РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. В. Търново, 05.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10182 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***Гр. Г.,
в качеството му на пълномощник на „Форест трейд груп 12“ ЕООД от гр. Дебелец, срещу Решение
№276/19.05.2021г. по АНД №97/2021г. по описа на Великотърновския районен съд, с
което решение е потвърдено Наказателно постановление №544472-F526983/14.05.2021г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин/загл. изм. ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра
на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. с
ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на закона, съществени процесуални нарушения –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, в представено по
делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за разноски.
Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище за неоснователност на касационата жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №276/19.05.2021г. по АНД №97/2021г. състав
на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №544472-F526983/14.05.2021г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на „Форест
трейд груп 12“ ЕООД от гр. Дебелец за нарушение по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този
резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено
извършване на нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18, не са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, правилно е квалифицирано нарушението, извършеното деяние не
представлява маловажен случай.
Направен е окончателен извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от
фактическа страна не е спорно, че на 15.11.2019г. органи на ответника по
касация са извършили проверка в търговски обект – склад за дърва, находящ се в
гр. Дебелец, местност „Селската лъка“ №71, стопанисван от дружеството касатор. При проверката е било установено, че при извършена
контролна покупка на стоки – чувал с пелети с тегло
от 25 кг, е издаден фискален бон от монтиран и функциониращ в обекта ЕКАФП. Във
фискалния бон не са посочени наименование на стоката, количество и стойност по
вид, а е изписано като закупен артикул „департ 2“ и
стойността на цялата покупка. Извършеното е било квалифицирано като нарушение
по чл. 26, ал. 1, т. 7/ред. ДВ бр. 76/2017г./, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за
което се следва санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като извършеното
нарушение не влече като пряка последица неотразяване на приходи, на основание
изр. второ от ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС на касатора е наложена санкцията по чл.
185, ал. 1 от с.з. в минималния визиран в закона размер.
В
касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка на установените
факти, както и липса на състав на административно нарушение по Наредба №Н-18,
за което се налага санкцията по чл. 185 от ЗДДС. Тези възражения касационният
състав намира за неоснователни.
Не е налице
съществено процесуално нарушение при описание на нарушението и посочване на
законовите разпореди, които са нарушени/неизпълнение на изискванията по чл. 57,
ал. 1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН/. В издаденото наказателно постановление подробно е
описаната установената в хода на административнонаказателното
производство фактическа обстановка, като спор относно фактите не е имало.
Посочени са конкретно приетите за нарушени разпоредби от Наредба №Н-18/2006г.,
като начина на формулиране на съответния адмнистративнонаказателен
състав е ясен и точен. Посочените нарушени разпоредби, съответстват на приетите
фактически установявания, като от описанието на нарушението недвусмислено
следва извод какво деяние е осъществено. Следва да се посочи, че в конкретния
случай не е извършено нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а за извършено
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се налагат санкциите посочени в ал. 1 на
чл. 185 от ЗДДС, т.е. налице е привилигирования
състав на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. с ал. 1 от ЗДДС, както са приели административнонаказващия орган и въззивния съд. В
наказателното постановление ясно е посочено, че касаторът е санкциониран за
неизпълнение на задължението си по чл. 26, ал. 1 от Наредба №Н-18, което
нарушение по своя характер не води до неотразяване на приходи, поради което
правилно на касатора е наложена санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Не са налице
и направените оплаквания за нарушение на закона. Касаторът е санкциониран на
основание чл.
185, ал. 2, изр. последно, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна – предвижда административно наказание за
нарушаване реда за отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред,
препращайки към правила и норми, регламентирани в други нормативни актове,
които конкретизират дължимото поведение. За да се ангажира административнонаказателна
отговорност е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията
си, предписани от тези правила. В конкретния случай съставът на
административното нарушение е попълнен с правилото на чл.26, ал. 1 от наредба
№Н-18/2006г., възирища конкретно съдържание на
издаваните фискални бонове. Посочената подзаконова правна норма регламентира
задължителното съдържание, което следва да има фискалната касова бележка, като
един от реквизитите е наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като наименованието
трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. От
събраните по делото доказателства по безсъмнен начин е установена липсата на
този реквизит в издадения при извършената контролна покупка фискален бон.
Що се отнася до оплакването за неприлагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то съдът е обсъдил тази хипотеза и е изложил
правилни мотиви защо не е налице маловажен случай. Тези изводи напълно се
споделят от настоящия състав.
Като е приел същото районният съд правилно е
изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането
на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на
делото и
неявяването на неин представител в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №276/19.05.2021г. по АНД №97/2021г.
по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено
Наказателно постановление №544472-F526983/14.05.2021г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Форест трейд груп 12“ ЕООД от гр. Дебелец, ул. „Христо Смирненски“ №19,
ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на
80/осемдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.