недоказан, без да се обсъждат останалите възражения на особения представител на
ответника.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от
управителите Н.Т.С. и М.Д.Д.; против Т.В.Б. с ЕГН ********** *** - да се приеме за установено по отношение на ответника, че
той дължи на ищеца сумите, както следва:
-
500 лв. за главница по договора,
-
31,51 лева договорна лихва за периода от 02.07.2015 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ до 24.09.2015 г. /падеж на последната
вноска/,
-
150 лева такса разходи за събиране на просрочени
вземания,
-
100 лева такса разходи за дейност на служител,
-
223,16 лева неустойка за периода от 02.07.2015 г. до
24.09.2015 г. /падеж на последната вноска/,
-
146,09 лева лихва за забава за периода от 01.02.2016 г.
до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законната
лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане; които суми били дължими по договор за предоставяне на паричен заем „VIVA Express” № 5191073/18.06.2015 г., сключен между ответника и „Вива кредит“ ООД с
ЕИК *********; вземанията по който договор били цедирани по силата на
Приложение № 1/ 01.02.2016 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) № АСВ-Д-6/ 22.01.2013 г.,
сключен между посоченото дружество и ищеца;
за които
суми е издадена заповед № 1310 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.12.2018 г. по ч.гр.дело № 2901/2018 г. на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.