РЕШЕНИЕ № 18

гр. Сливен, 23.02.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и пети януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря               Николинка Йорданова                                   и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                съдията           административно  дело № 388      по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.225а във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Т.С.И. *** против Заповед № РД 15-2730/30.09.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е наредено на Т.С.И. да премахне незаконен строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.521.162 по Кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес: гр. Сливен, ул. „Л.ч.“ № ….

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Във възражения срещу констативния акт били изложили съображенията си и представили писмени доказателства. Счита, че заповедта е порочна на основание чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК, като не е спазена установената форма, липсват мотиви, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и нарушение на материалноправните разпоредби. Заявява, че не е обсъдено представеното възражение. Твърди, че въпросната сграда е построена през 1967 г. въз основа на надлежно издадени строителни книжа, но повече от 30 г. не била ремонтирана и при дъждовно време се стичала вода, която прониквала в основите. Това довело до опасност и риск за влошаване на здравето на живущите в същата сграда, както и срутване на стени и стрехи. Собственичката на първия етаж в жилищната сграда предприела и извършила частичен ремонт на сградата, състоящо се във вътрешни ремонтни дейности и поставяне на странична плоча за водоотвеждане с площ 6 кв.м. За тези ремонтни дейности съгласно чл. 151, ал.1, т. 1 от ЗУТ не се изисквало разрешение за строеж, тъй като представлявали текущ ремонт. Не били засегнати и конструктивни елементи на сградата. В този смисъл отразеното в констативния акт, че има изградени 20 кв.м. пристройка към сградата не били верни. По същество било изградено съоръжение или инсталация с цел отводняване на дъждовна вода, поради което за същото на основание чл. 147, ал. 1, т. 2 не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Не отговаряло на действителността, че строежът бил изпълнен след 2006 г. Преустройството било направено в края на 2000 г., поради което било търпим строеж. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло оспорената заповед.

В съдебно заседание лично и чрез адв. Г.Х. поддържа подадената жалба. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Кмета на Община Сливен, чрез пълномощника си ст. юриск. Е. М. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана. Заявяват, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендират за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Издаването на оспорения административен акт е във връзка с поискана от Г. Д. П. проверка.

Проверката е извършена от работна група от отдел „Строителен контрол" в община Сливен на 08.09.2020 г. Съставен е Констативен акт № 10/08.09.2020 г., с който е установено, че в ПИ с идентификатор 67338.521.162 собственост на Т.С.И., съгласно нотариален акт № 20, т. II, д.412/90г. и нотариален акт № 9, т. II, per. №1534 д. 155/2010 г. с административен адрес: гр. Сливен, ул. „Л.ч." № …, има незаконен строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда". Прието е, че строежът е изпълнен по стопански начин от Т.С.И.. Строежът бил пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.5, буква „а" от ЗУТ и се извършвал без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж и представлявал незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Процесната сграда е отразена на скицата към Констативен акт № 10/08.09.2020 г. като защрихован в червено правоъгълник. (л.18 и л.55)

Този констативен акт е връчен на оспорващата с известие за доставяне на 10.09.2020 г. (л.20) Против КА е подадено възражение от оспорващата вх.№ 9400-15449/16.09.2020 г. (л.21-22)

Въз основа на КА № 10/08.09.2020 г.  Кметът на Община Сливен е издал Заповед № РД 15-2730/30.09.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е наредено на Т.С.И. да премахне незаконен строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.521.162 по Кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес: гр. Сливен, ул. „Л.ч.“ № …. (л.27-28)

Този заповед е изпратена с препоръчани пощенски пратки на жалбоподателката и е получена от нея на 02.10.2020 г. (л.26)

По делото са разпитани като свидетели Г. В. К. и К. И. Д.. От техните показания става ясно, че строежът бил предприет от оспорващата с цел затваряна на съществуващо стълбище от западната страна към сутеренния етаж на съществуващата в процесния имот жилищна сграда, като се изразявал в изиждане на стена под съществуваща бетонна козирка. Строежът бил извършен през 2000 г.. Свидетелят К. не е категоричен относно обема на строежа, първоначално заявява, че стената е с дължина около 3-4 м., след това заявява, че достига до северната ограда на имота. Свидетелят Д. не е участвал в строежа, а само в облицоването на стените с плочи..

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице И.Х.И., от заключението на която се установява, че строежът предмет на оспорената заповед представлява Пристройка към част от западната фасада на Жилищна сграда с идентификатор № 67338.521.162.1 съдържаща три етажа - полуподземен етаж вкопан под нивото на прилежащия терен 1.00 м и два надземни жилищни етажа, ситуирана „свободно" в ПИ № 67338.521.162 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен с административен адрес гр. Сливен ул. „Л.ч." № …. Пристройката е ситуирана по дължина север — юг, започваща от северната имотна граница и завършваща до стълбищната площадка - вход за първи жилищен етаж от жилищната сграда.

По действителни мерки от място пристройката е с размери в план 8.70 м/2.50 м, конструктивна височина Нк - 2.20 м, застроена площ ЗП 21.75 м2 и покрива северната част на западната фасада на жилищната сграда с дължина от 4.55 м.

Строителната конструкция на пристройката е смесена - ивични основи вероятно от бетон, стоманобетонова покривна плоча, околовръстен стоманобетонов пояс, колони по гласни данни от стоманени тръби, оградни стени от три страни и частично четвърта от изток от паянтова зидария от тухлени блокове „четворки" с дебелина 1/2 т., едноскатен плосък покрив с покривно покритие хидроизолационна битумна мушама с посипка.

Архитектурното разпределение на пристройката е: Един етаж съдържащ входно предверие за достъп до помещенията в полуподземния етаж, санитарен възел и складово помещение. Пристройката се обслужва от един вход на южната фасада. Нивото на пода на помещенията е едно стъпало над нивото на прилежащия терен на дворното място. Светла височина на помещенията Нсв - 2.00 м.

Степен на завършеност на пристройката - Фасади - гладка вароциментова мазилка, (източна фасада – неизмазана), цокъл от запад и юг облицовка от каменни плочи от твърд пясъчник; Дограма - врати и прозорци от PVC профил с кафяв цвят; Тенекеджийски работи (покривно водоотвеждане) - изпълнени улуци и водосточна тръба заустена в канализацията; В и К инсталации и Електроинсталация - изпълнени.; Вътрешни довършителни работи - изпълнени, неизмазани стени и тавани на складово помещение.

Над входа за полуподземния етаж на жилищната сграда - западна фасада е съществувала покривна плоча с размери 1.20/2.50 м (по графоаналитични данни от кадастралния план), осигуряваща заслон от атмосферните влияния, която при изграждане на пристройката е вградена в същата. Основното предназначение на пристройката е осигуряване на входа за полуподземния етаж, но същата е изградена с разширени технически показатели. Действително южната част от пристройката покрива и предпазва от атмосферните влияния входа за полуподземния етаж и частично западната фасада на жилищния обект на първи етаж на основната жилищна сграда.

Пристройката не може да бъде квалифицирана като текущ ремонт, а също и като изграждане на съоръжение за отводняване (съоръженията имат друга характеристика и начин на изграждане и се квалифицират като „ниско или подземно строителство") и същата представлява строеж по смисъла на § 5 ДР на ЗУТ т. 38 от ЗУТ.

По данни от делото жилищната сграда с идентификатор № 67338.521.162.1, към която е изградена процесната пристройка е построена през 1967 г. въз основа на одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Към настоящия момент за кв. „Ново село" гр. Сливен, където се намира ПИ с идентификатор № 67338.521.162 е в действие Подробен устройствен план одобрен със заповед № РД-15-735/14.08.1995 г. Кадастралната основа на този план е изготвена в началото на осемдесетте години на миналия век, извършено е допълване в началото на деветдесетте години, и плана е одобрен като ПУП през 1995 г. По този план поземления имот представлява УПИ IV-6154, кв. 381, като след влизане в сила на кадастралната карта на гр. Сливен през 2006 г. на плана са нанесени новите кадастрални номера на поземлените имоти.

На подробния устройствен план са отразени, конкретно на западната фасада на жилищната сграда стълбището и площадката, представляваща затворено входно антре за първи жилищен етаж и западно от него покривна плоча „козирка" с означение на входа за полуподземния етаж с размери 1.20/2.50 м и площ 3.00 м2.

Процесния строеж - пристройка е изпълнен с много добро качество с вложени традиционни материали и изделия широко използвани в строителството през последните 20-25 години, поради което вещото лице не може да конкретизира година на изграждане на същата.

Строителните дейности за изграждане на „Пристройка към съществуваща жилищна сграда", разположена в ПИ с идентификатор № 67338.521.162 по Кадастралната карта на гр. Сливен с административен адрес гр. Сливен ул. „Л.ч." № …", са определени от експерта като „строеж" по смисъла на § 5 ДР на ЗУТ т. 38, който е „пета категория", съгласно чл. 137, ал.1, т.5, „а" и „г" от ЗУТ и за същия е необходим одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж съгласно изискванията на Глава Осма - Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, съответно Раздел II - Съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и Раздел III - Разрешаване на строителството от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и изслушаната експертиза, която като обоснована и компетентно изготвена, съдът възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е подадено на 14.10.2020 г. и следователно е спазен законоустановения 14 дневен срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на разпореденото с обжалваната заповед премахване на незаконен строеж и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на строеж пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Сливен, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В мотивите на заповедта строежът е описан подробно; при посочване параметрите на строителството, разположението му в имота и че същото е изпълнено без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт № 10 от 08.09.2020 г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта), съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна.

Заповед № РД 15-2730/30.09.2020 г. на Кмета на Община Сливен е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 10 от 08.09.2020 г. Видно от представените и приети като доказателства по делото документи, лицата извършили проверката и съставили констативния акт са служителите от общинска администрация – Сливен. Съгласно чл.242а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1, а именно строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Според т.1 на този текст от закона, за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. Такива служители са лицата участвали при извършване на проверката, съставили и подписали Констативен акт № 10 от 08.09.2020 г..

С констативния акт са установени и удостоверени релевантни факти и обстоятелства от гл. т на материалноправното основание за издаване на заповед за премахване незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващия, с което е надлежно уведомен за започналата със съставянето на акта административна процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в административното производство по чл. 225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Видно от административната преписка такова възражение е подадено, но с него не са представени доказателства относно законността на сградата.

Административният орган е обсъдил представеното проти КА възражение и е приел същото за неоснователно.

С оглед гореизложеното съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици спрямо адресатите на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че строителството на разпоредения за премахване строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.521.162 по Кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес: гр. Сливен, ул. „Л.ч.“ № …, е извършено след 2006 г., както е посочено в съставения констативен акт № 10 от 08.09.2020 г. и в издадената въз основа него заповед на Кмета на Община Сливен. Действително от административната преписка не става ясно, от къде е постъпила информацията за възприетият от контролните органи и от решаващия административен орган период на извършване на строителството. На представената по преписката извадка от кадастралната карта на гр.Сливен, която е послужила като основа за изработването на скицата към КА № 10 от 08.09.2020 г., тази пристройка не е отразена. Служебно известно е на съда, че КККР на гр.Сливен са одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, следователно обосновано контролните органи при Община Сливен са приели, че процесната пристройка е изградена след 2006 г. Показанията на разпитаните по делото свидетели за годината на изграждане не могат да се приемат за достоверни, тъй като както бе посочено по-горе свидетелят К. не е категоричен относно обема на строежа и дали същия е бил в настоящия вид, а свидетеля Д. е близък роднина на оспорващата и е заинтересован от изхода на спора. От назначената експертиза се установява, че действително от западната страна на пристроената жилищна сграда е съществува бетонна козирка, която е отразена в кадастралната карта на гр.Сливен, но същата е била с много по-малка площ от площта на процесния строеж. Това обстоятелство обяснява несигурността на св.К. относно обема на извършеното от него строителство, като не е изключено същото да е реализирано на няколко етапа.   

Дори да се приеме тезата на оспорващата, че строежа е изграден през 2000 г., то отново не би могло да се приеме, че същият представлява търпим строеж по смисъла на закона.

Въз основа на установените характеристики на разпореденият за премахване обект строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.521.162 по Кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес: гр. Сливен, ул. „Л.ч.“ № …, от гл. т. на неговия вид, предназначение, начин на изпълнение и параметри на изпълненото строителство, съдът приема, че извършеното строителство безспорно представлява строеж както по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ, така и по § 1 ППЗТСУ (отм.). Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в някое от законово установените изключения. Архитектурен проект и разрешение за строеж се изискват и съобразно нормативната уредба на чл.55 от ЗТСУ (отм.) и чл.224 ал.1 от ППЗТСУ (отм.) действали към момента на извършването му. Процесният строеж не попада и в изключенията по чл.225 ал.4 (отм.), респективно  чл.151 от ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж, както в редакцията към момента на извършване на строежа, така и към настоящия момент. Същият не попада и в изключенията по чл.225 ал.1 т.1 от ППЗТСУ (отм.) доколкото не е предвиден в действащия подробен градоустройствен план. Ето защо за извършването на този строеж е било необходимо одобряване на архитектурен проект и издаване на разрешение за строеж.

Несъмнено установеното е, че за изпълнения строеж няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, което е основание за квалифицирането му като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на което посоченото фактическо основание за издаване на процесната заповед за разпореденото премахване като незаконен строеж на изградения строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.521.162 по Кадастралната карта на гр. Сливен, се установява по категоричен и безспорен начин.

Материалната законосъобразност на Заповед № РД 15-2730/30.09.2020 г. на Кмета на Община Сливен е обусловена не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без строителни документи, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. Строежът не може да се квалифицира като търпим и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж.

Предвид периода на изграждането на процесната сграда след 2006 г., както приема административния орган, за същата не е предвидена възможност за запазването и като търпим строеж. Дори да се приеме тезата, че е изградена през 2000 г., както твърди оспорващата, то относно нея е приложима разпоредбата на  § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Предвидените в този законов текст предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. Строежът попада в урегулирана територия, в строителните граници на населеното място, в имот отреден за жилищно строителство. Съгласно чл. 112 ал.1 от действалата към този момент Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство(отм.) допълващото застрояване със сгради и постройки по чл. 44, ал. 3 се разрешава съобразно режима на ползване и застрояване за съответната устройствена зона, утвърден с подробния градоустройствен план, при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и противопожарните строително-технически норми.

Според чл. 113 ал.1 от същата  наредба сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване. Тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване. В случая в съседния УПИ III-161 в кв.381 липсва заварена сгрпада с калканна стена на регулационната линия, поради което застрояването на процесната сграда на вътрешната регулационна линия е било недопустимо.

Наред с гореизложеното липсват данни да е предприета процедура по узаконяването му или за декларирането му пред одобряващите органи. Кумулативно с изискването за допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строителството или по ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, което не е изпълнено – строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до края на 1998 г. или в 6-месечен срок от обнародването на закона. Само на това основание строежът не може да се квалифицира като търпим, независимо от съображенията по недопустимостта му според правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа или по ЗУТ.

Неприложима към казуса е ал. 1 на § 127 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., тъй като тя се касае строежи извършени от 2.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Разпоредбата не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПРЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16, които са в сила и към настоящия момент. (Решение № 11105 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2017 г., II о., Решение № 15255 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2019 г., II о.,)

Строежът не е допустим и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Дори да се приеме, че неговото разполагане е допустимо, съгласно чл.42, ал. 2 от ЗУТ, то не отговаря на останалите изисквания предвидени в закона, а именно  извършен е без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Както обосновано е посочило вещото лице по делото, процесният строеж не може да бъде квалифицирана като текущ ремонт, а също и като изграждане на съоръжение за отводняване и същият представлява строеж по смисъла на § 5 ДР на ЗУТ т. 38 от ЗУТ. Същият не попада в хипотезите на чл.147 ал.1 и чл.151 ал.1 от ЗУТ, поради което за същият е било необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че относно изпълнения строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.521.162 по Кадастралната карта на гр. Сливен, кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изградена сграда без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж не изпълнява изискванията за определянето му като "търпим" и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт следва да обхване и преценката дали правилно са определени адресатите на акта т.е. правилното определяне на лицата, спрямо които са прилагат разпоредените с акта правни последици. съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик. В случая като адресат на акта и на разпореденото със заповедта премахване на строежа, е определена Т.С.И., като извършител на незаконното строителство. От събраните по делото доказателства се установи, че изграждането на незаконния строеж е извършено именно от оспорващата, която е изградила постройката по стопански начин. В този смисъл обосновано и законосъобразно е определен като адресат на оспорената заповед и на разпореденото в негова тежест и като негово задължение премахването на строежа.

Причините наложили извършването на строежа не са част от процедурата по установяване допустимостта му. В този смисъл са без значение за валидността на издадения административен акт, поради което не следва да бъдат обсъждани от съда.

Не се установиха и други основания по чл.146 от АПК, които да обосноват отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен за премахване на незаконния строеж е правилна и законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото и във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя са направените от община Сливен разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и депозит за изготвяне на експертиза в размер на 150 лв..

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.И. *** против Заповед № РД 15-2730/30.09.2020 г. на Кмета на Община Сливен.

ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на Община Сливен, направени по делото разноски в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :