Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Д., 14.10.2019 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви състав, в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                             

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА 

При участието на секретаря: С. Б.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело №3930/2019г. по описа на Д. районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” №**, бл.**, вх.**, представлявано от управителите Д.Х., О.Л., И.Х.Г. и С.Н.Н., чрез юрисконсулт Р.И. срещу И.К.Д. с ЕГН ********** *** и Д.Р.А., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и  чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца размера на главницата, визирана в Заповед №1140/14.05.2018г. по ч. гр. д. №1910/2018г. по описа на ДРС, а именно: 689.78 лв., представляваща неиздължена главница  по договор за револвиращ заем /ДРЗ/ №** от 13.03.2014г., сключен между “П.К.Б.” ЕООД /като кредитор/ и И.К.Д. /кредитополучател/ и Д.Р.А. /солидарен съдлъжник/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

         В ИМ ищецът твърди, че между него като кредитор и ответниците /И.К.Д. като кредитополучател/ и Д.Р.А. /солидарен съдлъжник/ на 13.03.2014г. е сключен договор за револвиращ заем №**, при заемна сума в размер на 500 лв., със срок на издължаване – 48 месеца, размер на всяка вноска 33.75 лв. и с падежна дата – 15-то число на месеца, като общото задължение по заема е в размер на 1620.00 лв., при уговорена ГПР 110.70, годишен лихвен процент – 76.89 и лихвен процент на ден – 0.21. Договорът бил подписан при Общи условия, които са неразделна част от него, с които ОУ са били запознати и без възражения и забележки. На 13.03.2014г. ищецът е превел 500 лв. по банкова сметка *** И.К.. Д.А. е поел задължение соидарно да отговаря за задължението на И. Д. при посочените срокове и условия в договора.

         Ищецът твърди, че длъжниците са направили само 27 пълни вноски и една непълна, като последната платена вноска е от 07.07.2016г. Ответниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са допуснали просрочие, поради това на осн. чл.12.3 от ОУ по договора била настъпила предсрочна изискуемост. Процесният договор е бил прекратен от ищеца на 01.11.2016г. и на 04.11.2016г. на длъжниците са били изпратени уведомителни писма, с които са ги информирали, че договорът е едностранно прекратен, а задължението им е обявено за предсрочно изискуемо.

Плащанията от страна на ответниците са били в общ размер на 944.00 лв., от които е погасено задължение от номинала на ДРЗ по погасителния план в размер на 930.22 лв. В общата сума на получените плащания са включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в раземр на 13.78 лв., поради плащане на вноски със забава. Дължимите лихви са платени в пълния си размер. Процесното задължение е възникнало, съгласно уговореното в т.12.1 от ОУ.

Към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в ДРС, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. №1910/2018г. и е издадена Заповед №1140/14.05.2018г., заповедният съд е разпоредил длъжниците солидарно да платят на заявителя сума в размер на 689.78 лв., представляваща неиздължена главница по ДРЗ от 13.03.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2018г. до окончателното изплащане, както и 5.33 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.09.2014г. до 01.11.2016г. и 75.00 лв. – съдебни разноски по ч. гр. д. №1910/2018г. Заповедта е била връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу К. и Р. в 1-мес. срок от получаване на съобщението.

         В указания срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба, като моли съдът да приеме за установено, че ответниците му дължат солидарно сумата по главницата по издадената заповед по ч. гр. д. №1910/2018г. по ДРС. Претендират се съдебните разноски в заповедното и в установителното производства.

       С разпореждане от 14.02.2019г. ДРС е изпратил на ответната страна преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения особен представител на ответниците – адв. М. В. на 21.03.2019г.

        В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът К., чрез особения си представител е изпратил отговор на исковата молба /от ответника Д. Р. няма постъпил отговор/, като оспорва по основание и размер исковете, навежда твърдения за недължимост на сумите, моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Правят се възражения, че не е настъпила предсрочна изискуемост, че не са уведомени ответниците за нея, няма данни какво е било съдържанието на уведомителните писма до тях, няма доказателства за връчването им, оспорват се вида и размера на лихвите, отделно от това се сочи, че клаузите по договора са нищожни. К. моли съдът да задължи ищеца да представи в цялост договора с общите условия.

Д. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното към материалите по настоящото исково производство, частно гражданско дело №1910/2018 г. по описа на Районен съд – Д., ХІХ състав, безспорно се установява, че със Заявление с регистрационен вх. №**/10.05.2018г. “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ** е отправило искането до заповедния съд, да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжниците И.К.Д. с ЕГН ********** и Д.Р.А., ЕГН ********** за сумите посочени в т. 9 от заявлението, а именно: 689.78 лв. – неиздължена главница  по договор за револвиращ заем /ДРЗ/ №** от 13.03.2014г., сключен между “П.К.Б.” ЕООД /като кредитор/ и И.К.Д. /кредитополучател/ и Д.Р.А. /солидарен съдлъжник/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2018г. /заявлението е подадено на 08.05.2018г., а не на 18.08.2018г./ до окончателното изплащане на задължението и законова лихва за забава в размер на 5.33 лв. от 16.09.2014 г.-датата на изпадане на длъжника в забава по договор кредит до 01.11.2016 г. – датата на прекратяване на договора. В т.12 от същото заявление заявителят е вписал и обстоятелства, от които произтича вземането, като в т.14 е направено искане и за присъждане на разноските сторени от заявителя по заповедното производство.

Със Заповед №1140/14.05.2018 г., приложена на лист 11–ти по частното дело, заповедният съд е разпоредил длъжниците И.К.Д. /кредитополучател/ и Д.Р.А. /солидарен съдлъжник/, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Заявителя горепосочените суми, както и 75.00 лв, представляваща сторени в заповедното производство разноски за платена държавна такса от 25.00 лева и 50.00 лева юк. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и 8 ГПК.“. В същата заповед е вписано още, че „Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за револвиращ заем /ДРЗ/ №** от 13.03.2014г. От всички останали по заповедното производство писмени доказателства е видно, че длъжниците са били търсени, за да им се връчи заповедта, но не са били открити и заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като са дадени указания до заявителя за предявяването на специалния положителен установителен иск в законоустановения срок и са представени доказателства затова пред заповедния съд.

        Предявеният по настоящото исково производство специален положителен установителен иск е с правно основание чл.422 ,ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена Зповедта  за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза  на заявителя-ищец в исковото производство. По предявените искове, съдът с проекто –доклада си, обявен и за окончателен е разпределил тежестта на доказване между страните, като в тежест на ищцовото дружество е възложено при условията на пълно и главно доказване да установи твърденията си, че между него и ответниците е било налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което е предоставена сума от кредитора на длъжника/ите, както и да се докаже основанието, размера на вземането, а респ. ответниците следва да докажат своите наведени в отговора правоизключващи и правопогасителни възражения- нищожност на клаузите по договора на соченото основание и настъпила давност. В контекста на изложеното по-горе, настоящият състав приема, че на база ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства, ищцовото дружество е успяло да проведе успешно пълно и главно доказване на основанието на иска си и частично и за размера. Следва да бъде посочено, че по делото не е спорно че длъжниците не са получили лично заповедта по чл. 410 ГПК, нито фактът че заповедта им е била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Тъй-като ответниците не са били открити на постоянните и настоящите си адреси, това е мотивирало съдът да предприеме необходимите действия по назначаване на особен представител на двамата ответника, който в отговора на искова молба не оспорва факта, че е бил сключен между страните по спора договор за револвиращ заем  №** от 13.03.2014г., но оспорва, че е настъпила предсрочна изискуемост, че длъжниците са били уведомени за това от ищеца, отделно се навеждат твърдения за настъпила погасителна давност и за наличие на нищожни клаузи по договора.

        Видно от приобщеното на л. 7–ми по делото заверено за вярност с оригинала копие на цитирания договор, на дата 13.03.2014 г. „П.К.Б.” ЕООД от една страна като кредитор и И.К.Д. като кредитополучател и Д.Р.А., като солидарен съдлъжник от друга, са подписали цитирания договор и по силата на същия, раздел пети, е било договорено ищцовото дружество да предостави на К. в заем сумата от 500 лева, при срок на заема 48 месеца; размер на вноска 33.75 лв.; ГПР 110.70; ГЛП 76.89; лихвен процент на ден 0,21; или общата дължима сума по договора е в размер на 1620 лв. Т.е. само дори на база на цитираното писмено доказателство, се налага извода, че на дата 13-ти март 2014 г. между страните по спора е бил сключен договор за револвиращ кредит за сумата от 500 лева, която ответниците е следвало да върнат на ищцовото дружество за срок от 48 месеца /4 години/, т.е. до 15 –ти март 2018год. В подкрепа на горния извод са и ангажираните от ищеца писмени доказателства: приобщените по делото заверени за вярност с оригинала копия на Декларация във връзка с обработката на личните данни на длъжниците от 11.03.2014г.; Общи условия на „П. К. Б.” ЕООД към Договор за револвиращ заем за физически лица; преводно нареждане за кредитен превод №**/13.03.2014г.; карта на клиента; уведомителни писма от 04.11.2016г. и известие за доставена претка /невръчена/ от куриер до И. К.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 11.03.2014г., подписана от И.К. и извлечение от 26.09.2018 г. по сметка към Договор за потребителски кредит № **.

Съдът намира, че тъй като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Липсват доказателства за редовно връчване на представените по делото 2 броя уведомителни писма от 04.11.2016 г. адресирано до кредитополучателите И. К. на адрес: ***-ти от делото) и до Д. А. /л.19/ за предсрочна изискуемост на вземането по Договор за потребителски кредит от 13.03.2014г. Твърдението на ищцовата страна за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, като резултат от едностранно прекратяване на договора, съгласно чл.12.3 от ОУ към договора и твърдението за уведомяване на длъжника/ците е обективирано на страница втора от исковата молба, лист 3–ти от делото.

По принцип, уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск, или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, като на основание т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо, за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции,  така Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.о ТК., ВКС. Следователно, тъй като липсват доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя и солидарния съдлъжник за настъпване на предсрочната изискуемост преди предявяване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, това означава, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12.3 от ОУ и липсва основание за дължимост на всички вноски по главницата и би следвало искът да се отхвърли. Но в конкретния случай, съдът трябва да се съобрази с ТР №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което е допустимо предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на дължимост на вземане по договор за кредит, преди предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай, задължението на длъжниците за главница по договора за кредит възлиза на 675.00 лв. /20 неплатени вноски по 33.75 лв./, като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /08.05.2018г./ всички вноски са падежирали /датата на последната вноска по кредита е 15.03.2018г./. При този извод, съдът следва да уважи иска до размера на 675.00 лв. и да го отхвърли като неоснователен за разликата от 14.78 лв. до претендираната сума от 689.78лв.

Горният извод се налага, тъй-като срокът на Договора за револвиращ кредит № ***.г. е бил 48 месеца, т.е крайния падеж на договора е 15-ти март 2018 год., видно и от погасителния план, приложен на листи 23 и 24 от делото. От същия погасителен план, без да притежава специални знания, съдът констатира, че ищцовото дружество е вписало точно 48 броя погасителни вноски, които по погасителен план длъжниците е следвало да плащат на ищцовата страна за периода от дата 15-ти април 2014 г. / падежа на първата вноска/ до дата 15–ти март 2018 г. /падежа на последната погасителна вноска/. Видно е още, че от падежа на първата вноска – 15.04.2014г. до дата 15-ти юли 2017 г. /падежа на 28 –та вноска/,  длъжниците са извършили плащане. Останали са неплатени 20 вноски /а именно тези за периода от 15.08.207г. до 15.03.2018г., всяка в размер на 33.75 лв./, или общо дължима сума за главница е 675.00 лв.

Съдът дължи произнасяне и по релелативното възражение на ответниците за погасяване на задължението за главница, поради изтекла давност на вземането. Разгледано по същество, това възражение е неоснователно, защото главницата, съгласно чл.110 от ЗЗД се погасява с изтичането на 5 години, а в случая този срок /при сключен договор за кредит на 13.03.2014г./ към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  /08.05.2018г./ не е бил изтекъл.

Съдът не дължи произнасяне по наведеното от ответниците възражение за наличие на нищожни клаузи по договора /оспорват се от ответната страна размера и вида на лихвите, а такива претенции ищецът няма заявени/, защото ищцовото дружество не претендира лихви и/или такси в настоящото производство, а търси само една сума по главния иск по отношение на падежиралите вноски /към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ за главниците. Няма предявени акцесорни искове по настоящото дело и поради това съдът е счел за ненужно да назначава ССчЕ /а и никоя от страните не е правила доказателствено искане в тази насока/.

С оглед изложеното по-горе, съдът следва да уважи иска до размера на сумата от 675.00 лв. и да го отхвърли като неоснователен и недоказан за разликата до претендираните 689.78 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски на ответниците, /съобразно изхода от спора в отхвърлителната част/ не се присъждат, тъй като липсват доказателства за извършването на такива, още повече, че процесуалното представителство на ответната страна е извършено от назначен от съда особен представител.

С оглед изхода на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва съразмерно на уважената част от иска да се присъдят разноски в исковото производство /25.00 лв. - държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ и в заповедното производство по ч. гр. д. №1910/2018г. по описа на ДРС /25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, които са в размер общо на 488.72 лв., от които: 72.83 лв. дължими по заповедното производство и 415.89 лв. в установителното производство.

Водим от гореизложеното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с 240 от ЗЗД, чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД предявен от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” №**, бл.**, вх**, представлявано от управителите Д.Х., О.Л., И.Х.Г. и С.Н.Н. срещу И.К.Д. с ЕГН ********** *** и Д.Р.А., ЕГН **********,***, че ответниците И.К.Д. с ЕГН ********** и Д.Р.А. дължат солидарно на ищеца “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ** сумата от 675.00 лв. /шестотин седемдесет и пет лева/, представляваща неиздължена главница по договор за револвиращ заем /ДРЗ/ №** от 13.03.2014г., сключен между “П.К.Б.” ЕООД /като кредитор/ и И.К.Д. /кредитополучател/ и Д.Р.А. /солидарен съдлъжник/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за част от която сума е издадена заповед за изпълнение №1140/14.05.2018 г. по ч. гр. д. №1910/2018 г. на ДРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 689.78 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА И.К.Д. с ЕГН ********** *** и Д.Р.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно НА “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” №**, бл.**, вх.**, представлявано от управителите Д.Х., О.Л., И.Х.Г. и С.Н.Н. сторените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №1910/2018г. по описа на ДРС, съобразно уважената част от иска в размер на 72.83 лв. /седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/.

ОСЪЖДА И.К.Д. с ЕГН ********** *** и Д.Р.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно НА “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” №**, бл.**, вх.**, представлявано от управителите Д.Х., О.Л., И.Х.Г. и С.Н.Н. сторените съдебни разноски в настоящото установително производство по гр. д. №3930/2018г. по описа на ДРС, съобразно уважената част от иска в размер на 415.89 лв. /четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/.

        Решението подлежи на обжалване пред Д. Окръжен съд, чрез Районен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщението до страните, че съдебния акт е изготвен.

         След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1910/2018  г. на ДРС.                                                                                                      

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: