Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.10.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито заседание на 30.09.2016 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М.,
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №2772 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано от изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрк. В.В. против Л.П.Л., ЕГН **********, адрес: ***,***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното на 03.02.2016год. ч.гр.д.№637/2016год. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение. Срещу същата в срок е депозирано възражение от длъжника, инициирало настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване на съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот — апартамент, находящ се на адрес: *** с аб. №18162.
Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ па топлоенабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки" бр.239/13.12.2007г.
С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределете и заплащане на топлинката енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.12.2012г. до 31.12.2015г. и не е погасил задължението си.
Сградата-етажна собственост на ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинка енергия с фирма “ Техем сървисис ” ЕООД.
Сумите за ТЕ за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2015г. за процесния имот са начислявани от ‘"Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма “ Техем сървисис ” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 738,49 лв., от които 626,84 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2015г. и 111,65 лв. лихва за забава от 04.02.2013г. до 01.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№637/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски, както и юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Ответникът е предупреден за възможността за постановяване на пеприсъствено съдебно решение срещу него.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.В., която поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. Не е ангажирал искания по доказателствата.
В о.с.з. не се явява представител на конституираното трето лице-помагач - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД-София, представени са писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвди представените доказателства по делото и становището на ищцовото дружество намира иска за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се постанови неприсъствено решение. Приложено е ч.гр.д.№ 637/2016год. по описа на ПлРС, от което се установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесната сума – макар и в по-голям размер; депозирано е възражение в срок, с което е направено възражение за изтекла давност и в настоящото производство вземането е намалено занчително. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим. По делото е изслушано заключение на вещото лице Т.И., прието от съда като неоспорено от страните и обективно изготвено. Представен е и списък на разноските от ищцовата страна - л.41 от делото.
Налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото,
визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед
представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Що се отнася до депозирана от
ответника молба, същата не се явява
пречка за постановяване на неприсъствено решение, т.к. съдебното заседание, в
което е даден ход по същество е приключило на 30.09.2016год., а
молбата е постъпила в съда на 04.10.2016год. Със същата не е изразено
адекватно становище по предмета на делото, а е поискана възможност за
запознаване с изготвената експертиза и организиране на защита. Ответникът е
имал достатъчен 1-месеч срок от връчването на исковата молба и приложенията ,
за да организира защитата си по делото. Изявлението е докладвано и постъпило в
съда едва на 04.10.2016год. и същото не обосновава връщане на делото в о.с.з.
Искът се
явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се постанови
съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество
поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед
изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото
разноски в настоящето производство в общ размер 517,70лв.
С оглед
намаления размер на вземането на ищеца в исковото производство /сравнено със
заповедното/, направените разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК
следва да бъдат редуцирани, като в полза на ищеца следва да се присъдят такива
в по-малък размер, а именно в общ размер
– 57,44лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че Л.П.Л., ЕГН **********, адрес: ***, *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,
ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано от изпълнителния директор
Йордан Василев, пълномощник юрк. В. сумите, както следва: 626,84 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.12.2012г. до 31.12.2015г. и 111,65лв. лихва за
забава от 04.02.2013г. до 01.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2016год.,
до окончателното изплащане на сумите, за които на основание чл.410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №637/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.3 от ГПК Л.П.Л., ЕГН **********, адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,
ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано от изпълнителния директор
Йордан Василев, пълномощник юрк. В., направените разноски по делото в размер 517,70лв.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.3 от ГПК Л.П.Л., ЕГН **********, адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано от
изпълнителния директор Йордан Василев, пълномощник юрк. В., направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №637/2016год. по описа на
Плевенски районен съд в размер 57,44лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице –помагач на ищеца- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, адрес: ***.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на
страните.
районен
съдия: