РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Царево, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100496 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба К.
П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, съдебен адрес: Правна кантора
„И ЕЛ СИ", с адрес: **, против **, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано от Н. М. - **, с която се иска от съда, да
постанови решение, с което:
На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да признае уволнението на
ищцата със Заповед № ** г. за налагане на дисциплинарно наказание,
издадена от Н. М. - ** **, за незаконно и да го отмени, както и да възстанови
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „**" в Дирекция „**“ при
**гр. Китен.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, да
присъди обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа
поради незаконното уволнение, в размер на брутното трудово възнаграждение
за период от 24.11.2022 г. до 24.05.2023 г., а именно, сумата от 4 920.00 лева
/четири хиляди деветстотин и двадесет лева/, ведно със законната лихва от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, да постанови предварително
1
изпълнение на решението, по отношение на обезщетението.
Да осъди ответника да заплати на ищцата, направените по делото
разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане на експертиза.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Пледира за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответника се представлява от ** на ** Китен.
Пледира за отхвърляне на иска.
С исковата молба се твърди, че страните са в трудови правоотношения,
по силата на трудов договор за периода от ** г. като ищцата е заемала
длъжността „**“ в Дирекция „**“ при ** Китен. Сочи се, че 27.07.2019 г.
поради получен исхемичен мозъчен инсулт, на ищцата е било разрешено,
ползването на отпуск поради временна неработоспособност, като след
изтичането на отпуска, същата се е завърнала на работа. Според исковата
молба, от 06.01.2020 г. до 09.01.2020 г. ищцата постъпила в Многопрофилна
болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“.
Според исковата молба, на 27.07.2021 г. ищцата получила втори исхемичен
мозъчен инсулт и постъпила в Отделение по Нервни болести при УМБАЛ
Бургас, поради което се наложило да ползва отпуск поради временна
неработоспособност. Твърди се, че ищцата има редица заболявания, сред
които исхемична болест на сърцето и от Паркинсонова болест. Според
исковата молба, ищцата поискала от **ство гр. Китен, да и бъде разрешено
ползването на платен и неплатен отпуск, като такъв и бил разрешен до
30.06.2022 г. Твърди се, че ищца поискала разрешение да ползва още 30 дни
неплатен отпуск, но не била уведомена, дали такъв и е бил разрешен. Ищцата
твърди, че с нарочно уведомление била уведомена, че отсъствието в периода
от *** г. се счита за „самоотлъчка“ поради което и е била уволнена. Според
ищеца, ответника не е спазил императивната процедура при наличието на
2
предварителна закрила, като уволнението е извършено без предварително
разрешение на Инспекцията по труда и без мнението на Трудово-експертната
лекарска комисия. Твърди се още, че заповедта с която е наложено
наказанието е необоснована, като не взети предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Според исковата молба, не е налице нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като неявяването на работа е вследствие на съществуващия
риск за здравословното състояние на ищцата.
Ответника в отговора на исковата молба твърди, че по повод докладни
записки подадени от ** в ** гр. Китен, е била извършена проверка, при която
се установило, че със заповед на работодателя, ищцата е ползвала неплатен
отпуск за периода от *** г. включително. Сочи се, че след изтичане на
разрешения неплатен отпуск, с нарочно уведомление, ищцата е била
уведомена, че не й се разрешава последващ отпуск и следва да се яви на
работа на *** г. като уведомлението е получено от страна на ищцата лично на
*** г. и същата не е депозирала възражение, становище или др. документ в **
Китен. Според ответника, ищцата не се е явила на работа на датите, посочени
в работния график за месец юли, като за причините поради които не е била на
работа ответника не е бил надлежно уведомен, не са били представени
медицински документи. Според ответника, преди наказанието, до ищцата е
била изпратена покана за даване на обяснения, получена от нея лично, но
същата е депозирала в ** Китен нова молба, с която поискала да й бъде
разрешен отпуск. Според ответника, във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение между ** Китен и ищцата, е било поискано предварително
разрешение от страна на Главна инспекция по труда, тъй като служителката
има издадено експертно решение на ТЕЛК и след разглеждане на преписката,
от Главна инспекция по труда е издадено предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Според ответника, при
налагане на наказанието са били спазени всички законови изисквания, поради
което и заповедта се явява правилна и законосъобразна.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове с правно основание в 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
3
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от правно легитимирано лице, имащо интерес
от тяхното предявяване, срещу надлежен ответник, в законоустановения срок,
поради което и се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете:
Предмет на изследване по делото е атакуваната Заповед № ** г. за
налагане на дисциплинарно наказание, издадена от Н. М.- ** на гр. Китен.
Няма спор между страните, че ищцата е заемала длъжността „**" в
Дирекция „**“ при ** - Китен.
Не се оспорва също така, че трудовото правоотношение на ищцата, по
отношение на заеманата от нея длъжност, е било прекратено със приложената
по делото Заповед № ** г. за налагане на дисциплинарно наказание, издадена
от Н. М.- ** на гр. Китен.
Установява се от приложената Заповед № ** г., че ищцата е ползвала
неплатен отпуск, за периода от ***г. включително.
Видно от приложената молба с вх. № ** г. по описа на ** гр. Китен,
ищцата е поискала от работодателя разрешаване ползването на още 30 дни
неплатен отпуск.
Видно от приложеното уведомление с изх. № ** г. ищцата е
уведомена, че не й се разрешава последващ отпуск и следва да се яви на
работа на 01.07.2022 г. Със същото уведомление, на ищцата са били указани
последствията от неявяване на работа.
Установява се от приложените като доказателства по делото Докладна
записка с вх. № ** г. докладна записка с вх. № ** г. и докладна записка с вх.
№ ** г. и констативните протоколи към тях, че на дати посочени в работния
график за м. юли 2022 г. както следва: 01.07.2022 г. - II смяна /от 14:00 ч. до
21:00 ч./, 02.07.2022 г. -1 смяна /от 06:00ч. до 14:00 ч./, 04.07.2022г. - II смяна
/от 14:00 ч. до 21:00 ч./ ищцата не се е явила на работа.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
На първо място, настоящия състав приема, че в случая е безспорно
доказано, че ищцата е извършила констатираните нарушения, описани в
заповедта на уволнение, за които нарушения е санкционирана.
Съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 7 от КТ, като
4
нарушения на трудовата дисциплина са посочени закъснение,
преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване
на работното време /т. 1/ и неизпълнение на законните нареждания на
работодателя /т. 7/. В случая, категорично се установиха от приложените като
доказателства по делото Докладна записка с вх. № ** г. докладна записка с
вх. № ** г. и докладна записка с вх. № ** г. и констативните протоколи към
тях, че ищцата не се е явила на работа, на сочените в атакуваната заповед
дати, както и че същата не е изпълнила законните нареждания на
работодателя да се яви на работа на 01.07.2022 год. обективирани в
приложеното уведомление с изх. № ** г. В настоящия случай,
безпротиворечиви се установи от събраните по делото писмени
доказателства, че ищцата е извършила вменените и нарушения. Следва да се
посочи, че неявяването на работа и неизпълнението на нарежданията на
работодателя, не се оспорва и от самата ищца нито в исковата молба, нито в
съдебно заседание.
Във връзка с всичко изложено по-горе, съда намери за безспорно, че
ищцата е извършила констатираните нарушения- описани в заповедта на
уволнение- за които нарушения е санкционирана.
В исковата молба се навеждат доводи, за нарушения на процедурата по
издаване на процесната заповед, липса на мотиви и др. които в своята
съвкупност, са довели до ограничаване правото на защита на ищцата. Съдът
намира подобни твърдения за несъстоятелни.
Тук следва да се отбележи, че съгласно трайната и безпротиворечива
съдебна практика, /вж. Решение № 372 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3731/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 464/26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009
г., IV г. о. ВКС; решение № 58/13.03.2012 г. по гр. д. № 304/2011 г., IV г. о.
ВКС и др./, неправилната квалификация на извършеното нарушение в
заповедта за уволнение, не обуславя неговата незаконност. Така, евентуалната
неправилна правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за
дисциплинарно уволнение, не се отразява върху законността на уволнението,
защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания изложени в
заповедта за уволнение, т.е. доказване на осъществените от работника или
служителя подробно описани в заповедта нарушения.
5
На следващо място, / вж. решение № 304/02.07.2010 г. по гр. д. №
723/2009 г., IV г.о., решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г., IV г.
о. и др./ разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда точно определени
изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя,
конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци,
времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното
наказание. Отделно от това, следва заповедта да съдържа мотиви, тъй като
работника трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които
се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да
ги обори при евентуалното им оспорване пред съда.
Според настоящия състав, в случая са изпълнени всички законови
изисквания по отношение процесната заповед. С процесната, уволнителна
заповед е индивидуализирано нарушението- посочена е датата на неговото
извършване, мястото на извършване, обстоятелствата при които е извършено
и установено. Посочено е, че нарушението е доказано с докладни и
протоколи. В процесната заповед за дисциплинарно наказание, работодателя е
посочил, че е събрал и оценил доказателствата във връзка със случая,
преценил е тежестта на нарушенията и е взел решението за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание.
Спазена е и процедурата по издаване на заповедта, като до ищцата е
била изпратена покана за даване на обяснения, с изх. № ** г. получена лично
от нея.
Видно от приложеното Разрешително от ГИС с изх. №** г.
работодателя е спазил и разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като е
поискал предварително разрешение от страна на Главна инспекция по труда,
от където е било издадено предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата.
Относно соченото, че наложеното наказание не съответства на
тежестта на нарушението. Във всеки случай, това подлежи на преценка от
съда, винаги когато се обжалва уволнение. Това е така, тъй като на
работодателя е предоставена възможност за преценка, кое от изброените в чл.
188 от КТ дисциплинарни наказания да наложи като известно ограничение
6
при определянето им се въвежда с чл. 189, ал. 1 КТ.
Съгласно редакция на чл. 190 от КТ в тези случаи работодателят има
възможност както да наложи, така и да не наложи дисциплинарно уволнение.
И в единия, и в другия случай обаче работодателят може да извърши
преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е
извършено, при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите
на нарушителя, поведението му, личността му, настъпили ли са вредни
последици и пр. (чл. 189 КТ). При обжалване на заповедта за уволнение,
съдът проверява преценката на работодателя относно съответствието между
извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно
наказание, т.е. дали работодателят е приложил чл. 189, ал. 1 КТ.
В случая, настоящия съдебен състав приема, че е спазена и новелата на
чл. 189, ал.1 от КТ, а именно при определяне на дисциплинарното наказание
да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
На първо място следва да се посочи, че в конкретния случай безспорно
са налице предпоставките на чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2, където е записано, че
дисциплинарно уволнение може да се налага за: три закъснения или
преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от
които не по-малко от 1 час /т. 1/ и неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни /т. 2/, т.е. работодателя може да наложи
наказание „уволнение“ само на тия императивно посочени основания.
Отделно от това, извършените от ищцата нарушения по своя характер
са формални, т.е. за извършването им не е необходимо да е настъпил
вредоносен резултат за работодателя, за да се приеме, че е налице нарушение
на трудовата дисциплина, чиято тежест следва работодателя да преценява,
съпоставено с подобен вид нарушения.
На база установеното, в настоящия случай съдът намира, че
наложеното най-тежко наказание е съобразено с изключително високата
тежест на нарушенията и не е налице нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ при
определяне и налагане на дисциплинарното наказание, като по изложените
съображения, съдът намира, че за ответника работодател е било налице
основание за налагане на ищцата, на най-тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение", поради което трудовото правоотношение между страните е било
7
законосъобразно прекратено на това основание.
На основание изложените мотиви, съда намери, че предявения иск с
правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- за признаване на уволнението на
ищцата за незаконно е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции: по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- да бъде възстановена
ищцата на заеманата от нея длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ- да бъде изплатено на ищцата обезщетение за оставането и
без работа.
Ответника претендира разноски, но доказателства за сторени такива не
представил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените искове от К. П. Г., ЕГН
**********, против **, ЕИК **, с която се иска от съда, да постанови
решение, с което:
На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, да признае уволнението на
ищцата със Заповед № ** г. за налагане на дисциплинарно наказание,
издадена от Н. М. - ** на гр. Китен, за незаконно и да го отмени, както и да
възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „**“ в
Дирекция „**“ при ** гр. Китен.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да
присъди обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа
поради незаконното уволнение, в размер на брутното трудово
възнаграждение, за период от 24.11.2022 г. до 24.05.2023 г. в размер от 4
920.00 лева /четири хиляди деветстотин и двадесет лева/, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба-20.12.2022 год. до
окончателното изплащане.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване, считано от днес, пред
Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9