Решение по дело №614/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  423

 

                                          02.04.2020г, гр.Пловдив

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                     Членове: Фаня Рабчева

                                                                       Св.Узунов

като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 614/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:                      

                        Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                        Производството е образувано по жалба на Община Пловдив, представлявано от кмета З. Д., чрез пълномощника гл.юриск.Д.А. против Разпореждане изх.№ 2033/18.02.2020г. по изп.д.№ 20208280400058 по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.№ 828 , район на действие ОС-Пловдив, в частта, в което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на пълномощника на взискателя Д.Ц.Б. *** – адв.С.Ж.П.,*** за разликата от 200 лева до 490 лева съобразно НМРАВ. По изложени доводи и обстоятелства в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване на адвокатското възнаграждение до минималното такова по НМРАВ до размера, дължим само за образуване на изпълнителното производство. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                        Постъпило е възражение от Д.Ц.Б. ***, в качеството на взискател в изпълнителното производство, в което оспорва жалбата като неоснователна, по изложени във възражението доводи за това, че по изпълнителното дело се връчват книжа на пълномощника на взискателя, което е индиция, че участва във воденето на изпълнителното производство, вкл.при администрирането на настоящата жалба за отговор на процесуалния представител на жалбоподателя, процесуално действие , свързано с воденето на изпълнителното производство.

                        Постъпили са мотиви от ЧСИ Д.Митрова на основание чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата поради това, че за искането на жалбоподателя по чл.10, т.2 Наредба № 1/ 2004г. за МРАВ да не се прилага в настоящия случай няма изискване в закона.

                          Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                          Жалбата изхожда от надлежна страна в качеството на длъжник в изпълнителното производство, легитимиран да обжалва на основание чл.437, ал.2, т.7 ГПК акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението.

                          Изпълнителното производство е образувано по молба на адв.С.Ж.П.,***, като пълномощник на взискателя Д.Ц.Б. *** за събиране на вземане по издаден на 05.02.2020г. изпълнителен лист по гр.д.№ 2039/2019г. по описа на ОС-Пловдив в размер на сумата 5000 лева, ведно с присъдена законна лихва, считано от 08.05.2018г. до окончателното й изплащане. На основание чл.18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ правомощия за извършване проучване на имущественото състояние на длъжника, в т.ч. извършване на справки и изискване на необходимите документи, както и определяне на способ за принудително изпълнение и предприемане на необходимите изпълнителни действия. С молбата за образуване на изпълнителното производство  са представени Пълномощно и ДПЗС от 10.02.2020г., в което е договорено възнаграждение от 200 лева за образуване на изпълнително дело на основание чл.10, ал.1 от НМРАВ и 350 лева по чл.10, т.2 от НМРАВ, платени в брой в общия им размер от 550 лева. С Постановление от 10.02.2020г. ЧСИ е приел разноски по изп.дело – 550 лева – адв.възнаграждение и 48 лв такси с ДДС + 24 лв + т.26 с ДДС.

                        Видно от изпратената изх.№ 1711/ 11.02.2020г. ПДИ до длъжника за задълженията на длъжника в размер на 5000 главница, 894,44 лева лихви, 72 лева разноски по и.д., както и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ с вкл.ДДС в размер на 642,67 лева, както и други дължими до този момент, в общ размер от 550 лева, като определената общо дължима от длъжника сума възлиза в размер на 7 159,11 лева. ПДИ е получена от длъжника чрез входиране в Община  Пловдив на датата 13.02.2020г. С възражение от 18.02.2020 г. длъжникът е възразил  против така определеното адв.възнаграждение от 550 лева по изп.дело въз основа на обстоятелството, че единствените действия от страна на пълномощника по делото се състоят в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което определенията хонорар от 550 лева е прекомерен и необоснован, като е поискано редуцирането му на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер от 200 лева съгласно чл.10, т.1 НМРАВ. С обжалваното разпореждане искането частично е уважено до размера от 490 лева, което съответно включва възнаграждението по чл.10, ал.1, т.1- за образуване на изп.дело и минималното по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане, в случая  за вземане над 1000 лева -1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-7 по материален интерес.

                        С жалбата се поддържа довода за прекомерност на адв.възнаграждение като несъответстващ на действително извършените изпълнителни действия на адвоката и на тяхното естество, както и на фактическата и правна сложност на изп.дело и главното възражение, че Община Пловдив е изплатила всички суми, определени от ЧСИ в ПДИ в 14-дневен срок, даден за изпълнение. Поради извършеното в срок плащане с процесуалното си поведение Община Пловдив не е дала повод за извършване на посочените в т.10, т.2 НМРАВ процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане от страна на взискателя по изп.дело. В приложение на жалбата е представено Преводно нареждане/вносна бележка с дата 20.02.2020г. за внасяне чрез Инвестбанк АД по сметка на ЧСИ на сумата 7173,01 лв.

                        Жалбата се намира за основателна. Образуването на изпълнителното производство е по повод събиране на вземане по изпълнителен лист от 05.02.2020г. по гр.д.№ 2039/2019г. по описа на ОС-Пловдив, като основание за претендиране на адв.възнаграждение по чл.10, ал.1, т.1 НМРАВ в размер на 200 лева, което не се оспорва от длъжника по изпълнението. С ПДИ от 11.02.2020г., получена от длъжника на 13.02.2020г. , същият е поканен на основание чл.428, ал.1 ГПК в  двуседмичен срок за изпълнение с предупреждението, че в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. С настоящата жалба е представено надлежно доказателство, че указанието за извършване на плащане изцяло на общо дължимата сума е изпълнено в дадения двуседмичен срок, а именно на 20.02.2020г. Извършеното плащане на определената от ЧСИ общо дължима сума дава основание да се приеме, че са отпаднали условията за провеждане на последващи изпълнителни действия по принудително изпълнение. Реализираното от длъжника доброволно изпълнение в дадения срок за доброволно изпълнение обуславя отпадане на необходимостта от процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане на взискателя по смисъла на чл.10, ал.1, т.2 НМРАВ, вкл.чрез реализиране на изпълнителни способи в тази насока, възложени на основание чл.18 ЗЧСИ за предприемане от ЧСИ. Поради това не се намира от настоящия съдебен състав наличието на основание за претендиране на адвокатско възнаграждение на основание чл.10, ал.1, т.2 НМРАВ, поради което и включване в дължимите от длъжника разноски размер на договореното и изплатено възнаграждение на посоченото основание за сумата над 200 лева до определения от съдебния изпълнител размер от 490 лева. Ето защо жалбата следва да се уважи като основателна, като договореното възнаграждение по ДПЗС от 10.02.2020г. следва да се редуцира само до размера от 200 лева за образуване на изп.дело по чл.10, ал.1, т.1 НМРАВ.

                        Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Повдигнатият спор касае такъв за разноски, по повод на който се приема от съдебната практика не се дължи присъждане на разноски и такива не следва да се присъждат на жалбоподателя.

                        Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш  И  :

 

                        ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ 2033/18.02.2020г. по изп.д.№ 20208280400058 по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.№ 828 , район на действие ОС-Пловдив, в частта, в което е оставено без уважение искането на Община - Пловдив за намаляване на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на пълномощника на взискателя Д.Ц.Б. *** – адв.С.Ж.П.,*** за разликата от 200 лева до 490 лева съобразно НМРАВ.

                        НАМАЛЯВА договореното между Д.Ц.Б., ЕГН: ********** *** и адв.С.Ж.П.,*** адвокатско възнаграждение за разликата от 490 лева до 200 лева / двеста лева/.

                        В необжалваната част обжалваното разпореждане е влязло в законна сила.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.

  

 

                        Председател:                                 Членове: