Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София,28.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 11558 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се Решение от 14.06.2019 г. по гр.д. №
21687/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 25-ти състав, с което е
отхвърлен предявеният от К.Д.М. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124 от ГПК, с предмет- признаване на установено, че ищецът К.Д.М. не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 548,75 лв. – коригирана стойност на електрическа
енергия за периода от 28.12.2016 г. до 28.03.2017 г. за доставяна
електроенергия по клиентски номер № 3000100799228, с адрес на доставка: гр.
Перник, кв. Радина чешма.
Въззивникът К.Д.М. заявява
искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно.
Поддържа, че по делото не е безспорно доказано, че процесният електромер,
фабричен номер **********, е бил монтиран за него като
потребител на ел. енергия на процесния адрес и в рамките на процесния период.
Оспорва удостовереното в констативния протокол за извършената проверка на
процесния адрес. Възразява, че същият представлява частен документ, който не е
подписан от него и не се ползва с
доказателствена сила. Възразява срещу приетите изчисления за реално количество
потребена ел. енергия. Навежда доводи, че по делото не е установена
техническата изправност на процесния електромер като средство за търговско
измерване. Оспорва изчисленията в представената справка за корекция, като счита,
че неправилно вещото лице е основало констатациите си в заключението на база
тези изчисления. Поддържа, че делото не
се установява извършването на отчет на 29.12.2016 г. Твърди, че корекцията е
неправилно начислена и по цени. Възразява, че от ищеца не е изпълнено
законовото задължение по чл.98“а“, ал.2, т.6 от ЗЕ - за предвиждане на ред в
Общите условия /ОУ/ за уведомяване на клиента за наличие на основание за
корекция по реда на ПИКЕЕ. Поддържа, че при съставяне на процесния констативен
протокол не са спазени изискванията на чл. 47 и 48 от ПИКЕЕ /отм./. Счита , че
отговорността за установени пропуски следва да се понася от потребителя
единствено при негова доказана вина за причиняване на неточното измерване и при
доказаност на реалното потребление, които обстоятелства по делото не са
доказани. Въззивникът-ищец твърди, че липсва законово задължение за него да
монтира, поддържа в изправност и сертифицира средството за търговско измерване.
Поддържа, че това задължение се носи от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и
именно то следва да понесе отговорността от неправилното отчитане. Поддържа се,
че въведеното правило за корекция на сметки на потребител при обективна
невъзможност за измерване от СТИ противоречи на Закона за защита на
потребителите. Излага доводи, че корекционната процедура е средство за
обогатяване на ответника по нерегламентиран начин. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Ч.
Е.Б.“ АД оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното с нея решение като законосъобразно и правилно.
Твърди, че корекцията е извършена при спазване на ПИКЕЕ /отм./, които са приети
от компетентния държавен орган в рамките на законовата делегация, предоставена
с нормата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ. Поддържа, че правото на доставчика да
извърши едностранна корекция при неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя. Възразява, че в приетите от него Общи условия /ОУ/ е установен
редът за уведомяване на клиентите на ел.енергия за извършената корекция - с
клаузата на чл.17,ал.2 от приложимите към исковия период ОУ, като самото
уведомяване е достигнало до знанието на клиента – ищец, съгласно съставеният по
реда на чл. 48 от ПИКЕЕ /отм./ констативен протокол. Посочва, че разпоредбите
на чл. 48 до чл. 51 от ПИКЕЕ не са отменени към датата на процесната проверка
от 28.03.2017 г. Посочва, че липсата на ред за уведомяване на потребителя би
било единствено пречка на поставянето му в забава, но не може да послужи като
основание за отричане на дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Заявява искане за присъждане на разноските във
въззивното производство.
Съдът, като взе предвид становища и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на ч.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от К.Д.М. срещу „Ч.Е.Б.“ АД , с
предмет - признаване за установено, че ищецът не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 548,75
лв., представляваща цена на ел.енергия, начислена въз основа на констативен
протокол № 3017695 от 28.03.2017 г.
С обжалваното решение исковата претенция е отхвърлена
като неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите
на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявения
отрицателен установителен иск, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща
към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите,
заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
С исковата молба по делото, ищецът не е оспорил, че е
потребител на електрическа енергия за процесния имот, с адрес гр. Перник, кв.
„Радина чешма“, а единствено констатациите на ответника за неточно измерване на
ел.енергия и извършената въз основа на тях корекция. Фактът, че ищецът има качеството на потребител
на ел.енергия за процесния имот и обстоятелството, че между него и ответника е
сключен договор да доставка на ел.енергия за този имот са обявени за безспорни от първата инстанция с доклада по
делото, срещу който от ищеца не са заявени възражения. Ето защо, съдът приема,
че като преклудирани- заявени за пръв път с въззивната жалба, възраженията на
ищеца, че няма качеството на потребител на ел.енергия за процесния имот и за
липсата на договорно правоотношение между него и ответника, не следва да бъдат
обсъждани, на основание чл.266,ал.1 от ГПК. Съдът намира за неоснователно и възражението
на ищеца, че издаденият констативен протокол, с който е установено неточното
измерване на ел.енергия, не касае обекта на ищеца, за който е сключен договорът
за доставка на ел.енергия. Видно от съдържанието на констативния протокол,- т.1-„място
на използване на ел.енергия“, провереният обект се намира на адреса в гр.
Перник, кв. „Радина чешма“, като посочените в констативния протокол клиентски и
абонатен номер съвпадат с тези на процесния обект, за който страните са
обвързани от договора за доставка на ел.енергия.
Правният спор е относно дължимостта на процесната
сума, която е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл.48 от ПИКЕЕ /отм./. Настоящият съдебен състав
приема за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционния съд, с който
е прието, че от събраните по делото доказателства е доказано наличието на
законовите предпоставки, регламентирани от нормата на чл.48 от ПИКЕЕ /отм./ за
извършване на корекцията и въз основа на нея- начисляване на процесната сума
като дължима от ищеца за нормативно установения период от време на неточното
измерване на ел.енергия, доставена за имота му.
С нормата на чл.83,а.1,т.6 и чл.83,ал.2 от ЗЕ /в
приложимата към конкретния релевантен момент на съставянето на констативния
протокол и периода на корекцията редакция, публ. в ДВ, бр.54/ 2012г.- в сила от
17.07.2012г./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието за приемане на
подзаконов нормативен акт- Правила за измерване на количеството ел.енергия,
включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от
ЗЕ, от ДКВР с протокол № 147/ 14.10.2013г., обн. В ДВ, бр.98/12.11.2013г. са
приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013г. и са отменени с влязло в сила на
23.11.2018г. решение на ВАС, но са приложими към исковия период, съгласно
нормата на чл.195, ал.1 от АПК. Нормата на чл.83,ал.1,т.5 от ЗЕ изрично постановява, че правилата следва да
съдържат регламентацията на измерването на ел.енергия, включително и в случаите
на неизмерена, неточно или неправилно измерване, като в последния случай именно поради липсата на
обективни данни за точното количество ел.енергия, измерването се извършва по
нормативно установената формула. Процесните правила имат характер на нормативен
административен акт по смисъла на раздел III, глава пета от АПК, и имат
задължителен характер за всички негови адресати. Именно поради характера си на
нормативен акт, то при прилагането им не се касае за "договорна
клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт, Директива
93/13 ЕИО от 1993 г. не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, транспониран
в § 12а от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона - чл.
143 и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови и подзаконови разпоредби.
В конкретния случай КП № 3021755 от
16.11.2018г. е съставен в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.47,
ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ /отм./, след извършена проверка по реда, регламентиран
от чл.41-чл.44 от ПИККЕ /отм./. При
проверката е констатирано, че пломбите на щита на ел. таблото, на капачката на
клемния блок на електромера и тарифния превключвател са нарушени, като тези
пломби се водят монтирани на друг адрес, установено е че от задната страна на
корпуса на електромера има пробит отвор, замаскиран с лепенка. Извършено е
измерване с еталонен уред при реален товар, като е отчетена грешка от минус 53,42
%. От
констативния протокол се установява, че електромерът, монтиран на процесния имот
с фабричен номер ********** е демонтиран и на негово място е монтиран нов, като
демонтираният електромер е поставен в безшевен чувал.
Видно от съдържанието на КП, ищецът е търсен при
извършване на проверката, но не е намерен на обекта, поради което и проверката
е извършена в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите,
които са удостоверили констатациите от
проверката с подписите си в КП.
Съдът намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба доводи, че при съставянето на протокола се е изисквало
присъствието на органите на полицията. Нормата на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ (отм.) регламентира
хипотеза, при която констатираното при проверката въздействие върху уреда за
търговско измерване е такова, че само по видимите му белези е ясно, че води до
промяна на схемата на свързване. Тъй като визираните от нормата на чл.48,ал.2
от ПИКЕЕ (отм.) външни въздействия сочат на видно вмешателство върху уреда за
търговско измерване, наличните данни за това въздействие, удостоверени с
присъствието и подписа на служител на полицията придават на КП качеството на официален
документ, който може да бъде ползван като доказателство в евентуално бъдещо
наказателно производство при установен автор на противоправното деяние
/въздействие/. В конкретния случай, въпреки че от проверката на място е
констатирано въздействие върху електромера – нарушаване на пломбите и пробит
отвор, от същото не може да се направи недвусмислен извод, че са налице видими белези на промяна в схемата на
свързване. Фактът, че промяната на схемата на свързване е осъществена във
вътрешността на електромера, чрез осъществен достъп /пробит отвор/, който е възстановен, и не е видима, се потвърждава и от приетото
по делото заключение на СТЕ. По тази причина, съдът приема, че присъствието на
полицейски служител не е било необходимо при проверката от 28.03.2017 г. и не
са налице формални нарушения при извършването на проверката, тъй като не е
налице сочената от ищеца хипотеза на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ /отм./.
От протокола на БИМ под № 1051/18.07.2017г./л. 30/- за
извършена метрологична експертиза на гореописаният демонтиран електромер се
установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, чрез
пробиване на отвор от задната страна на основата, който е възстановен. От
вътрешната страна на клемния блок един от проводниците от електрическата схема
е срязан, изместен и презапоен към токовата пластина, свързваща токовите клеми,
налице е изменение на електрическата схема, водеща до грешка при отчитането от
-53,00 % /минус 53,00%/. Въз основа на констатациите на извършената експертиза
от БИМ, законосъобразно
корекцията е извършена на основание нормата на чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ /отм./.
Следва да се посочи, че в конкретния случай наличието или липсата на
реализирано противоправно въздействие върху СТЕ от страна на ищеца-потребител
или трето лице е без значение. Противоправността има правно значение само за
ангажиране на наказателната отговорност на установения автор на деянието, но е
ирелевантна за ангажиране на гражданската отговорност на ищеца-потребител за
заплащане на претендираната от него сума, представляваща цена на ел.енергия,
тъй като дължимостта на последната е обусловена единствено от получената
доставка на ел.енергия, която не е била измерена в доставения обем в резултат
на въздействието върху уреда за измерване, поради което размерът на дължимата
цена се определя по нормативно установената формула. Ето защо и ПИКЕЕ /отм./ не установяват нормативно
изискване за доказване на конкретно виновно поведение от страна на
ищеца-потребител, което да е причинило промяната в схемата на свързване на
уреда за търговско измерване, поради което неоснователно се явява заявеното от
него възражение за недоказано по делото на виновно поведение от негова страна,
в резултат на което да е осъществено въздействието върху измервателния уред,
доколкото от приетото по делото експертно заключение на БИМ се установява, че
СТЕ не измерва доставената ел.енергия изцяло. В този смисъл са разрешенията на
съдебната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав –
постановените по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 115/20.05.2015г. по гр.дело
№ 4907/2014г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 164/02.03.2016г. по гр.дело № 2446/2014г.
и решение № 118/ 18.09.2017г. по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на ВКС, с които е
прието, че до влизане в сила на ПИКЕЕ
/т.е.- до 16.11.2013г./ не съществува нормативно основание за ответника
– като доставчик на ел.енергия, едностранно да коригира сметките на
потребителите при наличието само на обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на ел.енергия, без да е доказан периодът на
неточното/неотчетено измерено количество ел.енергия и без доказано виновно
поведение на потребителя, резултат, от което да е неточно измерената или
неизмерена ел.енергия, поради което за периода преди 16.11.2013г. е в сила
постановената задължителна практика на ВКС, касаеща едностранните корекции на
сметките за ел.енергия от страна на ответника. С цитираните по-горе решения е
прието, че с влизане в сила на изменението на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ
и приетите в изпълнение на това изменение ПИКЕЕ /отм./ е създадена нова правна
уредба, която регламентира нормативен ред за измерване на количеството ел.енергия
и в случаите на неточно отчитане или неотчитане на доставена ел.енергия, без да
е доказано виновно поведение от страна на потребителя, довело като резултат до
неточното измерена или неотчетена ел.енергия, /такова не се изисква от нормата
на чл. 48 от ПИКЕЕ /отм./, като корекцията на задълженията на потребителя във
връзка с това е ограничена за период до 90 дни, назад, от датата на
установяване на повредата или неточността на електромера /чл.49,ал.2 от ПИКЕЕ- отм./.
Прието, че в договорните отношения между страните по принцип важи правилото
на чл.81 от ЗЗД /за виновния характер на
договорната отговорност/, освен в случаите, когато приложението му е
нормативно изключено и е предвидена
обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е тази, регламентирана с нормата на
чл.48 от ПИКЕЕ /отм./. В последната хипотеза правно значение има единствено
безспорно доказания по делото факт, че СТЕ не е измервало доставяната до имота
ел.енергия в пълен размер, като ирелевантен е фактът дали неизправността на СТЕ
е резултат от обективна причина или от субективно въздействие на конкретно
лице.
На следващо място, от приетото пред първата инстанция заключение
на СТЕ се установява, че корекцията на консумираната ел. енергия е
математически точно изчислена по реда на чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ /отм./. Със
заключението на СТЕ е потвърдена констатацията и по протокола на БИМ, че е
налице изменение на електрическата схема на електромера, която е резултат от
целенасочено въздействие върху СТИ в защитената му вътрешност. По делото се
установява, че доставката на ел.енергия е извършена през процесния период от
време, като този факт не се и оспорва от ищеца, но това реално доставено
количество не е отчетено или е отчетено неточно, поради което в резултат на
нейното неотчитане или неточно отчитане, количеството й се определя по
нормативно определена формула, която е спазена, съгласно заключението на СТЕ.
Що се отнася до периода на корекцията- при липса на доказателства за предходно
извършена проверка на уреда за търговско измерване /както при дадения казус/,
периодът на корекцията е ограничен до 90 дни назад, именно с цел да бъде
ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, предвид вероятността неизмерената или неточно измерената
ел.енергия да е както за период от 2 дни, така и в пъти повече от 90 дни. Въведеният период, за който е допустима
корекцията, цели да гарантира именно равнопоставеност на страните и
разпределението на риска между тях от неизмерената или неточно измерената
ел.енергия, като гаранция за недопустимост на неоснователното обогатяване на
някоя от тях.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба доводи, че ответното дружество не е установило
техническата годност на средството за търговско измерване. Видно от представеното
свидетелство за калибриране № Е-310 от 27.08.2015 г. /л. 28 от делото пред
СРС/, електромерът е преминал първоначална проверка, като съгласно т. 27 от Заповед
№ А-333 от 29.05.2014 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор периодичността на последващи проверки на трифазни
електромери до 10 МVA е четири години, който период не е изтекъл към
съставянето на протокола от 28.03.2017 г.
На настоящия съдебен състав е служебно е известно
решение № 12897/01.12.2015г. по адм.дело № 9462/2014г. на ВАС и окончателното
решение от 06.02.2017г. на 5-чл. състав
на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., като с последното ПИКЕЕ са отменени, с изключение на нормите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, които са приложимите в конкретния
случай. На настоящия състав са служебно
известни и решение № 2315/ 21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г. и влязлото в
сила решение № 13691/ 08.11.2018г. по адм.дело № 4785/ 2018г. на 5 чл. състав
на ВАС, с което първото решение е потвърдено и с които са отменени и нормите на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ. В тази връзка следва да се посочи, че тези съдебни решение за отмяна имат
действие само за в бъдеще – от момента на влизането им в сила, съгласно
изричното разпореждане на нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и
постановената с тях отмяна на нормите на ПИКЕЕ не рефлектирала върху
приложимите правни норми за конкретния казус.
Съдът намира за неоснователни изложените от въззивника
доводи за липсата на нормативно установената предпоставка с разпоредбата на
чл.98“а“,ал.1 от ЗЕ - за ангажиране безвиновната отговорност на ищеца -
изпълнено от ответника задължение по чл.98,“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ- за приемане на
Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване на потребителя за извършената
корекция. В приложимите към исковия период ОУ, /представени по делото/ е
предвидено изрично връчване на констативния протокол за корекцията на
потребителя с клаузите на чл.17 и чл.18 от тях. Нормата на чл.98“а“,ал.2,т.6 от
ЗЕ безспорно цели да гарантира защитата на потребителя. Действително, в
конкретния случай изпратените до ищеца уведомления за корекцията с писмо с
изх.№ NTZ3505/ 24.07.2017 г. , /л.38 от делото на СРС/ и предложение за корекция
на сметка от 26.07.2017г. /л.36 от делото на СРС/, не са връчени, тъй като
ищецът не е намерен на адреса, но дори и в тази хипотеза, съдът приема, че за
ищеца е гарантираната правна възможност да заяви и докаже своите оспорвания на
констатациите в КП в рамките на настоящия исков процес, като липсата на
надлежно уведомяване има правно значение само при разрешаването на въпроса за
наличието или липса на забава на потребителя за изпълнение на задължението за
заплащане на сумата по корекцията. Настоящият съдебен състав споделя дадените в
този смисъл разрешения на съдебната практика на ВКС – постановените по реда на
чл.290 от ГПК- Решение № 118 от 18.09.2017г. по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на ВКС и Решение № 124 от
18.06.2019г. по гр.дело № 2991/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. С оглед изложените
мотиви, съдът намира за неоснователно възражението на въззивника-ищец за
недължимост на исковата сума, основано на твърдяно нарушение на нормата на
чл.98“а“,ал.1 от ЗЕ.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивната
жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3, вр. с
ал.8 от ГПК, въззивникът-ищец дължи на въззиваемия-ответник направените от последния
разноски във въззивното производство в
размер на 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2019 г. по гр.д. №
21687/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 25-ти състав
ОСЪЖДА К.Д.М. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД – сумата от 100,00лв. – разноски по делото за
въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.