№ 11595
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110138840 по описа за 2023 година
Предявен е частичен осъдителен иск по чл.432 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца М. С. Н. пълномощникът му твърди, че
доверителят му претърпял травматични увреждания на гръдния кош и преживял шок и
стрес в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 06.09.2022г. в град
София , при което водачът на автомобил **** А.Н.И. поради неправомерни действия
блъснал насрещно движещия се автомобил ***, който след удара отскачил назад и ударил
лек автомобил „Фолксваген”, рег. № СА 5360 КН, управляван от ищеца. Виновен за
проишествието бил водачът на автомобил **** А.Н.И., който не съобразил повеДето си с
правилата на ЗДвП. Според ищеца ответното дружество като застраховател по риска
„Гражданска отговорност” на виновния за ПТП-то водач следва да му заплати обезщетение
за причинените му неимуществени вреди , изразяващи се в преживените от него болки и
страдания от уврежданията му и преживения стрес, за което той предявил извънсъдебна
претенция , по която ответното дружество образувало щета № ***г. , но не се произнесло
в срок.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил **** ,
който е бил управляван от деликвента А.Н.И. по време на осъщественото по негова вина
ПТП на 06.09.2022г. в град София да му заплати сумата от 12 000 лв, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи претъпените
от него болки и страдания от травматичните увреждания и стрес, причинени му в резултат
на осъщественото на 06.09.2022г. пътно-транспортно проишествие в град София,
1
причинено от водача на автомобил **** - А.Н.И., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в ответното дружество, заедно със законната лихва върху
това обезщетение от 31.03.2023г. до окончателото плащане и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. адвокат на ищеца е пледирал за
уважаване на иска.
Ответникът ЗД „Б.И.АД оспорва иска по основание и по размер според изричното
изявление на пълномощника му в представения на 18.08.2023г. отговор на исковата молба.
Оспорват се : механизма на процесното ПТП ; осъществяването на противоправно повеДе
от водача на автомобил ****; наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и
твърДте от ищеца неимуществени вреди, ; тежестта на травматичните увреждания на
ищеца и на преживения от него стрес от ПТП-то, както и размера на претендираното
обезщетение. Предявено е възражение за съпричинителство на вредите от страна на ищеца ,
тъй като е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и
поради движението му на малка дистанция от движещия се пред него автомобил *** в
нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП и чл.23,ал.1 ЗДвП.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа оспорването на
иска. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. адвокатът на ищеца е пледирал
за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за
установено от правна и фактическа страна следното :
Предявеният иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Като писмено докзатаелство по настоящото дело е приет Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № ****г. на Отдел „Пътна полиция” – СДВР, от който се
установява , че на 06.09.2022г. около 22.05 часа в гр.София, кв. ***” в района на №
16/гребна база Панчарево/ било осъществено пътно-транспортно проишествие с
участието на три автомобила : лек автомобил ****, управляван от А.Н.И. се сблъскал с
насрещно движещия се лек автомобил *** , управляван от А.Е.Г. , при което вторият
автомобил отскочил назад и нагоре и се ударил в движещия се попътно зад него лек
автомобил „**** управляван от М. С. Н. (ищецът по настоящото дело). В резултат от ПТП-
то на място загинал А.Н.И.- водачът на лек автомобил **** , а на други осем лица , сред
които и ищецът по настоящото дело – М. С. Илиев , били причинени травматични
увреждания , като три от тях са били с опасност за живота. Според данните по
настоящото дело една от пострадалите при ПТП-то – Д. Д.В. починала дни след инцидента
от нараняванията й въпреки оказаното й лечение.
Според посоченото в Констативния протокол № ****г. , както и в приетото в
заседанието на 11.10.2024г. заключение по съдебната авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните, от техническа гледна точка причината за настъпването на
2
процесното ПТП е „повеДето на водача на лек автомобил **** , който при движението
си е навлязъл в лентата за насрещно движение”. От Констативния протокол № ****г. се
установява , че водачът на автомобил „**** ТК - А.Н.И. е загинал на място при
катастрофата, поради което срещу него не е образувано нито административно , нито
наказателно производство. Това е видно и от съдържанието на писмо № 17702/2022г. от
26.02.204г. от прокурор при СГП до настоящия съдебен състав , в което е посочено , че по
образуваното досъдебно производство № 11262/2022г. по описа на Сектор РТП – Отдел
„Разследване” – СДВР , пр. пр. № 17702/2022г. по описа на СГП „няма привлечено в
качеството на обвиняем лице и не са вземани мерки за процесуална принуда”
От установените факти във връзка с механизма на процесното ПТП е видно, че по
делото са доказани противоправността на повеДето (деянието) на водача на автомобил
автомобил **** и причинната връзка между неговото повеДе и процесното
проишествие, в резултат от което са причинени вреди на ищеца.
Според посоченото от вещото лице в приетото по настоящото дело заключение по
съдебната авто-техническа експертиза към момента на настъпване на удара лекият
автомобил „**** управляван от ищеца, се е движил със скорост около 60 км/ч. , като ищецът
би имал техническа възможност да предоврати удара с автомобила ***, само ако се движил
на разстояние след него не по-малко от 45 метра , но по делото няма данни за
дистанцията между тези два автомобила преди удара. Според вещото лице по приетото в
заседанието на 11.10.2024г. заключение по съдебно-медицинската експертиза , неоспорено
от страните , от уврежданията на ищеца може да се направи извод , че той като водач на
автомобил „Фолксваген”, рег. № СА 5360 КН е бил с поставен предпазен колан , но и при
правилно поставен предпазен колан получените от него рани и контузии щяха да бъдат
причинени. Следователно възражението на ответника за съпричинителство от страна на
ищеца е недоказано , т.е. неоснователно.
Страните не спорят , а и от вписванията в представения по делото Констативен
протокол № ****г. се установява, че между собственика автомобил **** – А.Н.И. и ЗД
Б.И”АД към датата на ПТП-то - 06.09.2022г. е съществувало застрахователно
правоотношение с клауза "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG***
Съществуването на това застрахователно правоотношение е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство с протоколно определение, постановено в
първото открито заседание на 16.02.2024г. по настоящото дело.
От приетото в съдебното заседание на 11.10.2024г. заключение на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация, неоспорено от страните, се установява,че вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 06.09.2022г. ищецът е получил травматични
увреждания : „рана в дясно над очницата , двустранно рани в областта на
изпълкналостите на двата хълбока , контузия на лявото рамо , контузия на гръдния кош ,
контузия на корема”, които са причинили на ищеца „интензивни и продължителни болки и
страдания” за срок „не по-дълъг от15-20 дни” , като всяко от тези увреждания
3
представлява „временно разстройство на здравето , неопасно за живота”. Според вещото
лице през периода на възстановяването „не е имало пречка ищецът да се самообслужва”, а
към настоящия момент „ищецът се е възстановил напълно от тези травматични увреди ,
окончателно и не може да се очакват от тях усложнения”. Вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза не посочва да е било проведено специално лечение на
травматичните увреждания на ищеца.
От приетото в съдебното заседание на 19.03.2025г. заключение на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза, неоспорено от страните, се установява , че след
смъртоносната катастрофа на 06.09.2022г., при която пострадали тежко приятели на ищеца ,
а дни след това починала от нараняванията си приятелката му Д., той е „имал тежък
период , с неспокоен сън, панически атаки , като ускорено сърцебиене , задушаване”, страх
, отказ да шофира, потърсил е психологическа помощ , като е провел 4 срещи с психолог.
При извършено от експерта на 16.01.2025г. психологическо обследване на ищеца е
установено , че той има „ниско равнище на личностна тревожност”/22 бала според
специална скала/ и „умерено изразена степен на ситуативна тревожност”/39 бала по
същата скала/, като „не се регистрират данни за депресивна симптоматика”. Според
вещото лице по съдебно-психологическата експертиза „няма приложени документи , които
да са подписани от психиатър за поставена дигноза ПТСР / посттравматично
разстройство/” на ищеца, представено е само становище от психолог Александрина
Караиванова , която е приложила на ищеца тест за тревожност Леймар-Тесие , при който
са „регистрирани завишени показатели на тревожност при ищеца – 200 точки”. Според
вещото лице по съдебно-психолигечската експертиза ищецът „все още не е преработил
психологически травмата от преживяното и не е изключено във времето при даД
обсотятелства да се прояви с изразени характерни особености – например паник атаки и
пр.”
В заседанието на 11.10.2024г. по искане на ищеца като свидетел е разпитана С.И Н.а ,
която е майката на ищеца. Според свидетелката след катастрофата той не спирал да плаче
, разпитвал постоянно за приятелката си Д , не можел да спи , бил много разтревожен за
всички , получил тик на лявото око. Не отишъл на първия учебен ден – 15 септември ,
въпреки че бил ученик. Поради получения тик потърсили консултация с психолог. Но този
тик се проявява и досега , както и паник атаките , особено на годишнините от смъртта на
приятелката му Д. Трудно завършил училище. Станал нервен. Останал му белег от
сцепването на веждатата му, от който той се притеснява , както и от тика на окото.
Посещава сам гроба на Д. Според майката на ищеца от физическите травми , които
отшумели за около месец , нямало усложнения , но психичните му травми продължават да се
проявяват – събужда се посред нощ , плаче , изпитва страх , тревога , изтъпват крайниците
му и лицето , проявява се тикът на окото , не говори.
Предвид изложеното по делото е доказан правопораждащият фактически състав за
ангажирането спрямо ищеца на отговорността по чл.432 КЗ на ЗД Б.ИАД: застрахователно
правоотношение по клауза "Гражданска отговорност" със собственика на автомобил ****,
4
управляван по време на процесното ПТП от деликвента А.Н.И..; застрахователно
събитие- нанасяне на телесни увреждания на ищеца - „рана в дясно над очницата ,
двустранно рани в областта на изпълкналостите на двата хълбока , контузия на лявото рамо ,
контузия на гръдния кош , контузия на корема”, , както и изживяване на силен стрес,
причинени му от неправомерно виновно деяние на застрахованото лице (пътно-
транспортното проишествие, осъществено на 06.09.2022г.); неимуществени вреди,
изразяващи се в претъпените от ищеца болки и страдания в резултат от нанесените му
увреждания и психически стрес, и причинна връзка между тях и повеДето на
застрахования деликвент.
Не се спори между страните , че ответникът не е определил и не е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди , причинени му от травмите от
процесното ПТП , въпреки предявената извънсъдебна застрахователна претениця от
29.03.2023г. (представена по настоящото дело – б.с.).
Обемът на отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ се определя от задължението
за обезвреда по чл.45 ЗЗД на застрахования деликвент. Размерът на обезщетението по чл.432
КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за неимуществените вреди (доколкото се касае за вземане,
породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по
справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия ,
посочен в чл.52 ЗЗД и
конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г. , съдът преценява , че
претърпените от ищеца физически болки и страдания и психически стрес вследствие от
уврежданията му, които са му причинили физически дискомфорт за около месец и
психологическо разстройство за няколко месеца, представляват неимуществени вреди, които
следва да бъдат надлежно обезщетени от застрахователя по риска „Гражданска отговорност”
на виновния за ПТП деликвент. Съдът обаче отчита и наличието на фактори, ограничаващи
тези неимуществени вреди и следователно намаляващи размера на дължимото за тях
обезщетение: липсата на тежки и необратими физически травматични увреждания;
краткотрайността и ниската интензивност на физическите болки (които не са налагали
специализирана медицинска помощ); отсъствието на инвалидизиране и благоприятното
развитие на физическите увреждания – окончателно им излекуване. С оглед на посочените
обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника на ищеца обезщетение за
неимуществените вреди следва да бъде в размер на 4 000 лв. Тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен частично-
за 4000 лв.
В останалата му част до пълния предявен размер от 12 000 лв искът за обезщетение за
неимуществените вреди следва да бъде отхвърлен като частично неоснователен.
Относно дължимата лихва върху обезщетението по чл.432 КЗ :
Според съдебната практика ищците по искове във връзка с непозволено увреждане
(какъвто е и искът по чл.432 КЗ) не следва да доказват размера на лихвите върху
дължимото им обезщетение. Вместо това на тях им се присъжда законната лихва не от
5
датата на предявяването на исковата молба , а от датата на увреждането, т.е. от
изпадането на длъжника (деликвента) в забава според чл.84,ал.3 ЗЗД. Тези лихви не са
мораторни, а компесаторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
увреждането (2345-58-І).
По настоящото дело обаче ищецът претендира присъждане на законната лихва върху
обезщетението не от датата на увреждането – 06.09.2022г. , а от по-късна дата – 31.03.2023г.
(датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие).
Предвид принципа на т.нар. диспозитивно начало в граждаския процес (чл.6,ал.2 ГПК) съдът
е обвързан от искането на ищеца , поради което законната лихва следва да бъде присъдена
от датата, посочена в исковата молба.
Относно разноските:
На ищеца следва да бъде присъдена част от направените от него разноски по
настоящото дело-платените от него държавна такса на за предявяването на исковата молба
(480 лв) и депозити за съдебно-медицинска експертиза (350 лв) , съдебна авто-техническа
експертиза (350 лв) и съдебно-психологична експертиза (350 лв) , пропорционална на
уважената част от иска.
Тъй като ищецът е бил представлявана по настоящото дело от адвокати по реда на
чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на адвокат Д. *** , с която е сключен договора за правна защита и съдействие от
31.07.2024г. , възнагражДе , чийто размер следва да бъде определен според чл.7,ал.2,т.3 във
връзка с чл.2 ,ал.7от Наредба№ /2004г. на ВАС в редакцията и след изменението ,
обнародвно в ДВ , бр.88/2022г. (1 480 лв). На адвоката на ищеца следва да бъде присъдена
част от така изчисленото възнагражДе, пропорционална на уважената част от иска.
На ответника следва да да бъде присъдена част от разноските – платените от него
адвокатско възнагражДе (1 776 лв с ДДС съгласно представения договор за правна защита и
съдействие № 6124/01.10.2024г.) и депозити за съдебно-медицинска експертиза (350 лв) ,
съдебна авто-техническа експертиза (350 лв) и съдебно-психологична експертиза (350 лв),
пропорционална на отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Б.И”АД, ЕИК: *** гр.София,район „***, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Н.,
ЕГН: **********, гр. София, кв. *** със съдебен адрес: гр. София, ул. *** чрез адвокат Д.
***, на основание чл.432 КЗ сумата от 4 000 лв (четири хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи
претъпените от него болки и страдания от травматичните увреждания и стрес, причинени
му в резултат на осъщественото на 06.09.2022г. пътно-транспортно проишествие в град
София, причинено от водача на автомобил **** - А.Н.И., застрахован по риска
6
„Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното дружество, заедно със
законната лихва върху това обезщетение от 31.03.2023г. до окончателото плащане на
сумата, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 510 лв (петстотин и десет лева),
представляваща част от направените от ищеца разноски по настоящото дело-платените от
него държавна такса на запредявяването на исковата молба и депозити за съдебно-
медицинска експертиза , съдебна авто-техническа експертиза и съдебно-психологична
експертиза , пропорционална на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част като неоснователен частичния осъдителен иск по
чл.432 КЗ до пълния предявен размер от 12 000лв (дванадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗД Б.И”АД, ЕИК: *** гр.София,район „***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д. К. *** , ЕГН: **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. *** сумата от 493,33 лв
(четиристотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща част от
адвокатско възнагражДе, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1
ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2,т.3 във връзка с чл.2,ал.7 от Наредба № 1/2004г. на ВАС в
качеството й на пълномощник на ищеца М. С. Н. по настоящото гр.д. № 38840/2023г. по
описа на СРС, 68 състав .
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН: **********, гр. София, кв. *** със съдебен адрес: гр.
София, ул. *** чрез адвокат Д. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД Б.И”АД, ЕИК: ***
гр.София,район „Лозенец”, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 884 лв (
хиляда осемстотин осемдесет и четири лева), представляваща част от направените от
ответника разноски по настоящото дело-платените от него адвокатско възнагражДе и
депозити за съдебно-медицинска експертиза, съдебна авто-техническа експертиза и
съдебно-психологична експертиза, пропорционална на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7